№ 149878
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110154605 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 405, ал. 1 ГПК.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, вх. № 274004/03.10.2024 г., съдът е издал заповед в полза на Л. А. К. против „Уиз Еър
Унгария КФТ“ – на 27.10.2023 г.
С разпореждане от 02.09.2023 г. съдът е допуснал поправка на очевидни фактически
грешки в заповедта.
Извън рамките на срока по чл. 412, т. 8 ГПК длъжникът възразява, че е платил
главницата по заповедта и разноски и прилага в уверение на това си твърдение писмено
доказателство. Възражението ведно с приложените писмени доказателства са връчени за
становище на заявителя, който е заявил становище, че признава плащането само на
главницата.
С нова молба длъжникът допълнително сочи, че е платил и разноските на
заявителката, вкл. възнаграждението на адвоката, представлявал безплатно заявителката.
Съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, ако становището на заявителя е в срок, съдът се
произнася по възражението на длъжника и становището на заявителя.
Нормата мълчи за естеството на „произнасянето“ и акта, с който то следва да бъде
извършено, но те може да се изведат от систематическото тълкуване на разпоредби на глава
тридесет и седма от ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение обективира
изрично искане за издаване на изпълнителен лист – вж. т. 14 от образеца на заповед по чл.
410 ГПК – приложение № 3 към Наредба № 6/20.02.2008 г. Целта на заявлението по чл. 410
ГПК е снабдяването на заявителя с изпълнителен лист, при липса на плащане от страна на
длъжника. В случай на плащане обаче е безпредметно издаването на изпълнителен лист и
законът, с новелата на глава тридесет и седма от ГПК със ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.,
предвиди опростено състезателно производство по установяване плащане от страна на
длъжника в хода на заповедното производство – чл. 414а ГПК. В това производство съдът,
1
далеч надхвърляйки обичайните си правомощия в едно производство по издаване на
изпълнителен лист по чл. 404 и сл. ГПК, има правото да проверява твърденията на двете
страни в заповедното дело за плащане на задълженията по издадената заповед. Ако установи
плащане, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да отхвърли искането за издаване
на изпълнителен лист, обективирано в подаденото заявление. Ако установи, че няма
плащане, съдът постановява разпореждане за издаване на изпълнителен лист. При липсата
на доказателства за плащане от страна на длъжника, но при твърденията за такова плащане,
съдът не може да указва на заявителя да предяви иск, защото това би нарушило замисъла на
особеното опростено състезателно производство по чл. 414а ГПК и би прехвърлило спора
между страните в исков процес по указания по чл. 415 ГПК. Не е такава идеята на
законодателя – идеята е твърденията на страните по заповедното дело за плащане на дълга в
хода на заповедното дело да бъдат проверени – независимо с какви доказателствени
средства, дори и с експертиза в открито заседание – в рамките на самото заповедно дело.
Съгласно чл. 414а, ал. 2 ГПК допустим предмет на спора в настоящата процедура е
дължимостта на разноските и дали длъжникът е дал повод за завеждане на заявлението.
В случая няма спор, че всичко е платено, като за това длъжникът е представил
две извлечения от електронно банкиране, неоспорени от заявителката, но длъжникът е
платил извън рамките на срока по чл. 414 ГПК.
И в общото производство по издаване на изпълнителен лист по чл. 405 ГПК, и в
заповедното производство, важи правилото, че съдът да не проверява съществуването на
изпълняемото право, освен по данни от самото изпълнително основание, но ако все пак
съдът има безспорни писмени доказателства или между страните е безспорно, че
изпълняемото право вече е погасено, то той отказва да издаде изпълнителен лист. Аргумент
за това се извежда от правилото на чл. 433, ал. 1 ГПК – след като плащането е основание за
прекратяване на изпълнителното дело, което се преценява от съдебния изпълнител, то следва
да е основание и за отхвърляне на молбата за изпълнителен лист, преценявана от съда.
В случая и двете страни не спорят, че с плащанията на длъжника са погасили всички
искания на заявителя и молбата за издаване на изпълнителен лист, обективирана в
заявлението, следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за издаване на изпълнителен лист,
обективирана в заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, вх. № 274004/03.10.2024 г., въз основа на което съдът е издал заповед в полза
на Л. А. К. против „Уиз Еър Унгария КФТ“. по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г.г., поправена по
реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 02.09.2023 г., по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
2
градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3