Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.02.2020 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: М. Тончева
Като разгледа докладваното от съдия Й.И.
ВНЧХД № 6 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адв. Н.С. *** – пълномощник на частния тъжител и граждански ищец Х.Б.Х. ***, срещу присъда № 168/13.11.2019 год. постановена по НЧХД № 134/2019 год. по описа на ПРС, с която подс. Б.Д.Б. *** е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Като е отхвърлен и изцяло предявения граждански иск в размер на 2000 лева. Частния тъжител е осъден да заплати на подс. Б. сумата от 20 лева за направени разноски.
Със същата присъда е бил признат за виновен другия подсъдим А.А. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. Уважен е .гражданския иск в размер на 1000 лева, като е отхвърлен до пълния му размер от 2000 лева. Подс. А. е осъден да заплати разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.
Както се посочи по-горе въззивната жалба е само в часта относно оправдаването на подс. Б.Б., моли се подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да уважи гражданския иск.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда в частта и касаеща подс. Б.. Твърди се, че съдът не е обсъдил подробно свидетелските показания на разпитаните лица относно това дали подс. Х. е бил в заведението където е станало деянието или си е заминал преди това.
В съдебно заседание възз. Х.Х. редовно призована не се явява. За него адвокат Н. С. поддържа жалбата си, моли да бъде признат подс. Б. за виновен. Посочва, че има съществено противоречие в показанията на разпитаните свидетели.
Въззиваемата страна подс. Б.Б. нередовно призован не се явява. За него адвокат В. М. счита жалбата за неоснователна. Посочва, че няма нито едно доказателство, че подзащитният и е участвал в побоя.
Подс. А.А. нередовно призован не се явява. За него адвокат Р. посочва, че не са обжалвали присъдата, същата не е насочена към неговия подзащитен, моли да бъде потвърдена изцяло, посочва, че няма доказателства за участие на втория подсъдим в престъплението.
Съдът, след преценка на оплакванията
в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314,
ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна РС е приел, че двамата подсъдими А. и Б. били приятели, живеели в едно село ( Крепча). Частния тъжител Х. ***. На 10.01.2019 год. вечерта тъжителят Х., заедно с двама свои приятели – св. Кадиров и С. Иванов отишли в питейно заведение „Фъц“ в гр. Опака., където употребили значително количество алкохол. На съседната маса в същото заведение били подс. А. и Б., както и св. Ахмедов, Юмеров и други. На бара работел св. Мехмедов. След 21.00 часа св. Юмеров закарал със своя автомобил подс. Б. ***, след което се върнал обратно в гр. Опака.
Около 00.30 часа ( на 11.01.2019 год.) тъжителят Х. отишъл до бара с намерение да заплати сметката на тяхната компания, а междувременно двамата му сътрапезници Кадиров и Иванов седнали до масата на подсъдимите, с които се познавали и били в добри отношения. Малко по-късно при тях дошъл и тъжителят, който бил подпийнал – състояние, в което не бил адекватен и с агресивно поведение към непознатите му лица, при което възникнал спор, който прераснал в конфликт. Подс. А. първи нанесъл удари в лицето на тъжителят, в резултат на което последния паднал на земята, където бил удрят и ритан от множество присъстващи (без възможност за изясняване на последователността и интензивността на нанесените удари). За прекратяване на конфликта се намесили хора от заведението и персонала на същото. Още на следващия ден 12.01.2019 год. тъжителят Х. посетил съдебния лекар, който приел, че се касае за телесни увреждания, довели за временно разстройство на здравето неопасно за живота. Прокуратурата отказала да образува ДП приемайки, че се касае за лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, която съгласно чл.161, ал.1 от НК е престъпление от частен характер.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимия Б.Д.Б. НЕ Е извършил престъплението, за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.
Както се посочи по-горе въззивната жалба е насочена само и единствено към оправдаването на подс. Б.Б.. Като основните аргументи изложени във въззивната жалба са, че имало съществени противоречия относно това кога (и дали) подс. Б. е напуснал заведението преди инцидента. В пледоарията си пред настоящата инстанция адв. С. отново посочва, че имало противоречие в показанията на разпитаните свидетели относно това кога, и въобще дали си е тръгнал подс. Б.. Посочва, че в началото на процеса двамата подсъдими са били съгласни да сключат спогодба, но тя не е постигната поради несъгласие на тъжителят Х..
Настоящият състав счита, че жалбата на частния тъжител и граждански ищец за неоснователна.
За да се образува съдебно производство по дела от частен характер, следва да бъде подадена тъжба от пострадалия от престъпление, което се преследва по частен правен ред. С подаването на частна тъжба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.81 от НПК условия се повдига и поддържа обвинение. Частната тъжба, както и обвинителния акт не са доказателствено средство. Тъжбата само очертава обстоятелствата, които трябва да бъдат доказани в наказателния процес, определя предмета на доказване, а сама по себе си нищо не доказва. За разлика от делата от общ характер където тежестта на доказването лежи върху органите на досъдебното производство и в съдебна фаза върху прокурора, по дела от частен характер тази тежест лежи върху частния тъжител и той е този, който е повдигнал обвинението и следва да го докаже. Тази доказателствената тежест се осъществява в защита на собствени права и закони интереси и се осъществява с такава интензивност и в такива предели, каквито пострадалия намери за нужно.
Освен посоченото относно доказателствената тежест настоящия състав следва да посочи и принципното положение относно така наречената предварителна проверка извършвана от органите на ДП преди образуване на наказателно производство. Събиране на обяснения, сведения, или други имат само предварителен характер, не са доказателствено средство, и същите не могат да бъдат използвани в наказателния процес като доказателствено средство. Предвид това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си че писмените обяснения снети по преписка № 44/2019 год. не са събрани по правилата на НПК, поради тази причина не се не ползват с доказателствена сила. Постановлението на прокурора, с което е отказал да образува ДП също не е доказателствено средство относно това, кои според прокуратурата са автори на деянието, по което се отказва образуване на наказателно производство от общ характер, тъй като се преследва по частен правен ред.
Видно от разгледаното ЧХД № 134/2019 год. на РС гр. Попово на страните по делото им е дадена възможност да посочат и да участват в проверка на доказателствата по делото. Частния тъжител е поискал да бъдат разпитани свидетелите Кенан Кадиров и Стефан Иванов. При разпита на същите се установява, че св. Кадиров не може да посочи дали подс. Б. е бил в заведението и дали е участвал в станалото сбиване. Св. Иванов е посочил, че подс. Б. е бил в заведението когато е станало сбиването, но не е видял дали участва в него. Защитата на подсъдимите е поискала да бъдат разпитани свидетелите Ахмед Ахмедов и Юмер Юмеров. При техният разпит се установило, че подс. Б. бил закаран в дома от св. Юмеров около 20-21 часа. С оглед противоречието между свидетелите Иванов и Ахмедов относно обстоятелството дали по време на инцидента подс. е бил в заведението съдът ги е поставил в очна ставка, при която св. Иванов е потвърдил, че не е видял подс. Б. да участва в побоя, като е посочил „Категоричен съм, че го нямаше“ (л.58 от нчхд на гърба).
В жалбата си и пред настоящият състав адв. С. посочва, че има съществено противоречие между свидетелите Стефан Иванов, Ахмед Ахмедов и Юмер Юмеров относно това кога и въобще дали си е тръгнал подс. Б.. Това възражение е частично основателно. Наистина както се посочи по-горе свидетелите дават противоречиви показания кога точно подс. Б. си е тръгнал. Но всички разпитани свидетели са единодушни относно обстоятелството, че той си е тръгнал преди да започне инцидента ( св. Иванов също е категоричен, че по време на инцидента подс. Б. не е бил в заведението). Разликата в показанията им може да се отдаде на състоянието им, в което са се намира всеки един от, а именно употребили голямо количество алкохол тях ( с изключение на св.Юмеров, който е управлявал автомобил и поради тази причина не е употребил алкохол). Ноторно известно е, че при употреба на значително количество алкохол човек изгубва правилната си преценка за времето, мястото и концентрацията си. Различните им показания за времето опровергават твърдението на защитата, че същите са били уговорили да помогнат на подс. Б., ако това беше вярно, то същите щяха да посочат един и същ час.
Относно посоченото в съдебно заседание, че двамата подсъдими са били готови да подпишат спогодба и само отказа на пострадалия е станал причина това да не стане. Настоящият състав счита, че това обстоятелство не сочи, че подс. Б. е признал, че е извършил деянието, за което е обвинен в частната тъжба. Видно от протокола от 07.08.2019 год. съдът е поканил страните да сключат спогодба, като подсъдимите чрез техните защитници са заявили готовност да се спогодят като са предложи по 1000 лева обезщетение, но частния тъжител е отказал. Признаване на вина може да стане единствено чрез разпит на подсъдимия пред съда или подписване на спогодба. Желание да платят обезщетение не е признаване на вина от страна на подс. Б., а само желание да приключи делото.
По отношение на другия подсъдим не е подадена жалба от него или срещу него, поради, което въззивната инстанция няма да обсъжда доказателствата въз основа на които е признат за виновен. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция ( не се оспорва фактическата обстановка спрямо този подсъдим от страните), въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Предвид всичко изложено по-горе настоящият
състав счита, че жалбата на частния тъжител е неоснователна, а присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата
инстанция счита, че не са налице основания, налагащи отменяване или изменяване на обжалваната прида. Същата следва
да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 168/13.11.2019 год. постановена по НЧХД № 134/2019 год. по описа на РС – Попово като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.