№ 11670
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110132679 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, срещу СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 327,60 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № *** за настъпило на 28.11.2023 г.
ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 05.06.2024 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът ЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********,
твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил марка и модел „Ауди А4“,
рег. № ***, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”,
обективиран в застрахователна полица № ***, въз основа на който заплатил на
застрахования сумата в размер на 327,60 лв. - обезщетение за имуществени вреди, заведени
по щета № ***, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 28.11.2023 г. на територията на
Столична община, гр. София, при движение по ул. „Фармапарк“, в посока кв. „Бусманци“.
Вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и
необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение чрез
1
преводно нареждане от 06.12.2023 г. е встъпил в правата на застрахования за възстановяване
на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че на
06.02.2024 г. е изпратил регресна покана до ответника, получена на 12.02.2024 г., за
заплащане на сумата от 327,60 лв., но ответникът отказал да удовлетвори претенцията. Моли
за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са приети по
делото, като не са били оспорени от ответника. По искане на ищеца е допуснато и прието,
също без възражения от страните, заключение по съдебно-автотехническа експертиза, която
дава отговор на поставените в исковата молба въпроси във връзка с установяване механизма
на ПТП и стойността на имуществените вреди, респ.- за установяване на кой е отговорен за
поддържането на пътния участък и дали мястото на ПТП е част от общинската пътна мрежа.
По искане на ищеца съдът е допуснал още събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно - З. А. В., водач на увредения
при ПТП лек автомобил, за установяване обстоятелствата около механизма на настъпване на
ПТП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. К., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва, че от доказателствата по делото не се установява механизма на ПТП, наличие на
дупка на пътното платно, нейните размери, нито размерите на твърдените вреди. Поддържа,
че посочените от ищеца вреди могат да настъпят и при друг механизъм- удар в бордюр и т.н.
Посочва, че по делото няма приложен протокол за ПТП, а съставянето на такъв било
задължително. Счита, че стойността на настъпилите вреди е по-малка по размер. Поддържа,
че водачът на увредения лек автомобил е управлявал същото с несъобразена спрямо пътните
условия скорост. В условията на евентуалност моли да се намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване. Оспорва застрахователното правоотношение по
имуществената застраховка, като недействително. Сочи, че не са приложени доказателства
относно обстоятелството застрахованото лице да е приело общите условия към процесния
застрахователен договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаната
съдебна експертиза, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица
многогодишна № ***, с вкл. четири застрахователни периода начиная от 26.11.2020 г. до
25.11.2024 г., калкулация по щета, опис-заключение по щета № ***/29.11.2023 г.; доклад по
Щета № ***, Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.11.2023 г. и др./
се установява безспорно, че между ищеца по делото ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
2
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и З. А. В., като собственик на застрахован обект - л.а. марка
„Ауди А4“, рег. № ***, била сключена многогодишна застраховка по полица „Каско
Стандарт“ с № ***, с период на действие от 26.11.2020 г. до 25.11.2024 г. /приложени на л.17-
40 от делото/. Видно от същата, като застрахован и собственик на застрахования обект е
вписан З. А. В., водач на автомобила, при настъпване на процесното ПТП от 28.11.2023 г. в
гр. София. Видно от полицата, лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № *** е застрахован за
сумата от 10 195 лв. /за последната години от полицата, когато е станало и процесното ПТП/,
срещу заплащане на застрахователна премия от 858,81 лв., което плащане е разсрочено на
четири вноски, с падежи съответно на 26.11.2023 г.; 26.02.2024 г.; 26.05.2024 г. и 26.08.2024 г.
На 29.11.2023 г., по повод претърпяно на 28.11.2023 г. ПТП в гр. София, а именно
преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по
ул. „Фармапарк“ с посока към кв. Бусманци, в гр. София, водачът на автомобила и негов
собственик З. В. е подал до ищеца уведомление за Щета, като била образувана такава под №
***. Застрахователят изготвил опис на претенция № ***/29.11.2023 г., видно от който опис
увредени детайли били предна дясна и задна дясна гуми, които били определени за подмяна,
с включени демонтаж и монтаж на същите. Същите били подменени за сметка на ищеца,
видно от Доклад по щета № *** от 04.12.2023 г., като на правоимащото лице З. В. била
одобрена за изплащане сума от 327,60 лв., а изплатена съответно 112,90 лв., след приспадане
на 2 дължими вноски от застрахователната премия в разме рна 214,70 лв., чрез банков
превод от 06.12.2023 г. по посочената от него банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ за л.а. „Ауди А4“, рег. № ***, увредено при процесното ПТП
на 28.11.2023 г. в гр. София, при движение по ул. „Фармапарк“ с посока към кв. Бусманци.
От писмените доказателства по делото – заявление за изплащане на обезщетение от
29.11.2023 г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие от собственика и
застрахован З. В., вкл. описа на претенцията, доклада по щета № *** и пл. нареждане от
06.12.2023г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на св. З. В., водач на увредения при ПТП лек автомобил/ се
установяват въведените с исковата молба твърдения от ищеца. Видно от показанията на св.
В., на посочената в уведомлението за щета дата /28.11.2023г., около 18,00 ч./ свидетелят
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ по ул. „Фармапарк“, при обилен дъжд, и
силно наводнен път, когато попаднал в огромна дупка, в дясно на пътното платно, в
посоката му на движение, при което преминаване през дупката спукал и двете си десни
гуми. Свидетелят посочва, че поради обилния валеж, дупката е била запълнена с вода и не се
виждали нейните размери, като нямало и никакви обозначение, че има такова препятствие на
пътя. Трафикът не бил натоварен, като пред свидетелят нямало други автомобили, които да
му попречат да види дупката, но дупката била пълна догоре с вода, което му попречило да я
види своевременно, за да опита да я избегне. Веднага след произшествието, св. В. отбил
3
малко по-напред, за да не пречи на движението и потърсил гумаджия. Наложило се да се
обади на приятел, който се отзовал и му помогнал да свалят спуканите гуми. Не могъл да
намери същия ден гумаджия, а на следващия ден, когато се оказало че са спукани и не
подлежат на поправка, купил нови две гуми и ги поставил на колата си, за да си я прибере от
мястото на ПТП.
Свидетелят е категоричен, че на мястото на инцидента е нямало никаква маркировка
и/или сигнализация за препятствието, като твърди, че дупката била огромна, близо до
десния край на пътното платно /тъй като там тротоар нямало/ влизала и към средата,
въпреки, че не заемала цялото платно. Поради обилния валеж, св. В. твърди да е управлявал
автомобила със скорост не по-голяма от 30 км./час. Признава, че от страна на ищцовото
дружество му е заплатена стойността на гумите.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на „Пътна полиция“. Твърди и се установява от
писмените доказателства, че е уведомил за пътния инцидент още на следващия ден
единствено застрахователя си по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях.
Потвърждава, че е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на
своя застраховател по застраховка „Каско“ и настоящ ищец – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. Категоричен е, че почерка и подписа под заявление за щета и
декларация за настъпване на застрахователно събитие, подадени пред застрахователя му
също са негови.
Показанията на св. В., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия и впечатления, безпротиворечиви са и кореспондират с
останалите писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на
съдебната автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и
причинно-следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат
участъка от пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието
на пътното платно и характеристиките на препятствието /огромна по размери дупка,
разположена в близост до десния край на пътното платно, пълна с вода). Свидетелят В. е
посочил пред застрахователя си, че свидетел-очевидец на произшествието е станал А.К. В..
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. В., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по ул. „Фармапарк“ с посока на движение кв.
„Бусманци“, като видимите щети са и отразените в уведомлението за щета до ищеца –
предна дясна и задна дясна гуми.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
„Ауди А4“, рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
28.1103.2023 г. произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила,
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 413,62 лв., която сума надвишава
4
изплатената такава от ищеца на застрахования собственик (327,60 лв.).
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение по метода „експертна оценка“ възлиза
на сумата от 327,60 лв., от която сума призната за нова гума е 164,50 лв. или 329,00 лв. за
двете гуми, която сума е била редуцирана със 1,40 лв. заради повтарящи се операции.
Окончателното калкулирано обезщетение възлиза на 327,60 лв., която сума след приспадане
на дължимите премии за довнасяне от 214,70 лв. е била изплатена на застрахованото лице, с
превод от 06.12.2023 г., с което и образуваната пред ищеца щета е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от Столична община и че водача на автомобила е съпричинил
вредоносния резултат, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. В., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан в
уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил З. В., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Ауди А4“, рег. № ***,
се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на настъпване на
произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 28.11.2023 г. в гр.
София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 413,62 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 327,60 лева с ДДС, явяваща се пазарна оценка на щетите, поради което и
възражението на ответника, че ищеца е заплатил прекомерно високо обезщетение за
процесните щети, също се явява неоснователно.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и
главно доказване.
5
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Ауди А4“, рег. № ***, за
процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско Стандарт“ съгласно приложената по делото застрахователна полица. В периода на
покритие на застраховката, на 28.11.2023 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с
което се реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни
произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от
приложените по делото договор за застраховка „Каско“ и ОУ на ищеца, неоспорени от
ответника, покрит риск на застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или
паркирано положение“ в която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено
препятствие на пътното платно /дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ
„Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно/ при движение по ул. „Фармапарк“ с посока на движение към кв. Бусманци,
в гр. София. Процесното МПС се е движело в дясната част на пътното платно, когато
преминало с цялата си дължина през огромна пълна с вода дупка в дясно на пътното платно,
при което спукал и двете десни гуми, които били увредени до степен за подмяна.
За претърпените щети застрахователят – ищец е бил своевременно уведомен от
застрахования водач, като по образуваната щета било изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на сумата 327,60 лева, определено по „експертна оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД, предвиждаща „този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа“. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото
на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа,
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа от тези служители, вреди
в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
6
виновните служебни лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е
необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на Столична Община, чието е и задължението за стопанисването му, респ. за
поддръжката и ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в Столична община, представлява противоправно и виновно
поведение, изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на
възложената им работа, което предвид събраните писмени доказателства и заключението по
изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.
49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 413,62 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение.
Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 327,60 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 327,60 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско Стандарт“,
нито пък ответника проведе успешно доказване на възложените му в тежест факти относно
твърдяното от него поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което
същият е допринесъл за настъпването на ПТП. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. От тълкуването на нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД се извежда извод, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос
7
на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена вкл. по реда на чл. 290
ГПК, като напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС, Решение №
50068 от 4.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2022 г., I г. о., ГК, и др. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест бе за ответника, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани със скоростта в условията на установената метеорологична и пътна
обстановка, а обстоятелството, че не е възприел своевременно дупката на пътя и е навлязъл
в нея се дължи освен на дъжда, който я е запълнил, но също така и на това, че същата не е
била своевременно сигнализирана, обозначена и/или обезопасена по никакъв начин,
задължение за което безспорно е на ответника - Столична община.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 327,60 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 810,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза, 60 лева за депозит за свидетел,
както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 810,00 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр***, представлявана от *** да заплати на
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на основание на
осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо 327,60 лева,
представляваща регресно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди А4“,
рег. № ***, настъпили в резултат на реализирано на 28.11.2023г. ПТП – попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в гр. София, при движение по ул.
„Фармапарк“, в посока кв. „Бусманци“, ведно със законната лихва считано от 05.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр***,
представлявана от *** да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 810,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
настоящото производство пред СРС.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9