РЕШЕНИЕ
№ ………..
23.04.2020г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При
секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов
НАХД № 66 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Н. ***, ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 19-0938-005163/30.09.2019 на *** Сектор към ОДМВР
– гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №81**з-515/14.05.2018г.,
с което на жалбоподателя Н., е наложено административно наказание на основание
чл. 180, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 /сто/лева, за
нарушение на чл. 96 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че издаденото
наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразено, съставено в
нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Моли
съда да отмени НП.
В съдебното заседание жалбоподателя Н., редовно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата си, моли съда да отмени обжалваното
НП.
Ответникът по жалбата ОД на МВР град Плевен,
редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане
на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от представеният по делото АУАН Серия
GА № 82048/20.09.2019
год., че на същата дата в 20:30 часа в гр. Плевен, ул. ***, кръгово кръстовище
парк „***“, управлява лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, след като паркира
горепосоченото МПС не взима мерки то да не може да потегли само, то потегля и
се удря в правилно движещият се тролей „Шкода Соларис“ с номер *** собственост
на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, с което реализира ПТП с материални щети по двете
МПС-та, с което е нарушил чл.96 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
понастоящем НП.
С обжалваното понастоящем
наказателно постановление, на жалбоподателя Н.Н. е наложено наказание на
основание чл.180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева,
за нарушение на чл. 96 от ЗДвП, за това
че на 20.09.2019г. в 20:30 часа в гр. Плевен, ул.
***, кръгово кръстовище парк „***“, управлява лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №
*** и след като паркира горепосоченото МПС не взима мерки то да не може да
потегли само, то потегля и се удря в правилно движещият се тролей „Шкода
Соларис“ с номер *** собственост на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, с което реализира
ПТП с материални щети по делете МПС-та.
Административно-наказващият орган е
санкционирал жалбоподателят, за това че като водач напуска ППС паркирано или
спряно за престой без да вземе мерки да не потегли.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на
фактическата обстановка.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите
И.В.Д. /актосъставител/ и Г.Н.Р.
/свидетел по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН/, както и свидетелите
К.Д.И., Д.Р.С. и А.Т.К. /свидетели на местопроизшествието/.
Допуснати са до разпит в качеството на свидетели М.П.В.
– другият участник в ПТП, С.Г.В. и П.Г.М..
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите
са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са
получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП на ул. ***,
кръгово кръстовище парк „***“. Съдът кредитира в цялост показанията на
свидетелите Д. и Р., които пресъздават своите възприятия при посещение на
пътнотранспортното произшествие и снемане обяснения от двамата водачи. За
установеното нарушение свидетелят И.Д. съставил на жалбоподателя Н.Н. АУАН за
нарушение на чл. 96 от ЗДвП в присъствието на свидетелите К.Д.И., Д.Р.С. и А.Т.К.,
както и в присъствието на свидетелите Г.Н.Р., М.П.В., С.Г.В. и П.Г.М..
От показанията на свидетелката А.Т.К. се установява,
че на процесната дата е пътувала заедно с жалбоподателя Н. в лек автомобил „Ауди“,
след като автомобила бил паркиран от страна на Н., същите тръгнали на разходка
в парк „***“, около 20.00 часа, в тъмната част на деня. Същите се намирали в
началото на парка, когато видяли приближаването на тролея, при което се
„спускат към колата“, за да установят дали автомобилът дали е на по-далечно
разстояние. Приближавайки се същите установили, че колата е спряла няколко
метра по-надолу. „Като приближи тролея, виждаме автомобила и ни се струва, че е
на друго място, от това което сме го оставили. Спрял на друго място. Така ни се
струва. Тъмно е. ....Вървейки, разбираме че действително колата е на 100 метра
спряла по-навън, към платното, към движението.“ При опита им да обезопасят
автомобила, вече се стига до удара на тролея, който се удря в спрелия ни
автомобил.
От показанията на свидетелите К.Д.И. и Д.Р.С. се
установява, че същите са били на входа на парк „***“ в гр. Плевен, на
обръщателното на „***“, в заведението, което е в близост на пътната настилка.
Видяли, как една кола направи движение назад, но в колата е нямало никой. Чули
нещо като лек удар. В този момент отишли да видят, какво става. Свидетелят К.И.
в своите показания твърди, че са видяли какво се е случило на „99%“.
Свидетелите И. и С. пресъздават в своите показания възприетото от тях, преките
си впечатления от случая на процесната дата.
От показанията на свидетеля Г.Р. се установява, че с
колегата си И.Д. са били в наряд, като автопатрул №** на територията на ОДМВР,
като същите получили сигнал от дежурния на ОД на МВР, за настъпило ПТП със
саморазправа на водача, на обръщалото на „***“. Свидетелят Р. твърди, че от
разпитаното, видяното, от свалените данни от госпожата, която управлява тролея
и данните на жалбоподателя, са установили механизма на ПТП.
От показанията на свидетеля С.В. – *** в „***“ ЕООД,
се установява, че водачката на тролейбуса М.В., се е обадила на служебния
телефон за станало ПТП, като гласът й бил доста разтревожен. От думите на
водачката, свидетелят В. разбрал, че водачът на автомобила се е държал грубо,
арогантно към нея, заплашителни думи, които били чути и на тел.112. Свидетелят В.
посетил мястото, като при пристигането му, органите на „Пътна полиция“ са били
там и вземали отношение по самото ПТП. Видно от показанията на В., същият не е
имал намеса по случая.
Видно от показанията на свидетеля П.Г.М. *** и
отговаря за ПТП на територията на общината. Свидетелят М. бил информиран от
дежурния по община и посетил мястото на ПТП, като установил, че има тролей на
обръщалото, но не е забелязал водач на процесния автомобил. От показанията на
свидетеля М. се установява, че същият присъства на всички ПТП, в това число и
на „***“, който е общинска фирма.
С оглед данните по делото съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение. Същият, при паркирането на автомобила, очевидно не е
взел необходимите мерки, за да се избегне всяка опасност автомобилът да потегли
сам. Така жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.96 от ЗДвП. Самият факт,
че автомобилът в крайна сметка е потеглил свидетелства за това, че не всички
мерки за предотвратяване на подобна ситуация са взети. Именно и този факт ангажира отговорността на
жалбоподателя. Няма данни, които да навеждат на изводи различни от изложените,
а и самият акт има доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
която в случая не е оборена. Затова и съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, тъй като е
нарушил правилата за паркиране и от това е създадена непосредствена опасност за
движението. От субективна страна
жалбоподателят е действал небрежно. Отегчаващо обстоятелство в случая се явява
фактът, че създадената опасност се е реализирала в ПТП. От друга страна обаче
щетите явно не са били значителни.
Съдът намира, че нарушението е правилно установено и
безспорно доказано. От събраните по делото доказателства се установява, че на
20.09.2019г. жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил, който е
бил паркиран от същия в гр. Плевен, ул. ***, кръгово кръстовище парк „***“. По
силата на чл.96 от ЗДвП водачът на спряно за престой или паркирано пътно
превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само. Законът не указва какви точни следва да са тези
мерки, респективно да посочва примерно някои от тях. В този смисъл видът и характерът на посочените мерки е
предоставен изцяло на преценката на водача с оглед пътните условия, наклонът на
терена, интензивността на движението и изобщо всички други обстоятелства, които
могат да повлияят при преценка на избора им.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение.
Съдът намира, че правилно на основание чл. 180, ал. 1,
т.1, пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева. Определеното от административно-наказващият
орган наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение. Съдът намира, че така определеното наказание е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на
чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0938-005163/30.09.2019 на *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №81**з-515/14.05.2018г.,
с което на жалбоподателя Н.Н.Н., е наложено административно наказание на
основание чл. 180, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 /сто/лева,
за нарушение на чл. 96 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: