№ 1919
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-2100053 от 09.02.2022г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Ялпугстрой“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Рогошко шосе“ № 1, на основание
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение
на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба №
2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършван на строителни и монтажни работи.
В жалбата се предлага случаят да бъда преценен като маловажен такъв
по смисъла на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, в който смисъл посочва, че
досега дружеството няма налагани наказания, не са настъпили вреди за
държавата, като най-тежката санкция би била несъразмерна. Предлага
назателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като сочи, че
по безспорен и несъмнен начин е установено нарушението. Предлага
1
наказателното постановление да бъде потвърдено, като в поза на въззиваемата
страна бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 05.05.2022г., видно от приложеното заверено копие на разписка, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, на 19.05.2022г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.11.2021г., свидетелят Д. Т. Б. – в качеството и на *** в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, извършила проверка на строителен
обект, находящ се в гр.Пловдив, на бул.„Северен“, стопанисван от
„Ялпугстрой“ ЕООД. При това свидетелят Б. установила, че на гореописаният
обект работници на „Ялпугстрой“ ЕООД осъществявали строително –
монтажни работи на височина кота +20,26 метра на етажна плоча, на която
нямало изградени външни стени, без да е предотвратен рискът от падане от
височина чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение.
С оглед на горното, на 29.11.2021г. свидетелят Д. Т. Б. съставила АУАН
№ 16-2100053 срещу „Ялпугстрой“ ЕООД за нарушение на чл.275, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършван на строителни и монтажни работи, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от *** на дружеството – Г. К..
2
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Т. Б., която помни случая и описва
извършената проверка, констатираното при същата, както и съставянето на
акта. Съдът намери показанията на свидетеля Б. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила
до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния *** Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416,
ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
3
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Ялпугстрой“
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 1 е нарушило разпоредбата чл.275, ал.1 от Кодекса на
труда, във вр. с чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършван на строителни и монтажни работи – за това, че на 18.11.2021г., на
строителен обект, находящ се в гр.Пловдив, на бул.„Северен“, стопанисван от
„Ялпугстрой“ ЕООД, не е осигурило здравословни и безопасни условия на
труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя
да бъдат отстранени, ограничени или намалени, а именно – допуснало на
същия обект свои работници за извършват строително – монтажни работи на
височина кота +20,26 метра на етажна плоча, на която нямало изградени
външни стени, без да е предотвратен рискът от падане от височина чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за
ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Горната фактическа обстановка е безспорно установено, съгласно вече
коментираната доказателствена съвкупност, като по същество не се очертава
спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя. От същата е
очевидно, че работниците са били допуснати да осъществяват строително –
монтажни работи в нарушение предвиденото в чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършван на строителни и монтажни работи.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай. За неговата съставомерност
съвсем не е необходимо нарушението да е довело до инцидент. Що се отнася
4
до посоченото от жалбоподателя в смисъл, че досега дружеството няма
налагани наказания, то последното съставлява обстоятелство, които следва да
се съобрази при индивидуализацията на наказанието.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда за така описаното нарушение е предвидено
административно наказание – имуществена санкция в размер от 1 500 лева до
15 000 лева. В случая е определена глоба над минималния размер, а именно -
такъв от 2 000 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като
необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви
мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във
връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Ето защо
съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, а именно – 1 500 лева, като намери същото в
този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на страните следва да бъдат
присъдени извършените разноски или съответно – възнаграждение защита от
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от претенцията на
жалбоподателя.
При това съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна,
както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
5
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа,
нито правна сложност, делото е разгледано в рамките на само на две съдебни
заседание, с кратка продължителност, с разпит на двама свидетели. Още
следва да се съобрази, че процесуалното представителство се изразява само в
писмено становище, без явяване поред съда, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2 000 лева до размер от 1 500 лева, то съдът следва да
присъди съразмерно на възнаграждението за защита от юрисконсулт, която
съразмерна част е в размер на 60 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-2100053 от 09.02.2022г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Ялпугстрой“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Рогошко шосе“ № 1, на основание
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение
на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба №
2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършван на строителни и монтажни работи, като
НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лева до
размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА
наказателното постановление в останалата му част.
6
ОСЪЖДА „Ялпугстрой“ ЕООД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 60,00 (шестдесет и
осем) лева, представляваща възнаграждение по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7