Р Е Ш Е
Н И Е
№260135/24.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и
четвърти юли, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Пертова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 15302 по
описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е за делба във фаза по извършването.
С
решение №1655/24.4.2017г., постановено по настоящото дело е
допусната съдебна делба на недвижим имот представляващ апартамент
с идентификатор *** по КК на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.”Н.В.” ***, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл,
баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м., при граници: двор, сграда на ул.
Н. П. и сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от общите части на
сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж върху мястото върху
което е построена сградата, при квоти: 1/6
ид. части за Е.И.С., ЕГН ********** *** и 5/6
ид.части за А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. Б., на
осн. чл. 34 от ЗС.
В първо по делото
съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство съделителя А.И.К.,
чрез процесуалния си представител релевира искане за възлагане на делбеното жилище, на осн.
чл.349, ал.2 ГПК.
Ищецът оспорва така релевираното
от ответника искане за възлагане на делбения имот, като излага възражения, че
не са налице условията посочени в разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК.
Приета за съвместно
разглеждане е претенцията по сметките на съделителя Е.И.С. срещу А.И.К. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за лишаване
от ползване на делбения имот в размер на 1672 лева или в размер на 104,50 лева
месечно, за периода 15.02.2017г.-01.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 15.02.2017г. до окончателно изплащане на задължението,
съобразно допуснато изменение на предявеният иск с протоколно определение от
о.с.з. проведено на 24.07.2020г.
Направено е и искане
по реда на чл. 344, ал.2 ГПК от Е.И.С. срещу А.И.К. за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот в
размер на 104,50 лева месечно, считано от 01.06.2018г. (първото по делото
о.с.з. във втора фаза на делбата), съобразно допуснато изменение на предявеният
иск с протоколно определение от о.с.з. проведено на 24.07.2020г.
Приета за съвместно
разглеждане е претенцията по сметките на съделителя А.И.К. срещу Е.И.С. за осъждане на ищцата да заплати сумата от 2403,16 лева
представляващи заплатени от съделителя задължения на наследодателя към
кредитора Банка „ДСК“ АД в размер на 1/6 ид. част от общия размер от 14419 лева,
ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на
претенцията – 01.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Излагат се твърдения, че са заплатени за погасяване на
задълженията на наследодателя сумите от 944 лева, на 07.09.1988 г.
първа вноска за
закупуване на жилището, сумата от 1620 лева, представляваща
сума от вноски в размер на 45 лева, всеки месец за периода от 1988 г. - 1991 г. за заем за жилищно
строителство, както и сумата от 11855 лева, представляваща
сума, с която на
27.09.1991 г. заемът за жилищно строителство е окончателно
погасен.Поддържа се твърдението, че заплатено като парична стойност отговоря на
паричната стойност в лева и към момента на предявяване на претенцията по
сметките в съдебното производство.
От
съделителя С. прави възражение за погасяване по давност на тази претенция, като
посочва, че давността започва да тече още с извършване на плащането от
ответницата, като давността е изтекла преди смъртта на наследодателя на
страните – А. И., починала
на
Приета за съвместно
разглеждане е претенцията по сметките на съделителя А.И.К. срещу Е.И.С. за осъждане на ищцата да заплати сумата от 4027,60 лева
и сумата от 283,33 щатски долара, представляващи сторени разходи за подобрения
в делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 24165 лева и 1700 щатски
долара, от които 4010,83 лева съставляващи 1/6 от 24065,65 лева сторени приживе
на наследодателя, и 16,66 лева съставляващи 1/6 от 100 лева сторени след
смъртта на А. И.,***, ведно със законната лихва върху главницата считано от
предявяване на претенцията – 01.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
Излагат се твърдения, че са
заплатени сумите под формата на разходи за подобрения както следва:800 лева и 100 долара, дадена на А.Л. на
12.11.1991 г., представляваща сума за
поставяне на теракот на площ от 30 кв.м. във всекидневната;1631 лева, дадена на А.Л. на
13.01.1992 г., представляваща сума за
ремонт на банята с площ от 3.48 кв.м., изразяващ се в лепене на плочки и поставяне на бели пана
на тавана, както и заплащане на труд на майстора, извършил ремонтните дейности;500 долара, представляваща сума за закупуване на бойлер, 2 броя батерии - за банята и
кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992 г.;2150 лева, дадени на
21.04.1992 г., представляваща сума за
закупуване на кухненски шкаф с мивка;560 лева, заплатени на фирма ЕТ „А." за ремонти дейности, изразяващи се в
боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с площ от 18,6 кв.м. и циклене
на паркета в същата от
25.09.1992 г.;1100 долара, от
15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща
сума предадена на майка ми А.Л. за смяна на дограмата в целия апартамент, смяна
на вътрешни врати със стъкло на килер, баня и една от спалните, както и тяхното
измазване;1525 лева, платена на 21.09.1991г., представляваща сума за закупуване на секция за всекидневната;380 лева, представляваща сума за закупуване и монтаж на врата за апартамента от 21.09.1991г.;700 лева, представляваща сума за
закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня 1 - 18,6 кв.м, спалня 2
- 9.1 кв.м. и спалня 3 - 18.6 кв.м. от
13.09.1991г.;6980 лева, представляваща сума за закупуване на 1 брой спалня,
персон и половина, ракла, 2 броя единични легла, 2 броя гардероби
и 4 броя секции, платена на 21.07.1993г.;400 лева, представляваща сума за закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г.;1039,60 лева, представляваща сума за
изработка и монтаж на дървено стълбище с размери: дължина 8.90 м. и ширина 1.75 м., през 1994г.;200 лева, представляваща сума за закупуване на дървени материали за изработката на
дървено стълбище през
1994 г.;2000 лева, платени на 16.09.2009г. представляваща сума за боядисване на
сградата;1200 лева, платени на 27.07.2009г. представляваща сума за ремонт на стълбище с площ
от 19 кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното боядисване;800 лева, представляваща сума за боядисване на всекидневна с площ от 30 кв.м. през 2006г.;200 лева, представлява сума за закупуване на пералня през 2006г.;400 лева, представляваща сума за закупуване и смяна на входна врата през 2010г.;3000 лева платени на
10.07.2012г. представляваща сума за
ремонт на покрива с площ от 120 кв.м.;100 лева представляваща
сума за заливка на входна площадка с дължина от 1.90 м. с цимент от 07.08.2000г;100 лева, представляваща сума за смяна на патрон и поправка на брава през 2014г.
От съделителя С. оспорва предявеният иск, като счита, че заплатеното
преди деноминацията на лева не е равностойно на настоящите стойности в лева. По отношение на вложените разходи до 1999г. сочи,
че следва да бъдат приложени правилата за деноминация на лева, като съобразно
чл.2 ЗДЛ задължително се деноминират всички величини в български лева, които се
отнасят към края на 05.07.1999г., поради което и няма основание за
трансформиране на претендираните разходи съобразно курса на долара, по аргумент
на ТР2/1997г. на ОСКГ на ВКС. Релевират се и възражения
за погасяването по давност, която давност започва да тече от момента на извършване
на разходите, като посочва, че са погасени по давност всички претенции с
изключение на сумата от 100 лева, която е сторена за смяна на патрон и поправка
на брава от 2014г.
Счита, че бойлера,
батериите, тоалетната чиния, кухненските шкафове с мивка, секция във
всекидневна, спалня, ракла, 2бр. единични легла, 4бр. секции, водомер,
пералня и патрон на брава не са
подобрения, доколкото не се трайно прикрепени към имота, по смисъла на ПП6/74г.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От
заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. Й.А. се установява,
че допуснатото до делба жилище в гр. Варна е реално неподеляемо, като не са
налице възможностите за обособяване на изискуемите по закон кухня и сервизни
помещения. Стойността на делбения имот експерта изчислява в размер на 105050
лева.
Прието по
делото е заключение на тройна съдебно – оценителна експертиза на вещите лица Н.М.,
Ц.А. и К.В., в което експертите посочват, че пазарната стойност на допуснатия
до делба недвижим имот възлиза на 200 000 лева. При изготвяне на заключението
си вещите лица взимат в предвид пазарни аналози на имоти намиращи се в район, в
който се намира делбения имот, отчита се състоянието на имота, прилежащата в
района инфраструктура и конструкция на сградата, в която се намира имота
предмет на делбата. В съдебно заседание при приемане на експертизата вещите лица
посочват, че в района, в който се намира имота – централна градска част е
налице малко реализирано ново строителство, като сградите там са построени през
периода 1960г. -1980г., при което и използваните пазарни аналози са съобразени
със спецификата на района и конкретно сградата, в която се намира имота предмет
на делбата. Състоянието на имота мотивира експертите да намалят пазарната
стойност при прилагане на съответния коефициент на корекция, като за същото
вещите лица са събрали впечатления след личен оглед на делбения апартамент.
Прието по
делото е заключението по назначената съдебно – оценителна експертиза на в.л. П.П.,
в което се посочва, че за периода 15.02.2017г. – 01.06.2018г. пазарния наем на
делбения апартамент възлиза на 10037 лева, а размера на пазарния наем към
датата на изготвяне на заключението (05.12.2018г.) възлиза на 627 лева на
месец.
Представен
по делото е договор от 16.09.2009г., с който ответницата е възложила на И.М.и К.Х.
да осъществят СМР по фасада на сграда в гр. Варна, ул. П. №12 на обща стойност
от 6346 лева.
Представена
е гаранционна карта №0191462/30.08.2010г. на бойлер „Т.“, издадена от „“ Варна,
в който липсва положен подпис на купувач.
Представено
по делото е уведомление от 22.09.1988г. от ДСК – Клон Приморски до И.И., от
което се установява, че е открит заем за
жилищно строителство за сумата от 12000 лева, за тридесет години, при годишна
вноска в размер на 539 лева, съответно месечна такава в размер на 45 лева.
Представено
е удостоверение от 14.09.2015г. издадено от Банка „ДСК“, в което се посочва, че
през 1988г. е разрешен кредит на И.И. и А. И. в размер на 12000 лева със срок
на погасяване 30 години. Удостоверява се, че на 27.09.1991г. е направена вноска
в размер на 11855,15 лева, с което кредита е окончателно погасен.
Представена
по делото е нотариална покана рег. № 10928/16.12.2016г. по описа на нотариус К.К.с
район на действие ВРС, с която ищцата е поканила ответницата да й заплаща
обезщетение в размер на 200 лева месечно за лишаване от правото на ползване на
делбения имот. Удостоверено е, че на 15.02.2017г.поканата е връчена на
ответницата по правилата на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.
Прието по
делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице П.М.,
която посочва, че общата стойност на строително – монтажните работи, които са
осъществени за периода 1991г. – 2014г. в делбения апартамент, към момента на
извършването им възлиза на 19781,57 лева. Увеличената стойност на апартамента
предмет на съдебна делба, към настоящия момент (изготвяне заключението на СТЕ –
15.07.2020г.), вследствие осъществените подобрения възлиза на 12603,20 лева. В
устните си обяснения в съдебно заседание при приема на заключението експерта
посочва, че е осъществила оглед на имота, като е възприела осъществените на
място подобрения, които са взети с оглед осъществяване оценка на тяхната
стойност към момента на реализираните им, след което и при приспадане със съответното
овехтяване на всяка една извършена строително – монтажна дейност е определила
увеличената стойност на имота към настоящия момент.
По искане
на ищеца е разпитан свидетеля А.И.С. –син на ищцата, съответно племенник на
ответницата. Свидетеля посочва, че бащата на съделителите (дядо на свидетеля) е
починал през 1991г., като към този момент ответницата е живеела в Гърция. Последната
посещавала жилището за почивка през летните месеци, през който период отсядала
при своята майка в делбения имот на ул. П. №12.През 2013г. починала майката на
съделителите (А. И.), като към този момент в имота останал да живее братът на
свидетеля. Ключ към този момент имала и ищцата. През 2014г.-2015г. ответницата
изгонила от имота братът на свидетеля, като от този момент бил преустановен и
достъпът до апартамента на ищцата, доколкото били сменени патроните на бравата
на вратата. Свидетеля придружен със своята майка – ищцата по делото направили
опит да влязъл в апартамента, но доколкото ключалката била сменена опитите
останали неуспешни. Ищцата поискала на два пъти от ответницата да й предостави
ключ за жилището, но това било отказано от последната.
Разпитан
по искане на ищеца е свидетелят М.Й.Д. – без дела и родство със страните. Свидетеля
посочва, че ключ от имота е имала ищцата, като не и е известно дали след
смъртта на майката на съделителите, ищцата е продължила да има достъп до
имота.
При така установеното
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважено искането за
възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК е необходимо същия да е жилищен
по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно
жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по
наследяване. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота по
този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното
производство, е смесена /напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена
общност/ - в този смисъл т.8 от ТР
№ 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Необходимо условие е също така
съделителя направил искането за възлагане да е живял в имота към момента на
откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище.
От заключението на
в.л. Й.А. по назначената в хода на съдебното производство съдебно – техническа
експертиза съдът приема, че допуснатото до делба жилище е реално неподеляемо
съобразно квотите при които е допусната делбата. С решението си по допускане на
делбата съдът прие, че ответницата която прави искане за възлагане на процесния
делбен имот се легитимира за собственик на ½ ид.части процесния имот въз
основа на завещание от 06.09.1990г. от своя баща И.И., както и на 1/3 ид.части
от същия имот произтичащи от дарение от наследодателя на страните А. И.,
намалено при уважен иск с правно осн. чл. 30, ал.1 ЗН и възстановяване размера
на запазената част на ищцата с 1/6 ид.части от наследството на наследодателя на
страните, поради което и след уважаване на предявения в първа фаза на делбата
конститутивен иск, същата е допусната при квоти: 1/6 ид.части за ищцата и 5/6
ид.части за ответницата. Така изложеното
налага извода, че съсобствеността на делбения имот е смесена, което
обстоятелство съобразно гореизложените и задължителни указания дадени с ТР №1/2004г.
на ВКС е пречка за извършване на делбата при прилагане на способа за възлагане
посочен в разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК.
Единствено за пълнота
на изложението следва да бъде посочено, че не се установи и следващата предпоставка
за уважаване на искането, а именно ответницата – съделител в производството по
делото да е живяла в имота към момента на откриване на наследството през 2013г.
От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел С., които
макар и да се кредитират от съда под ограничителната норма на чл. 172 ГПК
предвид родствената връзка на свидетеля със съделителите, се установи, че към
този момент ответницата не е живяла в делбеното жилище. Същата трайно се е била
установила в чужбина, като единствено в жилището е прекарвала времето, през
което е била в страната с цел почивка през летните месеци. От тези показания не
може да бъде направен извода, че ответницата трайно е обитавала имота предмет
на делбата към момента на откриване на наследството, като доказателства в противната
насока не се ангажираха по делото.
При тези съображения
съдът намира, че следва да остави без уважение искането на съделителя А.И.К. за
възлагане на делбеното жилище в гр.Варна, ул.”Н.В.” ***, на осн. чл.349,
ал.2 ГПК.
Основен принцип при извършване
на делбата е тя да бъде извършена така, че всеки съсобственик да получи своя
дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Всички
установени по делото правнозначими за избора на способ за извършване на делбата
факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда. В настоящия случай
от заключението по приетата по делото съдебно - техническа експертиза на вещото
лице Й.А. се установява неподеляемостта на допуснатия до делба имот, вследствие на което делбата следва да се извърши на основание чл. 348 ГПК
- чрез изнасяне имота на публична продан.
По отношение на
пазарната стойност на допуснатия до делба имот съдът приема стойността от 200
000 лева, съобразно заключението на тройната съдебно – оценителна експертиза.
Пазарната стойност на делбения имот следва да бъде най – близката такава до
реалната стойност на имота, каквато той би имал на свободния пазар. В тази
насока съдът напълно кредитирайки заключението на вещите лица М., А. и В.
приема, че освен местоположението, площта и вида на имота, то определящ фактор
е и неговото състояние, който също следва да бъде взето в предвид при
остойностяване на имота. При изложеното следва да бъде прието, че сравнителния
метод на оценка приложен от вещите лица, който включва местоположение на имота,
предназначение, конструкция на сградата и други специфични фактори влияещи за
стойността, в най – висока степен се доближава до пазарната стойност, която би
имал недвижимия имот при свободната му продажба. При тези съображения делбения
апартамент следва да бъде изнесен на публична продан, като пазарната стойност
на последния бъде прието, че възлиза на 200000 лева.
По претенцията по сметките на съделителя Е.И.С. срещу А.И.К. за осъждане на ответника да заплати обезщетение
за лишаване от ползване на делбения имот в размер на 1672 лева или в размер на 104,50 лева месечно, за периода
15.02.2017г.-01.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 15.02.2017г. до окончателно изплащане на задължението:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за
обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника и
писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другия
съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се ползва обезщетение. Само по
себе си последното е равнозначно на покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и след
получаването му съсобственика изпада в забава. Ако ползващия съсобствената вещ
отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на
съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.
Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на
съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от
правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял.То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва.
По отношение ползването на
делбения апартамент преди смъртта на наследодателя на страните А. И. през
2013г., гласните показания на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели С. и Д. са взаимно допълващите и вътрешно непротиворечиви.
Категорично и двамата свидетели посочват, че докато е била жива майката на
страните свободен достъп до жилището е имала ищцата. След смъртта на
наследодателя на страните в жилището е продължил да живее единият от синовете
на ищцата, който бил впоследствие изгонен от ответницата през 2014-2015г., от който
момент бил възпрепятстван и достъпа до жилището на ищцата, предвид това, че бил
сменена ключалката на вратата. Съдът приема от гласните показания на свидетеля С.,
че ищцата е правила опит да си върне възможността за достъп до жилището, но
това й е било отказано по категоричен начин от ответницата. По делото не се
събраха други данни, от които може да бъде направен извод в насока обратна на
изложеното, поради което следва да бъде прието за доказано, че за периода след
2014-2015г. ищцата е била лишена от възможността да ползва имота предмет на
делбата.
С нотариална покана рег.№10928/16.12.2016г.
по описа на нотариус К.К.с район на действие ВРС, ищцата е поканила ответницата
да й заплаща обезщетение в размер на 200 лева месечно за лишаване от правото на
ползване на делбения имот. Поканата е връчена на 15.02.2017г. на ответницата. След
получаване на поканата не се събраха данни такива, които да обосноват извод, че
ответницата е предоставила достъп до жилището на ищцата, поради което
фактическия състав на правната норма на чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъде прието,
че е изпълнен и доказан от страната, която се позовава на него. Считано от
получаване на поканата – 15.02.2017г. до предявяване на претенцията в първото
по делото съдебно заседание проведено във втора фаза на делбата – 01.06.2018г.,
на ищцата се дължи обезщетение за лишаване от ползване.
От
заключението по назначената съдебно – оценителна експертиза на в.л. П.П., което
се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено, се установи, че за
периода 15.02.2017г. – 01.06.2018г. пазарния наем на делбения апартамент
възлиза на 10037 лева. С влязло в сила съдебно решение по допускане на
съдебната делба съдът прие, че ищцата е собственик на 1/6 ид.части от имота,
поради което за този период, за който същата е била лишена от правото да ползва
имота съобразно квотата си в съсобствеността на последната се дължи обезщетение
в размер на 1672 лева (1/6 от 10037 лева).
По
изложените съображения предявеният иск се явява изцяло доказан, както по основание,
така и по размер, поради което и като такъв следва да бъде уважен, като ответницата
бъде осъдена да заплати сумата от 1672 лева обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, за периода
15.02.2017г.-01.06.2018г. От момента, в който длъжникът получи поканата, то той
изпада в забава. Доколкото с поканата се иска заплащане на дължимо обезщетение
по реда на чл. 31, ал.2 ЗС, то тази покана може да се приеме и за покана за
плащане на задължението за лихви за забавено плащане (Решение №155/2014г.,
постановено по гр. дело №3518/2014г. на ВКС, 2-ро г.о.),поради
което законна лихва върху уважената главница следва да бъде присъден от
15.02.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на искането
по реда на чл. 344, ал.2 ГПК от Е.И.С. срещу А.И.К. за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот в размер на 104,50 лева месечно, считано от
01.06.2018г. до окончателно извършване на делбата:
Искането с
правно основание чл. 344, ал.2 ГПК, по своя характер е за налагане на
привременна мярка, поради което същата е допустима само за напред, т.е. от
постановяване на акта, с който се допуска до окончателното ликвидиране на
съсобствеността между страните. За да бъде уважена тази претенция, същата
предпоставя участниците в имуществената общност да не се ползват от нея
съобразно дяловете си, а общите имоти да се държи и ползват само от един или
част от съделителите. Определените суми, които следва
да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, уреждат
отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното
производство. Обезщетението по чл. 344, ал.2 ГПК по своята същност е сходно с
това по реда на 31, ал.2 ЗС, с разлика при това, че в първия случай се дължи
обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ занапред – от влизане в сила
на съдения акт, с който то е определено до приключване на производството по
делба, а във втората хипотеза за период от време включително и такъв преди
депозиране на исковата молба за делба в съда, в който смисъл и Решение №48 от
26.03.2018г., постановено по гр. дело № 2572/2017г. на ВКС, І-во г.о. Решението, с което се уважава или оставя без уважение искането за
присъждането на обезщетение за лишаване от ползване от страна на съделител,
като привременна мярка в делбата има характер на
определение, което по правилата на чл.344, ал.3 ГПК може да бъде
изменяно от същия съд при промяна на обстоятелствата.
В първото съдебно заседание във втора фаза на делбата – 01.06.2018г.
ищцата релевира искане за постановяване на мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК,
считано от момента на поискване до окончателно ликвидиране на съсобствеността.
По повод искането съдът допусна съдебно – оценителна експертиза, заключение по
която депозира вещото лице П.П., в която се посочи, че средно – пазарния наем
на допуснатия до делба имот към момента на изготвяне на заключението
(05.12.2018г.) възлиза на 627 лева.
По делото не се събраха доказателства, че са периода от релевиране на
претенцията - 01.06.2018г. до приключване на съдебното дирене - 24.07.2020г.,
ищцата да ползва имота предмет на делбата, поради което искането следва да бъде
уважено съразмерно притежаваната от нея ид.част в съсобствеността. По тези съображения следва да бъде присъдено обезщетение на
осн. чл. 344, ал.2 ГПК в размер на 104,50 лева на месец до окончателно
ликвидиране на съсобствеността. По отношение на началния момент от който
се дължи това обезщетение съдът възприема практиката обективирана във вече
цитираното Решение №48 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 2572/2017г.
на ВКС, І-во г.о, съобразно което то се дължи считано от влизане в сила на
акта, с която е определено то.
По претенцията по сметките на съделителя А.И.К. срещу Е.И.С. за осъждане на ищцата да заплати сумата от 2403,16 лева представляващи заплатени от съделителя задължения на
наследодателя към кредитора Банка „ДСК“ АД в размер на 1/6 ид. част от
общия размер от 14419 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано
от предявяване на претенцията – 01.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, както и искането за осъждане на ищцата да заплати сумата от 4027,60 лева и сумата от 283,33 щатски
долара, представляващи сторени разходи
за подобрения в делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 24165 лева и 1700 щатски
долара, от които 4010,83 лева съставляващи 1/6 от 24065,65 лева сторени приживе
на наследодателя, и 16,66 лева съставляващи 1/6 от 100 лева сторени след
смъртта на А. И.,*** ведно със законната лихва върху главницата считано от
предявяване на претенцията – 01.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
В първото по делото съдебно
заседание във втора фаза на делбата ответницата посочи, че на 27.09.1991г. със
собствени средства е изплатен окончателно жилищен заем в размер на 11855 лева.
В тази връзка се представиха и доказателства, в това число и удостоверение от 14.09.2015г.
издадено от Банка „ДСК“, в което се посочва, че през 1988г. е разрешен кредит
на И.И., б.ж. на гр. Варна и А. И.,*** в размер на 12000 лева, със срок на
погасяване 30 години. От представеното по делото уведомление от 22.09.1988г. от
„ДСК“ – клон Приморски до И.И., съдът приема, че в полза на родителите на
страните е отпуснат кредит в размер на 12000 лева за посочения 30 – годишен
период, като годишната погасителна възлиза в размер на 539 лева, съответно
месечната такава в размер на 45 лева. Установи се по делото, че на 27.09.1991г.
е направена вноска в размер на 11855,15 лева, с което кредита е окончателно
погасен.
От изложеното и съобразно събраните по делото
писмени доказателства следва извода, че кредитополучатели по договора за банков
кредит с цел закупуване на имота предмет на делбата са родителите на
съделителите И.И., б.ж. на гр. Варна, починал на 29.04.1991г. и А. И.,***,
починала на 15.12.2013г. Твърденията са, че ответницата е осъществила плащане
на задължението за връщане на паричния заем на 07.09.1988г., съответно периода
88-91г. и последна вноска на 27.09.1991г. С други думи погасяването на част от
паричното задължение е осъществено приживе на двамата родители на съделителите,
а окончателната погасителна вноска е заплатена след смъртта на И.И., но пред
смъртта на наследодателя на страните - А. И..
Съсобствеността по отношение на процесния имот в
случая се поражда от уважен конститутивен иск (разгледан в първата фаза на
настоящото производство по делба) от ищцата с правно осн. чл. 30, ал.1 ЗН, с
който е намалено дарение на А. И. в полза на ответницата на ½ ид.части
от имота с 1/3, при което и с оглед зачитане последиците на предявеният иск,
ищцата е призната за собственик на процесните 1/6 ид.части от имота. Приживе И.И.
се е разпоредил със завещание със своята ½ ид.части от имота в полза на
ответницата, който вещно – прехвърлителен ефект на завещанието от 06.09.1990г.
се зачете с решението по допускане на делбата. Прие се с съдебното решение по първа
фаза, че съсобствеността възниква след отмяна на дарение осъществено от А. И. в
полза на ответницата, предвид запазената част на ищцата.
От доказателствата приложени по делото се установява,
че А. И. е починала през 2013г., съответно към този момент е открито и
наследството. Платените задължения, които е имала наследодателя на съделителите
са погасени преди нейната смърт. След откриване на наследството за наследниците
липсва задължение за погасяване на банковия кредит, който е отпуснат на
наследодателят им, доколкото това облигационно правоотношение с кредитора вече
не съществува с оглед реализираното цялостно погасяване.
На следващо място в предявената претенция по
сметките се изложиха твърдения, че за периода 1991г. – 2000г. са осъществени
подобрения от ответницата в имота, с които подобрения се увеличава неговата
стойност. Заяви се и претенция за заплащане на разход за подобрение в размер на 100 лева, който е сторен през 2014г.,
а т.е. след смъртта на наследодателя на страните. Във връзка с заявените от
страната претенции с оглед осъществените в имота подобрения съдът назначи
съдебно – техническа експертиза, заключение по която депозира в.л. П.М..
Заключението прието по делото се кредитира като обективно и компетентно дадено,
като от същото се установява, че общия размер на СМР, които са осъществени в
делбения имот възлизат на 19781,57 лева, която стойност се изчислява по цени
към момента на тяхното извършване. Следва да бъде посочено, че за да достигне
до този си извод, вещото лице осъществи оглед на имота, възприе наличните в
имота осъществени строително – монтажни дейности, като за остойностяване на
същите са използвани съответните приложими и актуални към дадения момент
строителни справочници. При тези съображения съдът приема, че общата стойност
на реализираните в имота подобрения възлиза на 19781,57 лева, а не в размера
посочен от ответника - 24165 лева, съответно 1700 щатски долара. От тази обща стойност на осъществените
подобрения, тази които са извършени от ответницата приживе на наследодателя А. И.
възлизат на 19763,05 лева, а подобрението от 2014г. изразяващо се в смяна на
патрона на брава и ремонт в размер на 18,52 лева, без прилагане коефициент на овехтяване,
съответно 18,14 лева с прилагане коефициент на овехтяване на вещта. Увеличената
стойност на имота вследствие осъществените подобрения възлиза на 12603,20 лева,
като за периода 1991г. – 2000г. увеличената
стойност възлиза на 12574,94 лева, а вследствие монтирания нов заключващ
механизъм през 2014г. в размер на 28,25 лева. Този извод бива направен от
приложение №2 към заключението по съдебно – техническата експертиза на вещото
лице М., като от общата увеличена стойност на имота, която е посочена от
експерта бива извадено единственото подобрение осъществено след смъртта на
общия на страните наследодател А. И. – смяна на патрон и поправка на брава.
Съдът приема, че подобрения за периода 1991г. –
2000г. в имота са осъществени от ответницата на обща стойност от 19763,05 лева. Макар и да не се
събраха гласни показания в тази насока, въпреки че на страната й бе дадена
възможност, следва да бъде посочено, че назначеното от съда вещо лице осъществи
оглед на място в имота предмет на делбата, при което възприе осъществените в
този имот дейности, описа и остойности същите, като при изчисляване на
увеличената стойност на имота взе в предвид и тяхното овехтяване. Не се събраха доказателства по делото, че ищцата
или наследодателя на страните А. И., която е живяла в имота до смъртта си през
2013г. са осъществили подобрения, които да дадат
възможност да бъде направен извод в насока противна на извода, че подобрения в
имота за процесния период е сторила ответницата.
С изплащане през 1991г. на
отпуснатия заем за жилищно строителство в размер на 14419 неденоминирани лева,
както и оглед реализираните подобрения в имота за периода 1991г. – 2000г. на
обща стойност от 19763,05 лева, които са довели до увеличаване на неговата
стойност с 12574,94 лева, ответницата в качеството й на наследник на общия на
страните наследодател А. И. е допринесла увеличаване стойността на
наследството, от една страна чрез погасяване на задълженията на наследодателя,
а от друга посредством реализиране на подобрения в имота, осъществени преди
смъртта на А. И. през 2013г.
В хипотезата на чл.12, ал.2 ЗН се дава възможност на
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството и не е бил възнаграден по друг начин, да поиска в делбеното
производство да се приспадне това увеличение, като разпоредбата допуска
увеличението да се даде в имот или пари. Правилото е уредено с оглед
недопускане принципа на неоснователно обогатяване за чужда сметка в отношенията
между призованите наследници. За уважаване на тази претенция не се изисква
наследникът заплатил дълг на наследодателя, съответно направил подобрения
приживе на последния да е владял имота, без значение е и неговата
добросъвестност. Този наследник следва да има единствено принос за увеличаване
на наследството, като съдебната практика приема, че приносът може да взема
формата не само на подобрения в имота, но и на спестяване на разходите на
наследодателя, посредством плащане на негови задължения, докато е бил жив.
Размерът на обезщетението се определя с оглед увеличената стойност на
имуществото, като е без значение размерът на вложените средства за това.
Първото необходимо условие е приелият наследството
наследник приживе на наследодателят си да се спомогнал за увеличаване на
неговото имущество. Съдът намира с оглед събраните по делото доказателства, че
тази предпоставка е доказана. Ответницата приживе на наследодателя А. И. е
изплатила (през 1991г.) нейно парично задължение в размер на 14419 неденоминирани
лева към кредитора „ДСК“ – клон Приморски гр. Варна, което парично задължение е
послужило за придобиване на недвижимия имот, съответно сторила е подобрения в
имота преди 2013г., с които подобрения стойността на имота се е увеличила с
12574,94 лева.
Второто необходимо условие е увеличението на
имуществото на наследодателя да съществува реално и да е налице към момента на
откриване на наследството. С изплащане на задълженията по отпуснатия заем за
жилищно строителство е придобит от наследодателя на страната недвижимия имот,
който е предмет на настоящото делбено производство, при което следва да бъде
даден утвърдителен отговор на въпроса, че посредством спестяване на разходи за
наследодателя е придобит имот, който реално съществува и е наличен към момента
на откриване на наследството през 2013г. В този имот са сторени подобрения,
които съдът прие, че увеличават неговата стойност с 12574,94 лева, които
подобрения макар и при зачитане на естественото овехтяване вследствие изминатия
период от време, в който те са осъществени също реално съществуват към момента
на откриване на наследството.
На следващо място следва да бъде налице една
отрицателна предпоставка, а именно наследникът, който е сторил тези подобрения
приживе на наследодателя си да не е бил възнаграден за извършеното от него подобрение
в наследствения имот.
В практиката на ВКС – Решение №248/20.04.2010г., по
гр. дело № 4247/2008г. на ІІІ г.о., Решение № 148/11.05.2010г., по гр. дело №
3243/2008г. на ІІ г.о. и др. е прието разбирането, че допринеслият за
увеличаване наследството наследник трябва да не е бил възнаграден по друг
начин, било то с дарение, завещание или ползване на имота за определено време.
Като под понятието „възнаграждение по друг начин“ практиката се ориентира около
становището, че наследодателя не следва да е облагодетелствал допринеслия
увеличаване наследството наследник чрез дарение, завещание, ползване на имота.
С други думи този наследник не следва да е бил възнаграден за своя принос от
наследодателя. За да е налице възнаграждение е необходимо наследникът допринесъл
за увеличаване на наследството да е получил облага, съизмерима с неговия
принос, без същевременно да е необходимо наличието на пълен икономически
еквивалент.
Както съдът вече посочи приживе наследодателя на
съделителите А. И. е дарила своята ½ ид.част от имота в полза на
ответницата, като при уважаване на предявения конститутивен иск съдът намали с
1/3 това дарение. Заплатеното от
ответницата задължение на наследодателя А. И. в размер на 14419 неденоминирани
лева за изплащане на отпуснат жилищен заем не следва да бъде осъвременявано
посредством преобразуването на тази сума в паричния й еквивалент в чужда
валута, по аргумент на приетото в т.5 от ТР №2 от 01.12.1997г., постановено по
тълкувателно дело №2/1997г. на ОСГК на ВКС, като за стойности преди
05.07.1999г. следва да намери приложение чл.2, ал.1 вр. чл.1 ЗДЛ, като всички
стойности в лева се деноминират, като 1000 лева се заменят за 1 лев. Увеличената стойност на имота вследствие
подобренията възлиза на 12574,94 лева, така следва да бъде направен извода, че
вследствие погасяване задължения на наследодателя си и осъществяване на
подобрения в имота, ответницата е спомогнала да бъде увеличено наследството с
12589,35 лева (12574,94 +14,41 деноминирани лева).
Имотът предмет на делбата е с пазарна оценка в
размер на 200000 лева.Имуществения еквивалент на осъщественото от наследодателя
А. И. дарените в полза на ответницата възлиза на 100000 лева, а след
намаляване на дарението с 1/3
имуществения еквивалент на дарената част възлиза на 66666 лева. Тази стойност
значително превишава стойността, с която ответницата е способствала за
увеличаване на наследството, поради което следва да бъде прието, че същата е
била напълно възмездена от наследодателя за своя принос в наследството. С акта
на дарение, който е осъществен от наследодателя не е допуснато нарушение на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване за чужда сметка в
отношенията към призованите към наследяване лица.
За пълнота на изложението съдът посочва, че
имущественият еквивалент на дареното от наследодателя и приноса, с който
съделителя е спомогнал да бъде увеличено наследството не е с водещо значение.
Заплащайки разходи за наследодателя си, съответно стойността на подобренията в
имота, наследникът който е спомогнал да бъде увеличено наследството не очаква
да бъде овъзмезден в същия размер. Възможно е задълженията на наследодателя,
платени от съделителя и/или стойността на подобренията извършени от последния
приживе на наследодателя да превишават стойността делбения имот, който би могъл
да бъде и единствената вещ притежавана от наследодателя, при което да не може
да бъде достигнато онзи пълен имуществен еквивалент на даденото и полученото. С
извършване на дарението на притежаваната от А. И. ид.част от имота предмет на делбата,
последната е възнаградила ответницата за заплатено вместо нея задължение,респ.
сторените разходи по подобрения в имота, при което следва да се приеме, че
наследникът е обезщетен за сторените от него разходи. Ищцата не се е обогатила
неоснователно вследствие обедняване на ответницата в резултата от заплатените
от последната разходи, предвид това че същата получава едва 1/6 ид.част от
делбения апартамент. По- голямата част от съсобствеността на имота предмет на
делбата принадлежи на ответницата, поради което последната следва да се счита
за удовлетворена са сторените от нея разходи приживе на наследодателя си.
По отношение на подобренията (2014г.) сторени след
смъртта на наследодателя на страните, които се изчерпват в един единствен пункт
– смяна на патрона и поправка на брава, от събраните по делото гласни показания
на свидетеля С. се установява, че след смъртта на наследодателя на страните,
ответницата е сменила заключващия механизъм на вратата, с което е ограничила
достъпа до имота.
В т.6 от ППВС
№ 6 от 27.10.1974г. по гр.д.№ 9/1974 г. е
прието разбирането, че подобрение в един имот е
налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Не с цел увеличаване стойността на имота, а с цел лишаване от възможността
ищцата да има достъп до същия е реализиран този разход, поради което същия не
може да бъде приет, че съставлява подобрение в жилището. За подобрение в имота
следва да се вземе в предвид всяка една дейност, която по своята същност
спомага, улеснява възможността на съсобствениците да си служат със
съсобствената вещ, а не да създава пречки за това. Не се събраха доказателства,
че след смъртта на наследодателя на страните ключалката на входната врата е
била счупена, което да предположи подмяната й, съответно нейният ремонт. Доказа
се, че вследствие желание на ответницата за ограничаване достъпа до жилището на
ищцата е сменена същата, при повод и за което е сторен през 2014г.
претендирания разход. Съсобственикът следва да упражнява правата си по повод съсобствената
вещ в границите на собствеността, която притежава, като не ограничава правата
на останалите съсобственици да си служат с нея, така че реализирането на
всякакъв вид разходи, които са насочени към ограничаване на това законова право
на ползване на общата вещ не следва да се зачитат за подобрения, за които да
бъде присъждане съответното обезщетение.
Противното разбиране би довело до извода, че от собствено си
противоправно поведение съделителя би извлякъл положителни за себе си правни
последици.
По изложените съображения предявените претенции по
сметките от съделителя А.И.К.
срещу Е.И.С. за осъждане на последната да заплати сумата от 2403,16
лева представляващи заплатени от
съделителя задължения на наследодателя към кредитора Банка „ДСК“ АД в
размер на 1/6 ид. част от общия размер от 14419 лева, ведно със законната лихва
върху главницата считано от предявяване на претенцията – 01.06.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, както и за осъждане на ищцата да заплати
сумата от 4010,83 лева и сумата от
283,33 щатски долара, представляващи сторени разходи за подобрения приживе на наследодателя А. И. ***, в
делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 24064 лева и 1700 щатски
долара, от които 500 долара, представляваща сума за закупуване на бойлер, 2 броя батерии - за
банята и кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992 г.;2150 лева, дадени
на 21.04.1992 г., представляваща сума за закупуване на кухненски
шкаф с мивка;560 лева, заплатени на фирма ЕТ „А." за ремонти
дейности, изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с
площ от 18,6 кв.м. и циклене на паркета в същата от 25.09.1992 г.;1100
долара, от 15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума предадена на майка ми А.Л. за
смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на
килер, баня и една от спалните, както и тяхното измазване;1525 лева, платена
на 21.09.1991г., представляваща сума за закупуване на секция за
всекидневната;380 лева, представляваща сума за закупуване и монтаж на врата
за апартамента от 21.09.1991г.;700 лева, представляваща
сума за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня 1 - 18,6 кв.м, спалня 2 - 9.1
кв.м. и спалня 3 - 18.6 кв.м. от 13.09.1991г.;6980
лева, представляваща сума за
закупуване на 1 брой спалня,
персон и половина, ракла, 2
броя единични легла, 2 броя гардероби
и 4 броя секции, платена на 21.07.1993г.;400
лева, представляваща сума за
закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г.;1039,60 лева, представляваща
сума за изработка и монтаж на дървено стълбище с размери: дължина 8.90 м. и ширина 1.75 м.,
през 1994г.;200
лева, представляваща сума за
закупуване на дървени материали за изработката на дървено стълбище през 1994 г.;2000
лева, платени на
16.09.2009г. представляваща сума за боядисване на
сградата;1200 лева, платени на 27.07.2009г. представляваща сума за
ремонт на стълбище с площ от 19
кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното боядисване;800 лева, представляваща
сума за боядисване на всекидневна с площ от 30 кв.м. през 2006г.;200 лева, представлява
сума за закупуване на пералня през 2006г.;400 лева, представляваща
сума за закупуване и смяна на входна врата през 2010г.;3000 лева платени
на 10.07.2012г. представляваща сума за ремонт на покрива с
площ от 120 кв.м.;100
лева представляваща сума за заливка на входна площадка с
дължина от 1.90 м. с цимент от 07.08.2000г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Следва да бъде
отхвърлено и искането на А.И.К. срещу Е.И.С. за осъждане на последната да заплати сумата от 16,66 лева представляващи сторени разходи за подобрения през 2014г. в
делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 100 лева – за смяна на патрон
и поправка на брава.
По
отношение на разноските:
В полза на
ищцата следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски по повод
уважените съда искове предявени от страната, както в първа фаза на съдебното
производство, така и уваженият осъдителен иск, който бе разгледан във втора
фаза на съдебното производство.
Претендира се от ищеца присъждане
на възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА,
която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на близък
на процесуалния представител. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на
адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е
била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна,
която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика
по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т.
д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата
на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната
адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за
присъждане на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в договора за правна
помощ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва
да бъде определен в съответствие с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. За тази цел следва да бъдат приложени
правилата на чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така изложеното в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38
ЗА в размер на 300 лева, на основание, чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г., по отношение на предявеният и уважен иск за намаляване на
дарение в първа фаза, 600 лева на осн.
чл. 7, ал.4 Наредба №1/09.07.2004г. по предявеният иск за допускане до делба,
разгледан в първа фаза на съдебното производство, 347,04 лева по предявеният и
уважен иск по претенции по сметките във втора фаза на делбата, на осн. чл. 7,
ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г, както и 600 лева по извършване на съдебната
делба във втора фаза или всичко общо в размер на 1894,08 лева.
В полза на страната следва да бъдат присъдени и
съдебно – деловодни разноски в размер на 160 лева, съставляващи заплатен
депозит за назначена в първа фаза експертиза, както и 145 лева съдебно –
деловодни разноски съразмерно квотата на ответницата в съсобствеността, или
общо 305 лева.
По отношение дължимите в полза на бюджета държавни такси:
Всеки един от съделителите дължи
държавна такса в размер на 4% от стойността на делът си в съсобствеността, на
осн. чл.8 от ТДТГПК или общо сумата от 8000 лева ( 4% от приетата по делото
пазарна оценка от 200000 лева за делбените имоти), от която съделителя Е.И.С.
дължи сумата от 1333,33 лева, а ответницата А.И. Комуцус дължи сумата от
6666,66 лева.
Страните дължат и държавни такси
върху приетите за съвместно разглеждане претенции по сметките. По предявеният и
уважен от ищцата иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване,
ответницата дължи държавна такса в размер на 66,88 лева. По предявените от
ответницата претенции по сметките, които бяха разгледани във втора фаза,
последната дължи държавна такса в размер на 276,22 лева, като са целите на
определяне на държавната такса по претенцията релевирана в чужда валута, съдът
остойностява същата в лева по курса на щатския долар към деня на отправяне на
претенцията – първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 240 лева, за която
страната е останала задължена за разноски, съобразно определяне окончателен
депозит по назначена в хода на производството по извършване на делба съдебно –
техническа експертиза, във връзка с протоколно определение от открито съдебно
заседание от 14.07.2020г.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля претенцията на А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** за
възлагане на допуснатия до делба
имот, представляващ: апартамент
с идентификатор *** по
КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.П. №12 (ул.”Н.В.” № 12), ет.2, състоящ се от две
стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м., при
граници: двор, сграда на ул. П. №12 (ул. Н. П.) и
сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от общите части на сградата,
включително и избено помещение и правото на стоеж върху мястото върху което е
построена сградата, на осн. чл. 349, ал.2 ГПК.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН жилище, представляващо апартамент с идентификатор *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул. П. №12 (ул.”Н.В.” № 12), ет.2, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл,
баня-тоалет и балкон, с площ от 107,30 кв.м., при граници: двор, сграда на ул. П. №12 (ул. Н. П.) и сграда, ведно с прилежащите му ¼ ид.части от
общите части на сградата, включително и избено помещение и правото на стоеж
върху мястото върху което е построена сградата, с пазарна оценка в размер на 200000 (двеста хиляди) лева, като след извършване на публичната продан съделителите
следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е
допусната делбата: 1/6 ид. части за Е.И.С., ЕГН ********** *** и 5/6
ид.части за А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, на осн. чл. 348 ГПК.
Осъжда А.И.К., ЕГН **********
***, съдебен адрес *** да заплати на Е.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 1672 (хиляда шестстотин седемдесет и два) лева обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот, за периода 15.02.2017г.-01.06.2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 15.02.2017г. до окончателно
изплащане на задължението.
Осъжда А.И.К., ЕГН **********
***, съдебен адрес *** да заплаЩА на Е.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 104,50 (сто и четири лева и 50 ст.) лева на месец с падеж 5-то число на съответния месец, за който се дължи обезщетението,
считано от влизане в сила решението, което в тази част има характер на
определение до окончателно ликвидиране на съсобствеността.
отхвърля предявените искове от А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***
срещу Е.И.С.,
ЕГН ********** *** за осъждане
на ищцата да заплати сумата от 2403,16
лева представляващи заплатени от ответницата
задължения на наследодателя А. И.,*** към кредитора Банка „ДСК“ АД в размер
на 1/6 ид. част от общия размер от 14419 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от предявяване на претенцията – 01.06.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, за осъждане
да заплати сумата от 4010,83 лева и
сумата от 283,33 щатски долара, представляващи сторени разходи за подобрения приживе на наследодателя А. И. ***, в
делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 24064 лева и 1700 щатски
долара, от които 500 долара, представляваща
сума за закупуване на бойлер, 2
броя батерии - за банята и
кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992 г.;2150 лева, дадени
на 21.04.1992 г., представляваща сума за закупуване на кухненски
шкаф с мивка;560 лева, заплатени на фирма ЕТ „А." за ремонти
дейности, изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с
площ от 18,6 кв.м. и циклене на паркета в същата от 25.09.1992 г.;1100
долара, от 15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума предадена на майка ми А.Л. за
смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на
килер, баня и една от спалните, както и тяхното измазване;1525 лева, платена
на 21.09.1991г., представляваща сума за закупуване на секция за
всекидневната;380 лева, представляваща сума за закупуване и монтаж на врата
за апартамента от 21.09.1991г.;700 лева, представляваща
сума за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня 1 - 18,6 кв.м, спалня 2 - 9.1
кв.м. и спалня 3 - 18.6 кв.м. от 13.09.1991г.;6980
лева, представляваща сума за
закупуване на 1 брой спалня,
персон и половина, ракла, 2
броя единични легла, 2 броя гардероби
и 4 броя секции, платена на 21.07.1993г.;400
лева, представляваща сума за
закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г.;1039,60 лева, представляваща
сума за изработка и монтаж на дървено стълбище с размери: дължина 8.90 м. и ширина 1.75 м.,
през 1994г.;200
лева, представляваща сума за
закупуване на дървени материали за изработката на дървено стълбище през 1994 г.;2000
лева, платени на
16.09.2009г. представляваща сума за боядисване на
сградата;1200 лева, платени на 27.07.2009г. представляваща сума за
ремонт на стълбище с площ от 19
кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното боядисване;800 лева, представляваща
сума за боядисване на всекидневна с площ от 30 кв.м. през 2006г.;200 лева, представлява
сума за закупуване на пералня през 2006г.;400 лева, представляваща
сума за закупуване и смяна на входна врата през 2010г.;3000 лева платени
на 10.07.2012г. представляваща сума за ремонт на покрива с
площ от 120 кв.м.;100
лева представляваща сума за заливка на входна площадка с
дължина от 1.90 м. с цимент от 07.08.2000г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и за осъждане
да заплати сумата от 16,66 лева представляващи
сторени разходи за подобрения през
2014г. в делбения имот в размер на 1/6 ид.част от общия размер на разходите от 100 лева – за смяна на патрон
и поправка на брава.
Осъжда А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** да
заплати на адвокат Ф.Т.Д., Булстат ********* със служебен адрес гр.
Варна, бул. С.№34 сумата от 1894,08 (хиляда осемстотин деветдесет и
четири лева и 8 ст.) лева, определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 38 ЗА.
Осъжда А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** да
заплати на Е.И.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 305 (триста и пет) лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Осъжда Е.И.С.,
ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 1333,33 (хиляда триста тридесет и три лева
и 33 ст.) лева дължима по делото държавна такса в производството по делба,
като и 5 (пет) лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 8 ТДТГПК.
Осъжда А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 6979,68 (шест хиляди деветстотин седемдесет
и девет лева и 68 ст.) лева, от които дължима по делото държавна такса в
производството по делба в размер на 6666,66 лева, сумата от 66, 88 лева
държавна такса по претенцията по сметните от ищцата, 276,22 лева държавна такса по претенцията по сметните от
ответницата, като и 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 8 ТДТГПК.
Осъжда А.И.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 240
(двеста и четиридесет) лева, за която страната е останала задължена за
разноски, съобразно определяне окончателен депозит по назначена в хода на
производството по извършване на делба съдебно – техническа експертиза, във
връзка с протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на
14.07.2020г. ,като и 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Да се издаде в полза на вещото лице П.К.М. разходен касов
ордер за сумата от 240 лева съставляваща определен окончателен размер на
възнаграждение по приета по делото съдебно – техническа експертиза, платима от
бюджета на съда, за което вещото лице да се уведоми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. Решението в частта, в
която е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот до
окончателно ликвидиране на съсобствеността, както и в частта, с която
ответницата е осъдена за разноски, за които е останала задължена, има характер
на определение, като същото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: