№ 19235
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 232091/16.07.2024 г. на В. М. С., ЕГН
**********, гр. София, бул. В, бл. 137Б, вх. Б, ет. 1, ап. 61, против ЗЕАД „Ц. Ж“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. С К № 2, представлявано от
Р Г В и КК С В, с която са предявени са субективно съединени искове, както следва:
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП за
прогласяване на нищожност на т. 67 от ОУ към Полица „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на
кредитополучател № ......; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр. с чл. 1 КЗ в полза на
„Централна кооперативна банка“ АД с Е. на сума в размер на 18 159,76 лева,
представляваща остатък на главницата по Договор за потребителски кредит № ..... към
момента на завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по сключена
застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № ............., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер
на 3610,44 лева, представляваща заплатените от ищеца в полза на „Централна кооперативна
банка“ АД месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..... от м.07.2023 г., датата
на настъпването на покрит риск по сключена застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на
кредитополучател № ............., до м.06.2024 г., включително, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2021 г. между „Централна кооперативна
банка“ (банка Ц.) с Е., в качеството й на кредитодател, и В. М. С. с ЕГН **********, в
1
качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № .....
/ДБК/ от същата дата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 26 500,00 лева. Посочената сума
представлява главницата на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателят
е длъжен да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни
вноски /месечни анюитети/ в срок не по-късно от 27.03.2030 г. Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1-8
от Договора, същият следва да е обезпечен със застраховка Ж/Злополука. На ищецът, в
качеството на застрахован, сключил със ЗЕАД „Ц. Ж“, в качеството на дружеството на
застраховател, Полица „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № .............. Съгласно
застрахователната полица, застраховката е за сумата в размер на 26 500, 00 лева, като
застрахователната сума се променя през срока на индивидуалното застрахователно покритие
и се определя в размер на остатъка от редовната главница към датата на застрахователното
събитие. Срокът на застраховката е от 07.04.2021 г. до 06.04.2030 г. Едно от четирите
застрахователни покрития, съгласно полицата, е „трайна загуба на работоспособност
вследствие на заболяване над 70%“.
На 25.07.2023 г. Медицинският институт на МВР на свое заседание № 140 издал
Експертно решение /ЕР/ № 90322 от същата дата, от което било видно, че на ищеца е
определена трайно намалена работоспособност 100% с водеща диагноза: злокачествено
образование на бъбрека с изключение на бъбречното легенче. Съгласно ЕР, срокът на трайно
намалената неработоспособност е определен за 1 година, считано от 01.07.2023 г. След
влизане в сила на ЕР на 24.08.2023 г. ищецът подал уведомление за настъпило събитие по
полица № ............. пред застрахователя Ц. Ж. На 06.11.2023 г. ЗЕАД Ц. Ж изпраща писмо с
изх. № 0003-100 1305 до банка Ц. с копие до ответника, с което отказва изплащане на
застрахователната сума. Мотивите на застрахователя са, че при попълване на документите за
сключване на застраховката, застрахованият не бил отбелязал в здравната декларация
наличието на ТЕЛК решение с начало на инвалидизация. Отделно застрахователят сочи, че
съгласно т. 67 от ОУ на застраховка Ж на кредитополучател, плащането при трайна загуба на
работоспособност се извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за
трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с
работодателя си, ако има такъв.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът продължава да заплаща
ежемесечно и в срок своите погасителни вноски по Договора за кредит.
Твърди, че, съгласно застрахователната полица, застрахователното покритие е за
настъпило събитие – трайна загуба на работоспособността (ТРЗ), вследствие на заболяване
над 70 %, като в самата полица било предвидено, че застрахователната сума следва да се
изплати на банката за погасяване на дължимите погасителни вноски по кредита. От друга
страна обаче, т. 67 от ОУ към Полицата на „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател
N2 ............., било посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се
извършва при условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване,
трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има
2
такъв. Твърди, че разпоредбите на полицата не са индивидуално договорени с потребителя.
Те са отнапред определени от застрахователя клаузи, а за изплащане на обезщетението
посочената т. 67 ОУ поставя допълнителни изисквания. Така, независимо от настъпилия
застрахователен риск/събитие, застрахователят може и в случая отказва плащането. Счита,
че посоченото в т. 67 от ОУ ограничава конституционно защитеното право на труд на всеки
гражданин на Р.България. Моли съда да приеме, че т. 67 от ОУ е в противоречие с
разпоредбата на чл. 146 ЗЗП и да прогласи нейната нищожност.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на
кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че от Експертно решение № 90322 от
25.07.2023 г. било видно, че застрахователното събитие е настъпило на 01.07.2023 г., но
независимо от уведомлението от застрахования до застрахователя, застрахователната сума
не е преведена нито на банката, нито на ищеца. Твърди, че задължението на ищеца по
сключения с банката Договор за кредит от датата на подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на главницата по кредита е в размер на 18159,76 лева.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на
кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че от Експертно решение № 90322 от
25.07.2023 г. било видно, че застрахователното събитие е настъпило на 01.07.2023 г., но
независимо от уведомлението от застрахования до застрахователя, застрахователната сума
не е преведена нито на банката, нито на ищеца. Твърди, че задължението на ищеца по
сключения с банката Договор за кредит от датата на подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на главницата по кредита е в размер на 18159,76 лева.
Сочи, че съгласно чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Ж" е била сключена в полза
на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице има
право на иск срещу застрахователя е платило задължението при настъпило застрахователно
събитие към кредитора. Твърди, че в случая, от датата на настъпване на застрахователното
събитие на 01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ищецът е платил общо
3610,44 лева, представляващи месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..... за
периода от м.07.2023 г. до м. 06.2024 г., включително. Моли съда да уважи исковите
претенции и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са налице предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение. Излага подробни съображения в подкрепа на
3
твърденията си. Оспорва наличието на покрит по полицата риск, като оспорва да са налице
предпоставките по чл. 383 ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Сочи, че не е изпълнено второто кумулативно
предвидено в закона условие за възникване на покрит риск. Твърди, че ищецът продължава
да работи при същия работодател, на същата длъжност, като получава не по-ниско
възнаграждение за труда си от получаваното при сключване на договора за застраховка и на
договора за кредит. При евентуалност, сочи, че искът за плащане на сумата от 18159.76 лв. в
полза на кредитора на ищеца е неоснователен, тъй като задължението не е станало
изискуемо в този размер, тъй като не е настъпил падежът на съответните вноски. Оспорва
иска по чл. 456, ал. 1 от КЗ, като счита, че не е налице покрит иск, както и предпоставките за
плащане на застрахователно обезщетение в полза на кое да е лице. Оспорва и искането за
прогласяване нищожност на клаузата на т. 67 от ОУ като неравноправна. Счита, че не са
налице предпоставките по чл. 143 и следващите от ЗЗП. Сочи, че ищецът е бил
преосвидетелстван по първично Експертно решение на ТЕЛК от 07.03.2018 г., а същият не е
декларирал наличието на ТЕЛК решение с начало на инвалидизация 07.03.2018 г., както и
съществуващите заболявания към датата на подписване на договора за застраховка. Оспорва
исковете като недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 383, ал. 4, вр. с чл. 1 КЗ за
сума в размер на 18 159,76 лева, представляваща остатък на главницата по Договор за
потребителски кредит № ..... към момента на завеждане на исковата молба, в тежест на
ищцовата страна е да докаже по делото пълно и главно: наличието на валиден
застрахователен договор между страните, обезпечаващ вземания по договор за кредит с
посочените клаузи и параметри, настъпване на описаното от ищеца застрахователно събитие
и датата на неговото настъпване; размера на остатъка на задължението към Банката –
кредитор към датата на предявяване на исковата молба; а за иска по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер на 3610,44 лева - погасяване изцяло или частично на
вземането към Банката – кредитор и размера на погасяването, както и всички останали
положителни факти и обстоятелства, на които основава иска си.
Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че между ищеца В. М. С. и ЗЕАД „Ц. Ж“ е
бил сключен застрахователен договор по Полица № ............. по продукта „Ц. Ж +“,
обезпечаващ договор за потребителски кредит № ..... от 06.04.2021 г., предоставен от
„Централна кооперативна банка“ АД.
От събраните по делото писмени доказателство, в т. ч. извлечение от мобилно
приложение, както и удостоверение от „Централна кооперативна банка“ АД с изх. №
.................../01.04.2025 г. се установява, че по процесния договор за кредит № ..... от
06.04.2021 г. към 31.03.2025 г. В. С. има задължение за главница в размер на 16 059 лева.
Между страните по делото не е спорно и от представеното по делото Експертно
4
решение № 90322 от 25.07.2023 г. се установява, че на В. С. е определена трайно намалена
работоспособност 100% с водеща диагноза: злокачествено образование на бъбрека с
изключение на бъбречното легенче, като видно от експертното решене, срокът на трайно
намалената неработоспособност е определен за 1 година, считано от 01.07.2023 г.
Не се спори и от представените по делото Полица „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на
кретидополучателя № ............. се установява, че застраховката покрива трайна загуба на
работоспособността вследствие на заболяване над 70 %, като на банката или ползващото
лице се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на
работоспособност, съгласно погасителния план.
Между страните не е спорно и от представените по делото Общи условия към
договор за застраховка се установява, че съгласно т. 67 плащането при трайна загуба на
работоспособност се извърша, при условие че застрахованото лице има предписание за
трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с
работодателя си, ако има такъв. Съгласно т. 67.1 отговорността на застрахователя за риска
„Трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване“ е валидна при условие че
трайната загуба на работоспособност (датата на инвалидизация) е настъпила след изтичане
на сто и осемдесет дни, считано от началото на застраховката. Видно от т. 101.1, раздел XII.
Определения, трайна загуба на работоспособност е определена като окончателно намалена в
определен процент или напълно загубена способност за извършване на трудова дейност, в
резултат на засягане на функцията на определен орган или система, или на целия организъм.
От представената по делото Заповед № 513з-11642 от 22.11.2023 г. се установява, че
ищецът В. С. е продължил да изпълнява служебните си задължения на същото работно
място, а именно длъжността „ старши полицай в 02 група на сектор „Метрополитен“ към
отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР, при спазване на
определени противопоказни условия на труд.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза и доколкото по делото
безспорно се установи, че ищецът е продължил да работи и да получава трудови доходи на
същата длъжност, макар при наличието на определени противопоказания на условията на
труд, процесната трайна загуба на работоспособност не представлява покрит риск,
доколкото не е налице напълно загубена способност за извършване на трудова дейност,
съгласно определението дадено в общите условия.
Съдът счита, че разпоредбата на т. 67 от ОУ не е нищожна и същата не ограничава
правото на труд на застрахования, точно обратното. Целта на сключената застраховка е да
покрие риска от невъзможността застрахования да извършва трудова дейност срещу
заплащане, поради настъпила трайна загуба на работоспособност, която води да
невъзможност за получаване на трудово възнаграждение, респ. погасяване на дължимите по
кредита задължения.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че основателно се явява възражението
на застрахователя и за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение на основание
5
чл. 363, ал. 1 КЗ, поради съзнателно обявено неточно или премълчано обстоятелство.
По делото писмено доказателство е приета Предложение-декларация, попълнена от
В. С. от 06.04.2021 г., видно от която същият е декларирал, че не е боледувал, не се лекува и
не му е било известно да има едно от следните заболявания: сърдечно или белодробно
заболяване като артериална хипертония, хипотония, сърдечни пороци и т. н.; бъбречни
заболявания; захарен диабет и др. Разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима
презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на
съдържанието на документа, поради което в настоящия случай съдът приема, че
подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средствоза авторство на
материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството,
докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса, като тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. В първото по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е оспорил представената
декларация, като в следващото съдебно заседание, ищецът лично дава обяснения, че
декларацията носи неговия подпис, но не той лично я е попълнил. Съдът намира, че
доколкото декларацията съдържа неизгодни за страната факти и обстоятелства и предвид
липса на проведено пълно и главно доказване в обратния смисъл, ищецът е декларирал
процесните данни пред застрахователя. Отговорността от некоректно или неправилно
попълнена декларация, при наличие на положено от застрахования подпис под нея, следва
да се понесе от него.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. епикризи и Експертно
решение № 0120 от 07.03.2018 г. се установява, че В. С. е бил с трайно намалена
работоспособност 42 % за периода от 2 години, поради спондилоза, като видно от ЕР към
2018 г. ищецът е с множество придружаващи заболявания,: цервикална, торакална и
лимбална спондилоартроза с тораколумбална сколиоза; дискова болест на ниво L5-S1;
Неинсулинозависим захарен диабет; артериална хипертония II стадий; Хроничен
пиелонефрит; хроничен простатит; стеатозен хепатит.
По делото не са представени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си
да представи на застрахователя цялата необходима преддоговорна информация относно
общото му здравословно състояние преди сключване на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковите претенции се явяват неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. С., ЕГН **********, гр. София, бул. В, бл. 137Б,
вх. Б, ет. 1, ап. 61, против ЗЕАД „Ц. Ж“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. С К № 2, представлявано от Р Г В и КК С В, с която са предявени
са субективно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на т. 67 от ОУ към Полица
„Ц. Ж+“ за застраховка Ж на кредитополучател № ......; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр.
с чл. 1 КЗ в полза на „Централна кооперативна банка“ АД с Е. на сума в размер на 18 159,76
лева, представляваща остатък на главницата по Договор за потребителски кредит № ..... към
момента на завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по сключена
застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на кредитополучател № ............., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; осъдителен иск по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер
на 3610,44 лева, представляваща заплатените от ищеца в полза на „Централна кооперативна
банка“ АД месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..... от м.07.2023 г., датата
на настъпването на покрит риск по сключена застраховка „Ц. Ж +“ за застраховка Ж на
кредитополучател № ............., до м.06.2024 г., включително, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, гр. София, бул. В, бл. 137Б, вх. Б, ет. 1, ап. 61
да заплати на ЗЕАД „Ц. Ж“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. С К № 2, представлявано от Р Г В и КК С В, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 (сто) лева, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7