Решение по дело №1527/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 113
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20213420101527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Силистра, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101527 по описа за 2021 година
Ищецът „ЗД Евроинс” АД твърди, че на 09.09.2009 г. управлявайки лек автомобил А.
А., рег. № ........... в района на с. Ч., ответникът допуснал ПТП, като поради движение с
несъобразена скорост при маневра „завой наляво“ загубил контрол върху превозното
средство, вследствие на което то се преобърнало вдясно по посока на движението и се
ударило в бетонова ограда. При ПТП пострадало лицето Б. Н., пътуващо на предната
седалка, като то претърпяло следните телесни увреждания: постоянна слепота с дясното око,
трайно затруднение на храненето и говора и обезобразяване на лицето. Ответникът шофирал
автомобила при наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми, за което той бил
признат за виновен чрез споразумение по НОХД № 21 по описа на РС – Д.за 2010 г. (по –
конкретно за причиняване на телесна повреда при управление на МПС в концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата). Към момента на произшествието по отношение на
управлявания от ответника лек автомобил действал договор за застраховка „гражданска
отговорност”, по силата на който ищецът заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 334922,19 лв., в
която сума били включени и изтекли лихви и дължими разноски, като това обезщетение
било присъдено чрез съдебно решение по гр.д. № 4598 по описа на СГС за 2014 г., по което
ответникът бил конституиран като подпомагаща страна. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 10000 лв., представляваща част от
заплатеното застрахователно обезщетение, както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.08.2021
г., до окончателното плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по
1150 по описа на СРС за 2021 г. Претендира и направените по делото разноски.
1
В срока за отговор ответникът Р. К. К. изразява становище за нередовност на
исковата молба, по което съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, а в
съдебно заседание възразява и срещу основателността на иска с довода, че между него и
пострадалия е сключено споразумение, чрез което той се е задължил да му заплати
обезщетение за претърпените вреди, поради което не следва да отговаря и за обезщетението,
присъдено от застрахователя.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Въз основа на постъпило на 10.08.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 552 от 11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1150 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение от
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
Чрез представено по делото споразумение № 15 от 10.02.2010 г., постигнато по
НОХД № 21 по описа на РС – Д. за 2010 г. ответникът е признат за виновен за това, че на
09.09.2009 г. в 23,10 ч. по път I-7, навлизайки в с. Ч. по посока гр. С. при управление на
МПС – лек автомобил А. А. с рег. № ............., като се е движил със скорост около 130 км.ч.
по непредпазливост е причинил тежка и средна телесни повреди, изразяващи се в постоянна
слепота с дясното око, трайно затруднение на храненето и говора, разстройство на здравето,
временно опасно за живота и обезобразяване на лицето на Б. Х. Н., като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а
именно 1,44 промила, установено по надлежния ред с химическо изследване на кръвта –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 и 2 във вр. чл. 342, ал. 1 НК. Чл. 300 ГПК гласи,
че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца; споразумението, с което извършителят е
признат за виновен в извършването на конкретно престъпление има значението на влязла в
сила присъда, поради което съобразявайки се със задължителната му сила, съдът приема, че
ответникът действително е извършил деянието, което негов предмет, т.е. описаното в
исковата молба ПТП. От представена справка за наличието на застраховка „гражданска
отговорност“ по отношение на управляваното от ответника ПТП се установява, че в периода
от 10.12.2008 г. до 09.12.2009 г., през който се е състоял и пътният инцидент, е действал
договор за застраховка, сключен между собственика на превозното средство и
застрахователя – ищец, като това дало основание на пострадалото лице да потърси от него
по съдебен ред обезщетение за претърпените при произшествието вреди. По исковата молба
на пострадалия срещу застрахователя било образувано гр.д. № 4598 по описа на СГС за
2
2014 г., по което ответникът бил конституиран като трето лица – помагач на страната на
ответника; делото преминало през три инстанции и завършило с осъждането на
застрахователя за заплати на пострадалия обезщетение за имуществени вреди в размер на
14673,17 лв. заедно със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното плащане,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 133333,33 лв. заедно със законната лихва
от 01.04.2014 г. до окончателното плащане, разноски за адвокат в общ размер от 8073,66 лв.,
държавни такси в общ размер от 6404,92 лв. и разноски за експертиза в размер на 87,12 лв.
Със спогодба от 14.08.2017 г. ищцовото дружество се задължило да заплати на
процесуалния представител на пострадалия хонорар в размер на 4184,65 лв., дължим по
образуваното срещу дружеството изпълнително производство за събиране на
обезщетението, присъдено на Б. Х. Н. с решение, по което е допуснато предварително
изпълнение. В крайна сметка ищецът представя доказателства, че е заплатил на увреденото
лице на няколко вноски обезщетение в общ размер от 321965,50 лв., разноски в полза на
процесуалния му представител в общ размер от 6464,65 лв. и разноски по сметка на съда в
общ размер от 6492,04 лв.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ освен в случаите по чл. 227, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В конкретния случай е установено, че при
ПТП от 09.09.2009 г. ответникът е допуснал ПТП, вследствие на което са настъпили вреди,
които застрахователят е възмездил; от споразумението по НОХД № 21 по описа на РС – Д.
за 2010 г. също така става ясно, че при осъществяването на ПТП ответникът е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, с което се е реализирала
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, оправомощаваща застрахователя да потърси
неговата регресна отговорност. Въпреки, че съдебните решения, определящи размера на
полагащото се на пострадалия обезщетение, имат сила между това лице и застрахователя,
следва да се приеме, че установените в мотивите им вреди, съответно тяхната
равностойност, обвързват и самия ответник по силата на чл. 223, ал. 2 ГПК, който гласи, че
това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, като то не може да
го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено
или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният частичен
иск е основателен и следва да се уважи, тъй като заплатеното от застрахователя
обезщетение многократно надхвърля сумата, която се претендира в настоящото
производство. Съдът счита, че не е необходимо в исковата молба, съответно съдебното
3
решение по делото да се посочва естеството на платеното от застрахователя задължение
(главница, лихва, разноски), за чието възстановяване се претендира, съответно присъжда
сумата от 10000 лв. (в каквато насока са възраженията на ответника), тъй като погасителната
давност по иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е всякога петгодишна, при положение че в
отношенията между застрахователя и делинквента лихвите, заплатени на пострадалия,
представляват част от общото плащане спрямо него, а не възмездяват забавата на самия
делинквент. Съдът счита, че несвоевременно заявеното от ответника възражение за
наличието на споразумение между него и пострадалия, чрез което той се е задължил да му
заплати обезщетение за претърпените вреди, не следва да бъде разглеждано с оглед
разпоредбата на чл. 133 ГПК , който гласи, че когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Същевременно подобно възражение би било неоснователно,
тъй като от една страна сумата по споразумението е приспадната от съда при определяне на
обезщетението, дължимо от застрахователя, и тъй като чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ по
никакъв начин не обвързва регресните права на застрахователя спрямо делинквента със
съществуването или липсата на споразумение за заплащане на обезщетение между този
делинквент и пострадалото лице.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендираната сума следва да се присъди заедно със
законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на
200 лв. за държавна такса, 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
заповедното производство в размер на 200 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. С.“
№ .., ет. ., ап. .дължи на „ЗД Евроинс” АД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., бул.
„Х. К.“ № .., представлявано от Р. Б. и Е. И. сумата от 10000 лв. (десет хиляди лв.)
представляваща част от застрахователното обезщетение, заплатено от ищеца на лицето Б. Х.
Н. за претърпените от него вреди при ПТП от 09.09.2009 г. в района на с. Ч., причинено от
ответника при управление на лек автомобил А. А., рег. № ............., по отношение на който
действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ищцовото
дружество, при наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми, както и законна лихва
върху тази сума от 10.08.2021 г. до окончателното плащане. За тези суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1150 по описа на СРС да 2021 г.
ОСЪЖДА Р. К. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.С.“ № .., ет. ., ап. .да заплати на
„ЗД Евроинс” АД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № ..,
4
представлявано от Р. Б. и Е. И., направените по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста
лв.) за държавна такса, 250 лв. (двеста и петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски по заповедното производство в размер на 200 лв. (двеста лв.) за държавна
такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.


Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5