Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2580 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 8 от Закона за аренда в земеделието и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Р.к.” ООД, твърди, че на 27.06.2017 г. в качеството му на арендадодател сключил с ответниците „А.а.” ЕООД, като арендатор, и П.И.Х., който се е задължил като поръчител, договор за аренда, по силата на който на „А.а.” ЕООД били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ от 3 124, 917 дка., находящи се в землището на гр. Плевен. Договорът за аренда е със срок на действие от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. На 28.03.2018 г. и 28.06.2018 г. между страните по тази сделка подписали две допълнителни споразумения, с които изменили част от нейното съдържание. Съгласно договора арендаторът се задължил да заплати наемна цена за стопанската година 2017/ 2018 г., която съгласно измененията, направени с допълнителните споразумения възлиза на 234 638, 79 лв. и е платима на две вноски, както следва: - първата вноса в размер на 99 997, 34 лв. следва да бъде платена в срок до 01.10.2017 г.; - втората вноса в размер на 134 641, 45 лв. следва да бъде платена в срок до 31.07.2018 г. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба арендаторът не е заплатил част от своето задължение, която част е в размер на 34 644, 11 лв. Той изпаднал в забава изпълнението на това парично задължение, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 31.07.2018 г. до 29.11.2019 г. възлиза на сумата от 4 667, 70 лв. Поради изложеното ищецът моли „А.а.” ЕООД и П.И.Х. да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 34 644, 11 лв., представляваща неплатена част от цената за ползване на земеделски земи с обща площ от 3 124, 917 дка., находящи се в землището на гр. Плевен, дължима за стопанската година 2017/ 2018 г., съгласно договор за аренда, сключен на 27.06.2017 г., както и сумата от 4 667, 70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за забавено плащане на главницата от 34 644, 11 лв., за периода от 31.07.2018 г. до 29.11.2019 г. Претендира разноски.
В писмена молба с вх. на СГС № 272962/
14.10.2020 г. ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.
Ответниците - „А.а.” ЕООД и П.И.Х.,
не са подали писмени отговори на
исковата молба в законоустановения за това срок по чл. 367 ГПК.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
На първо място в производството се установява, че препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника „А.а.” ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 27.05.2020 г. Считано от тази дата започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, който изтича на 10.06.2020 г. и до който момент такъв не е представен по делото. Наред с това ответникът не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован на 30.07.2020 г., като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Препис от исковата молба е надлежно връчен и на ответника П.И.Х. на 03.03.2020 г. Считано от тази дата започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, който изтича на 25.05.2020 г., при съобразяване, че такъв не е текъл за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, и до който момент такъв не е представен по делото. Наред с това и този ответник не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложената по делото призовка от 06.02.2020 г. и призовка от 18.02.2020 г., както и от определението на съда от 24.06.2020 г., на ответниците изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея и приети по делото доказателства предявеният иск се явяват вероятно основателен
В писмена молба с вх. на СГС № 272962/
14.10.2020 г. ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК. Съдът констатира,
че тази молба е изпратена по пощата на 13.10.2020 г., поради което и на основание чл. 62, ал. 2 ГПК трябва да се
приеме, че това искане е заявено своевременно, а именно преди даване ход на
устните състезания, което е станало в съдебно заседание, проведено на
14.10.2020 г. и съдът следва да го зачете.
С оглед на всичко изложено, трябва да се заключи, че по делото са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 1 672, 47 лв., от които сумата от 1 572, 47 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.а.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и П.И.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Р.к.” ООД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 34, на
основание чл. 8 от Закона
за аренда в земеделието сума в размер на 34 644, 11 лв. /тридесет
и четири хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща неплатена част от цената за ползване на земеделски
земи с обща площ от 3 124, 917 дка., находящи се в землището на гр.
Плевен, дължима за стопанската година 2017/ 2018 г., съгласно договор за
аренда, сключен на 27.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 02.12.2019 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 4 667, 70 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и
седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, дължимо за забавено
плащане на главницата от 34 644, 11 лв., за периода от 31.07.2018
г. до 29.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.а.” ЕООД и П.И.Х. да заплатят на „Р.к.” ООД сума в размер на 1 672, 47 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: