Определение по дело №526/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2018 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20185300900526
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 2113

 

гр. Пловдив, 23.11.2018 г.

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти състав:

СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 526/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

„М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, твърди че е акционер в ответното „Месокомбинат Карлово“ АД като притежава 13602 броя акции, представляващи 6.99 % от капитала на дружеството. Твърди също, че на 29.06.2018 г. е проведено Общо събрание на акционерите в ответното дружество /ОСА/, като взетите на него решения счита за незаконосъобразни и моли да бъдат отменени. Конкретно твърди, че не е допуснат до участие и гласуване на събранието, било му е отказано правото на сведения, както и че самото събрание всъщност не е проведено, а протоколът за него е изготвен предварително.

Ответното дружество „Месокомбинат Карлово“ АД оспорва предявените допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма качеството на акционер в дружеството. Евентуално твърди, че исковете са неоснователни.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните твърдения, намира за установено следното:

Съгласно посоченото в исковата молба, ищецът твърди, че е придобил качеството на акционер в ответното дружество по силата на договор за продажба на наследство, сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № 112/04.01.2018 г. между него като купувач и Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б. Н., представлявани от законни им представител А.П.Д.. С този договор, твърди се,  ищецът е закупил наследствените дялове на продавачите, придобити от тях вследствие на смъртта на техния баща Б.Г.Н., починал на *** г.

Към исковата молба е приложен акт за смърт № 670 от 15.05.2014 г. на Б.Г.Н., както и удостоверение за наследници изх.№ 1250/19.05.2014 г. От последното се установява, че Б.Г. Н. е оставил шестима наследници – освен продавачите по цитирания договор за продажба на наследство и Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н..

Представено е и съдебно решение № 147/14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 39313/2014 г. по описа на СРС, 86-ти състав, наследството на Б.Г. Н. е прието по опис като част от него са и 27204 налични поименни акции, всяка от тях с номинална стойност от 2 лв., представляващи 13.98.% от капитала на ответното дружество.

Според ищеца, на основание сключения договор, същият е придобил качеството на акционер в ответното дружество.

Този довод не се споделя от настоящия състав.

Цитираните писмени доказателства, както и обективираните в тях факти, не са оспорени от ответното дружество.

Съдът обаче намира, че вследствие на тях се налагат различни правни изводи от изложените от ищеца.

Няма спор, между страните, че Б.Г. Н. е бил акционер в ответното дружество с 27204 броя налични поименни акции, всяка от тях с номинална стойност 2 лева, представляващи 13.98% от капитала на дружеството.

С настъпване на смъртта на акционера, всеки един от неговите наследници придобива равна част от наследството му, т.е. по 1/6, която идеална част се отнася до всеки обект от наследствената маса. Казаното означава, че върху всяка една наследена акция възниква съсобственост. Съдът не споделя съждението на ищеца, че тъй като “наследствените акции са от един и същи клас, поради което обективират идентични права и доколкото техния брой позволява чат от тях да бъдат поделени между наследниците, но всеки от тях е получил в дял по 4 534 броя акции“.

Подялбата на съсобствеността не зависи по какъвто и да е начин от „класа на акциите“, или обективираните в тях права. В това отношение не е налице каквато и да е разлика между акциите и които и да е други обекти от наследствената маса. Ако, например,  част от наследствената маса са шест еднакви автомобила, еднаквостта на техният брой, вид, „клас“ и т.н., съвсем не води до прекратяване на съсобствеността между наследниците.

Казано по друг начин, от безспорната между страните фактическа обстановка, не може да се установи прекратяване на съсобствеността върху акциите, останали в наследство от починалия акционер. Ето защо, Б. Б.Н., П.Б. Н. и Б.Б. Н. не са били собственици, всеки един от тях, на по 4 534 броя акции, както твърди ищеца, а са били съсобственици, както върху тези акции, така и върху останалите до пълния брой от 27 204 броя акции.

Договорът за продажба на наследство не прекратява тази съсобственост и не легитимира ищеца като акционер в ответното дружество. Без да коментира по същество направеното от ответника оспорване на законосъобразността на този договор, съдът ще посочи, че правната последица от него би била единствено придобиването на права върху идеални части върху всички обекти, включени в наследствената маса. А за да упражнява тези права, единствената относима към случая норма е тази на чл. 177 от ТЗ, съгласно която, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. По делото не се твърди, а и не се установява, съсобствеността между наследниците, включително и по отношение на процесните акции, да е прекратена. Не се установява и същите да са избрали пълномощник, който да упражнява техните права, наред с тези на останалите наследници. Няма как, следователно, ищецът да придобие самостоятелни права върху отделни акции и да се легитимира като акционер в ответното дружество. Няма как, на същото основание, същият да упражни права на акционер, включително по реда на чл. 74 от ТЗ, без да е спазена разпоредбата на чл.177 от ТЗ.

Ето защо, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, за недопустим. Производството следва да бъде прекратено, а на ответното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 200 лева.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:****, против „Месокомбинат Карлово“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, за отмяна на решенията, взети на общо събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 29.06.2018 г.

ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:****, да заплати на „Месокомбинат Карлово“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:****, направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от получаването му от страните.

                                                Съдия: