Р Е Ш Е Н И Е
Номер 786 /06.11.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и девети октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01600
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002159/31.05.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на Т.С.Т. *** е наложено
административно наказание глоба, в размер 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 07.05.2019 г., в 23.40 часа, като водач
на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №***, движейки се по ул. „Софийско
шосе“, град Перник, в района на кръстовището
с улица „Оборище“, не използва обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е оборудван по време на движение – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Т.Т., чрез пълномощника му адв. И.А.,
в която се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на
защита, обуславящи незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен
акт. Оспорва се компетентността на
наказващия орган. Твърди се и неправилна оценка на установените
фактически обстоятелства, довело издаване на наказателно постановление при
неправилно приложение на материалния закон..
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично. В съдебните прения процесуалният му
представител поддържа доводите в жалбата
и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
На 07.05.2019г.,
в 23.40 часа, Т.Т. ***, в посока от ПВ „Марина бара“ към ПВ „Хумни дол“,
управлявайки товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №***. В района на кръстовището
с улица „Оборище“ се намирали свидетелите Р.П.Т. и А.Е.К. - полицаи в сектор ПП
при ОД МВР – Перник, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
движението. При приближаване на превозното средство забелязали, че водачът му
не е поставил обезопасителен колан, поради което подали сигнал за спиране, за
да извършат проверка. Водачът възприел сигнала и предприел спиране като
преминал непосредствено покрай служителите на МВР и спрял превозното си
средство на няколко метра след патрулния автомобил. Това позволило на полицаи Т.
и К. да се уверят, че предпазният колан не е поставен, въпреки че автомобилът е
оборудван с такъв. Уведомили водача, че за установеното нарушение ще му бъде
съставен АУАН.
На
същото място, в присъствието на
нарушителя, свид. Р.Т. съставил акт за установяване на административно
нарушение, серия Д, №797336/07.05.2019г., като приел, че Т.Т. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че
няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнително писмени такива.
Впоследствие,
на 31.05.2019 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свидетелите Р.П.Т. и А.Е.К., както и приетите писмени
доказателства: съставеният акт за установяване на административно нарушение серия Д, №797336/07.05.2019г. и заверено копие на
заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на
МВР.
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на цялостна служебна
проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП
при ОДМВР – Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове
за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни
лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и компетентността на началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да
издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната територия
/т.2.7/, доколкото е определен като длъжностно лице със съответната
компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото
произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към
фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените място, дата и час, като водач
на МПС по време на движение не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано, както
и че е отказал да изпълни нареждане на
органите за контрол на движението по време на
извършената му проверка. В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и във фазата на съдебното
следствие, Т.Т. не е ангажирал доказателства, оборващи или поставящи под
съмнение констатациите на контролните органи, въпреки осигурените му от закона
достатъчно възможности за това. Същият е подписал акта без възражения, не е
упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е обосновал и позицията си на
оспорване на издаденото наказателно
постановление с излагане на конкретни доводи в жалбата срещу него, а и в хода на съдебното следствие, в
което не е участвал. Писменото му изявление в жалбата, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно, е абсолютно декларативно и голословно. Извън
възраженията от процесуално естество, които бяха обсъдени, за съда не е ясно каква всъщност е позицията
му по релевантните за спора факти, за да има основание за обсъждане на тезите
му. Аргументация в тази насока липсва, както в жалбата, така и в съдебното
производство. При тези обстоятелства съдът приема, че оспорването е един
формален акт със защитен характер.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свид. Р.Т. и А.К. – полицейските служители, установили
конкретното нарушение. При разпит в с.з. двамата заявяват, че помнят конкретния
случай, съобщават без противоречия помежду си релевантните за казуса
обстоятелства, описват детайлно начина, по който е протекла проверката спрямо Т.,
излагат твърдения за поведението му, цитират казани от него думи. Всичко това
сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание уверено да се приеме,
че свидетелите възпроизвеждат действителни възприятия от конкретната пътна
ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване. Свидетелите
са категорични, че ясно са възприели приближаващото се ППС и неговия водач,
който е бил без предпазен колан. Непосредствено след спиране на указаното място
се уверили в правилността на възприятията си, както и че превозното средство е
оборудвано с обезопасителни колани. Еднопосочни са и изявленията им, че водачът
не е оспорил констатацията им и изцяло е
съдействал на проверката.
Съдът дава вяра
изцяло на показанията на свид. Т. и К.,
приема ги за логични, обективни и добросъвестно дадени. Именно на тях
основава изводите си от фактическа и правна страна и приема, че доказателствената
им стойност не е разколебана от оспорването на констатациите им в съдебното
производство от страна на жалбоподателя, останало напълно голословно. Затова
приема, че отразените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства,
които свидетелите убедително възпроизвеждат, съответстват на действителното
положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно, в съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното и доколкото
установените факти изпълват състава на административнонаказателната норма,
вменена във вина на Т.Т., съдът приема, че нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради което и
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за него по административен ред.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За неизползване по време на движение на предпазен
колан, с какъвто МПС е оборудвано, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, според която водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан се наказва с глоба 50 лв.
Санкцията е определена в абсолютен размер, обвързваща административнонаказващия
орган при наказване на нарушителя и изключващо възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е
наложено на Т. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част. Намаляване
на наказанието под законоустановения размер е недопустимо. Предвид определеното
в абсолютен размер наказание от законодателя, ирелевантно е възражението разполага
ли нарушителят с достатъчно доходи за заплащане на глобата.
Мотивиран от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №№19-1158-002159/31.05.2019г., изд.
от Началник Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, с което на Т.С.Т. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ