Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело №168 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с
цена на иска 7000 лв. и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска
1450 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Д.Д.И., ЕГН**********
против Прокуратура на Р България, ***, в която се твърди, че с Постановление от
09.11.2005 година на Софийска Районна прокуратура е образувано досъдебно
производство срещу ищцата, което с Постановление на Прокурор при Софийска
Районна прокуратура е изпратено по компетентност в Районна прокуратура
гр.Плевен на 09.11.2005 година, което е заведено под № Д - 1980/2005 год., за
това че през 21.11.2002 г. – на неустановен ден през месец февруари 2004 г. в ***
в съучастие, като извършител с ***, при условията на продължавано престъпление
извършила следните престъпни деяния: На 10.02.2003 г. в гр. София и на
29.05.2003 г. в гр. Плевен с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили
и поддържали заблуждение у *** от гр.София и с това й причинили имотна вреда в
размер на 2 790.96 лева. На 10.02.2003 г. в гр. София и на 29.05.2003 г. в гр.
Плевен с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали
заблуждение у *** от гр.София и с това му причинили имотна вреда в размер на 2
790.96 лева. На 21.11.2002 г. в гр. София и на 29.05.2003 г. в гр. Плевен, с
цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у ***
Г.М. от гр.София и с това й причинили имотна вреда в размер на 2 589.41 лева.
На 21.11.2002 г. в гр. София и на 29.05.2003 г. в гр. Плевен, с цел да набавят
за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у *** и с това му
причинили имотна вреда в размер на 2 589.41 лева. На 09.01.2004 г. и на
22.01.2004 г. в гр. София, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили
и поддържали заблуждение у *** от гр. София и с това му причинили имотна вреда
в размер на 1 369.07 лева. На 03.1 2.2003 г. в гр. София, с цел да набавят за
себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Д. *** и с това й
причинили имотна вреда в размер на 2 346.99 лева. На 22.01.2004 г. в гр.
Пловдив и на неустановен ден на месец февруари 2004 г., с цел да набавят за
себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у *** и с това му
причинили имотна вреда в размер на 2 933.73 лева. На 22.01.2004 г. и на
неустановен ден на месец февруари 2004 г. в гр. Пловдив, с цел да набавят за
себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у *** и с това му
причинили имотна вреда в размер на 2 933.73 лева, - престъпление по 210 ал.1
т.5 от НК . Твърди, че досьдебното производство е образувано
във връзка депозирани пред Районна прокуратура София жалби от ***, ***, *** Г.М.,
***,***, Д. ***, *** и ***. Твърди, че ищцата е разпитвана в качеството си на свидетел по
досъдебното производство. Твърди, че на 19.04.2006 година е привлечена в
качеството на уличено лице и разпитана в присъствието на защитник, съгласно
договор за правно помощ и съдействие и Пълномощно. Твърди, че ангажирайки
защитник ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева,съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 18.04.2006 година.
Твърди, че по делото са разпитани свидетели и второто уличено лице ***. Твърди,
че наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт в съда на 26.09.2006г., по
който е образувано НОХД 3471/2006 година. Твърди, че в първото по делото заседание
по отношение на
ищцата са предявени граждански искове
от ***,***, *** Г.М., ***, ***,
Д. ***,*** и ***. Твърди, че ищцата се
явила със защитник съгласно Договор за
правна помощ и съдействие от 30.10.2006г.,
като е заплатила адвокатско възнаграждение 300 лева. Твърди, че наказателното
производство е разгледано в четиринадесет съдебни заседания, като е приключило с
осъдителна присъда по отношение на ищцата на 22.02.2010г. Твърди, че с
Решение от 14.09.2010 година въззивен състав на
Плевенски Окръжен съд, по повод постъпила вьззивна
жалба срещу осъдителната присъда, е отменил присъдата на ПРС по НОХД 3471/2006
година и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ПРС.
Твърди, че пред ПРС делото е било образувано
под номер НОХД 2678/2011г. Твърди, че в съдебно заседание,
защитата е направила възражение срещу
непълноти в обвинителния акт и с оглед Решението на ПОС по отмяна на
присъдата, съдът е върнал делото на Районна прокуратура гр.Плевен, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.
Твърди, че нов обвинителен акт е изготвен от Районна прокуратура гр.Плевен и е
внесен в Районен съд гр.Плевен на 06.10.2011 год. Твърди, че производството
пред съда е продължило в шест съдебни заседания, като делото е приключило по
отношение на ищцата с присъда, с която е призната за виновна по обвинението, за
което е предадена на съд. Твърди, че присъдата е обжалвана пред ПОС. Твърди, че
с решение от 05.04.2013г., въззивен състав на Плевенски Окръжен съд отменил
присъдата на ПРС по НОХД 2678/2015 година и делото е върнато за
разглеждане за трети път от друг състав на ПРС. Твърди, че пред първоинстанционния съд
делото продължило по
номер НОХД 852/2013 година в няколко съдебни заседания, след което съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по обвинението, за
което е предадена на съд. Твърди, че на 16.12.2013г. прокурор при Районна
прокуратура гр.Плевен, подал протест срещу оправдателната присъда, който бил
разгледан пред ПОС. Твърди, че с Решение от 28.12.2014 година въззивен състав на
ПОС разгледал протеста по ВНОХД
569/2014 година и потвърдил оправдателната присъда на ПРС,
като правилна и законосъобразна. Твърди, че в резултат на незаконосъобразни
действия на Прокуратурата от неправилно предявено и повдигнато обвинение и последващи обжалвания на съдебни актове ищцата е претърпяла неимуществени вреди
-положението на разследван, обвиняем и подсъдим за период от осем години й
причинило морални вреди - общественото мнение в Плевен се настроило срещу нея,
приятелите й говорили, че е измамила много хора и ще влезе в Затвора за 10
години. Не могла да си намери работа в продължение на години. Работила в
магазин „Лайф", но отсъствията от работа поради
постоянните й призовавания, я принудили
да напусне. Твърди, че живеела с детето си при родителите си. Разходите по
делата и напрежението, което изпитвала водели до чести конфликти в дома на
родителите й, промяна в отношението й към детето, физически, психически,
морални болки и страдания, несгоди, лишения и ограничения от незаконното
обвинение, за което е била оправдана с влезли в сила присъди. Твърди, че ищцата
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 150 лева по досъдебно производство
1980/2005година, 300 лева по договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2006
год. по НОХД 3471/2006 год. и по НОХД 852/2013 год. в размер на 1000 лева представляващи
размера на адвокатско възнаграждение по делото по които е била представлявана
от защитник. Твърди, че от датата на предявяване на обвинението срещу ищцата
същата е изпитвала страх и неудобство от призоваванията пред органите на
досъдебното производство.Този страх и неудобство са продължили и в хода на
съдебните производства пред съдилищата през продължителен период от време, през
който е траела наказателната репресия срещу нея –осем години. Твърди, че през
този период ищцата е била студентка и разследването по делото не й е давало
възможност да заучава учебния материал и се явява на изпити, поради постоянния
стрес под който е била подложена.Твърди, че се затворила се в себе си,
престанала да дружи с приятели, запознала се с мъж, който като разбрал, че по
отношение на нея има заведени дела пред съда прекратил връзката. Твърди, че
това обстоятелство ищцата понесла тежко психически и емоционално. Твърди, че от
друга страна по отношение на ищцата не е бил осъществен справедлив процес.
Твърди, че последният се е развил продължително във времето извън всякакви
разумни процесуални срокове съгласно Европейското законодателство - чл. 6 от
Закона за защита на човешките права. Моли, Прокуратура на Р.България,
представлявана от Главния прокурор да бъде осъдена да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, претърпени от
незаконно обвинение в извършване на престъпление и продължително развил се във
времето наказателен процес , за което е оправдана по НОХД 3642/2006 година,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното изплащане, както и на основание чл.2 ал.1, т.2, предл. 1 ЗОДОВ ответника да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана по НОХД 852/2013 година в
размер на 150 лева по досъдебно производство 1980/2005година, 300 лева по
договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2006 год. по НОХД 3471/2006 год.
1000 лева платени за адвокатско възнаграждение по НОХД 852/2013 год. на ПРС
ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2014г. до окончателно
изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че са предявени два обективно
съединени иска - за обезщетения на неимуществени и имуществени вреди, причинени
от обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 5 от НК по Досъдебно
производство №Д-1980/2005 г. на Районна прокуратура - Плевен, за което ищцата
била оправдана с присъда по НОХД № 852/2013 г. на РС - Плевен, потвърдена с
Решение от 28.12.2014 г по ВНОХД 569/2014 г. на ОС - Плевен. Счита, че
твърденията и търсената защита сочат на искове с правно основание чл, 2,ал. 1,т, 3 от ЗОДОВ (ДВ, бр,
98/11.12.2012 г.)-предишна т. 2. Счита, че при тези данни от формална гледна
точка е осъществен фактическия състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал.
1,т. 3 от ЗОДОВ. Счита, че към исковата молба не са приложени доказателства за
влязла в сила оправдателна присъда, поради което оспорва всяка една от
предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Счита, че
освен основателността на претенциите, в тежест на ищеца е да докаже и наличието
на твърдените неимуществени и имуществени вреди, непосредствената им връзка с
обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Оспорва по
размер исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 от НК по ДП № 1980/2005г. на
РП - Плевен , за което ищцата е била оправдана с присъда по НОХД №852/2013 г.
на РС - Плевен, потвърдена с Решение от 28.12.2014 г. по ВНОХД №569/2014 г на
ОС-Плевен. Твърди, че претендираната сума от 7 000
лева е завишена и несъобразена с чл. 52 от ЗЗД, Излага съображения, че изискуемата по смисъла на чл. 52 отЗЗД справедливост е критерий за определяне размера на
неимуществените вреди, който обаче не следва да се прилага абстрактно, а само
въз основа на конкретни обстоятелства, свързани с претендираното
за претърпяно увреждане. Твърди, че освен за основателността на претенцията си,
ищцата не е ангажирала и доказателства за твърдените негативни последици от процесното обвинение. Счита, че липсват и доказателства да
продължителността на разследването, както и на двете съдебни фази. Липсват
твърдения и съответно доказателства за прилагана мярка за процесуална принуда в
хода на наказателното производство. Твърди, че исковата молба съдържа твърдения
за предявени в хода на наказателното производство на граждански искове от осем
физически лица, а поведението на
гражданските ищци в процеса също е от значение за неговата продължителност.
Твърди, че постановените осъдителни присъди налагат извод, че в процесния период са търпени вреди, които не са единствено и само в резултат на
актове и действия на органи на прокуратурата. Твърди, че наред с това в процесния период са водени и други наказателни производства
срещу ищцата, което води до невъзможност за разграничаване на търпените вреди.
Твърди, че данни за това се съдържат в пр. №2401/2014 г по опис на РП - Плевен,
образувана с оглед гр.д №1525/2014 г. на РС – Плевен, предмет на което са били
искови претенции за обезщетения, причинени от обвинения за престъпления от общ
характер, за които ищцата била оправдана
с влезли в сила присъди по две наказателни производства - НОХД № 4885/2006 г.
на РС - Плевен, XII н.с. и НОХД №1652/2009 г. на РС -Плевен XIV н.с, както и в
справка съдимост на Д.Д.И.. Твърди, че за изразходвана сума за адвокатско възнаграждение
в досъдебна фаза /150 лева - договор за правна помощ и съдействие от 18.04.2006
г. и съдебна фаза/ 300 лева по договор от 30.10.2006 г по НОХД №3471/2006 г. на
РС - Плевен и 1 000 лева по НОХД №852/2013 г. на РС - Плевен - общо в размер на
1 450 лева също не са подкрепени с доказателства за уговорено, респ. изплатено
такова, поради което оспорва и претенцията за имуществени вреди, предявена под
форма на претърпяна загуба, като неоснователна и недоказана. Независимо от това
твърди, че размера на адвокатското възнаграждение от 1 000 лева надвишава
предвидения в Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Счита, че ако следва да бъде ангажирана отговорността на
прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени
вреди за изплатено адвокатско възнаграждение, то следва да е в минималния
размер, предвиден в посочената наредба,
тъй като този размер е пряка и непосредствена последица от
неоснователното /незаконното/ обвинение за престъпление по чл,
210, ал. 1,т,5отНК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от постановление
от 19.04.2006г. на Районна прокуратура гр.Плевен, че ищцата Д.Д.И. е била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр.чл. чл. 209
ал. 1, вр.чл.20, вр. с чл.
26 ал. 1 НК. На 25.09.2006 год. срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт за
престъпление по 210 ал. 1, и т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр.
с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК и е образувано НОХД № 3471/2006г. по описа на РС-Плевен, по което е
постановена осъдителна присъда, която е отменена с Решение от 14.09.2010г.,
постановено по ВНОХД №730/2010г. по описа на ОС-Плевен и делото е върнато за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Образувано е НОХД № 2890/2010г. по описа на РС-Плевен, производството по което
е прекратено и е върнато на РП-Плевен за отстраняване на съществени отстраними процесуални нарушения. Внесен е нов обвинителен
акт и е образувано НОХД № 2678/2011г. по описа на РС-Плевен, по което с Присъда
№ 318/08.11.2012г. Д.И. е призната за виновна за престъпление по чл. 210 ал. 1,
и т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20, ал.2 от НК.Присъдата е отменена изцяло с Решение
№ 76/05.04.2013г., постановено по НОХД № 138/2013г. по описа на РС-Плевен и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. С присъда 312/2013г., постановена по НОХД № 852/2013г. Д.И. е призната за
невиновна по повдигнато обвинение по чл. 210 ал. 1, и т. 5 във вр. с
чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК. Присъдата е потвърдена с Решение № 244/28.10.2014г., постановено по
ВНОХД № 569/2014г. по описа на РС-Плевен.
Видно от Искова молба/л.16-22 от делото/ Д.И. е
предявила иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди по НОХД
4885/2006г. и № 1652/2009г. по описа на РС-Плевен. На съдът е служебно известно
постановеното по подадената искова молба съдебно решение №1037/03.07.2014г.,
постановено по образуваното въз основа на исковата молба гр.д.№ 1525/2014г. по
описа на РС-Плевен, изменено с Решение, постановено по в.гр.д.№ 793/2014г. по
описа на ОС-Плевен, че РП-Плевен е осъдена да заплати на ищцата общата сума от
5000 лв., претърпени неимуществени вреди по НОХД 4885/2006г. и № 1652/2009г.
Видно от Справка за съдимост от 16.02.2016г., Д.И.
е осъждана по НОХД № 1260/2006г.по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение №
172/02.07.2012г. по внохд № 209/2012г. по описа на
ОС-Плевен за това, че на неустановени дати през периода 05.11.2002г. до
01.12.2003г., в гр.Плевен, в съучастие като съизвършител
с ***, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила и поддържала у конкретно посочени лица заблуждение, че
ще им извади работни визи за Австралия и Нова Зеландия и с това им причинила
имотна вреда, като отделните деяния осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, пир
една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
общия размер на вредата възлиза на 6200 евро и 2000 щатски долара, като
престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1,
т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20,ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК, вр.чл.54 НК я осъжда на 1 година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК отлага
ефективното изтърпяване на така определеното наказание.
Установява се от Етапна епикриза
от 16.12.2014г., че от началото на 2014г. са се появили оплаквания на Д.И. и е
поставена диагноза „Базедова болест“, Автоимунен Тиреоидит,
автоимунна тиреоидна офталмопатия,
автоимунна енцефалопатия.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 17.04.2006г. Д.И. е
заплатила 150 лв. адвокатско възнаграждение на защитник по ДП1980/2005 на
РП-Плевен.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 11.09.2013г. Д.И. е заплатила 1000 лв. адвокатско възнаграждение
на защитник по НОХД № 852/2013г. по описа на РС-Плевен.
Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 30.10.2006г. Д.И. е заплатила 300 лв. адвокатско възнаграждение
на защитник по НОХД №3471/2006г. по описа на РС-Плевен.
Съдът дава вяра на показанията на св.С.Б., *** В.
и И.П., макар същите да са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са
първите двама са колега и приятел на ищцата, а И.П. е нейна майка. Показанията
на свидетелите са преки, еднопосочни, логични и в съответствие с останалия,
събран по делото доказателствен материал. От тях се
установява, че в периода от 2007г. до 2014г. свидетелите са знаели, че срещу Д.И.
се водят доста /около 10/ наказателни производства. В периода 2007-2011г.
ищцата е работила във Ема ООД, като за водените дела е станало известно сред
колегите й. Налагало се е тя да отсъства от работа за явяване по делата.
Колегите й страняли от нея. Д.И. била притеснена от
водените срещу нея наказателни производства, както и от факта, ако влезе в
затвора, няма кой да полага грижи за детето й. През периода на водене на делата
ищцата, заедно с детето си живеела при родителите си. Била е формирала връзка с
мъж, която той прекратил, след като му станало известно за водените срещу ищцата
дела. Д.И. изпитвала затруднение при намирането на работа, поради което в
определени периоди е изпитвала финансови затруднения, за което е подпомагана от
родителите си. През този период на водене на наказателните производства, тя
била студент, но прекъснала временно обучението си около 2006г., тъй като била
под напрежение. Завършила го по-късно. По това време е имала проблеми със
щитовидната жлеза и със съня, което е било преди 3-4 години. Ищцата била
станала по-сприхава и нервна.Наложило се да ползва психологическа помощ. Някой
от приятелите й се отдръпнали, а и тя самата се изолирала от контактите си. По
едно от делата е постановена влязла в сила осъдителна присъда, а по други са
постановени оправдателни. Понастоящем ищцата работи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №
3/2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2
/сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.
Както се установи в
настоящия случай, ищцата е била привлечена като обвиняем на дата 19.04.2006г. и
с влязла в сила присъда по НОХД № 852/2013г. Д.И. е призната за невиновна по
повдигнато обвинение по чл. 210 ал. 1, и
т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр.
с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК. Поради това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на Република
България.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетението за претърпени неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че
понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки
конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта
на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо
здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху
взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./. Наказателното производство
срещу ищцата Д.И. е започнало на 19.04.2006 година и е приключило на 28.10.2014
г., когато е влязло в законна сила решението, с което тя е призната за невиновна
и оправдана по повдигнатото й обвинение. В хода на съдебното дирене са събрани
гласни доказателства, от които е установено, че ищцата е била притеснена от
водените срещу нея наказателни производства, налагало й се е да се явява
многократно пред органите на досъдебното производство, това й създавало
затруднения в работата, както и в намирането на такава, тъй като й се налагало
често отсъствие от работното място за явяване по делата. Станало е известно
сред колегите й и в обществото, че срещу нея се водят наказателни производства.
По делото се установи, че е прекъснала образованието си, но не се установи в
кой период, както и пряката причинно-следствена връзка с водените срещу нея
наказателни производства. Установи се, че на ищцата е поставена през 2014г.
диагноза „Базедова болест“, Автоимунен Тиреоидит,
автоимунна тиреоидна офталмопатия,
автоимунна енцефалопатия, но отново не се установи пряката причинно-следствена
връзка между възникналото заболяване и водените наказателни производство. Наказателно
производство е продължило повече от 8 години, което представлява ограничаване
на граждански права на ищцата и е довело до определени негативни психични
преживявания за нея и нейното семейство. Съдът счита, че по този начин са били
засегнати достойнството и доброто име на ищцата в обществото, тя е била
злепоставена пред своите близки, съседи и колеги. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че може да се презюмира и без доказателства по отношение на всеки
нормален човек, срещу който се води наказателен процес, че същия е претърпял
неимуществени вреди. Съдът приема, че преживените от Д.И. негативни емоции не са
над обичайните.
Съгласно т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г по т.гр. дело № 3/2004г на ОСГК, обезщетението
за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД като
се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда
и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. Съгласно решение № 449/16.05.2013г по гр. Дело № 1393/2011г,четвърто
ГО на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК, в
случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също
време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена
като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с
всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото,
неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на
достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са
повдигнати в едно, а в множество отделни дела. Щом по едно и също време е имало
наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем,
причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения.
Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и
честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в
едно, а в множество отделни дела.
Предвид гореизложеното,
както и факта, че по същото време срещу ищцата са водени множество наказателни
производства по които има постановени оправдателни, но и една осъдителна
присъда, съдът намира, че и в случая следва да се определи глобално
обезщетение. На ищцата вече е присъдено
обезщетение в общ размер на 5000 лв. за водените срещу нея наказателни
производства по НОХД 4885/2006г. и № 1652/2009г. по описа на РС-Плевен, по
които ищцата също е оправдана, а по НОХД № 1260/2006г.по описа на РС-Плевен е
призната за виновна по повдигнатото обвинение. Следва да бъде взета под
внимание и продължителността на наказателното производство, предмет на
настоящия иск, която надвишава 8 години
и на ищцата се е налагало да се явява многократно по него. Поради което, съдът
приема, че глобалното обезщетение за водените по едно и също време
производства, описани по-горе е в размер на 6500 лв., но ищцата вече е получила
обезщетение в размер на 5000 лв., и освен това по едно от производствата има
постановена и осъдителна присъда, за което производство ищцата също е търпяла неудобствата
на воденото срещу нея наказателно производство, но обезщетение не й се дължи.
При съобразяване на
горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 1500 лв. би
обезщетило претърпените морални вреди от ищцата. С оглед на това предявената
искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи в размер на сумата от 1500 лв., като върху нея се присъди и законната
лихва, считано от 28.12.2014 г., датата, когато е влязло в законна сила
оправдателното решение / т. 4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата претенция
в останалата й част до пълния й предявен размер от 7000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С исковата си молба
предявена и претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди. Видно от пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от
17.04.2006г. Д.И. е заплатила 150 лв.
адвокатско възнаграждение на защитник по ДП1980/2005 на РП-Плевен. Видно от
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 11.09.2013г. Д.И. е
заплатила 1000 лв. адвокатско възнаграждение на защитник по НОХД № 852/2013г.
по описа на РС-Плевен. Видно от пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 30.10.2006г. Д.И. е заплатила 300 лв. адвокатско възнаграждение
на защитник по НОХД №3471/2006г. по описа на РС-Плевен. Общия размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение е 1450 лв. Така извършените деловодни
разноски са намират в пряка причинна връзка с неправомерните действия на
прокуратурата и следва да бъдат репарирани от последната. Тук следва да се
отбележи, че новата задължителна практика на ВКС на РБ /срв.
решение № 55- 2009- ІV г. о., решение № 433- 2010- ІV г. о., решение № 457-
2010- ІV г. о. и др./ е категорична, че непредвидената в раздел ІІІ от глава ХV
на сега действащия НПК процесуална възможност претенцията за разноски,
изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на
защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се
упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ. В този
смисъл предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално
допустим, а по същество и основателен и следва да бъде уважен изцяло. Направено
е възражение за прекомерност на направените разноски, но съдът намира, че
същите не са прекомерни вземайки предвид фактическата и правна сложност, както
и многократно проведените заседания.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр.чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 171,43 лв. съобразно уважената част от исковите
претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр.
чл. 52 ЗЗД
Прокуратурата на РБ да заплати на Д.Д.И., ЕГН**********
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210 ал.
1, и т. 5 във вр.
с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, за което е призната за невиновна по НОХД № 852/2013г. по описа на РС-Плевен,
ведно със законната лихва върху главницата от 1500 лева, считано от 28.12.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 7000 лв.,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ да
заплати на Д.Д.И., ЕГН********** сумата от 1450 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по по чл. 210 ал. 1, и т. 5 във вр. с
чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, за което е призната за невиновна
по НОХД № 852/2013г. по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва
върху главницата от 1450 лева, считано от 28.12.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ да заплати на Д.Д.И., ЕГН********** разноски по делото в размер на 171,43 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: