О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
818/28.11.2019
гр.Варна, 27.11.2019год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември
2019год., в състав:
Председател:
Р.Славов
Членове:Д.Маркова
М.Христова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т. дело № 649/2019г., намери
следното:
Производството е по чл.267 ал.1 от ГПК.
С
решение № 578/24.06.2019год. по т.д. № 1802/2018год. на ВОС, съдът е: Обявил за относително недействителен спрямо „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, срещу И.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н Одесос, ул. „Пирот” № 12, ет. 1, ап. 1,
договор за дарение на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нотариален
акт № 20, том V, рег. № 10331, дело № 508/2016 г. на Светлана Димова – нотариус
с район на действие района на ВРС, вписана под № 363 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в СлВп с вх. рег. № 25544/11.10.2016 г., акт 4, том
LХVIII, дело № 14312, сключен между ответниците - И.Н.Д., ЕГН **********, в
качеството му на дарител и Н.И.Д., ЕГН **********, в качеството му на дарен:
Осъдил
е И.Н.Д. и Н.И.Д. да заплатят на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД, сумата от 1068,22 лв. /хиляда шестдесет и
осем лева и двадесет и две стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Недоволен от решението е останал
ответникът по делото И.Н.Д., който го обжалва чрез процесуален
представител.
Счита решението за недопустимо.
Изллага, че към момента на подаване на ИМ, Заповедта за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6035/2018год. на ВРС не е била влязла в сила. От това
следва, че е било висящо преюдициално дело по предявения по настоящето дело иск
по чл.135 ЗЗД. За това исковото производство е трябвало да бъде спряно на
основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Постановеното решение при наличие на основание
за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е недопустимо, както е прието с ТР № 1 от
9.07.2019год. на ВКС по т.д.№ 1/2017год. ОСГК.
В условия на евентуалност счита
решението за неправилно, поради незаконосъобразност.
Твърди, че съдът е разгледал
единствено възражението му, основаващо се на качеството му на поръчител, а не
на главен длъжник. Всички останали възражения на въззивника, които са:
Възражението, че е оборена законовата презумция за знание, възр. За
недобросъвестнвост на банката кредитор, Възраж. Че въззивникът не е уведомяван
кои вземания на банкат аса станали предстрочно изискуеми: Възр., че сделката не
е увреждаща кредитора, тъй като имотът е получен в наследство: Възражението, че
към момента на извършване на сделката, въззивникът не е бил пасивно легитимиран
да отговаря като длъжтик по иск по чл.135 ЗЗД, понеже правото на кредитора все
още не е възникнало: Възражението че ищецът не е доказал намерение на длъжника
и третото лице да увредят кредитора, което не е законова презумция.
С жалбата се иска решението да бъде обезсилено,
евентуално отменено и искът да бъде отхвърлен.
С жалбата е направено следното
доказателственто искане: На основание чл.266 ал.3 ГПК да бъде допусната
неправилно отказаната СТЕ със задача: След оглед на място на ипотекираните имоти,
да отговори на въпроса с колко е увеличена стойността на обезпеченията,
вследствие на монтажа на нови бензиноколонки и извършените СМР в тях.
Насрещната страна - „Банка Пиреос България“АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата, по изложени съображения. Противопоставя се на доказателствените
искания, като счита същите за неотносими.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
По така направеното искане от въззивника
съдът съобрази следното: Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД. Искът
представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда. Основателността на искае в зависимост от наличието на
фактическия състав, визирани в чл.135 ЗЗД: Ищецът да е кредитор на длъжника, последният да е извършил конкретно
действие, с което го уврежда: да е налице знание у длъжника за увреждането: да
е налице знание за увреждането у третото лице, когато разпореждането е
възмездно. Съобразно изброените
предпоставки, които са от значение за иск по чл.135 ЗЗД, направеното
доказателствено искане, чрез което се цели установяване на увеличена стойност
на имущество, предоставено за обезпечение, е неотносимо.
За това, доказателственото искане
следва да се оставят без уважение.Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивната жалба на И.Н.Д. чрез адв. И.З. от САК срещу решение №
578/24.06.2019год. по т.д. № 1802/2018год. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение
направеното с въззивната жалба доказателтвено искане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2019год. от 14.00ч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.