№ 46
гр. Разград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
в присъствието на прокурора Т. К. Т.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от АД. М. В. чрез пълномощник против Решение № 2/
02. 01. 2022 г. по гр. д. № 1908/ 2021 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на АД. М. В. за допускане на промяна на имената му на А.М. В.нов.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон и
моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата като
основателна.
Въззиваемата страна Община Разград не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна и предлага да бъде оставена без
уважение.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
1
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
собственото, бащиното и фамилното име на молителя, според акта за раждане е АД. М. В..
През 1985 г. имената му са били принудително заменени с имената А.М. В.нов. През 1997 г.
, имената му по рождение АД. М. В., които и понастоящем носи, са били възстановени.
Според показанията на двамата разпитани свидетели, молителят се представял с българското
име А., тъй като такова било неговото желание и така се обръщали по име към него
приятелите и колегите му.
С оглед на това, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че не
са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, допускащи
промяна на имената на молителя. Разпоредбата предвижда, че промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Нито една от визираните предпоставки
в закона не е налице в конкретния случай. Не са налице важни обстоятелства, каквото
твърдение се излага, налагащи промяната. Обстоятелството, че жалбоподателят желае да
носи и се представя с името А., не може да се приеме, че е важно обстоятелство по смисъла
на закона, налагащо промяна на имената му. Нормативната уредба, свързана с имената на
българските граждани, както обосновано е изложил районния съд, цели обезпечаване на
стабилност и сигурност, досежно индивидуализиращите признаци на лицата, поради което
законът допуска промяна в изключителни случаи при наличие на определени предпоставки.
Субективното желание на молителя би имало значение, ако е свързано със
съображения, отнасящи се до правото на лицето на свободно самоопределяне (религия,
етнос и др.под.), т.е. в случай, когато желанието почива на обективни обстоятелства със
съществено социално значение. Настоящият случай очевидно не попада в тази хипотеза.
Законодателят е предоставил решаването на въпроса за допустимостта на промяната на
името на преценката на правораздавателен орган, именно с оглед изискванията за
стабилност на правната индивидуализация. В противен случай промяната на името би била
законово уредена не по съдебен ред, а по силата на обикновена декларация от лицето пред
съответните административни власти.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд приема, че обжалваното решение на
районния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/ 02. 01. 2022 г. по гр. д. № 1908/ 2021 г. по описа на РС
Разград.
2
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3