РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107368 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД против Г. П. Т., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. 91.72 лева – цената на месечните абонаментни такси и и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетен период 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г., от които 7.59 лева –
услуги за мобилен номер ****, уговорени с Приложение № 1 от 27.08.2020 г. към Рамков
договор № ***** и партида по него № *****, 71 лева – услуга телевизия № *****, уговорена
в Приложение № 1 от 27.08.2020 г., към същия Рамков договор и 13.13 лева – такса за
събиране на дължимите суми;
2. 93.71 лева - неустойки за прекратяване на Рамков договор №***** и партида по
него № ***** за номер ****;
3. 539.40 лева – цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетен период 23.11.2020 г. до 22.06.2021 г., от които 64.12 лева –
мобилен интернет номер **********, уговорени с Приложение № 1 от 21.12.2020 г. към
Рамков договор № ***** и партида по него № *****, 447.04 лева – съобщителни услуги за
номер *******, уговорена в Приложение № 1 от 27.10.2020 г., към същия Рамков договор и
28.24 лева – такса за събиране на дължимите суми;
4. 23 лева – неплатени вноски за устройство на изплащане за периода 23.11.2020 г.
до 22.06.2021 г. по Договор за продажба на изплащане № ******* от 21.12.2020 г. за
устройство *********;
5. 334.76 лева – неустойки за прекратяване на Рамков договор № ***** и партида по
него № ******** за номер ********** и за номер *********
6. 77.33 лева, обезщетение за забава върху всички суми за периода 18.01.2021 г. до
1
06.12.2021 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 16.02.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2154/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита,
че не дължи посочените суми, доколкото е ползвал само мобилен номер *****. Оспорва
дължимостта на неустойките, като противоречащи на добрите нрави. Счита, че не дължи и
такси за събиране на вземанията, поради същите съображения. Моли за отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2154/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на
правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни
услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните
неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва
да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните предпоставки
от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си.
С Определение от 06.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
Рамков договор № ****** и партида по него № ***** за номер **** и Рамков договор №
*****и партида по него № ***** за номер ********** и за номер *****, както и Договор за
продажба на изплащане № ****** от 21.12.2020 г. за устройство ********.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
1. По Рамков договор № ***** от 16.11.2018 г. и партида по него № **** за номер
****** и 2 бр. Приложение № 1 от 27.08.2020 г. към него ищецът претендира сума в общ
размер на 91.72 лева, от които 7.59 лева – услуги, 71 лева – услуга телевизия № ******* и
13.13 лева – такса за събиране на дължимите суми.
Видно от договора на ищеца се предоставят мобилни услуги за мобилен номер ******
/л.6/ с месечен абонамент от 18.99 лева.
Във фактура № ***** /л.16/ е начислена месечна абонаментна такса в размер на 15.83
2
лева. С молба от 27.06.2023 г. /л.69/ ищецът заявява, че претендира за месечна абонаментна
такса сума в размер на 7.59 лева.
Дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързано от ползването на
мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.
В тежест на ответника е докаже плащане на претендираните суми, като същият не е
провел доказване в тази насока.
С оглед изложеното съдът приема, че този иск е доказан по основание и размер.
Ищецът не твърди да е заплатил месечната абонаментна такса за посочения номер за
периода 23.08.2021 г. до 22.09.2021 г.
По отношение на вземанията за телевизия, видно от Приложение № 1 от 27.08.2020 г.
/л.10/ между страните е подписан договор за предоставяне на услуга телевизия с план *****
с месечен абонамент от 12.99 лева. В договора няма отметки за допълнителни услуги и за
допълнителни приемници, не са уговорили допълнителни такси, такива не са маркирани в
договора.
Във фактурите за периода 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г. /л.16-19/, касаещи вземанията
за телевизия са начислени суми в размер на по 10.82 лева без ДДС – по тарифен план и 3.97
лева – други такси.
По четирите фактури /л.16-19/ за периода 23.08.2021 г. до 22.12.2021 г., съдът приема,
че се доказаха вземанията за месечните абонаменти по 10.82 лева без ДДС или по 12.98 лева
с ДДС, което съответства на месечния абонамент по договора. Не се доказа за какво са
начислени другите такси в размер на по 3.97 лева за каква услуга са, предоставена ли е тя.
Предвид което този иск ще бъде уважен за сума в размер на 51.94 лева с ДДС.
Дължимостта на месечния абонамент, както беше посочено по – горе не зависи дали и колко
е ползвал телевизия ответника. Той е фиксиран и се заплаща задължително ежемесечно. В
тежест на ответника е да докаже плащането му. Такива твърдения не са въведени и не е
направено доказване в тази връзка.
Във фактура № ****** /л.19/ се търси сума в размер на 10.94 лева – общи такси и
услуги, като не се установява какви са тези общи такси и услуги, къде са уговорени и за
какво са начислени. Не се установи страните да са уговорили такса за събиране на
дължимите суми, каквато се търси от ищеца в размер на 13.13 лева. Не се установява, че
такива разходи са направени.
Предвид изложено първата претенция на ищеца ще се уважи за сума в размер на 59.57
лева, от които 7.59 лева – абонаментни такси и 51.94 лева – телевизия, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 91.72 лева – искът като недоказан ще се
отхвърли, а именно за горницата над 51.94 лева до пълния предявен размер от 71 лева – за
телевизия и 13.13 лева – такси за събиране на вземанията.
2. По Рамков договор № ***** и партида по него № ****** за мобилен номер
**********, уговорени с Приложение № 1 от 21.12.2020 г. и за ******, уговорена в
Приложение № 1 от 27.10.2020 г. към същия Рамков договор ищецът претендира сума в общ
3
размер на 539.40 лева, от които 447.04 лева – за услуги по номер *******, 64.12 лева –
услуги по номер ********** и 28.24 лева – такса за събиране на дължимите суми.
Видно от договора на ищеца се предоставят мобилни услуги за мобилен номер ******
/л.22/ с месечен абонамент от 13.99 лева с ДДС – план ******. Уговорено е, че всяко
съобщение се заплаща по 0.40 лева, както и са посочени тарифите при надхвърляне на
минутите за разговори по тарифния план по договора.
С Приложение № 1 от 21.12.2020 г. /л.26/ между страните е сключен договор за
мобилни услуги за номер ********** с мобилен интернет с месечен абонамент от 10.99
лева.
По седемте броя фактури, на които се позовава ищеца за тези си вземания /л.34-40/ е
видно, че за периода 23.11.2020 г. до 22.05.2021 г. за мобилен номер ****** е начисляван
месечен абонамент от 11.66 лева без ДДС или 13.99 лева с ДДС, а за мобилния интернет за
телефон ********** по 9.16 лева без ДДС или 10.99 лева с ДДС, които суми отговарят на
уговорено в договорите. Във фактурите са посочени и допълнителни такси /други такси/,
които не става ясно за какво са начислени, не се установява да са уговорени в договора и да
са във връзка с предоставени услуги. Такива твърдения не са въведени и от ищеца. Съдът
приема, че ответникът дължи посочените във фактурите месечни абонаментни такси, както
и суми за разговори и съобщения, които не са включени в абонамента.
Така по фактура № ******* /л.34/ съдът приема, че ответникът дължи за мобилен
номер ******* сума в размер на 160.03 лева с ДДС, включваща месечен абонамент,
разговори и съобщения, без други такси в размер на 19.96 лева. А за мобилния интернет за
номер ********** по тази фактура съдът приема, че дължимата сума е в размер на 10.99
лева с ДДС – абонаментна такса, но не и такса в размер на 8.32 лева.
По фактура № ******* /л.35/ съдът приема, че са дължими за номер ******* сумите в
размер на 41.53 лева с ДДС, включваща месечен абонамент, допълнителни разговори и
съобщения, без други такси. А за мобилния интернет за номер ********** се дължи
единствено абонамента от 10.99 лева с ДДС.
По фактура № ****** /л.36/ съдът приема, че се дължи за номер ***** сума в размер
на 32.90 лева с ДДС, включваща месечен абонамент, допълнителни разговори и съобщения.
А за мобилния интернет за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с
ДДС – месечен абонамент.
По фактура № ***** /л.37/ съдът приема, че се дължи за номер ****** сума в размер
на 13.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет за
номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без
други такси. Не се установява по делото за какво е начислена обща такса и услуга, какво е
предоставено от ищеца по тази услуга, поради което тази претенция също няма да се уважи.
По фактура № ******* /л.38/ съдът приема, че се дължи за номер ******* сума в
размер на 13.99 лева с ДДС - месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет
за номер ********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент,
4
без други такси.
По фактура № ***** /л.39/ съдът приема, че се дължи за номер **** сума в размер на
13.99 лева с ДДС - месечен абонамент, без други такси. А за мобилния интернет за номер
********** единствено сума в размер на 10.99 лева с ДДС – месечен абонамент, без други
такси.
По фактура № ******** /л.40/ съдът приема, че не се дължат за номер ********
начислените други такси по изложените по-горе съображения.
Предвид изложеното съдът приема, че предоставените услуги по номер ******* са в
размер на 276.43 лева, а за номер ********** са на стойност в размер на 65.94 лева, ищецът
претендира по последния по-малък размер от 64.12 лева.
В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че доколкото той ползвал
само един от посочените номера ********, то не дължал заплащане на задълженията по
другите. Следва да се посочи, че между страните е отделено за безспорно, че именно
ответникът е подписал процесните договори и той се е задължил да плаща задълженията по
тях, независимо дали той ползва абонаментните планове и телефони.
Наред с това ответникът е оспорил в отговора на исковата молба дължимостта на
допълнителните такси, не е начислените разговори извън тарифата и съобщенията. Не е
оспорил, че е изразходвал разговорите, включени в абонаментния план и е провел такива
извън него, както и че е ползвал услугата съобщения, която се заплаща за всяко едно
съобщение и не е включена в месечния абонамент, съгласно договора, за да се допусне в
тази връзка исканата от ищеца Съдебно-техническа експертиза.
3. По Договор за продажба на изплащане № ***** от ***** г. за устройство *******
се претендира сума в размер на 23 лева. Видно от договора /л.32/ и приложения към него
Приемо – предавателен протокол /л.33/ се установява, че ищеца е предоставил на изплащане
на ответника устройство ******* на 23 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 1
лев. Към датата на приключване на съдебното дирене е настъпил падежа и на последната
вноска по договора – 12.12.2022 г. Ответникът не е доказал, че е заплатил цената на
устройството, поради което този иск се доказа по основание и по размер и ще се уважи в
пълен размер от 23 лева.
Общо дължимата суми по всички така обсъдени договори е в размер на 423.08 лева.
По исковете за неустойка:
От ищеца се претендира сума в размер на 93.71 лева - неустойки за прекратяване на
Рамков договор № ******и партида по него № ***** за номер ****** и , 334.76 лева –
неустойки за прекратяване на Рамков договор № ***** и партида по него № ****** за номер
********** и за номер *******.
В Договорите е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси от датата на прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, но не повече от трикратния им размер, както и да възстанови
отстъпките от месечните абонаменти и да за плати същите за оставащия срок от договора.
5
На първо място ищецът не доказа, че посочените договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена
тежест. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД при разваляне на договора следва да се
изпрати писмено предупреждение за това на абоната. В договорите и общите условия не е
посочено, че договора се разваля автоматично без предупреждение, поради което се
прилагат общите правила на ЗЗД. По делото не се установи такова предупреждение да е
изпратено на абоната
На следващо място с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка,
размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът счита, че същата противоречи на чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП и се явява нищожна. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от
съответното неизпълнение. В случая съдът приема, че процесната неустойка не е
съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. Това е така, доколкото
неустойката, уговорена в полза на ищеца се съизмерва с пропуснати по самия договор
месечни абонаментни такси за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от
потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото след
прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да предлага същите
услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, което изрично е предвидил в т.
19д от Общите условия. Наред с това неустойката, предвид начина по който тя е уговорена,
предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, при това
най-високия размер за съответния план, а не договорения такъв, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период. Уговорката за неустойка в процесните
договори е неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал.1 ЗЗП, тъй като не е ясно
посочено и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава
неустойката , нито какъв е размерът на отстъпката дали тя се дължи със задна дата и от
началото на сключване на договора и дали се дължи отстъпката и за оставащия срок на
договора и ако се дължи за оставащия срок на договора защо се дължи като не се ползва
услугата, съответно и отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-
силната икономически страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата
неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил
необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за оператор. Освен това се претендират
две неустойки за едно и също неизпълнение – веднъж тройния размер на абонаментните
такси с най- висок размер за съответния план и разликата между най- високия и най –
ниския месечен абонамент при наличие на отстъпки в договора.
С оглед изложеното исковете за неустойка, като неоснователни ще се отхвърлят.
Обезщетение за забава:
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 77.33 лева за периода
29.01.2021 г. до 08.02.2022 г., видно от таблицата отразена в исковата молба. Доколкото,
обаче, заповедта е издадена за обезщетение за забава с начален период от 28.10.2021 г.,
съдът ще изчисли законната лихва за вземанията най-рано от тази дата.
Съдът на основание чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор и като взе предвид
главниците, които са установени за дължими и падежите по всяка една от обсъжданите
фактури, изчисли, че дължимото се обезщетение за забава е в размер на 11.05 лева за
периода 28.10.2021 г. до 08.02.2022 г., до който размер искът като доказан по основание и
размер ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 77.33
лева и за период от 29.01.2021 г. до 27.10.2021 г. ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
6
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 25 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, от които ще се присъди
сума в размер на 28.07 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 125 лева – платена
държавна такса.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство – 225 лева, от
които ще се присъди сума в размер на 84.21 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът доказа разноски в размер на 400 лева, платено адвокатско възнаграждение
/л.103 - гръб/, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 250.30
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес: село К., ул.
„****“ № ** ДЪЛЖИ НА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в общ размер на 423.08
лева, дължима по Рамков договор № ***** от *** г., от които 7.59 лева – услуги за мобилен
номер *******, уговорени с Приложение № 1 от 27.08.2020 г. към Рамков договор №
******* и партида по него № *****, 51.94 лева – услуга телевизия № *****, уговорена в
Приложение № 1 от 27.08.2020 г., към същия Рамков договор, 64.12 лева – услуги за
мобилен интернет за номер **********, уговорени с Приложение № 1 от 21.12.2020 г. към
Рамков договор № ***** и партида по него № *****, 276.43 лева – съобщителни услуги за
номер *****, уговорена в Приложение № 1 от 27.10.2020 г., към същия Рамков договор и 23
лева – неплатени вноски за устройство на изплащане по Договор за продажба на изплащане
№ ****** от **** г. за устройство ****** и 11.05 лева, обезщетение за забава върху
главницата за периода 28.10.2021 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.02.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2154/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1082.59 лева, включващи горницата над 51.94 лева до пълния размер от
71 лева - услуга телевизия № ******, уговорена в Приложение № 1 от 27.08.2020 г., към
Рамков договор № ****** от ***** г., горницата над уважения размер от 276.43 лева до
пълния предявен размер от 447.04 лева – съобщителни услуги за номер ******, уговорена в
Приложение № 1 от 27.10.2020 г., към същия Рамков договор, 13.13 лева – такса за събиране
на дължимите суми, 28.24 лева – такса за събиране на дължимите суми, 93.71 лева -
неустойки за прекратяване на Рамков договор № ***** и партида по него № ****** за номер
***** и 334.76 лева – неустойки за прекратяване на Рамков договор № ***** и партида по
него № ***** за номер ********** и за номер *****, както и иска за обезщетение за забава
за разликата над уважения размер от 11.05 лева до пълния предявен размер от 77.33 лева и за
периода 29.01.2021 г. до 27.10.2021 г., като неоснователни.
7
ОСЪЖДА Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес: село К., ул. „*****“ №** ДА
ЗАПЛАТИ НА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 28.07 лева – разноски по
ч.гр.д. № 2154/2022 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 84.21 лева – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Г. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: село К., ул. „****“ № * сумата в размер на 250.30 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
8