Р Е Ш Е Н И Е
№
20.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора......................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8498/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е
по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Депозирана е ИМ от К.Л.Б., против П.М.Б.
, по реда на ЗЗДН. Твърди се, че страните
са съпрузи, като от съвместното им съжителство преди брака имат две
родени деца- Ц. на 7г и М. – на 3г. Посочва се, че страните
са живее в гр. ***. Твърди се, че
спрямо молителката е извършен акт на
домашно насилие на 09.11.2018г, когато съпругът й, й е ударил шамар. Твърди
се, че на
19.11.2018г, молителката е депозирала
молба за развод в РС ***и е напуснала семейното жилище, като е отишла в бащиния си дом
в гр. ***. Твърди се, че на посочената дата- 19.11.2018г, минути след като
е пристигнала в дома си в гр. ***, е пристигнал и съпругът й, заедно със своята
майка и кръстницата на децата. Твърди
се, че ответникът
е нахлул в дома й, започнал е да я псува и обижда, в присъствието на децата. Твърди се, че се
опитала да се обади на
тел.112, но той й е взел телефона,
като се е обади сестра й. Твърди се, че
докато са чакали полицията, свекърва й е взела детето Ц. и го е качила в колата
на ответника. През това време,
съпругът е дърпал детето М. от нея,
за да го
вземе, но детето е плачело силно и той го
е оставил при нея. Моли съда
да постанови мерки за закрила,
вкл. и незабавни такива, спрямо нея и спрямо децата.
По делото, с определение №4515/21.11.2018г,
като пострадали лица, на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН, са конституирани децата М.П.Б., ЕГН ********** и Ц.П.Б., ЕГН **********.
По делото, по реда на чл. 18,
ал.1 от ЗЗДН, е издадена заповед за
незабавна защита №79/21.11.2018г., в полза на мол.
К.Л.Б., и децата М.П.Б., ЕГН **********
и Ц.П.Б., ЕГН **********, против П.М.Б., с която са наложени мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3, предл.1
и 2, и т. 4 от ЗЗДН, за срок- до приключване производството по делото, с влязъл
в сила съдебен акт.
Ответникът П.М.Б., депозира становище по делото, с което оспорва изложената в молбата
фактическа обстановка. Посочва се, че на
09.11.2018г, двамата са били на пицария, където молителката се е държала грубо.
Посочва също, че на 11.11.2018г, заедно с приятелско семейство са бил на
разходка, където също се е държала грубо и след като са се прибрали у дома си, мол.
К.Б., се е обадила на сестра си и на зет си, да я приберат. Посочва, че К. си е тръгнала, без да иска да вземе дцата.
Посочва също, че на 19.11.2008г, К. е взела децата от училището в гр.- ***, без
да уведоми никого, като за това се обадила учителката на детегледачката, а тя е
уведомила бащата. Твърди се, че след това бащата е отишъл в гр. ***, за да разбере защо е направила това. посочва, че детето Ц. го е молило да го
вземе със себе си. Посочва се, че на 20.11.2018г, е посетил дома на К. ***,
за да занесе дрехи на малкото дете и между
тях не е имало конфликти .
В с.з. на
20.12.2018г, мол. К.Б., р. пр,
явява се лично и с адв. Кр.
***, поддържа депозираната молба. Молителката е изслушана лично, като същата
посочва, че на 09.11.2018г, съпругът й, й е ударил шамари, заради непознат телефонен
номер, който открил в телефона й. Посочва, че
на 19.11.2018г, сутринта, след като е закарала децата на училище, е
отишла в гр. ***е и пуснала молба за развод. След това е взела децата и е
отишла в дома си в гр. ***, където живее
сестра й, със семейството си. Посочва, че се е обадила на съпруга си, за да му каже, че децата са при
нея , и в този момент, той, заедно с майка си е дошъл в къщата в ***. Посочва,
че двамата- съпругът й и майка му, са започнали да дърпат децата и да я
обиждат. Посочва, че са взели голямото дете, а малкото са го оставили. Мол. Б. посочва, че е искала да се обади на тел. 112, но
свекърва й и мъжът й, са й взели телефона. Посочва, че на тел. 112, се е
обадила сестра й и като е дошла полицията, вече те са си били тръгнали.
Ответникът П.Б., също е изслушан лично в с.з.,
който посочва, че на 09.11.2018г, са били на пицария с молителката и не са
имали никакъв конфликт. Посочва че на 19.11.2018, майката е взела децата
от училище и от детската градина и е
заминала в гр. ***, и той, тъй като е
бил сигурен че е там, е отишъл, заедно с майка и кръстницата на децата.
Посочва, че е имало скандал, като молителката е започнала да го обижда.
Посочва, че детето Ц. по свое желание е тръгнало с него, а малкото дете М. се е
разплакало и той го е оставил.
По делото,
безспорно се установява, че между
страните е налице висящо дело за развод- гр.д.№ 760/2018г по описа на РС- ***- по искова молба на К.Б., за развод по чл. 49, ал.1 от СК, и по чл. 127,
ал.2 от СК- спрямо роденото преди брака
дете Ц..
По делото се
установява също, че отв. П.Б. не се води на диспансерно
наблюдение и няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ- Плевен.
по делото е представено медицинска бележка от личния лекар на ответника, в
която е посочено, че същия не употребява психотропни, упойващи и наркотични
вещества; не употребява „деанксит табл”.
По делото се
установява също, че от страна на мол. К. Б., има подаден сигнал № 316000-39260/19.11.2018г в
РУ- Д. ***, преписката по който е депозиран и приет по делото.
Установява се също, че детето Ц. е записан в 1- ви клас в ОУ Евлоги Георгиев, а детето М.- в ДГ ”Щастливо
детство”- гр. ***.
По делото, от страна на мол.
К.Б., е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е посочено, че на
19.11.2018г, в гр. ***, над нея и над
децата М.П.Б. и Ц.П.Б., от страна на отв. П.Б., е
упражнено домашно насилие, изразяващо се в скандали, заплахи и разпореждане в
дома й, отнемане на личния й телефон, като всичко това се е случило пред
децата, като насила е качил детето М. в автомобила си. Посочено е че, спрямо
молителката е имало и други случаи на физическа и вербална агресия, вкл. и на
09.11.2018г.
По делото, като свидетели са разпитани лицата ***-
сестра на молителката, ***Б.- майка на
ответника и ***, от показанията на които
се установява следното:
Св. С. ***, посочва, че на 09.11.2018г., сестра й – мол. К., й се е обадила, и й споделила, че съпругът й, й е ударил шамари. Посочва се,
разговорът им е бил кратък, защото, според
К., ако П. разбере, ще й вземе телефона. посочмва,
че тогава К. я е помолила, да я вземе с
децата. Посочва, че на 10.11.2018ж,- като впоследствие уточнява, че се
касая до дата 11.11.2018г, тя, заедно със съжителстващото си лице- св. ***,
са отишли в дома на К. в гр. ***, тъй
като тя е била категорична, че не иска
да живее повече там и си е била стегнала багажа. Посочва, че К. е искала да си вземе децата, но съпругът и свекърва й, не са
й позволили. Св. *** посочва, че К. е отишла да вземе децата си от училище,
на дата
19.11.2018г, в гр. ***, като за това се е обадила на съпруга си.
Посочва, че в момента, в който е говорила със съпруга си по телефона, той, заедно
с майка си и кръстницата на децата, са
дошли в дома им и са започнали да се
карат. Посочва, че от
разправията, нейните деца са се разстроили и тя ги е отвела в другата стая.
Посочва, че сестра й е искала да се
обади по
телефона на 112, но П. й е взел
телефона и затова се е обадила тя. Посочва, че
са извели голямото дете в колата,
което първоначално не е искало да тръгне, но после е тръгнало с баба си и
кръстницата. Посочва, че малкото дете е
плачело силно и затова П. го е оставил .посочва, че след тази дата тя се е обаждала на П.,
за да
донесе дрехи.
Св. ***- съжител на
св. ***, посочва, че знае, че К. се е обаждала
на сестра си ***, за да се оплаква от психически тормоз. Посочва, че той и ***, са
отишли на 11.11.2018г, за да приберат К. от дома й в ***. Посочва,
че като са отишли,
съпругът й и роднините му категорично
са отказали да дадат децата.
Посочва, че знае за инцидента на
19.11., за който му е разказала ***, тъй като той е бил на работа тогава. Посочва, че неговите деца са били стресирано от случилото
си, и вечерта като се е прибрал, голямата му дъщеря още е плачела. Посочва, че
знае, че
голямото дете са го прибрали баща
му и баба му-
Св. ***Б., посочва, че работи в Гърция, от
където праща пари. Посочва, че се е
прибрала на 04.11.2018г. дома си в гр. ***, като тогава К. й е казала, че я чака, за да гледа децата.
Посочва че на 09.11.2018г,
К. и П. са ходили на пицария и не знае да е имал конфликт между тях.
Посочва, че на 11.11.2018г, в дома им е дошла сестрата на К.-
св. ***, и е казала, че идва, за да я прибере . посочва, че К. вече си е била стегнала багажа. Посочва,
че К. си е тръгнала , без да иска да вземе децата; посочва, че не е взела дрехи
на децата, а П. ги е занесъл по –късно. Св. Б. посочва, че на 19.11.2018г,
майката е взела децата от училище, без
да се обади и без да предупреди някой, като за това ги е уведомила учителката,
която се е била обадила на детегледачката.
Заявява, че като са разбрали това, тя, заедно
със сина си – отв. П. и кръстницата на децата,
са отишли в гр. ***, в дома на К.. Посочва, че детето Ц. е стояло от вън и е
искало да тръгне с тях, след което са го взели и са тръгнали, без да има никакви скандали и
караници. Посочва, че малкото дете е останало при майка си .посочва, че са си
тръгнали без проблеми и никой не
е викал полиция. Посочва също, че като
си тръгнала К. на 11.11., не се е обаждала на
децата.
Св. ***- детегледачка на децата, посочва, че именно на нея, й се е обадила
учителката от училище. Посочва, че К.
като си тръгнала на 11.11., не е искала да вземе децата и се сбогувала с тях.
По делото, е
изслушан социален доклад от ДСП- Д. ***, от който се установява, че двете деца- Ц. и М., се отгледат в спокойна
среда в гр. ***, задоволени са всичките
им потребности. Посочва, че децата са
записани на училище в гр. ***. Посочва, че
с детето Ц., в отсъствието на майката е проведена беседа, при която
детето е споделило, че се изплашило от ситуацията и от отношението между родителите
му. посочва, че според нея детето не е
травмирано и в поведението му не се
наблюдават индикатори, че е преживяло насилие, но се почувствало изплашено. Соц. работник посочва,
че след като майката- мол. К.Б., е подала сигнал в полицията, от там е насочена
към ДСП- Д. ***, където, при подаване на сигнала си, същата е била видимо разтревожена
и с непоследователност на мислите си. Посоча, че сигналът е препратен съм ДСП- ***, на
територията на който е гр. ***.
По делото е
прието социално проучване от ДСП- ***, в
което е посочено, че при посещение в дома на бащата, в гр. ***, е установено
детето Ц.. С детето е проведен дн разговор от социален работник- без да се посочва, в присъствието или не на бащата,
като е посочено, че детето е общително и адекватно. Не са установени
проблеми в емоционалното му състояние, както и упражнено манипулативно въздействие.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие, е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, както и принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода или личните права, спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
били са или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Нормата
на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН постановява, че при липса на други доказателства, съдът
издава заповед за защита само въз основа на
представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, обсъдена по- горе, с
което й придава самостоятелно доказателствено значение, за декларираните в нея
факти. Съдът намира, че в случая, заедно с декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН,
по делото се събраха и други доказателства- показанията на св. *** и ***, обсъдени
по- горе, които сочат поведението на ответника. С оглед на това,, съдът намира
за установено, че на 09.11.2018г спрямо
молителката е осъществен акт на домашно физическо насилие, изразяващо се в
удряне на шамари от страна на съпруга й. Последователни са в тази посока
показания на св. С- ***, която посочва,
че именно това е била причината сестра й К. да й се обади, и да поиска да я вземе с децата. В
самата декларация няма подробно описване на акта на домашно насилие на
тази дата, но същата е посочена и в този смисъл е част от доказателствената сила на
декларацията. Съдът намира, че показателно в тази насока е и депозирането на ИМ за развод, от
страна на молителката, след като е напусната семейното си жилище
От събраните по делото доказателства, от показанията на
разпитаните свидетели, вкл. и от приложените писмени такива- сигнал от мол.
Б. до РУ- Д. *** и изложеното в устния социален доклад, съдът намира за установен и факта на извършване на домашно насилие над молителката
и двете малолетни деца, от страна на
бащата – отв. П.Б., на посочената дата -19.11.5018г в
гр. ***. В случая, съдът намира, че
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, се
подкрепя от показанията на св. *** и ***, които съдът кредитира напълно. Св. ***
е била очевидец на случилото се, и именно тя се е обадила на тел. 112. Същата описва,
че в дома й в гр. *** е дошъл съпругът
на К., заедно с майка си – св. Цв. Б. и кръстницата
на децата, като са започнал скандали и разправии, завършили със взимането на
детето Ц.. В обясненията си, ответникът
посочва, че е взел само детето Ц. и оставил
по- малкото, защото е плачело. Показателни в тази насока са и показанията на
св. Пл. ***, който посочва, че вечерта
дъщеря му все още е плачела от случката. Показанията на тези свидетели,
и обясненията на молителката, кореспондират и със заявеното от страна на соц.
работник, че при разговор с детето Ц., същото е споделило, че се е почувствало
изплашено от реакциите и отношенията между родителите му. Съдът намира, че в
тази връзка, показанията на св. Цв. Б.- майка на ответника,
са заинтересовани и некореспондиращи с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства- същата
твърди, че са взели детето Ц., по негово
желание и не е имало никакви разправии за
това. Съдът намира, че нейните
показания се оборват и от факта, че от страна на молителката е депозиран сигнал
за случилото се в РУ Д. *** от същата
дата- 19.11.2018г.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
постановено издаването на заповед за защита, спрямо мол.
К.Л.Б., и спрямо децата М.П.Б., ЕГН ********** и Ц.П.Б., ЕГН *********** като пострадали, против П.М.Б.. Както е посочено и в определението, с което се постановява
издаването на заповед за незеавна защита, за психическо и емоционално насилие върху дете,
се счита всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Съдът намира, че
следва да бъдат наложени следните мерка за
закрила: задължаване извършителя П.М.Б., да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо мол. К.Л.Б., и спрямо децата М.П.Б.,
ЕГН ********** и Ц.П.Б., ЕГН *********** като пострадали. Мярката е безсрочна и съдът намира,
че същата е най- адекватна в случая, с
оглед на установените по делото обстоятелства. Установи се, че страните живеят в отделни градове, а местоживеенето на децата е предмет
на друго
дело. Съобразно чл. 5, ал.3 от ЗЗДН, мяарката по чл. 5, ал.1, т.4 от ЗЗДН не се прилага, ако е налице виясщ
съдебен спор за родителски права, местоживеена на детето и режим на лични отношения. Тези въпроси са предмет на гр.д.№ 760/2018г
по описа на РС- ***.
Следва, да бъде
наложена глоба, в полза на Държавата, на извършителя П.М.Б., в размер на 200лв., която да заплати по сметка на ПлРС.
Съобразно нормата на чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, във всички случаи на дом. Насилие, на
извършителя се налага глоба, в размер от 200 лв. до 1000лв.
Следва отв. ***да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, държавна такса от 30лв., както и 5 лв. д.т. в случай
на служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание
чл.5, ал.1 от ЗЗДН, МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН, със следното съдържание:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя П.М.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на домашно
насилие спрямо пострадалите лица К.Л.Б.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** пострадалите лица М.П.Б., ЕГН ********** и Ц.П.Б.,
ЕГН **********.
.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените мерки за закрила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя П.М.Б., ЕГН **********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповедта на съда, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена
Прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя П.М.Б., ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в размер на 200
лв., в полза на Държавата и сумата от 30лв-
държавна такса, както и сумата от 5.00
лв.-държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението
и от Заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от Заповедта и
решението, на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от РУ-
Д. *** ОД - МВР-Плевен и на РУ- Д. Дъбник - ОД на МВР-Плевен.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: