Р E Ш Е Н И Е
№ 519
гр.Плевен, 21.10. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 681 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 63 от 15.07.2021 г., постановено по НАХД №
137 по описа за 2021г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 010 от 22.03.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
– Плевен, с което на Й.П.Х. ***, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВД, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева /триста лева/.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Й.П.Х., в която са наведени доводи, че съдебният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че РС-Левски не е обследвал твърдението,
че развилото се административно производство е проведено неправилно, а именно
не е обследвана собствеността на имота, в който са намерени животните и не му е
дадена възможност да възрази срещу констатациите на служителите на ОДБХ.
Посочва се, че действително по отношение на животните не са изпълнени мерки по
чл.46з, чл.46и и чл.118, ал.1 от ЗВМД, но това не се дължи на негово
противоправно поведение, а на бездействие от страна на компетентните органи. Изразява
се несъгласие с извода, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че в конкретния случай става въпрос за отглеждане
на животно за лични нужди, което в житейската реалност касае хиляди подобни
ситуации и ангажирането на административно-наказателна отговорност на голяма
част от българското население, отглеждащо прасета в домашни условия би довело
до ненужни усложнения в правораздаването. Счита се, че липсват противоправни
последици от деянието, което е основна предпоставка същото да бъде
характеризирано като маловажен случай. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното
решение, както и издаденото наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Й.П.Х., се явява лично и моли да бъде отменена изцяло
наложената му глоба, като счита същата за незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът – Областна дирекция по безопасност
на храните – Плевен, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Й.Х. за това, че на 27.01.2021г. при извършена съвместна
проверка със служители на РУ-Левски е констатирано, че лицето Й.Х. на адрес ***
отглежда 1бр. прасе с приблизително тегло 250-300кг., 5бр. прасета с
приблизително тегло 12-14кг. и 4бр. прасета с приблизително тегло около 6-7кг,
като изброените животни са без идентификационна маркировка, на името на
собственика на животните няма регистриран животновъден обект. Нарушението е
квалифицирано по чл.139 ал.1 т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява изложената в акта и НП фактическа обстановка. Счел е, че акта и НП
съдържат подробно текстово описание на извършеното нарушение, което
кореспондира с посочената за нарушена правна норма. Посочил е, че отглеждането
на домашни животни в несъответствие със законоустановените изисквания
представлява сериозен риск за възникване и разпространение на зарази. Приел е,
че от всички доказателства се налага извода, че Х. е извършил противоправното
деяние, което е в нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД, а именно отглежданите в
нерегламентиран стопански обект животни
са без изискуемите ушни марки. Счел е още, че като собственик на
животните е наказателноотговорно лице по чл.420а ал.1 от ЗВМД. Посочил е, че
нарушението не представлява маловажен случай, а наложеното наказание е в
рамките на законовия минимум и съответства на чл.27 от ЗАНН.
Решението е съответно на доказателствата по делото и
материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението по
чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради
което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Изрично в съдебно
заседание пред районния съд Х. е посочил, че „ беше ми образувана полицейска
проверка в дома…… Освен това, прасетата си ги отглеждам за лични нужди…… Тези
прасета ги отглеждам в къщата си, там, където живея, всеки ден съм там,
отглеждам зеленчуци, кокошки, зайци, отглеждам си и прасета. На този адрес си
живея постоянно…“. Т.е. както правилно е приел районният съд Х. е собственик на
прасетата, които не са идентифицирани, което е в нарушение на чл.139 ал.1 т.1
от ЗВМД.
Неоснователно е и твърдението за приложимост на чл.28
от ЗАНН. Както правилно е счел районният съд отглеждането на домашни животни в
несъответствие със законоустановените изисквания представлява сериозен риск за
възникване и разпространение на зарази. Нарушението не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Като е достигнал до аналогичен
правен извод, районният съд е постановил съответно на материалния закон решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 15.07.2021 г.,
постановено по НАХД № 137 по описа за 2021 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/