№ 476
гр. П., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Т.Р.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100204
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от Л. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, чрез адв. В. В. М., срещу „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато
за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата от 4900.00 лева,
представляваща част от главница в размер на 9611.83 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.200 8г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума на 13.02.2009 г. е издаден изпълнителен лист в пола на „***“ АД по ч.гр.д. № *** г. по
описа на СРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ - М.Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок „***“ ЕООД са подали отговор, в който са изразили
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът твърди, че в процесния
случай вземането следва да се погаси с изтичането на петгодишен давностен срок, като
давността е прекъсната многократно, поради което и процесните суми не са погасени по
давност. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв. В.ов поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят
сторените по делото разноски.
1
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим,
поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че
на 13.02.2009 г. по ч. гр.д. № *** г. на СРС, на основание заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.02.2009 г. в полза на „***“ АД е
бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е бил осъден да заплати на
„***“ АД сумата от 9611.83 лева – главница, с 4.37 лева наказателна лихва за периода от
04.09.2008 г. до 02.12.2008 г. – дължими суми поради настъпила предсрочна изискуемост на
дълга по договор за предоставяне на банков кредит от 12.06.2007 г., и законна лихва от
03.12.2008 г. от 03.12.2008 г. до изплащане на главницата, както и сумата 585.16 лева –
разноски по делото.
По молба от „***“ АД от 10.04.2009 г. и на основание процесния изпълнителен лист
е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ М.Б.. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение на 08.05.2009 г.
Със запорно съобщение от 21.04.2009 г. до ***, ЧСИ е наложил запор върху
получаваното от ищеца трудово възнаграждение, който не е изпълнен, тъй от полученото
при ЧСИ писмо от работодателя, се установява, че същия не работи при тях, считано от
01.04.2009 г.
От материалите съдържащи се в изпълнителното дело е видно, че на същата дата
21.04.2009 г,. ЧСИ със запорни съобщения е наложил и запори по банковите сметки на
ищеца във всички действащи банки на територията на Република България.
С молба от 15.12.2009 г. взискателят по изпълнителното дело „***“ АД е поискал от
ЧСИ да бъдат спрени принудителните действия по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – М.Б.,
като се вдигнат всички наложени запори върху вземанията за трудово възнаграждение и
банкови сметки, ако такива са наложените, тъй като между страните по изпълнителното
дело е сключено споразумение, съгласно което последният се е задължил в срок от 24
месеца да заплати общата сума. Към молбата е приложено и постигнатото между страните
споразумение от 14.12.2009 г.
След депозиране на молбата ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на запорите до
всички банки, до които са и наложени.
2
С молба от 22.07.2010 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да
продължи действията по принудително събиране на дълга от длъжника, тъй като
постигнатото по между споразумение не е изпълнено от същия, като са насочили
изпълнението върху опис на секвестируеми движими вещи на длъжника.
Със запорни съобщения от 03.08.2010 г. ЧСИ е наложил запори върху открити от
длъжника банкови сметки във всички банки в страната.
С молба от 16.08.2010 г. взискателят е уведомил ЧСИ, че не извършвал делегирането
му на права по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ.
С молба от 02.07.2012 г. „***“ АД са поискали от ЧСИ да бъде наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „***“ ЕООД, по която ЧСИ, по
която със запорно съобщение от 11.10.2012 г., ЧСИ е наложил искания запор.
С молба от 21.06.2013 г. „***“ АД са поискали от ЧСИ да изпрати напомнителни
писма до работодателя относно запора на трудовото възнаграждение на длъжника, по която
със запорно съобщение от 17.07.2013 г., ЧСИ е наложил искания запор.
Със запорно съобщение от 06.11.2014 г. ЧСИ е наложил отново запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „***“ ЕООД.
С молба от 14.01.2015 г., „***“ АД са поискали от ЧСИ да изпрати напомнително
писмо до работодателя относно запора на трудовото възнаграждение на длъжника, по която
ЧСИ е изпратил уведомление до работодателя за наложения запор върху трудовото
възнаграждение при работодателя.
Видно от данните по изпълнителното дело, наложеният запор върху получаваното от
ищеца трудово възнаграждение при „***“ ЕООД не е изпълнен от работодателя, тъй като
длъжника е имал наложени запори и по други изпълнителни дела. Няма данни по така
наложения запор по изпълнителното дело да са събрани суми.
С молба от 17.10.2017 г. „***“ АД са поискали от ЧСИ да насочи изпълнението
срещу вземания по банкови сметки на длъжника, по които да наложи запор, по която няма
данни по образуваното изпълнително дело да са предприети действия от страна на ЧСИ.
С молба от 13.08.2019 г. „***“ АД са уведомили ЧСИ, че на 25.06.2019 г. бил
сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД и „***“ ЕООД,
съгласно вземането по образуваното при ЧСИ изпълнително дело било прехвърлено. В тази
връзка уведомяват ЧСИ всички постъпили суми по изпълнителното дело да бъдат
превеждани на ответника. В потвърждение на изложеното в молбата към същата е приложен
Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г.
С молба от 08.11.2019 г. ответникът е поискал от ЧСИ да бъде конституиран като
взискател по образуваното изпълнително дело.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани. Няма и данни
изпълнителното дело да е перемирано.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
3
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на
преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
4
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 09.06.2009 г., към която дата е
изтекъл срока за подаване на възражение срещу същата по чл.414 от ГПК, предвид на това,
че издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се връчват от ЧСИ.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на 08.05.2009 г., и по
изпълнителното дело няма данни длъжника да е възразил срещу същата. От този момент –
09.06.2009 г. съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 09.06.2009 г. давността за
процесните вземания е прекъсната, и от този момент е започнала да тече нова давност, която
е пет години по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Това е така, защото заповедта за изпълнение
влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист
по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е решение
№ 50295 от 23.01.2023 г., по гр.д. № 1030/2022 г. на ВКС, ІV г.о. Макар и към 09.06.2009
г.,когато е влязла в сила заповедта за изпълнение при взискателят да е образувал при ЧСИ
изпълнително дело, по молба в която са посочени способи на изпълнение, и макар и по
образуваното изпълнително дело да са наложени запори, тези действия макар и сами по себе
си могат да прекъснат давността, но в случая, са извършени преди влизане на заповедта за
незабавно изпълнение в сила, поради което и не прекъсват давността.
Прекъсва давността сключеното между страните споразумение от 14.12.2009 г.,
сключено между взискателя по изпълнителното дело и длъжника – ищеца, с което ищеца е
признал вземането на „***“ АД спрямо него, и същото прекъсва давността на основание
чл.116, б. „а“ от ЗЗД.
Производството по изпълнителното дело е било спряно по молба на взискателя на
5
основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК по подадената от него молба от 15.12.2009 г. , в която е
обективирано такова искане, по която макар и ЧСИ да не се е произнесъл с нарочен акт, то
видно от материалите по изпълнителното дело е изпратил необходимите уведомления за
вдигане на наложените от него запори по сметки на длъжника във всички банки на
територията на Република България.
Спирането на изпълнителното производство е преустановено с молбата на взискателя
от 27.07.2010 г., с която „***“ АД са поискали от ЧСИ да извърши опис на секвестируеми
движими вещи, собственост на длъжника, по която със запорни съобщения от 03.08.2010 г.
ЧСИ отново е наложил запори върху сметките на длъжника открити във всички банки в
страната. Считано от 03.08.2010 г. е започнала да тече нова давност, която към 02.07.2012 г.,
когато взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху получаваното от длъжника
трудово възнаграждение не е изтекла. След това давността по изпълнителното дело е
прекъсната отново с налагането на запор върху получаваното от длъжника трудово
възнаграждение, със запорно съобщение от 17.07.2013 г., и от 06.11.2014 г. Молбата на
взискателя от 14.01.2015 г. не може да обоснове прекъсване на давността по образуваното
при ЧСИ изпълнително дело, тъй като само предприемането на кое и да е изпълнително
действия в рамките на определен изпълнителен способ може да прекъсне давността, а с тази
молба взискателят е поискал от ЧСИ да изпрати напомнително до работодателя, по
наложения вече запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение. В тази връзка
съдът намира, че последното изпълнително действие годно да прекъсне давността е
наложеният от ЧСИ запор със запорното съобщение от 06.11.2014 г. След тази дата по
изпълнителното дело има постъпили писма, но няма извършени същински изпълнителни
действия, насочени към спиране или прекъсване на давността. При това положение в
продължение на повече от две години след образуване на изпълнителното дело взискателят
не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното
дело е перемирано към 07.11.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на
закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за неговото
прекратяване. Липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към
07.11.2016 г. не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
6
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
годно да прекъсне давността, е последното изпълнително действие годно да прекъсне
давността е наложеният от ЧСИ запор със запорното съобщение от 06.11.2014 г. След тази
дата по изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат
давността.
Както вече бе посочено по – горе с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г.,
давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е
преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар че прекратяването на изпълнителното дело
по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило на 11.12.2015 г., т.е. след
обявяване на тълкувателното решение, но с обявяването на тълкувателното решение на
26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
пет годишна давност.
С молба от 17.10.2017 г. „***“ АД са поискали от ЧСИ да насочи изпълнението
срещу вземания по банкови сметки на длъжника, по които да наложи запор. По тази молба
при ЧСИ не са извършвани проучвания, нито са налагани запори. Молбата е депозирана от
взискателя след настъпване на перемцията – на 07.11.2016 г. Независимо от това
обстоятелство настоящия съдебен състав намира, че същата следва да се вземе предвид от
съда, тъй като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
7
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В
чл.116, б.“в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинското действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако, нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. В този смисъл е решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 104 от 05.04.2021
г., по в.гр.д. № 766/2020 г. на ПОС.
В конкретния случай от датата на настъпилата перемпция – към 07.11.2016 г., когато
и давността е прекъсната, до датата на молбата от взискателя – 17.10.2017 г. не е изминал
период от пет години. Молбата с посочен в нея изпълнителен способ е годна да прекъсне
давността, тъй като чрез нея ответникът взискател е предприел изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като е насочил изпълнението срещу вземания
по банкови сметки на длъжника, по които да наложи запор. С прекъсването на давността –
на 17.10.2017 г. е възобновена и висящността на изпълнителното производство. След
17.10.2017 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – М.Б. няма извършени други действия насочени
към спиране или прекъсване на давността, поради което и изпълнителното производство е
перемирано към 17.10.2019 г., но както вече бе посочено, перемцията е без правно значение,
тъй като прекратяването не изпълнителното производство не води до прекъсване на
давността.
Считано от 17.10.2017 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е
изтекла към 17.10.2022 г. Искът е предявен от ищеца на 20.01.2023 г., поради което и
давността е изтекла към датата на предявяване на иска 20.01.2023 г., поради което
обективираните вземания в процесния изпълнителен вземания са погасени по давност.
Що се отнася до молбата на ответника от 08.11.2019 г., с която „***“ ЕООД са
поискали от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело,
то същата не може да прекъсне давността, тъй като ответникът няма качеството на
присъединен взискател, защото вземането по процесния изпълнителен лист му е цедирано
на основание сключен между него и „***“ АД договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 25.06.2019 г. От тук и следва извода, че „***“ ЕООД замества кредитора – взискател по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело, но няма качеството на присъединен взискател по
смисъла на чл.456 и сл. от ГПК. Поради това и не може да обоснове прекъсване на
давността.
8
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищеца не дължи на ответното дружество, в качеството му на цесионер процесните суми, тъй
като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Не е
представила списък на разноските, за което към исковата молба е представен списък на
разноските. Съгласно представения списък на разноските ищецът е направил такива за
заплатена държавна такса в размер на 196.00 лева, и заплатено адвокатско възнаграждение
от 1320.00 лева, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени върху
ответната страна с оглед изхода на делото.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: ***, че Л. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, в качеството му на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 25.06.2019 г., сключен между
„***“ ЕООД и „***“ АД, сумата от 4900.00 лева, представляваща част от главница в размер
на 9611.83 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2008 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 13.02.2009 г. е издаден
изпълнителен лист в пола на „***“ АД, по ч.гр.д. № *** г. по описа на СРС, и въз основа на
който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - М.Б., поради погасяване
на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата от 1516.00 лева, представляваща сторени по делото
разноски за държана такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9