№ 3
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000827 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 867/19.06.2023 г. на СГС, VI-20 състав по т.д. № 1017/2023 г. е
отхвърлен предявения от синдика на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.), ЕИК
*********, срещу „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.), ЕИК *********, „Брайтекс
КИА“ ООД, ЕИК ********* и „Чентро 1“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително
недействителни на вписания на 06.10.2017 г. по партидата на „Брайтекс КИА“ ООД,
ЕИК *********, апорт на право на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда - офис № 1 с идентификатор 68134.1001.25.1.19 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ”Триадица”, Столична
община, гр. София, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес гр. София, ул."Княз Борис I“ № 108, ет. 7,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.25, и на вписания на 21.02.2023 г. по партидата на „Чентро 1“ ЕООД, ЕИК
*********, апорт на същото право.
Синдикът на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е депозирал въззивна
жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта по иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ. Поддържа, че същото е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Намира, че съдът неправилно приел, че
потестативното право за искане обявяването относителна недействителност на първия
по ред апорт е погасено по давност, тъй като неправилно приел, че петгодишният
давностен срок тече от вписване на апорта в търговския регистър. Подчертава, че в
случая става въпрос за иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД и в този случай
давностният срок тече от 31.05.2022 год. - датата следваща тази на откриване на
производството по несъстоятелност; датата на встъпване в правомощия на синдика
1
или датата на постановяване на определението на съда по чл.692 от ТЗ, с което съда по
несъстоятелността одобрява (изменя) изготвения списък с приети вземания на
кредитори на тьрговеца, предявени в срока по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ . Смята,
че между облигационния иск по чл.135 от ЗЗД и този, уреден в нормата на чл.649, ал.1
от ТЗ (чл.135 от ЗЗД), не съществува тъждество. Искът, който е уреден в полза на
кредиторите на длъжника по ЗЗД, и този, посочен в нормата на чл.649, ал.I от ТЗ, не са
идентични. Това е така и следва именно от момента, в който възниква правото на
синдика, респ. кредитора по чл.693 от ТЗ. да предяви специалния отменителен иск.
Двата иска се покриват като фактически състав, но с разликата, че по иска, уреден в
ЗЗД, правото да се атакува увреждащата сделка, възниква в момента на сключването й,
докато при отменителния иск по ТЗ това право възниква по - късно, като следва и от
развитието на самото производство по несъстоятелност. По отношение на иска по
чл.649, ал.1 от ТЗ вр. чл.135 от ЗЗД срокът за подаването започва да тече не от датата
на осъществяване на оспорваната сделка, а от първия възможен момент, когато може
да бъде предявен този иск, но след като е постановено решение по чл. 630 от ТЗ.
Жалбоподателят сочи, че специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135
ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на
противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е
основан и на накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална предпоставка за
предявяването на конститутивния иск по чл . 649, ал. 1ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД е: 1)
Наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и 2) Прието
вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска.
Жалбоподателят се позовава в подкрепа на соченото на Решение № 61/14.02.2012 г. по
гр. д. № 562 от 2011 година по описа на ВКС, 2-ро г.о., което изхожда от принципа, че
давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред. С оглед
на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и искът
по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД да бъде уважен.
Ответниците „Брайтекс КИА“ ООД и „Чентро 1“ ООД са депозирали отговор на
въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът - синдикът на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е твърдял в
исковата си молба, че с решение от 30.05.2022 г., постановено по т.д. № 214/2022 г. на
АС – гр. София, е открито производство по несъстоятелност спрямо
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) и е определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2015 г. Сочил е, че през 2017 г. несъстоятелният
длъжник учредил еднолично дружество с фирма „Брайтекс КИА“ ЕООД с управители
А. В. и Ю. М., а на 05.09.2017 г. длъжникът взел решение за увеличаване на капитала
на новоучреденото дружество от 100 лв. на 1 780 600 лв., записвайки новите дялове
2
срещу непарична вноска на право на собственост върху няколко имота, сред които и
самостоятелен обект в сграда, представляващ офис № 1 и находящ се в гр. София, ул.
„Княз Борис І“ 108, ет. 7, изграден въз основа на право на строеж в груб строеж в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.25. Апортът бил вписан на 06.10.2017 г.
На 16.02.2023 г. „Брайтекс КИА“ ООД (вече със съдружници Ю. М. и „Рентакар БГ“
ЕООД, представлявано от Е. С.), взело решение за учредяване на ново еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма „Чентро 1“ ЕООД с управители Ю. М. и
Е. С.. Учредяването било вписано в търговския регистър на 21.02.2023 г., като
едноличният собственик „Брайтекс КИА“ ООД придобил дяловете от капитала срещу
непарична вноска върху гореописания имот. Ищецът е поддържал, че двата апорта
съставляват поредица от увреждащи кредиторите на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“
ООД (н.) действия и били извършени между свързани лица – несъстоятелният
длъжник, „Брайтекс КИА“ ЕООД и „Чентро 1“ ЕООД, които били свързани чрез
своите съдружници/управители, а „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) бил свързан с
Ю. М. и по силата на договор за заем от 01.07.2017 г., обезпечен с ипотека върху имота
и сключен при условията на § 1, ал. 2 ДР ТЗ. Поради свързаността си лицата знаели за
увреждането, а при учредителния апорт знание у учредяващото се дружество не
можело да има, тъй като лицето не съществувало към момента на извършване на
разпоредителната сделка и последната се извършвала без неговото съгласие. Въз
основа на изложеното ищецът е поддържал, че са налице предпоставките за обявяване
на апортите, вписани съответно по партидата на „Брайтекс КИА“ ЕООД на 06.10.2017
г. и по партидата на „Чентро 1“ ЕООД на 21.02.2023 г., за относително недействителни
спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“
ООД (н.) и е искал постановяване на решение в този смисъл. Направено е и искане по
чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Ответникът „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изразил становище, че искът е основателен, като е твърдял,
че апортите са извършени с цел увреждане на кредиторите. Поддържал е, че течението
на давностния срок за предявяване на иска било спряно с подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност спрямо него на основание чл. 628а
ТЗ, както и че последният приобретател бил недобросъвестен, тъй като придобиването
било извършено в хода на производството по несъстоятелност.
Ответниците „Брайтекс КИА“ ООД и „Чентро 1“ ЕООД също са депозирали
отговор на исковата молба, в койтоса твърдели, че правото да се иска обявяване на
относителната недействителност на апорта от 06.10.2017 г. е погасено по давност. Това
от своя страна водело до недопустимост поради липса на правен интерес на иска
относно втория апорт, тъй като при уважаване на такъв иск имотът щял да се третира
като част от патримониума на „Брайтекс КИА“ ООД, но не и на
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.). Не било налице и увреждане в резултат от
първия апорт, тъй като срещу апортираното в „Брайтекс КИА“ ООД право бил
придобит еквивалентен актив. Сочат също, че членственото правоотношение на
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) в „Брайтекс КИА“ ООД било прекратено на
основание чл. 231, ал. 3 ДОПК преди извършване на втория апорт и именно
прекратяването му, а не последващият апорт, довело до намаляване на активите на
длъжника. Вторият апорт не съставлявал действие на несъстоятелния длъжник, нито
водел до увреждане на кредиторите му, още по-малко на кредитора М., който освен че
станал едноличен собственик на „Брайтекс КИА“ ООД, бил обезпечен и с ипотека
върху имота. Липсвало и намерение за увреждане, което личало от обстоятелството, че
към момента на извършване на първия апорт според списъка на приетите вземания
длъжникът имал единствено неизискуеми задължения към Ю. М. и неликвидни
публични задължения към НАП в незначителен размер. Ответниците са оспорвали и
3
твърдението за свързаност между лицата, участващи в извършването на процесните
сделки. Въз основа на всичко изложеното са искали отхвърляне на иска.
Във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на първата
инстанция, а напротив, сочи се, че първоинстанционният съд правилно установил
наличието на фактическия състав на отменителния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135
ЗЗД, поради което следва да се приемат фактите такива, каквито са установени от
първата инстанция от събраните по делото доказателства, а именно:
От вписаните в търговския регистър обстоятелства и от данните, обективирани
в обявените в регистъра актове, е видно, че с решение от 30.05.2022 г. по т.д. №
214/2022 г. на Апелативен съд – гр. София, ТО, 11 състав е открито производство по
несъстоятелност за „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) Преди това, на 02.08.2017 г.
е учредено еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Брайтекс КИА“,
ЕИК ********* с едноличен собственик „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.). На
06.10.2017 г. е вписано увеличаване на капитала на „Брайтекс КИА“ ЕООД от 100 лв.
на 1 780 600 лв., като дяловете, формиращи увеличението, са записани от
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) срещу непарична вноска на право на
собственост върху недвижими имоти, сред които и процесният самостоятелен обект в
сграда, представляваш офис № 1 с идентификатор 68134.1001.25.1.19 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на Район ”Триадица”, Столична община, гр. София,
одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. София, ул."Княз Борис I“ № 108, ет. 7, находящ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.25. Към момента на
вземане на решението за увеличение на капитала чрез апортната вноска (05.09.2017 г.)
и към датата на вписване на апорта управители на „Брайтекс КИА“ ЕООД са били А.
В. и Ю. М., а управител на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е била А. Б. (В.),
която заедно с Ч. А. е била и съдружник в същото дружество. На 27.10.2017 г.
съдружник в „Брайтекс КИА“ ООД наред с „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е
станал Ю. М., а от 16.11.2020 г. членственото правоотношение на
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е прекратено и наред с Ю. М. съдружник става
„РЕНТАКАР БГ“ ЕООД, представлявано от Е. С.. От 16.11.2020 г. и до настоящия
момент управители на „Брайтекс КИА“ ООД са Ю. М. и Е. С.. На 21.02.2023 г. е
вписано учредяването на „Чентро 1“ ЕООД с едноличен собственик „Брайтекс КИА“
ООД, представляван от Ю. М. и Е. С., като тези лица са вписани като управители и на
новоучреденото дружество. Капиталът на последното е записан срещу апортна вноска
на процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав приема следното:
Предявен е иск чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Искът е предявен от легитимирано лице – синдикът на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ
90“ ООД (н.) на 29.05.2023 г. и е в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл.
649, ал. 1 ТЗ, който тече от откриване производството по несъстоятелност на
длъжника, постановено в случая с решение от 30.05.2022 г. по т.д. № 214/2022 г. на
Апелативен съд – гр. София, ТО, 11 състав, поради което искът е допустим, съответно
по него е постановено допустимо решение.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че макар и
установен фактическият състав на свързания с производството по несъстоятелност иск
по чл. 135 ЗЗД – наличие на увреждащ кредиторите първи апорт от 06.10.2017 г. и
знание у прехвърлителя „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) и приобретателя
„БРАЙТЕКС КИА“ ЕООД за увреждането, поради свързаността им, при съобразяване
мотивите на т. 3 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск е
4
неоснователен поради погасяване на потестативното право за искане обявяване на
посочения апорт за относително недействителен по отношение кредиторите на
длъжниковото дружество по давност. Това води до неоснователност на иска и по
отношение цялата поредица от твърдени като увреждащи апорти (в случая два),
доколкото неоснователността на иска относно първата сделка влече неоснователност
на иска и спрямо последващите, предвид съществуващата връзка между тях.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния състав в
посочения смисъл и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение,
съобразно оплакванията във въззивната жалба, въвеждащи като спорни във въззивното
производство въпросите относно това, дали искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал.
1 ЗЗД е идентичен с иска по чл. 135 ЗЗД и кой е началният срок, от който тече
давностния срок за погасяване потестативното право за предявяването му, този състав
излага и следните допълнителни мотиви:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че става дума за различни
искове и исковете по чл. 135 ЗЗД и този по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ не са
идентични. Това е видно и от редакцията на чл. 649, ал. 1 ТЗ, в която изрично се
препраща към иска по чл. 135 ЗЗД, а не се установява някакъв нов и различен
фактически състав на различен отменителен иск. Различията, уредени в Търговския
закон, свързани с активно легитимираните лица (наред с кредиторите е добавен и
синдикът), установяването на преклузивен срок за предявяване на иска (до една година
от откриване производството по несъстоятелност) и последиците на уважения иск са
единствено свързани с особеностите на откритото производство по несъстоятелност и
необходимостта те да бъдат съобразени – необходимост от бързина в развитието му,
(съобразно която е предвиден кратък преклузивен срок за предявяване на всички
отменителни искове, вкл. този по чл. 135 ЗЗД), назначаването на синдик и неговите
функции (съобразно което му е предоставено право да предяви иска в качеството му на
процесуален субституент на кредиторите наред с тях, а не като собствено право), както
и необходимостта от съобразяване и удовлетворяване интересите на всички кредитори,
(съобразно което е предвидена реституция на даденото по арг. от чл. 648 ТЗ, каквато
последица искът по чл. 135 ЗЗД в общия случай няма).
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя, че искът не може да бъде
предявен преди назначаването на синдик и преди приключване на процедурата по
приемане на вземания, поради което давност не може да тече преди посочените
моменти. В т. 2 от Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на
ОСТК изрично е разяснено, че течението на срока за предявяване на исковете по чл.
649, ал. 1 ТЗ, вкл. този по чл. 135 ЗЗД, не е свързано с одобряване на списъка по чл.
692 ТЗ, независимо, че законът предвижда, че активно легитимирани по исковете по
чл. 649, ал. 1 ТЗ са и кредиторите при бездействие на синдика, като синдикът се
конституира в качеството на съищец. Т.е., легитимирани са и кредитори, които все още
не са такива по чл. 693 ТЗ. А кредиторите имат възможност да предявят иск по чл. 135
ЗЗД не само след откриване производството по несъстоятелност, но още от момента на
вписване на апорта в търговския регистър, предвид конститутивния характер на
вписването му, от когато започва да тече и давността за упражняване на това тяхно
потестативно право, като не е спорно, че същата е петгодишна. Синдикът от своя
страна, макар несъмнено да придобива процесуална легитимация след откриване
производство по несъстоятелност и назначаването си в производството, не упражнява
свои права, а тези на кредиторите в качеството си на техен процесуален субституент,
поради което и не може да има повече или различни права то тях. Давностният срок е
следователно същият и по отношение упражняване на правата на кредиторите от
синдика.
От друга страна, институтът на давността е уреден от императивни правни
5
норми, което включва и правилата за нейното спиране или прекъсване, уредени в чл.
115 и чл. 116 ЗЗД. В Търговския закон няма специални правни норми, които да
предвиждат друго при открито производство по несъстоятелност. Срокът, уреден в чл.
649, ал. 1 ТЗ, е преклузивен и както бе посочено, е относим към изискването
отменителните искове да бъдат предявени в кратък срок, предвид изискването за
бързина в развитието на производството по несъстоятелност, като няма отношение
към течението на давностния срок за упражняване потестативното право да се иска
прогласяване относителна недействителност на определени действия и сделки. Ето
защо откриването на производство по несъстоятелност, като непосочено основание за
спиране или прекъсване, нито спира, нито прекъсва течението на започналия вече да
тече давностен срок (в този смисъл са и мотивите на Определение № 1978/15.07.2024
г. по т.д. № 1015/2023 г. на ВКС, I т.о.). съответно, не може да се приеме, че след
датата на решението, (независимо в кой следващ го момент) започва да тече някакъв
нов давностен срок.
След като първият оспорван апорт е вписан на 06.10.2017 г., то давностният срок
на потестативното право за обявяването му за относително недействителен тече от
следващия ден и изтича на 06.10.2022 г. Предявеният на 29.05.2023 г. иск поради
посоченото се явява погасен по давност и предвид своевременно направеното от
ответниците с отговора на исковата молба погасително възражение този факт следва да
бъде съобразен, а искът отхвърлен като неоснователен.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, идентичен с крайния
извод на първата инстанция, обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските: Право на разноски при този изход от спора пред въззивната
инстанция имат въззиваемите дружества, представлявани от адв. Б., но макар да са
претендирали разноски с въззивната жалба, доказателства за такива не са представени,
съответно разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт следва да
бъдат присъдени 1 399.61 лева – държавна такса пред САС, дължими от масата на
несъстоятелността на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.).
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 867/19.06.2023 г. на СГС, VI-20 състав по т.д. №
1017/2023 г., постановено по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал.
1 ТЗ.
ОСЪЖДА „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.), ЕИК ********* да заплати
от масата на несъстоятелността в бюджета на съдебната власт по сметка на САС
сумата 1399.61 лева – държавна такса пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7