Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260850 14.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17751 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът Й.Т.Т., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Б. е предявил против „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив,
ул. Полет № 1 иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от
8226,99 лева - главница недължимо платено по клауза за възнаградителна лихва по
договор за заем № **** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответникът, в качеството му на
кредитор, бил сключен договор за заем № **** г., по силата на който ищцата е
получила сумата от 15 000 лева, с договорено възнаграждение в размер на 3,416
% месечно, като предоставеният заем и
дължимото към него възнаграждение заемополучателят се задължил да върне на
заемодателя на 24 равни месечни вноски, всяка от по 925,94 лева, считано от
11.07.2014 г. до 11.06.2016 г., платими на 11-то число на всеки месец. Като крайният
срок за издължаването бил 11.06.2016 г. Запращането на заемните суми и
уговореното възнаграждение, както и връщането на дължимите суми, се извършили
при условията на сключения договор за заем.
За обезпечаване на вземането на
заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, включващо главница, дължимо възнаграждение,
лихвите за забава и всички разноски, ищцата учредила в полза на „Лайт Кредит“
ООД договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот.
Договорът бил заплащан всеки месец в
продължение на година и половина, като се твърди, че на 08.12.2015 г. ищцата
подписала договор за заем със „Си Финанс Груп“ ООД, като на основание чл. 1.3.1
от последния бил рефинансиран процесният договор за заем, който е предмет на
настоящото производство.
Навеждат се доводи, че процесният
договор имал характер на потребителски такъв и попадал в предмета на регулиране
на ЗЗП. Твърди се, че ищцата имала
качество на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Твърди, че клаузата,
определяща начина на формиране на лихвения процент бил нищожна поради
противоречие с чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно последната клауза,
начинът на формиране на лихвения процент се явява нищожен, тъй като позволява
заемодателят произволно да формира лихвите.
Договорът противоречал на морала. Договорната възнаградителна лихва била
нищожна поради противоречието й с добрите нрави и морала.
Поради това се моли да бъде осъдено
ответното дружество да върне сумата от 8226,99 лева, получена без правно
основание на основание нищожна клауза от договора. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор от ответната страна. Извън срока за отговор ответникът оспорва иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между страните е сключен договор за заем от 11.06.2014 г., по силата на който ответникът
е предоставил на ищеца сумата от 15 000 лева, с уговорена месечна лихва в
размер на 3,416 % и краен срок за погасяване 11.06.2016 г.
ПО делото като
писмени доказателства за приети договор за заем № **** г., анекс №*/09.07.2015
г. към договор № **** г., с който срокът
на договора се променя на 09,07,2018 г.
От приложената справка от ответника се
установява, че по процесния договор ищцата е заплатила -23783,92 лв. – главница
и 8226,99 лв. – лихва.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 11,06,2014 г. по свята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
т. 12 информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит;
т. 20 наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
определя за нищожни договорите, които противоречат на
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип. В исковата молба се твърди, че договорът е
нищожен ,
тъй като при
сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.,9,10,11 и
чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит.
Установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Доказателствата по делото сочат и
страните не спорят, че между страните по делото е сключен договор за паричен
заем от 11,06,2014 г.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдържанието на
чл. 1, ал. 1 от договора включва: сума на заема – левовата равностойност на
7669,38 евро, срок на заема – чл. 3, ал. 1 – до 11,06,2016 г., месечна лихва
чл. 8, ал. 1 – 3,416 %, ГПР % 49,580 %- чл. 8, ал. 7. Към договора не е представен погасителен план нито общи условия.
Съобразно горното, изложено като фактическа обстановка, извлечена
на база приетите по делото доказателства, съдът приема, че процесният договор имат характер на
потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит и не попадат в изключенията на чл. 4 от същия. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона, съответно
ответника се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в нормата на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит.
От своя страна чл. 22 /в редакцията от 12.05.2010 г./предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При
анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че същото не
отговаря на императивно предвиденото.
Основателен е доводът за
недействителност на договора поради нарушаване на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ
в договора изрично да бъде посочена общата сума, дължима от потребителя. В чл.
19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.- ал. 2.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България- ал. 4.
В процесния договор липсва посочване
на общия размер на възнаградителната лихва, която заемодателят дължи. Посочено
е само 3,416%. Липсват клаузи в договора,
които да посочват каква е общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно е оскъпяването на кредита му.
Поставянето на кредитополучателя в положение
да не може да разбере общата сума ,която дължи по кредита, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, т.10 ЗПК, поради което процесният
договор следва да се счете за недействителен на това основание съгласно
изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
По изложените правни съображения съдът
намира, че процесният потребителски кредит е нищожен.
Видно от приетата по делото справка,
представена от ответника, ищцата е заплатила по договора 23783,92 лв. – лихви и
8226,99 лв. – лихва. Ищецът дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, на основание чл. 23 ЗПК, но не и
лихви или други разходи. Поради това съдът намира, че ответникът е получил без
основание сумата от 8226,99 лв.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ възлиза на 741,35
лева.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата и разноски в размер на 329,07 лева за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. Полет № 1, да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 8226,99
лева - главница платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор
за заем № **** г., ведно със законната лихва, начиная от 30,10,2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Лайт Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. Полет № 1, да заплати на адв. С.А.Г.,
сумата от 741,35 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Лайт Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. Полет № 1,
да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 329,07 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ