Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-82 12.07.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на втори юли две хиляди и
деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова ,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 746 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 35/
20.02.2019 год. по гр.д.№ 927/2018 год. по описа на Несебърския районен съд е прието за установено на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, че „Беантон” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Идън”, бл. А, ап. 303,
дължи на Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к. „Слънчев бряг”,
представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева, сумите както следва:
1934,92 лв. - левовата равностойност на 989,31 евро, представляващи паричната
вноска за поддържане, ремонт и обновяване на общите части в комплекса за 2016г.
за апартамент А 107 и апартамент А 403 от ЕС, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2018г. до погасяване на вземането, 1382,46 лв. - левовата
равностойност на 706,84 евро, представляващи паричната вноска за поддържане,
ремонт и обновяване на общите части в комплекса за 2017г. за апартамент А 107 и
апартамент А 403 от ЕС, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2018г. до
погасяване на вземането, 2000 лв., представляващи парична вноска за
присъединяване към мрежата на EVN и откриване на индивидуални партиди за
притежаваните два самостоятелни обекти в ЕС -
апартамент А 107 и апартамент А 403.
Осъдено е на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС „Беантон” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Идън”, бл. А,
ап. 303, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к. „Слънчев
бряг”, представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева, сумата от 1382,46
лв. - левовата равностойност на 706,84 евро, представляваща паричната вноска за
поддържане, ремонт и обновяване на общите части в комплекса за 2018г. за
апартамент А 107 и апартамент А 403 от ЕС, ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2018г. до погасяване на вземането. Осъдено е „Беантон” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Идън”, бл. А, ап. 303, да заплати
на Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к. „Слънчев бряг”,
представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева, сумата от 671 лв.,
представляваща направените в заповедното производство разноски, от които 107
лв. – за платена държавна такса и 564 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Осъдено е „Беантон” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Идън”, бл.
А, ап. 303, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к.
„Слънчев бряг”, представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1639 лв., представляваща разноски в
настоящото производство, от които 163 лв. – платена държавна такса и 1476 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат. Посочена е банкова сметка, по която
следва да се преведат присъдените с решението суми по постановените осъдителни
диспозитиви от съда: Банка „ОББ” АД IBAN: BG49 UBBS 7824 1016 1860 15,
UBBSBGSF.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от „Беантон”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: к.к. „Слънчев бряг”,
комплекс „Идън”, бл. А, ап. 303, чрез процесуален представител адв.Таня Панайотова-Маркова.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необосновано. Посочено е, че съдът неправилно не е взел предвид направените от
ответника възражения, че в една и съща претендирана сума ищецът е включил
различни по характера си задължения – за поддържане, управление, ремонт и
обновяване. Изразено е становище, че това е недопустимо и е в нарушение на
разпоредбите на ЗУЕС. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС, като недопустимо е смесил предпоставките за прилагането и
с тези на ал.3. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената
тежест за установяване на твърдени отрицателни факти и не е отчел, че ищецът
препятства събирането на доказателства. Изложени са подробни възражения за
необоснованост на решаващите изводи на съда относно писмо с обратна разписка,
което управителката на ЕС е отказала да получи, протоколи от застраховател,
решение на ОС на ЕС от 10.08.2018 год. Твърди се, че с приемане на решение
относно партиди за ел. енергия, ОС на ЕС е излязло извън правомощията си,
поради което нищожното решение на ОС не произвежда правно действие. Твърди се,
че неправилно съдът не е признал направените от ответника разходи и е приел, че
липсват предпоставки за прихващане. Твърди се, че съдът необосновано е приел,
че ап.107А е самостоятелен обект. Изложени са възражения и за прекомерност на
адвокатския хонорар заплатен от насрещната страна. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к. „Слънчев бряг”,
представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева, чрез процесуален
представител адв.Теодор Атанасов. Оспорени са всички наведени в жалбата
възражения. Изложени са подробни съображения относно установени основания за
дължимост на процесните суми, а именно – влезли в сила решения на ОС на ЕС.
Оспорени са твърденията на въззивника за извършени плащания от името на
ответното дружество по сметка на етажната собственост, респ.- твърди се, че не
са налице предпоставки за поисканото от ответника прихващане. Изложени са
аргументи в подкрепа на изводите на съда, включително относно самостоятелния
характер на апартамент А1-07. Възразено е срещу искането на въззивника за
намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.
С обжалваното
решение Несебърският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове
с правни основания чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал.1 ЗУЕС, чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и по претенции за законни лихви с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Несебърският районен
съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции предявени от Етажната собственост
на комплекс „Идън” в к.к. „Слънчев бряг”, представлявана от управителя Яна
Алексиева, срещу ответника „Беантон” ЕООД, за:
- установяване дължимостта на сумата от общо
5317,38 лв., от която:
1934,92 лв. – левовата равностойност на 989,31
евро, представляващи паричната вноска за ремонтни работи на общите части в
комплекса за 2016г. за апартамент А 107 и апартамент А 403 от ЕС,
1382,46 лв. -
левова равностойност на 706,84 евро, представляващи паричната вноска за
поддържане, ремонт и обновяване на общите части в комплекса за 2017г. за
апартамент А 107 и апартамент А 403 от ЕС и
2000 лв.,
представляващи парична вноска за присъединяване към мрежата на EVN и откриване
на индивидуални партиди за притежаваните два самостоятелни обекти в ЕС - апартамент А 107 и апартамент А 403,
ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 321/2018г. по описа на Районен съд Несебър., до
окончателното изплащане на сумите.
- осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1382,46 лв., с левовата равностойност на 706,84 евро,
представляващи паричната вноска за поддържане, ремонт и обновяване на общите
части в комплекса за 2018г. за апартамент А 107 и апартамент А 403 от ЕС, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
изплащането и.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е собственик на самостоятелно обособени обекти в етажната
собственост, а процесните суми са дължими въз основа на влезли в сила решения
на етажната собственост, но не са заплатени от ответника. Ищецът поддържа
предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на
разноските в заповедното производство и в исковото производство.
Ответникът оспорва
предявените искове, излага възражения по същество за недължимост на процесните
суми, твърди, че собствеността, която притежава на първия етаж не е
самостоятелен обект, а е част от друг такъв, поради което за този обект отделни
суми не се дължат, излага възражения относно незаконосъобразност на взетите от
етажната собственост решения, прави евентуално възражение за прихващане на
процесните вземания с парични суми, които твърди, че без основание е внесъл по
сметка на етажната собственост. Твърди, че към 08.07.2015г. са внесени суми на обща
стойност от 13 987,82 лв., а за периода 09.07.2015г. – 08.07.2016г. е внесена
сумата от 10 793,65 лв, за които твърди, че е налице неоснователно обогатяване
на ищеца, ангажира доказателства, моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Установителните
искове са предявени за установяване на вземанията на етажната собственост по
заповед № 203/08.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 321/2018г. по описа на Районен съд-Несебър, след
постъпило в срок възражение от длъжника и са допустими. Допустим е и предявеният
осъдителен иск, доколкото за вземането, което е предмет на този иск не е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК.
Районният съд е установил точно
фактическата обстановка по спора.
От представените по
делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, рег. № *****, дело № **** от
18.12.****г. на нотариус Мария Бакърджиева и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***,
рег. № *****, дело № **** от 18.11.****г. на нотариус Мария Бакърджиева се
установява, че ответното дружество притежава самостоятелно обособени обекти в
сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 51500.506.193.3, изградена
в поземлен имот с идентификатор 51500.506.193 в к.***. Ответникът притежава апартамент
описан като № А1-07, на площ от
55,31 кв. м., ведно с 2,286% ид.ч. от общите части на сградата и тераса на площ от 10,80 кв. м., които
съгласно кадастралната схема представляват част от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 51500.506.193.3.5, с адрес : с адрес : ет. 1, предназначение
„за обществено хранене”, както и апартамент
№ А4-03, на площ от 60,92 кв. м., ведно с 2,707% ид.ч. от общите части на
сградата, който съгласно кадастралната схема представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.506.193.3.24, с адрес: ет. 4, предназначение
„жилище, апартамент”. Двата апартамента попадат в блок „А” на комплекс „Идън” в
к. к. „Слънчев бряг”.
Предвид характера
на предявените искове, които имат за предмет
облигационни претенции за дължими суми от етажен собственик спрямо
етажната собственост въз основа на взети решения по ЗУЕС и целите на ЗУЕС, съдът
приема, че притежаваният от ответника обект, находящ се на първия етаж от
сградата етажна собственост, дори да не е юридически самостоятелно обособен, има
необходимата реална и функционална обособеност, които предпоставят за него да
бъдат определяни и заплащани самостоятелни разноски. Ето защо съдът не споделя
възраженията на ответника за липсата на самостоятелност, която да обоснове
задължение за заплащане на претендираните за този обект суми. Без значение се
явява и обстоятелството, че при обозначаването на обекта същият се изписва като
А 107 или като А1-07 – това не оказва влияние на възможността обекта да бъде
идентифициран като един и същ, независимо от различното обозначение.
Съдебната практика
последователно приема, че решенията на общото събрание са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Вземането на решенията се извършва по специален ред,
уреден в ЗУЕС, в който е уреден и способът за контрол върху тях. Решенията на
общото събрание на етажната собственост влизат в сила и подлежат на изпълнение
ако не са били обжалвани по реда на чл.40 от ЗУЕС или ако са били обжалвани и
са били потвърдени от съда. В случая се установи, че за определяне на претендираните от ответника суми
по основание и размер са налице влезли в сила решенията на етажната собственост.
Влизането в сила на решенията на етажната собственост изключва възможността по
отношение на тяхната законосъобразност да бъде извършван последващ контрол. Ето
защо извън правомощията на съдилищата разглеждащи настоящия спор е да обсъждат
възраженията на ответника, които касаят законосъобразността на взетите решения
на ОСЕС /включително тяхната нищожност/, въз основа на които са формирани
задълженията на ответното дружество в качеството му на етажен собственик. След
като тези решения са влезли в сила, както страните, така и съдилищата следва да
зачетат техните последици.
1. Установи се по
делото, че въз основа на влязло в сила решение на ОСЕС по т.5 от протокол на общото събрание на етажната собственост в комплкес „Идън” от 27
и 28 юли 2015г за 2016г. и влязлото в сила решение по т.12 от протокол от
общото събрание на етажната собственост в комплекса от 10.08.2018г., за 2016
год. за апартамент А 107 се дължи вноска за поддържане, ремонт и обновяване на
общите части в комплекса за 2016г. в размер на 508,62 евро, а за апартамент А 403 – в размер на 480,69 евро, които е
следвало да се заплатят до 15.04.2016г.
2. Установи се по делото, че въз
основа на влязло в сила решение на ОСЕС по т.7 от протокол на общото събрание
на етажната собственост в комплкес „Идън” от 27.07.2016г., потвърдено с влязлото
в сила решение № 82 от 09.06.2017г. по гр.д. № 764/2016г. по описа на Районен
съд-Несебър и влязлото в сила решение по т. 12 от протокол от общото събрание
на етажната собственост в комплекса от 10.08.2018г., за 2017г. за апартамент А 107 се дължи вноска за поддържане, ремонт и обновяване
на общите части в комплекса в размер на 363,30 евро, а за апартамент А 403 – в
размер на 343,54 евро, която е следвало да се заплати до 15.04.2017г.
3. Установи се по
делото, че въз основа на влязло в сила решение на ОСЕС по т.1 от протокол от общо събрание на
собствениците в комплекс „Идън” от 08.09.2017г. е взето решение за събиране на парична вноски за присъединяване
към мрежата на EVN и откриване на индивидуални партиди, като за всеки обект в
сградата се събере сумата от по 1000 лв. Сумата от 2000 лв. за двата обекта на
ответника е следвало да бъде заплатена до 07.11.2017г.
4. Установи се по
делото, че въз основа на влязло в сила решение от 27.07.2016г. по т. 7 от
дневния ред е определена такса в размер на 5 евро на кв. м. По т. 12 от
протокол от общото събрание на етажната собственост в комплекса от 10.08.2018г.
е утвърдено, че размерът на дължимата от собствениците на самостоятелни обекти
вноска във фонд „Ремонт и обновление” за финансовата 2018г. е в размер на 5
евро на кв. м. от площта с общите части на всеки отделен самостоятелен обект,
като срокът за плащане на вноските е бил до 15 април на всяка година – за
същата година. На базата на тези решения става ясно, че за 2018г. за апартамент
А 107 се дължи такса в размер на 363,30 евро, а за апартамент А 403 – в размер
на 343,54 евро която е следвало да се заплати до 15.04.2017г.
Горното сочи, че
ищецът е установил дължимостта на претендираните за плащане от ответника суми
изцяло по основание и размер, а тъй като ответникът не е установил, че е
заплатил дължимите суми, съдът намира предявените искове за изцяло основателни
и доказани. Възраженията на ответника относно незаконосъобразност на влезлите в
сила решения от ОСЕС са извън предмета на спора и съдът не следва да ги
разглежда.
Съдът намира за неоснователни
претенциите на ответника по заявеното възражение за прихващане, тъй като по
делото не се установи ответникът да има спрямо ищеца ликвидни и изискуеми
вземания, с които да могат да се извършат прихващания. Събраните по делото
доказателства сочат, че от страна на физическото лице, което е управител и
представител на ответното дружество са заявени претенции за внесени без
основание суми по сметка на етажната собственост, но тези претенции от една
страна са спорни и не са надлежно доказани, а от друга са несъотносими, тъй
като касаят евентуално вземане на друг правен субект – физическо лице, а не на
ответното дружество.
Предявените искове
следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и дължимите
разноски в заповедното и исковото производство. Размерът на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцовата страна е съобразен с това, че предмет на
делото са четири обективно съединени претенции, както и с правната и фактическа
сложност на делото.
Като е стигнал до
идентични правни изводи Несебърският районен съд е постановил валидно,
допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено,
включително в частта за присъдените разноски. Вън от изложеното по-горе Несебърският
районен съд е изложил подробни мотиви, към които на осн. чл.272 от ГПК
настоящият съд препраща.
С оглед изхода на
делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивния
съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1476 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Тъй като са
предявени четири обективно съединени иска, за всеки от тях минималният размер
на дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лв. – т.е. минималният размер на
дължимото в случая адвокатско възнаграждение е 1200 лв., с дължимия ДДС – 1440
лв. Заплатеното възнаграждение от 1476 лв. незначително надвишава предвидения
по Наредба №1 за МРАВ минимален размер, поради което и предвид правната и
фактическа сложност на делото не се налага намаляване на разноските в частта за
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/ 20.02.2019 год. по гр.д.№ 927/2018 год. по
описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА „Беантон” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Идън”, бл. А, ап. 303, да заплати
на Етажната собственост на комплекс „Идън” в к. к. „Слънчев бряг”,
представлявана от управителя Яна Димитрова Алексиева направени пред въззивния
съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1476 лв. /хиляда четиристотин
седемдесет и шест лева/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.