РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12,03.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 974 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 144 ал. 1и чл. 145 ал. 1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Б.В.Б., с ЕГН ********** ***, против В.Б.Г., с ЕГН ********** ***, в която твърди, че ответникът е негов баща, като бракът му с майка му Д.С.е прекратен по Гр.д. №хххна ЧРС, като родителските права били предоставени на майката. С решение № ххх.на ЧРС ответникът бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 13.02.2013г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Твърди, че на 26.04.2019г. е навършил пълнолетие и считано от м. април 2019 г. било преустановено плащането на тази издръжка от баща му.

Видно от представената служебна бележка № 33/01.10.2019г. на СУ „Х.С.“ – К. ищеца е ученик от 12-и клас за учебната 2019/2020г..

Твърди, че от момента на определяне на тази издръжка е изминало много време, през което той расте, а заедно с това расте и размерът на средствата, необходими за неговото нормално отглеждане. Живее в един дом с майка си, която го издържа, но същата в момента не работи и това създава допълнителни затруднения, не притежава имущество, не реализира доходи и не може да се издържа от такива.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката от 100 лв. на 300 лв., считано от 01.10.2019г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, с оглед влошеното икономическо положение в страната, свързано с постоянно покачване на цените на основните храни и енергоносители, както и на осн. чл. 149ал. 1 от СК ответника да бъде осъден да му заплати издръжка за минало време в размер на по 300 лв. /триста/ лева, считано от 01.05.2019г. до 01.10.2019г. или обща сума от 1500 лв. /хиляда и петстотин лв./, издръжка за минало време, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от  01.05.2019г.   до 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените съдебно деловодни разноски

 Ищеца редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа иска. Позовава се на гласни и писмени доказателства.

Ответникът редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. К.Д. от ПлАК, който от името на доверителя си оспорва изцяло предявения иск и обстоятелствата, на които те се основават. С отговора си по чл. 131 от ГПК твърди, че в процесният случай синът му през миналата година не е бил в редовна форма на обучение, а е бил свободна такава. За периода от nnnг. е бил в трудово правни отношения с търговско дружество съгласно, които е работил, като рецепционист в гр. С. и поради това за минало време не дължи издръжка. Твърди, че има ново семейството, от което също има едно малолетно дете И. на 4 години, което е брат на ищеца и погасява банков кредит, който е изтеглен по време на брака им с бившата му съпруга. Твърди, че майката до 30.09.2019г. е била на работа в заведение в гр.С., а от 17.10.2019г. работи във фирма „Боряна“ – Червен бряг.

По делото са представени справки от НАП – Велико Търново от които е видно, че за периода 01.06.2019г до 30.09.2019г. Б.Б. и Д.С.са били на трудови правоотношения в ххх“ град С. и са получавали основна месечна заплата в размер на по 560.00 лева.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане от *** г., че ответника е баща на детето Б.В.Б., с ЕГН **********. Не се спори по делото и, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила Решение № хххпостановено по  гр. д. № ххх. на ЧРС, като съдът е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – Б.В.Б., с ЕГН ********** на майката Д.И.С.. Безспорно е, а се установява и от Решение хххг., че ответника е осъден да заплаща на детето Б.В.Б., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100 лв.

По делото са приложени трудов договор от „ххх“ – Червен бряг на ищцата за получавано от нея основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., както и сл. бележка от ххх“ грК. от което е видно, че ищеца Б. е завършил 11 клас в самостоятелна форма на обучение през м. януари на учебната 2018-2019г..

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По делото се събраха писмени и гласни доказателства на свидетеля А.,. Съдът кредитира изцяло твърденията в исковата молба, че до този момент единствено майката полага грижи и издържа ищеца. Показанията на разпитания по делото свидетел се кресдитират от съда, тъй като те са правдиви, непротиворечиви и не са оспорени от страните. От всички събрани по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Страните били съпрузи, който брак е прекратен с Решение № хххг., постановено по  гр. Д. № ххх. по описа на ЧРС, като ответникът бил осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 13.02.2013г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

На 26.04.2019г. Б.Б. навършил пълнолетие и считано от м. април 2019 г. било преустановено плащането на тази издръжка.

Същевременно са се увеличи разходите му за облекло,храна, учебни пособия и други нужди от първа необходимост. Живее в един дом с майка си, която го издържа.  Не притежава имущество, не реализира постоянни доходи и не може да се издържа от такива.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

 ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.150 от СК:

Претендира се месечна издръжка, дължима за бъдеще време в размер на 300 лв., от 01.10.2019 г. до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане за детето Б.В.Б., с ЕГН **********, което към датата на постановяване на съдебното решение е на 18 годишна възраст, както и издръжка за минало време в размер на по 300.00 лева, считано от 01.05.2019г. до 01.10.2019г. или общо сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2019г. до окончателното й изпащане, както да му се заплатят направените съдебно-деловодни разноски.

Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат заплащане на издръжка за пълнолетните си деца при обучението им средно учебно заведение за срока на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст.

Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

В конкретния случай, съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето Б.В.Б.  до предявяване на настоящата искова молба са изминали повече от 6 години и минималната работна заплата определена с ПМС се е увеличила 610 лв., а с това и минималния размер на определената от СК дължима издръжка, определена в размер на ¼ от МРЗ, като през този период от време в икономическата обстановка в страната са настъпили съществени промени, свързани с увеличаване цените на основни хранителни продукти, енергоносители, ел.енергия, а оттам и нарастване средствата за задоволяване н най-необходимите нужди на детето. Това обстоятелство, само по себе си, е основание за увеличаване размера на издръжката минимум на 152,50 лв.. Установено е, че майката Д.И.С.по трудов договор реализира основно месечно трудово възнаграждение 560.00 лв. ответника живее в друго семейство от което също има малолетно дете, което издържа. Не се събраха доказателства да реализира доходи извън минималните за страната.

Предвид изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта, пълното задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда и възможност да получава от двамата си родители обща месечна издръжка в размер на 306 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага непосредствени грижи за него. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да осигурява 153 лева месечна издръжка на детето, а останалите следва да се осигуряват от майката. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 150 от СК, за увеличение на издръжката, която бащата В.Б.Г. заплаща на детето Б.В.Б. , като същия следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 153 лева, като искът за увеличение на издръжката в останалата част до пълния предявен размер от 300 лв. следва да се отхвърли като недоказан.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на 153 лв., считано от датата на предявяване на иска – 02.10.2019г., до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част до претендирания размер от 300 лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение иска за изплащане на издръжка за минало време, снъдът намира същия за основателен, тъй като след навършване на пълнолетие ищеца е продължил образованието си и в момента на депозиране на исковата молба е ученик, видно от представената служебна бележка. Това обстоятелство не се спори между страните. Изискуемостта на това задължение е от момента на навършване на пълнолетие от ищеца. До депозиране на исковата молба. По горните съображения размера на издръжката следва да бъде 153 лева месечно. За разликата до 300 лева иска като недоказан следва да бъде оставен без уважение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 76,32 лв. , както и направените от ищеца разноски в размер на 300 лева.  

Направеното искане за допускане на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК на предварително изпълнение на решението е основателно и следва да бъде уважено.

            Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

  ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150, вр. Чл. 144 от СК първоначално определения с Решение № 114/05.07.2013 г., постановено по  гр. д. № 90 по описа на ЧРС да 2013 г.  размер на издръжката от 100 лв. (сто лв.) и ОСЪЖДА В.Б.Г., с ЕГН ********** *** да заплаща на Б.В.Б., с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 153лв. (сто петдесет и три лева), считано от 02.10.2019г.  до  настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 300 лева, като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК В.Б.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Б.В.Б., с ЕГН ********** *** издръжка за минало време в размер на 153лв. месечно, считано от  месец Април 2019г. до месец октомври 2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 300 лева, като НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА В.Б.Г., с ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд в размер на 76.32 /седемдесет и шест лева и 32 стотинки/ лева върху разликата от досегашния и уважения размер на присъдената издръжка предмет на иска по чл. 150 от СК.

ОСЪЖДА В.Б.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Б.В.Б., с ЕГН ********** *** направените от него съдебно - деловодни разноски, в размер на 300.00 лв. /триста / лева – възнаграждение за един адвокат.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК  предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: