Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 12033 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на К.Б.Ш. срещу Решение № 80407/01.04.2019г., постановено по гр. дело №
2048/2018г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав,
с която се обжалва изцяло решението, както и по въззивна
жалба на Д.В.Ш., с която се обжалва Решение № 168683/05.08.2020 г., постановено
по гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти
състав, в производство по чл. 247 ГПК.
Във въззивната жалба на К.Б.Ш. се сочи, че
решението е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно. Изложени са
съображения.
Моли се, след като се преценят всички обстоятелства по делото, да се отмени
обжалваното решение като се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав
или алтернативно да бъде спряно въззивното
производство на основание тъжба, подадена от въззиваемата
Д.Ш., тъй като въпросите относно брачната вина ще придобият друго измерение. В
открито съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция на 27.09.2021 г.
пледира за прекратяване на брака по взаимна вина, като претендира и разноски по
списък.
Въззиваемата страна Д.В.Ш. оспорва
жалбата на другата страна и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
С въззивната жалба на Д.В.Ш. се обжалва Решение №
168683/05.08.2020 г. по гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 80407/01.04.2019г. по гр. дело № 2048/2018г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, като е
постановено, че диспозитивът следва да се чете:
„Предоставя, на основание чл. 56 СК, на Д.В.Ш., ЕГН **********, ползването на
семейното жилище, находящо се в град София, ж. к. „*********до
навършване на пълнолетие на детето И.К.Ш..“. В тази въззивна
жалба се твърди, че същото е недопустимо и неправилно.
Моли се да се отмени постановеното съдебно решение за поправка на очевидна
фактическа грешка, евентуално при съобразяване с жалбата срещу съдебното
решение и на основание чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, да се постанови съдебно решение,
с което да бъде отменено съдебното решение в частта му за ползването на
семейното жилище, като вместо това, на основание чл. 56 ал. 5 СК, да се предостави ползването на семейното жилище
на съпругата Д.В.Ш., като се вземат предвид всички обстоятелства по делото -
здравословното състояние на въззивницата, вината на
съпруга К.Ш., постановената от наказателен съд присъда по нчхд
№ 12202/2018 г. СРС за нанесен побой на 01.07.2017 г., довел до средна телесна
повреда, копие от която се представя към жалбата, привързаността на
пълнолетната дъщеря и грижите, които въззивницата
полага за нея, както и всички други обстоятелства, за които са събрани
доказателства по делото.
Въззивните жалби са допустими. Подадени
са в срок, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи
на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валидни
и допустими съдебни актове.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове от ищеца
К.Б.Ш. с правно основание 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК - за прекратяване на брака по вина на
ответницата, чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал.2 СК,- за
упражняване на родителските права; чл. 322 ГПК вр.
чл. 143 СК -за издръжка., чл. 322 ГПК, вр. чл. 56 СК
и чл. 53.
В исковата си молба ищецът е посочил, че с ответницата Д.В.Ш., сключили
граждански брак, като от брака имат едно непълнолетно дете. Посочил е, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен - по време на съвместното
съжителство били налице проблеми, както и чести скандали. Изложил е, че са във
фактическа раздяла, но продължават да живеят съвместно в семейното жилище в отделни помещения. Отправил е искане да се прекрати сключеният с ответницата брак
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като на него бъдат присъдени родителските права, с местоживеене на детето
при него, а на майката да се определи режим на лични отношения, както и да бъде
определена издръжка в размер на 200 лв. в полза на детето, считано от
09.01.2018г.
Ответницата Д.Ш. с отговора си, е оспорила твърденията в исковата молба,
като е отправила искане от съда да прекрати брака поради дълбоко и непоправимо
разстройство, но поради вина на ищеца, излагайки доводи в подкрепа на
твърдението си за вината на последния - упражнявал физическо насилие върху нея, бил
агресивен. Ответницата е предявила и иск
за предоставяне на родителски права, за определяне на подходящ режим на лични
отношения на бащата с детето, както е и
предявила иск за издръжка в размер на 300 лв., считано от подаване на исковата
молба. Претендирала е и ползване на семейното жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име.
С Решение № 80407/01.04.2019г.,
постановено по гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО,
149-ти състав, е прекратен, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. З СК, гражданският брак, сключен в
гр. София между К.Б.Ш., ЕГН **********, и Д.В.Ш., ЕГН **********, с акт за
граждански брак № 0084 от 03.03.2001 г., по
изключителна вина на съпруга; постановено е, на основание чл. 322 ГПК, вр.чл.53 СК, Д.В.Ш. след прекратяване на брака с развод да
възстанови предбрачното си фамилно име Р.;
предоставено е упражняването на родителските права над детето И.К.Ш., ЕГН **********,
на нейната майка Д.В.Ш., при която е определено и местоживеене на детето;
определен е режим на лични отношения на бащата К.Б.Ш. с детето И.К.Ш.; осъден
е, на основание чл. 143, ал.2 СК К.Б.Ш. да заплаща на И.К.Ш., действаща чрез
своята майка Д.В.Ш., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
02.05.2018г. до настъпване на причини за нейното изменение и прекратяване, като
е отхвърлен искът за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 300 лв.;
допуснато е, на основание чл. 242 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка; предоставено е, на основание чл.56 СК, на Д.В.Ш.
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „**********, до настъпване на основание за прекратяване на
ползването; осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К.Б.Ш. да заплати сумата
от 288 лв. в полза на Софийски районен съд, както и да заплати по сметка на
същия съд, на основание чл. 329, ал. 1, изр. ГПК, вр.
чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, окончателна държавна такса в размер на 50лв, а на Д.В.Ш. сума в размер на
1050 лв.
Отделно от това, с Решение №
168683/05.08.2020 г., постановено по гр. дело № 2048/2018г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, в производство по чл.
247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№80407/01.04.2019г. по гр.д. №2048/2018г. по описа на 149 състав, в частта
относно семейното жилище, като е постановено, че диспозитивът
следва да се чете: „Предоставя на основание чл. 56 СК на Д.В.Ш., ЕГН **********,
ползването на семейното жилище до навършване на пълнолетие на детето И.К.Ш..“
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай във въззивната жалба на К.Б.Ш. има наведени доводи за поставяне
от страна на първоинстанционния съд на въззивника в неравнопоставено
положение поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно - съдът не
спрял делото, на основание чл. 229, ал. 4 и ал. 5 ГПК, не отложил делото, при
твърдения за служебна ангажираност на процесуалния представител на ищеца и не
си направил отвод.
Настоящият съдебен състав намира,
че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни.
Спирането на производството е отклонение в развитието му и се допуска в
хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, когато е налице връзка на обусловеност
между делото, спиране на което се иска и друго висящо дело, изходът по което има
обуславящо значение за делото, спирането на което се иска, както и когато от
установяването на престъпни обстоятелства, констатирани при разглеждане на
гражданския спор, зависи изхода на делото по него, последното е в хипотезата на
чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК .
Преюдициалността предполага делото, спиране на което се иска, да е обусловено от висящия
спор /обуславящ спор/. Не е такъв характера на частното наказателно дело за
конкретно извършено деяние от страна на единия от съпрузите. Решението по този
спор не би могъл да има характер на обуславящ за решаващия въпроса за наличието
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака съд, заради което се иска
прекратяването му. Съдът в спора за прекратяването на брака събира всички относими доказателства и не съществува обвързаност от хода
и резултата по наказателното частен характер дело, предмет на което е нанесен
побой от съпруга на съпругата. В брачния процес съдът изследва всички
взаимоотношения между съпрузите и както и да приключи НЧХД, крайният акт по
него не може да влияе на съдебното решение за развод. Ето защо, отказът на съда
да спре производството по делото за прекратяване на брака до приключване на
НЧХД срещу К.Ш., е законосъобразен и обоснован.
Поради същата причина, а именно
обстоятелството, че от установяването на престъпните обстоятелства не зависи
изходът на гражданския спор, съдът законосъобразно е отхвърлил искането за
спиране и на това основание.
Относно отказът на съда да отложи
делото поради служебна ангажираност на пълномощника на ищеца - в случая, както е посочено в определението
на Софийски районен съд, не са представени никакви доказателства, нито за
упълномощаването на адвоката, нито за участието му в процеса в СГС на
посочената дата и час.
С това действие на съда, ищецът не е поставен в неравнопоставено положение, тъй като видно от протокол от
съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на 22.01.2019 г. ,
на К.Ш. е дадена възможност да доведе свидетел в следващо съдебно заседание,
като такъв е разпитан. Съдът е положил всички усилия, в условията на равнопоставеност на страните, в процеса да събере всички
поискани от страните и относими към спора
доказателства.
Липсва всякакво основание да бъде
правен извод за пристрастност на съдебния състав. Без всякакво основание е
твърдението, че страната намира съда за пристрастен, обосновавайки се с „факти
по делото”.
Никой от твърдяните
„факти” не аргументира преценка за пристрастност на съда.
Не представлява пристрастност
обстоятелството, че съдът не е спрял производството по делото на заявените от
страната основания.
Този извод на съда е резултат на правилния
прочит на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 4 и 5 ГПК.
Не е израз на проявена
пристрастност от страна на съда и факта, че съставът не е отложил делото на
основание на недоказано искане за отсрочване на делото. Ако страната не е
съобразила, че искането за отлагане на делото не поражда задължение за съда, а
подлежи на преценка, която непременно включва обсъждане на доказателствата за
ангажираност, каквито в случая не са представени, това не води до извод за
пристрастност на съдията, недопуснал отлагането.
Освен изложените по-горе доводи
във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения, в същата не се сочат каквито и да било други основания за
неправилност, недопустимост и незаконосъобразност на решението.
При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, от брака към датата на
постановяване на съдебното решение е било налице ненавършило непълнолетие дете,
което понастоящем вече е пълнолетно. Следва да се отбележи, че районният съд
правилно е основал решението си на показанията на свидетеля Р., майка на
ответницата, макар и преценени по реда на чл. 172 от ГПК. От тези показания се
установява, че страните живеят в едно жилище, но всеки от тях споделя отделна
стая. Съпрузите не контактуват, нямат съпружески отношения. Правилно първоинстанционният съд е основал решението си и на
показанията на свидетеля Л., колега на ищеца, от чиито показания също е установено, че съпрузите са във влошени
отношения, живеят в отделни стаи в семейното жилище, които се заключват.
При така установените факти за отношенията между
съпрузите правилно съдът е намерил, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно
брачната вина – искане за произнасяне по въпроса за вината са направили и двете
страни.
Правилно съдът е приел, че от представените по
делото доказателства – гласни такива и медицинска документация се установява,
че ищецът е имал агресивно поведение, осъществил е побой над съпругата си на
01.07.2017г., каквито обстоятелства е посочило и непълнолетното /към датата на
изслушването му/ дете И. при личното му изслушване от съда по реда на чл. 15 от
ЗЗДт.
Също така,
от показанията на свид. Р. е установено, че по повод
извършения побой над ответницата, ищецът К.Ш. е признал пред свидетелката, че е
бил съпругата си, защото „пуши“. Ето защо, настоящият състав приема, че решението
и в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака има съпругът,
също е правилно и подлежи на потвърждаване.
Относно родителските права, режимът на лични отношения, местоживеенето и издръжката на детето на
страните И.К.Ш., понастоящем вече пълнолетна: Доколкото в хода на делото и към
датата на постановяване на настоящото решение, И.К.Ш., ЕГН **********, е
навършила пълнолетие, който факт е настъпил на 23.11.2019 г., то исковите
претенции за упражняване на родителските права над И.К.Ш., местоживеенето
ѝ и личните отношения на
съответния родител с нея, към момента се явяват недопустими поради липса на
правен интерес, съответно в тази му част производството по делото следва да
бъде прекратено, а завареното от прекратяването на делото, невлязло в сила
решение, постановено от първоинстанционния съд, в
тези му части следва да бъде обезсилено.
Въпреки горното разгледаният и предявен иск за издръжка, за периода от
считано от 02.05.2018г. /датата на подаване на насрещната искова молба/ до 23.11.2019 г. /датата
на навършване пълнолетието на детето/, се явява допустим, като съдът намира, че
и в тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая правилно първоинстанционният съд е
приел, че съобразно установените доходи
на страните и нуждите за ежедневни потребности на дете на 17-годишна възраст,
издръжка в размер на 400 лв. на месец е необходима за задоволяване нуждите на И..
Правилно е определено участието на бащата в тази издръжка, като същият е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище,
в тази част решението се обжалва и от двете страни, доколкото въззивникът К.Ш. сочи, че обжалва решението изцяло, а въззивницата Д.Ш., че обжалва решението, постановено в
производство по чл. 247 ГПК. Във въззивната жалба на К.Ш.
не се излагат конкретни доводи относно обжалването на първоинстанционното
решение в тази му част.
Във въззивната жалба на Д.Ш.
са изложени доводи, за недопустимост на решението по чл. 247 ГПК, като се
отбелязва, че поправката на очевидна фактическа грешка е правна възможност за
промяна на постановения съдебен акт, при която не се променя направеният по
същество извод в решението, както и че явната фактическа грешка се свежда до
погрешно изписване на името на страните, неправилно посочване на ЕГН, на
граници на имота, на дати на издаване на документи- това изброяване не е
изчерпателно, но илюстрира хипотезите на допустимост на очевидната грешка. Излага
се, че допуснатата грешка в диспозитива на решението,
в случая е резултат от мисловна дейност на съда и засяга съществото на
решението и поради това в конкретния случай, в резултат на извършената поправка,
е допуснато издаване на съдебен акт, който изцяло променя крайния извод за
ползването на семейното жилище.
Излага се също, че като се вземе предвид факта, че
към момента на издаването на съдебното решение детето на страните е навършило
пълнолетие, съдебното решение представлява един акт, лишен от смисъл и в
действителност не урежда никакво правно положение, не разрешава никакъв спор,
не дава отговор на исканията на страните.
Излага се, че съдът е приел в диспозитива
на съдебното решение, постановено по делото № 80407/01.04.2019 г. „Предоставя
на основание чл. 56 СК...”, като в чл. 56 СК са налице различни хипотези и
непосочването на основанието, на което се предоставя семейното жилище
представлява порок на съдебното решение, като не се касае до непълнота на акта,
а до липса на мотиви. Излага се още, че посоченото в мотивите на решението, че
жилището не може да се ползва от двамата съпрузи поради нетърпимост в отношенията им, води до
няколко хипотези на чл. 56 СК във всяка от които съвместното съжителство от
страна на бившите съпрузи е невъзможно и при положение, че детето на страните И.Ш.
е навършило пълнолетие към 23.11.2019 г. всички съображения относно ползването
на семейното жилище следва да се отнасят единствено до хипотезата на чл. 56,
ал. 5 СК.
Настоящият съд намира доводите за недопустимост на
съдебното решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК за неоснователни,
доколкото явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, като безспорно явна фактическа грешка е пропускът на съда да се
отрази в решението становището на съда, личащо от мотивите.
В случая в мотивите на първоинстанционното
решение безспорно е отразено, че поради факта, че се предоставя упражняването
на родителските права на майката, съобразено с обстоятелството, че жилището не
можа да бъде ползвано от двамата съпрузи поради нетърпимост в отношенията им,
то първоинстанионният съд ясно е отразил в мотивите си,
че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ответницата до
навършване пълнолетие на детето.
С оглед обстоятелството обаче, че понастоящем
детето е навършило пълнолетие, и доколкото претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково производство, а спорна съдебна
администрация и доколкото едва с постановяване на обжалваното решение в
производство по чл. 247 ГПК, първоинстанционният съд
ясно е изразил волята си по отношение на срока, за който е предоставил
ползването на семейното жилище, то съдът намира, че следва да разгледа доводите
във въззивната жалба на Д.Ш. относно
съобразяване хипотезата на чл. 56, ал. 5 СК.
Съгласно практиката на ВКС / Решение № 511 от
16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2011 г., IV г. о., ГК/ по правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322,
ал. 2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск,
поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от
ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск.
След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на
насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите
да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде
заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК, при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 5 СК, когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства.
В случая, само ответницата Д.В.Ш., с
отговора на исковата молба, е поискала на нея да се предостави за ползване
семейното жилище, представляващо апартамент №**, находящ
се в град София, ж.к. „*********, /собственост на дъщерята на страните,
съгласно Нотариален акт от 19.08.2002 г. за дарение на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията – София, под вх. № 25173/2002 г., Акт № 125, том LXXXII, дело № 18856/2002 г. по описа на Служба по вписванията и представляващ
Акт № 52, том V, рег. № 5091, нот. дело № 781/2002 г. по описа
на Й.Л.– нотариус с рег. № 263 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие СРС. Съгласно посочения нотариален акт, К.Б.Ш. е дарил на дъщеря си И.К.Ш.,
представлявана от нейната майка Д.В.Ш., своя собствен недвижим имот, описан
по-горе, като дарителят е запазил за себе си и за съпругата си Д.В.Ш.,
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху целия даряван имот.
Съгласно практиката на ВКС - Решение №554/15.07.2010 по дело №1774/2009
на ВКС, ГК, IV г.о., когато семейното жилище е общо, на първо място се
преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато
това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на
единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно).
Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този,
който притежава правото на ползване. Когато семейното жилище е на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде
предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените
от брака деца. При действието на СК от 2009 г. е изключено предоставянето на
ползването на съпруга несобственик в други случаи (разпоредбата на чл. 107, ал.
2 СК от 1985 г. не е възпроизведена в новия СК). Когато семейното жилище е на
близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от
него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг
само за срок до една година.
Съгласно цитираната практика на ВКС , за да се
произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява
кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои
помещения се състои то. На следващо място съдът преценява възможността за
обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо
ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими
или нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни
помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху
които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата,
върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва да
останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако
отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът
изрично посочва кои помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за
общо ползване.
В настоящия случай искане за ползване на семейното
жилище е направено само от ответницата, налице са нетърпими отношения между
страните, като семейното жилище, представляващо апартамент, не позволява
обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище /без общо
ползване на помещения/, т.е. същото може да се ползва съвместно от съпрузите,
но при общо ползване на кухнята и
сервизните отношения, поради което не е налице хипотезата за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения).
Предвид нетърпимите отношения между съпрузите, не е налице и хипотезата, при
която разпределението в семейното жилище може да се осъществи, като бъдат
обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и
отделни помещения за самостоятелно
ползване от другия съпруг, при общо ползване на кухня и сервизни помещения.
Съгласно Постановление №12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС, когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за
поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като
се ръководи от изброени в постановлението критерии – интересите на децата,
здравословното състояние, вината и други обстоятелства, като тези критерии не
са изчерпателни, а само ориентировъчни, а мястото на критерия в реда на изброяването
му не сочи по-голямата му или по-малка значимост.
Съобразявайки, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга К.Б.Ш., съдът намира, че семейното жилище
следва да се предостави за ползване на съпругата Д.В.Ш., която е направила и
искане за ползване на това жилище.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, поправено с решение,
постановено в производство по чл. 247 ГПК, в частта, в която е постановено, че
се предоставя на основание чл. 56 СК на Д.В.Ш., ЕГН **********, ползването на
семейното жилище до навършване на пълнолетие на детето И.К.Ш., следва да се
отмени, като вместо това се постанови, че семейното жилище, представляващо
апартамент №**, находящ се в град София, ж.к. „******вход
*, ет. *, се предоставя за ползване на Д.В.Ш., ЕГН **********, на основание чл.
56, ал. 1 и ал. 5 СК.
Относно решението, в частта му за
фамилното име на съпругата, не са налице конкретни оплаквания, поради което в
тази му част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските – при този изход на делото, право на разноски има въззивницата и въззиваемата
страна Д.В.Ш., като съдът й присъжда такива в размер на 16.02 лв. – сторени
разноски за държавна такса в производството по настоящото въззивно
производство, като оставя без уважение искането й за присъждане на разноски в
размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради
липса на доказателства за сторени такива. Съгласно т. 1 от ТР 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, само когато е доказано извършването
на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се
осъществи по определен
начин – например
по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено
със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт следва да бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да
е приложен по
делото. В този
случай той има
характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
В случая, видно от приложения на лист 13 от в. гр. дело № 9138/2019 г. по
описа на СГС, (под който номер е образувано
първоначално въззивното производство), Договор № 731943 за правна
защита и съдействие, в този договор е отразено само, че е договорено възнаграждение
в размер на 1000 лв., но няма данни страната да е заплатила това
възнаграждение, както и по какъв начин е сторено това.
С оглед брачната вина, претенцията на К.Б.Ш. за присъждане на разноски по въззивно гражданско дело № 12033/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, се явява неоснователна,
поради което искането му в тази насока следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
80407/01.04.2019г., постановено по гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права над детето И.К.Ш., ЕГН **********,
на нейната майка Д.В.Ш., ЕГН **********; в
частта, с която е постановено, на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето
на детето да е при неговата майка; в
частта, в която е определен режим на лични отношения на К.Б.Ш., ЕГН ********** с детето И.К.Ш., ЕГН **********, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски районен съд, както и
производството по въззивно гражданско дело № 12033/2020
г. по описа на Софийски градски съд, в тези части, поради навършване на 23.11.2019 г. на пълнолетие от детето И.К.Ш.,
ЕГН **********.
ОТМЕНЯ
Решение № 80407/01.04.2019г., и Решение 168683/05.08.2020 г., постановени по
гр. дело № 2048/2018г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти
състав, в частите, в които е постановено, че се предоставя на основание чл. 56 СК на Д.В.Ш., ЕГН **********, ползването на семейното жилище до навършване
пълнолетие на детето И.К.Ш., като вместо това постановява:
ПРЕДОСТАВЯ
на Д.В.Ш., ЕГН **********, ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № **, находящ се в град София, ж.к. „******вход
******КАТО ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН **********,
да освободи същото жилище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80407/01.04.2019г., постановено по гр. дело № 2048/2018г. по
описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав, в останалите
обжалвани части – относно прекратяването на брака, издръжката на детето И.К.Ш.
и фамилното име на съпругата.
ОСЪЖДА К.Б.Ш., ЕГН **********, да заплати 16.02 лв. на Д.В.Ш., ЕГН **********,
представляващи сторени разноски за заплатена държавна такса по въззивно гражданско дело № 12033/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Ш., ЕГН **********, за присъждане на разноски в
размер на 1200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Б.Ш., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която са обезсилени частите от първоинстанционното
решение и е прекратено производството по гр. дело № 2048/2018г.
по описа на Софийски районен съд, както и производството по въззивно
гражданско дело № 12033/2020 г. по описа на Софийски градски съд, поради
навършване пълнолетие на детето И.К.Ш., ЕГН **********,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението, а в останалата си част
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.