РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Ямбол, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря И. П. З.
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600341 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Т. депозирана, чрез
служебно назначените му защитници адв.Г. Д. и адв.С. С., против присъда №
41/2.05.2025г.постановена по нохд № 236/2024г.по описа на Районен съд- Елхово.
С обжалваната присъда подс.Т. е признат за виновен в това, че на **.**.**** година,
около 09.30 часа в района на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, на трасе „Изход“ в посока от
Република България за Република Турция управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг.
№ ********, след употреба на наркотични вещества или техни аналози - канабис 25,
установено по надлежния ред – с техническо средство Dreger drug test 5000 c инвентарен №
****-**** и тестова касета LOT ARSE-**** ********, поради което и на основание чл.343б,
ал.3 и чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, както и да заплати в полза на
Държавата глоба в размер на 500лева.
На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 343г, във вр. чл.343б, ал.1 и вр.чл.37, ал.1 т.7 от НК на
подсъдимият е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца, като при изпълнение на това наказание на основание чл.59, ал.4 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по
административен ред със Заповед за прилагане на ПАМ № **-****-****** от **.**.****г., а
именно от **.**.**** година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата.
На основание чл. 343б, ал.5 от НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на
1
Държавата сумата от 100 300лева, представляваща левовата равностойност на
управляваното от него моторното превозно средство - товарен автомобил марка „**** ***“ с
peг. № *******, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в периода от **.**.**** година до
**.**.**** година при условията на продължавано престъпление, на ГКПП-Лесово,
обл.Ямбол, в кабината на товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено
полуремарке марка „****“ с peг. № ********, държал без надлежно разрешение по реда на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите високорисково наркотично
вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 84.25 грама с концентрация на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол - 14 % и 12 % на обща стойност 1 685.00 лева, както
следва:
на **.**.**** година на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в кабината на товарен
автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг.
№ ** ******, без надлежно разрешение по реда на ЗКНВП държал високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 38.48 грама с концентрация на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 14 %, на стойност 769.60 лева и
на **.**.**** година на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в кабината на товарен
автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг.
№ ** ******, без надлежно разрешение по реда на ЗКНВП държал високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 45.77 грама с концентрация на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 12 %, на стойност 915.40 лева, поради
което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 1
година лишаване от свобода, както и да заплати глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода
е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимият е определено едно общо
наказание за двете деяния, а именно – 1 година лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определено общо наказание спрямо
подсъдимият е присъединено изцяло и наказанието глоба в полза на Държавата в размер на
2000лева, наложено за деянието по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определено общо наказание спрямо
подсъдимият е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 година и 6 месеца, като при изпълнение на това наказание на основание чл.59, ал.4 от
НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по
административен ред със Заповед за прилагане на ПАМ № **-****-******, а именно от
**.**.**** година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата.
Веществените доказателства- наркотични вещества – коноп /марихуана/ с тегло от
84.25 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол, от които при експертизата са изразходвани общо 0.49 грама, на
съхранение в АМ, Централно митническо управление, отдел МРР-НОП гр.София, на
основание чл.354а, ал.6 от НК, във вр. чл.53, ал.1 б. „А“ от НК са отнети в полза на
Държавата и след влизане в сила на присъдата, да се унищожат по надлежен ред.
Веществените доказателства– 1 брой тест Dreger drug test 5000 и тестова касета
LOT ARSE-**** ********, както и 2 броя празни опаковки от ВД, след влизане в сила на
присъдата е постановено да се унищожат, като вещи с незначителна стойност.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените
по делото разноски както следва: да заплати в приход на Републиканския бюджет по сметка
на ОД на МВР Ямбол сумата от 744.74лева- възнаграждение за вещи лица в хода на ДП, да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово
направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на 123.83лева за
явяване на свидетели и вещи лица, както и по 5лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр.Елхово.
Подсъдимият е осъден да заплати в приход на Републикански бюджет /в полза на
Национално бюро за правна помощ по сметка с IBAN: BG28 BNBG 9661 3100 1305 01- БНБ-
2
ЦУ; BIC: BNBG BGSD/ направените по ДП № **/**** година по описа на РУ – Елхово,
разноски за служебен защитник в размер на 420лева, както и да заплати 5лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на ЕРС.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените във фазата на досъдебното
производство разноски за извършен превод е постановено да останат за сметка на органа на
досъдебното производство – ОД на МВР - гр.Ямбол.
В жалбата на подсъдимия се навеждат бланкетни доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, като се иска същото да бъде намалено.
В съдебно заседание подсъдимият Т. участва, чрез служебно назначените защитници
от досъдебното производство адв.Д. и адв.С., чрез които поддържа жалбата, но на други
основания. Твърди се, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като при извършване на проверката за употреба на упойващи вещества и
установяване държането на наркотични вещества не е присъствал преводач. В тази насока се
сочи, че при извършване на проверката следва да се прилагат правилата на НПК относно
лица невладеещи български език. В тази насока се сочи, че освен НПК е нарушена и
Директива № 201064/ 20.04.2010г.на Европейския парламент относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. В тази връзка се цитира и практика на ВКС и
БАС. На това основание се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан, тъй като допуснатите процесуални
нарушения не биха могли да бъдат санирани при повторно разглеждане на делото.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на
районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоариите на защитника на подсъдимия и
на прокурора и доводите в жалбата намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред,
съгласно правилата, уредени в глава двадесета от НПК, при условията на чл.269, ал.3, т.4,
б“в“ от НПК- в отсъствие на подсъдимия, при негово редовно призоваване.
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна,
тъй като се подкрепя от събрани по делото доказателства.
Правилно е прието за безспорно установено, че от подс.К. Т. е ***** гражданин и
правоспособен водач на МПС. През инкриминирания период е работел като международен
шофьор във фирма „*** ***с“ гр.Истанбул, Република Турция. През м.януари 20**г.е
управлявал товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке
марка „****“ с peг. № ********. Подсъдимият в обясненията си сочи, че е имал
здравословни проблеми, които се повлиявали добре единствено след употреба на канабис. В
средата на м.януари 20**г.закупил канабис от непознато за него лице в Румъния, който да
използва за лична употреба. Разделил количеството наркотично вещество на две места, като
единия пакет сложил в джоба на якето си, а другия в аптечката намираща се в кабината на
товарния автомобил.
На **.**.****г.вечерта си направил чай от канабис, след което го изпил и заспал. На
**.**.****г.тръгнал за България, като в 9,30часа спрял управлявания от него товарен
автомобил на ГКПП-Лесово, на трасе „Изход“ за товарни автомобили към Република
Турция. Служителите на МП- Лесово св.Ю. А. и св.М. М. спрели автомобила управляван от
подсъдимия за извършване на митническа проверка. При извършената физическа проверка в
кабината на камиона открили в джоба на якето на подсъдимия пакет със суха зелена маса. В
присъствието на подсъдимия направили полеви наркотест и същия е реагирал на канабис
3
/марихуана/. Отново в присъствието на подсъдимия претеглили пакета с канабис и
установили, че същия тежи 50гр. с опаковката. Свидетелите обяснили на подсъдимия на
***** език за извършената проверка. На **.**.****г.в сградата на МП-Лесово св.Ю. А.
предава на разследващия полицай пакета със суха зелена листна маса, както и тампоните за
извършения полеви наркотест. За това действие е изготвен протокол за доброволно
предаване и в същия е записано, че това е пакета намерен в джоба на якето на водача на
товарния камион К. Т.. На предадения пакет с канабис е извършен оглед, изготвен е
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум.
Тъй като свидетелите имали съмнение, че подсъдимият е употребил наркотично
вещество са потърсили съдействие от РУ- Елхово. На място пристигнал св.Г. В.- ******
автоконтрольор, който попитал подсъдимия на ***** език, дали е употребил упойващи
вещества, на което той отговорил, че предния ден е употребил канабис. След това му казал,
че ще му извърши проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
След което при проверката с Dreger drug test 5000 c инвентарен № ****-**** и тестова касета
LOT ARSE-**** ******** уредът отчел употреба на наркотично вещество- канабис. Св.В.
запознал подсъдимият с резултата от проверката и му издал талон за медицинско изследване
на кръвта, след което бил отведен до ФСМП- Елхово, където в присъствието на преводача от
***** език М. Ш. отказал да му бъде взета кръв за изследване. Св. В. издал ЗППАМ № **-
****-*****/ **.**.****г.с която е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. След това подсъдимият бил задържан в сградата на РУ-Елхово за 24 часа.
На следващия ден **.**.****г.подсъдимият отново се придвижил към ГКПП-Лесово,
с управлявания от него товарен автомобил марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено
полуремарке марка „****“ с peг. № ** ******. На трасе „Изход“ за товарни автомобили към
Република Турция бил спрян за митническа проверка от св.Я. Б. главен инспектор към Отдел
„Борба с наркотрафика“ към Агенция „Митници“. При извършената митническа проверка в
кабината на товарния автомобил свидетелят открил укрит в аптечката пакет, със суха
растителна, листна маса, която при полеви наркотест е реагирала на канабис /марихуана/.
При извършената проверка на подсъдимият отново било разяснено на ***** език за
действията на служителите на митницата. Св.Б. съставил протокол за митническа проверка,
разписка № ****** от **.**.****г. за откритото количество канабис, с тегло 62 грама, които
предал на служители на „Гранична полиция“. От показанията на св.Б. е видно, че същия
владее ***** език и по време на проверката е контактувал с подсъдимия на родния му език.
От заключенията на изготвените две химически експертизи от вещото лице М. Л. е
видно, че представения за изследване пакет, открит в джоба на якето на подсъдимия на
**.**.****г.представлява високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с общо
тегло 38.48 грама, с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол -
14 %. Пакета открит на **.**.****г. в кабината на товарния автомобил, укрит в аптечката и
предоставен за изследване на вещото лице представлява високорисково наркотично
вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 45.77 грама с концентрация на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол - 12 %.
Съгласно Постановление на Министерски съвет №23 от 29.01.1998г. стойността на
38,48грама канабис е 769.60лева, а стойността на 45,77грама е 915.40лева и съответно
общата стойност на цялото количество високорисково наркотично вещество е 1685лева.
Канабисът /марихуана/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък II
на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България,
като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния,
марихуаната е включена в списък I към чл.З ал.2 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
От заключението на изготвената по досъдебното производство оценителна
автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж.С. С. средната пазарна стойност
4
на товарен автомобил марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка
„****“ с peг. № ** ****** към **.**.****г.е 118 500лева, а тази само на товарния автомобил
е 100 300лева.
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства описани подробно в мотивите на присъдата. Съдът е
направил пълен анализ на събраните доказателства, поради което твърдението за
необоснованост на присъдата е неоснователно.
Първоинстанционния съд е изложил подробни съображения относно това на основата
на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение за
фактите по делото, като не се констатират допуснати процесуални нарушения на чл.13,
чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК в дейността на съда по оценка на доказателствените материали.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция за кредитиране
показанията на свидетелите Ю. А., М. М., Я. Б. и Г. В., тъй катоса същите логични,
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си. Свидетелите са
митнически и полицейски служители, като за нито един от тях не е налице хипотезата на
чл.118, ал.2 от НПК, която да препятства участието им в наказателното производство като
свидетели. Същите са извършили митническа проверка, а св.В. проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, които действия са действия по служба , а не на
разследване. Поради това съдът правилно е приел, че не е налице процесуална пречка
посочените лица да бъдат разпитани и техните показания да се ползват за установяване на
правно релевантни факти по делото. От показанията на свидетелите А., М. и Б. се
установява по безспорен и несъмнен начин, че на ** и **.**.****г.подсъдимият е държал в
кабината на управлявания от него товарен автомобил наркотично вещество- канабис. Това
обстоятелство се установява и от обясненията на подсъдимия, който прави признания, че е
закупил канабис от непознато лице в Румъния и го употребявал „за да се лекува“.
Обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство са приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане при условията на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.1 от
НПК. Съдът приема за доказано, че откритите в кабината на товарния автомобил два пакета
суха листна маса, реагираща на канабис са точно тези които са предадени от св.А. и св.Б. с
протокол за доброволно предаване, на същите е направен оглед, след което са предадени на
вещото лице Л. за изготвяне на химическа експертиза. Процесните два пакета с канабис са
били открити в кабината на камиона по време на извършване на митническа проверка от
служители на ТД“Митница“ Бургас – свидетелите А., М. и Б., което е било извършено в
присъствието на подсъдимия, за което същия потвърждава в обясненията си и в направените
самопризнания. Обстоятелството, че процесните два пакета с канабис не са били иззети от
орган на разследване със съставяне на протокол за доброволно предаване или изземване
макар и да представлява процесуално нарушение, то същото не е от категориите на
съществените такива. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нито едно доказателствено средство не
притежава формална /презумптивна/ доказателствена сила, а разпоредбата на чл.117 от
НПК допуска установяване на всички факти от значение за обективната истина, чрез
свидетелски показания. Трайната практика на ВКС също потвърждава, че начинът за
събиране на веществени доказателства може да бъде установяват с всички способи,
предвидени в НПК /решение № 97/2011г.трето н.о., решение № 358/2009г.на първо н.о. на
ВКС и др./ В конкретния случай няма никакво съмнение, че откритите при митническата
проверка два пакета с канабис, са точно тези на които е изготвена химическа експертиза и е
установено тяхното количество и химически състав.
Правилно е обосновано са кредитирани заключенията на изготвените две химически
експертизи от вещото лице М. Л., тъй като същите са обективни и компетентни и не
възниква съмнение за тяхната правилност.
По тези съображения въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция,
че на инкриминираните дати ** и **.**.****г. в района на ГКПП-Лесово в кабината на
товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* подсъдимият е държал високо
рисково наркотично вещество- канабис с общо тегло 84.25 грама с концентрация на активно
5
действащ компонент тетрахидроканабинол - 14 % и 12 % на обща стойност 1 685.00 лева.
Държаното количество на **.**.****г.е 38, 48грама, а това на **.**.****г.е 45,77грама.
Относно престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Правилно и обосновано е прието за доказано, че на **.**.****г.подсъдимият е
управлявал товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* след употреба на
наркотични вещества или техни аналози - канабис 25, установено по надлежния ред – с
техническо средство Dreger drug test 5000 c инвентарен № ****-**** и тестова касета LOT
ARSE-**** ********.
От показанията на свидетелите А. и М. и от обясненията на подсъдимия се установява
по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал процесния товарен автомобил
в района на ГКПП- Лесово, преди спирането му на трасе „Изход товарни автомобили“ към
Република Турция.
Нормативно предвидения ред за установяване употребата на наркотични вещества в
кръвта на водачите на МПС е регламентиран в Наредба №1 /19.07.2017г.за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози.
Съдът не приема възражението на защитниците на подсъдимия, че същия като лице
невладеещо български език не е бил информиран по разбираем за него начин за естеството
на процедурата по извършване на проверка с техническо средство.
Подсъдимият не е български гражданин, не владее български език, поради което не е
спорно, че следва да бъде информиран на разбираем за него език и по разбираем начин за
действията които ще бъдат извършване по проверка за употреба на наркотични вещества. За
служителя на РУ-Елхово св.В. обаче не е съществувало задължението да осигури на
подсъдимия преводач от ***** език, който да присъства и превежда по време на извършване
на проверката с техническо средство. Този извод следва и от разпоредбите на Директива
2010/64/ЕС от 20.10.2010г.на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен
и писмен превод в наказателното производство . В параграф 16 е посочено, че когато орган
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, има правомощия да
извършва проверки или да налага санкции за пътнотранспортни нарушения, не може да се
очаква от него да гарантира в пълен обем всички права, произтичащи от директивата.
Задължението за тяхното гарантиране възниква едва когато действията на този орган
подлежат на съдебен контрол. В случая на подсъдимият е осигурен преводач от ***** език,
който е присъствал при привличането му в качеството на обвиняем и при даването на
обяснения. Направено е и повече, тъй като на същия бил осигурен преводач от ***** език
при отвеждането му за даване на кръвна проба в Спешния център, където той е отказал да
му бъде взета кръв за химическо изследване, с обяснение, че приема резултата от
техническото средство. От показанията на св. В. е видно, че преди извършване на
проверката с техническо средство за употреба на наркотични вещества на подсъдимия е
било обяснено на ***** език от негови колеги владеещи ***** език за предстоящата
проверка и същия е разбрал за това, тъй като е изпълнявал дадените му указания. Следва да
се подчертае, че тестването с техническо средство, отчитането на резултата от проверката и
показването му са напълно разбираеми и без необходимата вербална комуникация. Още
повече, че подсъдимият като професионален международен шофьор без съмнение е бил
подлагат и друг път на такива проверки и в други страни. Средствата, методите и
техническите средства са сходни и в другите европейски държави. На следващо място
когато св.В. отвел подсъдимия в Спешния център за вземане на кръвна проба е присъствал
преводач от ***** език и същия е могъл да избере дали да приеме резултата от изследването
с техническо средство или да даде кръв за изготвяне на токсикологично- химическа
експертиза. Същия отказал да му бъде взета кръв, с което се доверил на показанията на
техническото средство.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
6
чл. 343б, ал.3 НК, тъй като на **.**.****г.около 9,30часа на ГКПП-Лесово трасе „Изход за
товарни автомобили“ към Република Турция е управлявал МПС товарен автомобил марка
„**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг. № ** ******, след
употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред чрез техническо
средство Dreger drug test 5000 c инвентарен № ****-****.
Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС. При проверка от
органите на полицията с техническо средство уред Дрегер Drug test 5000 уредът отчел
употребата на канабис от страна на подсъдимия, след което подсъдимият отказал да му бъде
взета кръвна проба за изготвяне на токсикохимическата експертиза.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
С оглед приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК правилно и обосновано
е кредитирано заключението автотехническата оценителна експертиза изготвена от вещото
лице инж.С.. Вещото лице е съобразило марката на автомобила, годината на производство,
актуалното техническо състояние към момента на извършване на деянието, поради което
пазарната стойност на товарния автомобил се приема за достоверна.
Относно престъплението по чл.354а, ал.3 от НК:
Правилно и обосновано е прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, тъй като в периода от
**.**.**** година до **.**.**** година при условията на продължавано престъпление, на
ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в кабината на товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. №
******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг. № ********, държал без надлежно
разрешение по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 84.25 грама с
концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 14 % и 12 % на обща
стойност 1 685.00 лева, както следва:
на **.**.**** година на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в кабината на товарен
автомобил, марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг.
№ ** ******, без надлежно разрешение по реда на ЗКНВП държал високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 38.48 грама с концентрация на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 14 %, на стойност 769.60 лева и
на **.**.**** година на ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в кабината на товарен автомобил,
марка „**** ***“ с peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „****“ с peг. № **
******, без надлежно разрешение по реда на ЗКНВП държал високорисково наркотично
вещество - коноп /марихуана/ с общо тегло 45.77 грама с концентрация на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол - 12 %, на стойност 915.40 лева.
Районният съд правилно е приел за безспорно доказано авторството на деянието, тъй
като е установено по несъмнен начин, че откритото количество канабис на ** и **.**.****г.
в кабината на товарната композиция поверена и управлявана от подсъдимия се е намирала в
негова фактическа власт.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.
Предмет на престъплението е канабис с активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол. Същото няма легална употреба, пазар и производство и е поставено
под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в списък I, към чл.З
ал.2, т.1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина".
Подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление в една форма- държане, тъй като към момента на извършване на митническите
7
проверки наркотичните вещества се намирали в негово държане. Налице е довършено
престъпно деяние, тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху
горепосочените наркотични вещества, без да има надлежно разрешително по горепосочения
закон.
Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление при условията на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като същия в непродължителен период от време е извършил две
деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление, при еднородност на вината,
при една и съща обстановка, като второто деяние е от обективна и субективна страна
продължение на първото.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал, че
въпросните два пакета с канабис, представляват високорисково наркотично вещество, че ги
държи в себе си без надлежно разрешително и установява своя юридическа и фактическа
власт върху тях и иска настъпването на тези общественоопасни последици.
Напълно се споделят изводите на районния съд, че инриминираното деяние не следва
да се квалифицира по чл.354а, ал.5 НК, като маловажен случай, тъй като конкретното деяние
не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи
на престъплението от този вид.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказания при условията на чл.54 НК
първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна
инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на
осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение.
Наложените на подсъдимия наказания към минимума 1 година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500лв.за деянието по чл.343б, ал.3 от НК и 1 година лишаване от свобода
и глоба в размер на 2 000лв.за деянието по чл.354а, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК са справедливи
и съответни на степента на обществената опасност на деянията и на личността на
подсъдимия.
Искането във въззивната жалба за намаляване размера на наказанията е
неоснователно, тъй като наказанията и за двете престъпления са определени в абсолютния
им минимум. За да се намали техния размер съдът следва да ги определи при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, но изложените смегчаващи вината обстоятелства не са многобройни,
нито е налице изключително такова, поради което тази норма не намира приложение.
Справедливо и съответно на закона е наложеното кумулативно наказание по чл.343г
от НК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, с
приспадане на изтърпяното наказание по административен ред с наложената Заповед за
ПАМ от **.**.****г., до привеждане на присъдата в изпълнение.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, като
подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 100 300лева,
представляваща левовата равностойност на управляваното от него превозно средство
товарен автомобил, марка „**** ***“ с peг. № *******, с което е извършил престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК.
Спорът дали нормата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на КРБ е преодолян с
решение № 8/ 17.07.2025г.постановено по к.д. № 15/2024г.на Конституционния съд на РБ, с
което е отхвърлено искането за обявяване нормата на чл.343б, ал.5 от НК за
противоконституционна. Решенията на Конституционния съд са задължителни за прилагане,
поради което и възражението в тази насока не следва да бъде уважено.
Посочената норма не противоречи и на правото на ЕС, относно прилагане принципа
на пропорционалност. Принципът за пропорционалност е залегнал в член 5, параграф 4 от
Договора за Европейския съюз и според него мерките на ЕС, трябва да са подходящи и
необходими за постигане на желаната цел и не следва да налагат на лицето тежест, която е
8
прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. Съгласно чл. 52 от
Хартата за основните права на ЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и
свободите, признати от хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да защитава основното
съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност
ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят
на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора. За намирането на баланс между основни права следва да се
направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно
право, в случая- това на собственост. Нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е приета за
регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като
критериите, при които се прилага са ясни. Конституционният принцип на неприкосновеност
на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна
забрана за такива ограничения няма. Възприетият от законодателя подход обективиран в
критикуваната разпоредба, водещ до ограничаване на частната собственост, според
преценката на настоящият съдебен състав води до адекватна и ефективна закрила.
Присъждането на паричната равностойност на автомобила, когато не е собственост на
подсъдимия по същество е изпълнение на конституционния принцип за равенство на
гражданите пред закона. То е в резултат на задължението на публичната власт да третира
„еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти
се намират в една и съща сходна ситуация. С отнемането на паричната равностойност на
МПС, когато то не е собственост на дееца се провежда конституционния принцип за
равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата извършили
едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното
превозно средство е тяхна собственост или на друго лице.
По тези съображения съдът намира за правилно и законосъобразно приложението на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК.
Споделят се правните аргументи за прилагане разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като
на подсъдимият е определено едно общо наказание за двете деяния това по чл.343б, ал.3 от
НК и по чл.354а, ал.3 от НК, а именно – 1 година лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към така определено общо наказание спрямо
подсъдимият е присъединено изцяло и наказанието глоба в полза на Държавата в размер на
2000лева, наложено за деянието по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определено общо наказание спрямо
подсъдимият е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 година и 6 месеца, като при изпълнение на това наказание на основание чл.59, ал.4 от
НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по
административен ред със Заповед за прилагане на ПАМ № **-****-******, а именно от
**.**.**** година до влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата.
Веществените доказателства- наркотични вещества – коноп /марихуана/ с тегло от
84.25 грама на съхранение в АМ, ЦМУ, отдел МРР-НОП гр.София, на основание чл.354а,
ал.6 от НК, във вр. чл.53, ал.1 б. „А“ от НК са отнети законосъобразно в полза на Държавата
и след влизане в сила на присъдата, да се унищожат по надлежен ред.
Веществените доказателства– 1 брой тест Dreger drug test 5000 и тестова касета
LOT ARSE-**** ********, както и 2 броя празни опаковки от ВД, след влизане в сила на
присъдата е разпоредено да се унищожат, като вещи с незначителна стойност, което е
правилно.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати всички
направени по делото разноски, с изключение на разноските за заплащане на преводач са
определени правилно и са присъдени на органите, които са ги направили.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41/2.05.2025г., постановена по нохд № 236/2024г.по
описа на Районен съд- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Калина И.а Стоянова
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Калина Стоянова
Считам, че процедурата по чл. 269, ал. 3 НПК е била незаконосъобразно
проведена пред първоинстанционния съд, предвид което е било нарушено
личното право на защита на подс. К. Т. съгласно чл. 15, ал. 1 във вр. чл. 55, ал.
1 НПК - правото на участие в наказателното производство, както и правото му
на достъп до съд по чл. 6 ЕКПЧ, представляващо съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК по следните
съображения.
На л. 13 и л. 96 от ДП в рамките на разпитите на подсъдимия след
привличането му като обвиняем по двете отделни към тогавашния момент
обвинения са налице негови изявления, дадени в присъствието на защитник и
преводач, че желае да бъде призоваван чрез служебните си защитници, че не
желае да му бъдат връчвани преводи от съдебните книжа, както и че няма
възражения производството да бъде гледано по реда на чл. 269, ал. 3 НПК.
Предвид тези изявления при третото по ред действие по чл. 219 НПК (с което
в правната квалификация на обвинението е добавен чл. 26 НК) са присъствали
единствено двамата служебни защитника. Същевременно
първоинстанционният съд по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 НПК е
приобщил показания на подсъдимия, дадени при разпита му след първото му
10
привличане като обвиняем.
На база тези факти считам, че е нарушен принципът на чл. 7, ал. 1 НПК
във вр. чл. 6 ЕКПЧ - не е осигурен достъп до съд на подсъдимия от момента на
трансформирането на наказателния процес в главната му съдебна фаза. На
първо място, не считам тези волеизявления на подсъдимия за относими за
съдебната фаза, доколкото те са дадени по обвинения, които в крайна сметка се
явяват „работни“. На второ място, защитата на подсъдимия е била
осъществявана от служебни, а не упълномощени защитници, като в рамките
на делото липсват изрични данни същите да са били в контакт, следователно
не може да се приеме, че подсъдимият чрез тях е наясно, че наказателното
производство е пренесено в съдебната си фаза. На трето място, считам, че
практически тези изявления на подсъдимия са били неправилно приети като
отказ от правото на осигуряване на достъп до съд, иманентна част от правото
на справедлив съдебен процес по чл. 6 ЕКЧП. Действително според
практиката на ЕСПЧ това право не е абсолютно, но само доколкото е налице
доброволен и недвусмислен отказ. Намирам, че такъв по настоящото дело не е
налице.
В допълнение, считам, че за да се премине по реда за връчване по чл. 180,
ал. 3 НПК, следва да бъде установено, че подсъдимият „отсъства“, което
означава същият да е бил търсен на адрес и да не е бил открит, а не само
поради гражданство, различно от българското, да се приема, че лицето
отсъства. В текста на самата присъда е налице адрес на подсъдимия, но, видно
от данните по делото, не са предприети никакви действия от нито един
държавен орган с цел неговото установяване, като от самото наличие на двама
служебни защитника по делото се извлича, че подсъдимият не е бил
установяван в рамките на съдебната фаза. Неизяснено остава и защо на
подсъдимия в нито един момент не му е била налагана мярка за неотклонение.
Ето защо може да се заключи, че подсъдимият „отсъства“ единствено защото
не е бил търсен, което се явява в разрез и с практиката на ВКС относно
дължимите от държавните органи действия за провеждане на законосъобразни
задочни съдебни процеси (вж. Решение № 230 от 08.02.2018 г. на ВКС по н. д.
№ 1139/2017 г. III н.о.) Следователно не считам, че призоваването на
подсъдимия чрез служебните му защитници е редовно, тоест не е налице нито
една от хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК поради неосъществяване на
11
което и да е изискванията на букви а) до в).
Също така намирам разминавания в хронологичния ход на досъдебното
производство с приетото както в обвинителния акт, така и в
първоинстанционния съдебен акт, а именно: подсъдимият е бил задържан по
реда на ЗМВР от 11:30 часа на **.**.**** г. до 11:30 часа на **.**.**** г. (л. 92
от ДП), бил е привлечен към наказателна отговорност с назначен служебен
защитник в 09:25 часа на **.**.**** г. (л. 11 от ДП), след което в 14:30 часа на
**.**.**** г. (л. 92 във вр. л. 111 от ДП) е извършен повторен оглед на
автомобила, при което действие не е присъствал назначеният му служебен
защитник, а следва второ задържане по ЗМВР от 15:00 часа на **.**.**** г. (л.
117 от ДП), както и повдигане на ново обвинение в 10:45 часа на **.**.**** г.
(л. 95 от ДП), при което му се назначава втори служебен защитник. Видно от
л. 129 от първоинстанционното производство съдът е приобщил по реда на чл.
283 НПК само част от така цитираните писмени доказателства, което при
наличието на посочените противоречия според мен води и до друго
съществено процесуално нарушение, изразено в нарушаване на принципа за
установяване на обективната истина по делото - чл. 13 НПК, както и
нарушаване на задължението по чл. 107, ал. 3 НПК.
Доколкото са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
принципно не би следвало да се обсъжда материалноправната страна, но с цел
пълнота на изложението добавям, че предвид посочените процесуални
нарушения и предвид липсата на писмена следа за нахождението на
процесното МПС, съответно кой носи отговорност за неговото пазене, остава
неясно как се установява съставомерният признак „държане“ за
инкриминираното деяние от 19.01.2023 г. при положение, че подсъдимият,
докато е бил задържан по реда на ЗМВР, е бил лишен от фактическа власт
върху МПС.
12