№ 47
гр. Раднево, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100744 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. СТ. П. срещу Т.
П. СЛ., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите,
чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК.
Ищецът Г.П. твърди, че с ответницата Т.С. са съжителствали на семейни
начала от 2013 г., без сключен граждански брак, като от съжителството им се
родило детето Й.Г.С., роден на *** г. Твърди, че съжителството им било
нормално и живели в жилище на неговия баща в гр. Раднево, ул. *****, като
ответницата имала и друго дете, дъщеря на 14 години, Д.Т. С. от предишна
нейна връзка. Твърди, че заедно с ответницата при тях дошла да живее и
дъщерята на ответницата, разбирали се добре, което продължило до
навършване на 2 години на детето Й., като през 2017 г. заподозрял
ответницата, че има връзка с друг мъж, поради което взел мобилния й
телефон и подозренията му се потвърдили и я помолил да напусне жилището
му. Твърди, че ответницата взела детето и отишла да живее при родителите
си, но след седмица го заплашила, че ако не се съберат щяла да се самоубие,
поради което склонил да се върне при него. Твърди, че следващите 2 години
съжителствали в разбиране, но през 2019 г. отново се усъмнил, че
ответницата има връзка с друг мъж, поради което я помоли отново да се
изнесе. Твърди, че ответницата с двете деца отишла в кризисен център в с.
Богомилово, но тъй като нямал достъп до сина си, склонил отново да я
прибере вкъщи. Твърди, че отново нещата не потръгнали, ответницата
получила ведомствено жилище в края на 2019 г. на адрес гр. Раднево, ул.
****, и се изнесла там заедно с детето Й.. Твърди, че той лично й помогнал да
обзаведе жилището, закарал им багаж, както и домакински уреди. Твърди, че
още първите месеци ответницата не си платила тока, поради което било
спряно електрозахранването и се наложило заради здравето на сина му да ги
прибере отново. Твърди, че около година и половина живели като
1
съквартиранти, плащал всички сметки, издържал ги и не ги лишавал от нищо,
като изчаквал ответницата да си намери подходяща работа с нормален доход.
Твърди, че през месец август 2021 г. я помолил да се изнесе, а тя почнала
работа в месарски магазин в гр. Раднево. Твърди, че от този момент
ответницата живее във ведомственото си жилище, като дъщеря й Д. била при
нейните баба и дядо, а детето Й. било при него. Твърди, че условията в
апартамента на ответницата не били добри, нямало условия за отглеждане на
детето, като двете деца и майката спали на един диван когато били при нея.
Твърди, че детето Й. посещава детска градина в Раднево, той работи в Рудник
****9 и взема добро трудово възнаграждение, като тъй като веднъж или два
пъти бил нощна смяна, майката на ответницата му помагала и вземала детето
от детската градина и нощували у тях или у бабата. Твърди, че той полага
основни грижи за детето, като майката не е преставала да има контакт с
детето. Твърди, че ответницата преди 2 години му искала издръжка за детето,
дори пуснала жалба в полиция и взела детето със себе си на работата в
магазина през целия ден, само за да не може да го види. Твърди, че той е
родителят полагащ непосредствени грижи за детето през последните 2-3
години, има нужния родителски капацитет и се справя с отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето. Поради липсата на постигнато
споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на
него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи
местожителството на детето при него, да се определи режим на лични
отношения на майката с детето и да бъде осъдена майката да заплаща
издръжка на детето в размер на 165 лв. Представя писмена защита.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т. П.
СЛ., чрез адв. Т., в който взема становище за допустимост и поддържа
неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че изложените в молбата
за съдействие обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че
съжителствали с ищеца от 2011 г., като отношенията им били нормални, но
започнали да се влошават по време на бременността й, тъй като ищецът
започнал да се събира с приятели, да се връща пиян, да се заяжда с нея за
дребни неща, вдигал скандали, обиждал я, казвал й, че била дебела и за нищо
не ставала и други. Твърди, че след раждането на детето Й. отношенията им
още повече се влошили, тъй като детето плачело, а той не можел да се наспи,
преместил се на дивана в хола, после пък недоволствал, че тя не му обръщала
нужното внимание. Твърди, че тя полагала грижите за детето докато живели
заедно, като ищецът единствено се грижил за издръжката и нищо друго.
Твърди, че през март месец на 2018 г. след поредния скандал с обиди й казал
да напусне апартамента заедно с децата. Твърди, че с помощта на социалните
била настанена с децата в кризисен център за месец и половина, след което се
прибрала да живее при майка й заедно с децата. Твърди, че започнала работа
и отношенията с ищеца се нормализирали, той идвал да види детето на
детската площадка, да проявява интерес към детето, да й казва, че съжалява
за всичко и че трябва да се съберат отново. Твърди, че решила да му даде
шанс отново и се преместила при ищеца заедно с детето и отново заживели
заедно като всичко било нормално, но след година и половина отново се
влошили отношенията им, била подложена на унижение. Твърди, че
окончателно се разделила с ищеца през 2019 г., с което ищецът бил съгласен,
2
като се преместила в общинско жилище заедно с децата, където имало всичко
необходимо за децата. Твърди, че започнала работа в столовата на рудника,
но заради пандемията не работила и получавала само по 100 лева месечно,
поради което не можела да покрие текущите разходи и през април 2020 г.
спрели тока в жилището й. Твърди, че отношенията й с ищеца били нормални
тогава и той й предложил да отидат в неговото жилище, тъй като го нямало.
Твърди, че и от този момент тя се е грижила преимуществено за детето, като
ищецът не е участвал в издръжката на детето. Твърди, че оспорва ищецът да е
полагал основни грижи за детето, а тя да е искала от ищеца издръжка за
детето. Твърди, че отношенията им се обтегнали, когато ищецът разбрал, че
тя има връзка с друг мъж, от който момент започнал да и вдига скандали, да я
причаква на работното й място и пред дома й. Твърди, че един ден ищецът
взел детето от детска градина, заявил й, че детето не иска да живее с нея,
защото имала любовнико, като после не й вдигал телефона. Твърди, че на
следващия ден имали случайна среща в детската градина, имало скандал,
наложило се намеса на полицията. Твърди, че тя от раждането на детето до
сега е била най-близо до него, тя е полагала основните грижи за детето, като
разчитала на помощта на братовчедка си. Претендира родителски права
спрямо детето и местоживеене при нея, а ищецът да заплаща издръжка в
размер на 200 лв. месечно и да му се определи режим на лични отношения с
детето. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
С протоколно определение от 08.02.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с
№ 297 от 16.12.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са родители на детето Й.Г.С., роден на *** г. /виж и удостоверението
за раждане на л.9/.
Детето е записано и посещава 4-та група в **** гр. Раднево /виж
служебна бележка изх. № 102 от 27.10.2021 г. на л.11/.
От приетия като писмено доказателство договор за наем на недвижим
имот от 01.10.2019 г. /л.37-38/ е видно, че ответницата Т.С. е наела общинско
жилище от Община Раднево за срок от 5 години, съставляващ апартамент с
площ от 35,47 кв.м., състоящ се от стая, бокс и тераса.
От приетото съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
86-III/2021 г. от 13.12.2021 г. е видно, че ответницата Т.С. е посетила съдебен
медик в лекарски кабинет по „Съдебна медицина“ в гр. Стара Загора, където е
била освидетелствана и лекарят е излезнал със заключение за констатирани
кръвонасядане по кожната повърхност на горната устна на устата,
кръвонасядания по мишничната област на десния горен крайник, оток и
3
кръвонасядане по лявата подбедрица. Това ответницата е твърдяла да е
вследствие на нанесен й побой от ищеца на 11.12.2021 г. в хода на висящия
процес, но самото удостоверение не би могло да докаже, че именно ищецът е
причинил на ответницата въпросните травматични увреждания. Освен това е
видно, че удостоверението е с дата 13.12.2021 г., а отговорът е подаден на
16.12.2021 г., в деня на изтичане на срока по чл. 131 ГПК, което в известна
степен би могло да е индиция, косвено доказателство, че ответницата се е
снабдила със удостоверението за целите на настоящия съдебен процес. От
постъпилата справка от РУ-Раднево е видно, че имало образувани 2 преписки
през 2021 г. и 1 преписка през 2022 г., като били съставени и 4 броя
предупредителни протоколи на лицата, а преписките изпратени на РП-Стара
Загора, ТО-Раднево, по компетентност.
По делото е приложена прокурорска преписка № 322/2022 г. по описа на
РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 05.01.2022 г. от
ответницата за неспазване от ищеца на определения режим на лични
отношения на детето с майката с определението за привременни мерки за
дата 01.01.2022 г., като с прокурорско постановление е отказано образуване
на досъдебно производство, а с предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР е
предупреден ищецът да спазва законоустановения ред в страната.
По делото е приложена прокурорска преписка № 10207/2021 г. по описа
на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 18.10.2021 г. от
ответницата за отправени от ищеца към нея заплахи и закани за саморазправа
и обиди, като с прокурорско постановление е отказано образуване на
досъдебно производство, а с предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР е
предупреден ищецът да не влиза в конфликти и саморазправа с ответницата.
По делото е приложена прокурорска преписка № 243/2022 г. по описа на
РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за подадена сигнал на 12.12.2021 г. от
ответницата за нанесен й от ищеца побой, като с прокурорско постановление
е отказано образуване на досъдебно производство, а с предупредителен
протокол по чл. 65 ЗМВР е предупреден ищецът да не влиза в конфликти и
саморазправа с ответницата.
По делото е приет социален доклад на ДСП-Раднево /л.61-65/, от който
е видно, че детето Й. е единствено дете на страните по делото, като от
раждането му било отглеждано в семейна среда. През месец август 2021 г.
родителите на детето се разделят, като ответницата напуска окончателно
4
семейното жилище, а преди това са имали също раздели и събирания, имало
неразбирателство между тях. Посочено е, че детето останало да живее при
баща си и ходило да гостува на майка си винаги когато пожелае.
По делото е прието заключение на съдебна психологична експертиза,
изготвена от вещото лице М.Г., което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От заключението е видно, че не се открояват отклонения по
отношение на емоционално-психическото развитие на детето Й., всички
когнитивни психични процеси и интелект на детето са в рамките на
допустимата норма за възрастта му. Към датата на изследването липсват
достатъчно данни за манипулиране на детето, което да се счита за фактор,
обременяващ неговата психика и формиране на неговото възприемане от
страна на детето към някой от родителите. Вещото лице обаче посочва, че
детето е въвлечено в конфликта им, ставало е свидетел на агресивни сцени и
нападки между родителите и съществува риск от негативно повлияване, ако
родителите продължат да демонстрират подобно поведение пред него, да
използват обидни думи помежду си и да се дискредитират пред детето, което
се отразява и на родителския им капацитет с показатели родителско
сътрудничество и комуникация, както и способностите им да овладяват
емоциите си, което им било обяснено от вещото лице и от тях зависи в каква
посока ще продължат да възпитават и отглеждат детето.
При изследване от вещото лице Г. е установено, че бащата Г.П. умее
успешно да контролира своите притеснения и страхове, няма предпоставки за
импулсивно поведение, няма признаци за депресивен синдром в
емоционалното си състояние, няма склонност към афективни реакции, има
потребности от общуване, неагресивно отношение към социалното
обкръжение и не се откроява стремеж към доминиране, средно ниво на
самокритичност, при конфликти реагира с компромис или избягване, склонен
и към сътрудничество.
Вещото лице Г. посочва в изследването си, че детето има изградена
емоционално-психическа връзка и с двамата родителите, но се откроява
превес по отношение на тази връзка с бащата при ситуации на страх и
безпокойство. Връзката между бащата и детето била по-устойчива от тази
между майката и детето, но не се регистрира синдром на родителско
отчуждение. И двамата родители могат да организират времето си така, че да
са на разположение на детето, като бащата можел да разчита и на бабата на
5
детето по майчина линия. Двамата родители са съпричастни към
образованието на детето, полагат грижи за неговото здраве, но към момента
бащата е този, който посещава педиатри при възникнали здравословни
проблеми на детето и му оказва психологична подкрепа, осъзнавайки риска от
евентуални негативни емоционални преживявания във връзка с възникналите
отношения между родителите. Двамата родители заявяват готовност да
съдействат за връзка на детето с другия родител, но към момента на
изследването се откроява дефицит в родителското сътрудничество и
комуникативност между двамата родители, чиито отношения били дълбоко
разстроени и не са показали наличие на умения за сътрудничество. Двамата
родители демонстрират либерален стил на възпитание на детето, което се
отразява у него под формата на спокойствие и отсъствие на негативни
емоции. По отношение на подкрепящата среда бащата Г.П. има по-добри
взаимоотношения с членовете на роднинския кръг и от двете страни и
поддържа и подкрепя контактите и връзката на детето с тях, докато при
майката Т.П. се наблюдава нарушение на връзка с членовете на разширеното
семейство и от двете страни, в това число и с нейната майка, която даде по
делото показания с негативен облик относно майката като лични възприятия
на свидетеля. Не на последно място вещото лице е посочило, че от голямо
значение е и желанието на детето с кой родител да живее, по който показател
бащата е предпочитания родител от детето, което е изявило желание да живее
през по-голямата част с бащата, като не отхвърля гостуването при майка си.
Детето показало, че имало много къщи и изброявало къщите на баща си,
майка си, баба си по майчина линия, но приемало дома на бащата като място,
в което се чувства най-добре и предпочита бащата да полага грижите за него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д.Д., баба на детето по майчина линия и съответно майка на майката на
детето, чиито показания съдът намира, че следва да се кредитира като
съответни на изследванията на вещото лице Г. и на другите писмените
доказателства /виж прокурорските преписки и дадените от свидетеля
сведения там/. От показанията на св. Д. се установява, че родителите на
детето живели заедно около 9-10 години, като освен сина им Й., майката Т.
имала и друго по-голямо дете Д. на 14 години, която от малка била отгледана
от бабата. Посочва, че докато живели заедно родителите няколко пъти се
разделяли, но не знае конкретната причина за това, както и защо майката през
6
2019 г. е отишла в кризисен център, тъй като не й била казала, а разбрала от
детето Д., че са там. Този факт съдът намира за смущаващ, тъй като
свидетелката е отгледала детето Д., с която има изградена емоционална
връзка, и е логично и нормално ответницата Т.С. да има комуникация и
връзка със своята майка, която едва ли ще и откаже помощ при необходимост
от такава, още повече, че живее в гр. Раднево и наблизо до тях /през един
блок според показанията на свидетелката/. Тук се откроява липса на
комуникативност на майката със своите роднини, липса на доверие, което се
отразява на нейния родителски капацитет. Видно е също, че майката с децата
е престояла около 1 месец в кризисния център, след което се е върнала при
бащата заедно с децата. Това също е смущаващ факт, тъй като изключва
причината за отиване в кризисния център да е било поведението на бащата.
Цялостно всички тези факти като липса на доверие и споделяне от страна на
ответницата С. с нейната майка, отиването й в кризисния център с децата,
връщането при бащата в неговия апартамент, са изключително смущаващи
при преценка поведението на майката и как всички тези промени са се
отразили на психо-емоционалното състояние на децата. Малко след това със
съдействие на ищеца Г.П., майката Т.С. се е нанесла в общинско жилище и
бащата е дал известно оборудване за апартамента. Това пък дава основание да
се приеме, че бащата е склонен да съдейства материалното състояние на
майката да е добро, за да бъде детето по-добре, тоест налице е поведение на
сътрудничество, което е изследвано и установено от вещото лице Г..
Свидетелката посочва, че ищецът освен, че се грижи за детето Й. и финансово
го издържа, той издържа финансово и другото дете на ответницата, дъщеря й
Д., като й давал пари за закуска, ходил по болници при нужда, купувал й
учебници и дрехи. Посочва, че майката Т. в рамките на получаваните детски
можела да купи нещо, но нищо повече. Свидетелката Д. посочва факти от
ситуацията на 11.12.2021 г., за която вече по-горе се описа в една от
прокурорските преписки, че майката Д. е проявила агресия към бащата, а
наранила е дъщеря си Д., а след това е отишла в полиция и е подала сигнал, че
ищецът я тормозил. Посочва, че в този ден детето не било болно, а майката си
измислила този факт, за да стане скандал с бащата, защото детето Й. искал да
отиде при баща си. Посочва също, че бащата не ограничава по никакъв начин
контактите на детето с майката, даже го записал на психолог. Свидетелката Д.
посочва, че няма никакво доверие на дъщеря си Т., тъй като много ги
7
изтормозила с детето Д..
По делото е изискана и приета документация от Кризисен център
„Самаряни“, от която документация е видно, че в заключителния доклад
/л.179-180/ е посочено, че ответницата Т.С. е напуснала кризисния център
като е казала, че си е намерила помещение с нисък наем в гр. Раднево, в който
ще работи като маникюрист, както и че подобрила отношенията с майка й и
щяла да живее с децата в апартамента на майка си. Тези посочени от майката
обстоятелства пред длъжностните лица от кризисния център обаче
противоречат на събрания доказателствен материал, тъй като се установи
майката с децата след излизане от кризисния център да е отишла да живее
отново в апартамента при ищеца Г.П., както и че именно Г.П. е намерил
помещението за маникюр и той е бил плащал наема и бил наемател. Също
така е видно от този доклад, че ответницата Т.С. е отказала да заведе дело за
защита от домашно насилие спрямо ищеца.
По делото е разпитана като свидетел лицето С.Я., чиито показания
съдът кредитира като безпристрастни. От тях е видно, че впечатленията й от
майката Т.С. са, че тя е добра майка, децата винаги били спретнати, добре
облечени, весели. Видно е, че информацията, която има свидетелката Я.
относно отглеждането на децата Д. и Й. са предимно сведени й от
ответницата Т.С., тъй като е видно, че същата посочва, че ответницата е
отишла през 2019 г. в кризисен център, тъй като ищецът я изгонил от
апартамента. От това е видно, че ответницата С. е казала на свидетеля Я., че
причината е била да е била изгонена от ищеца, а не да е била физически и
психически насилвана от него, което противостои на посоченото от
ответницата пред социалните органи в Раднево, Стара Загора и в кризисния
център /виж социалните доклади и документацията от кризисния център/. Тук
отново се откроява посочване от страна на ответницата С. на различни версии
за едни и същи ситуации пред различни лица и органи. Отделно е видно, че
св. Я. знае, че за детето Д. се грижи бабата Д.Д. и там живее детето и
понастоящем, което обстоятелство определено зависи именно от майката
Т.С., която е поверила детето си на своята майка. Отделно е видно, че
ответницата Т. е посочила, че се е върнала при ищеца Г.П. след напускане на
кризисния център, а не в апартамента на майка си, което отново противостои
на казаното от ответницата Т.С. пред социалните органи и служителите в
кризисния център /там е заявила, че ще отиде при майка си/. Всички тези
8
обстоятелства дават на съда основание да приеме, че майката Т.С. си измисля
различни обстоятелства, които свежда до социалните органи, органите на
полицията, и това й поведение е вероятното основание нейната майка Д.Д. да
заяви в показанията си пред съда, че няма никакво доверие на дъщеря си.
Съвкупността на тези обстоятелства дава основание съдът да приеме, че това
поведение на ответницата е принципно, то е част и от отношенията й с
роднините от най-близкия кръг, а именно нейната майка, както и с ищеца, с
който са имали много раздели и последно време влошена комуникация и
отношения. Това разбира се не води до извод, че ответницата няма
родителски капацитет, но пък дава основания на съда да приеме, че наличния
родителски капацитет на бащата е по-добър, основан на доверие с роднините,
дори с детето Й., което го предпочита като родител.
От всички доказателства е видно, че между родителите липсва
разбирателство кой да се грижи и да отглежда и възпитава детето, тоест кой
да упражнява родителските права спрямо детето Й.. И двамата желаят да се
грижат за детето. Майката е подавала множество жалби до различни
институции срещу бащата, но всички те били отхвърлени като неоснователни,
което води на извод, че са плод на желанието на майката да подпомогне
настоящото производство с обстоятелства, дискредитиращи родителския
капацитет на бащата. Общоизвестно е, че в тези производства страните
масово се домогват да създадат изгодни за себе си факти чрез подаване на
жалби до различни органи, включително молби за защита от домашно
насилие, поради което съдилищата служебно изследват със задълбочени
усилия всички тези дискредитиращи страните обстоятелства въз основа на
жалби и молби от една тях. В този смисъл са и задължителните указания в т. 1
на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради което в настоящото
производство бяха събрани множество доказателства, писмени и гласни, за
установяване кои сочени от страните обстоятелства са реални и кои
създадени от тях, за да ги подпомогнат в процеса.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху
децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на
9
който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да
постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях,
който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител
да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
10
осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси относно издръжката и личните отношения, поради
което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските
права спрямо детето, съответно личните отношения и издръжката на другия
родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с
критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието
задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в
сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г.,
III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III
г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
В случая се установява, че след раздялата на родителите за детето Й.
преимуществено се е грижил бащата Г.П., като майката е оставила другото си
дете Д. да се отглежда и възпитава от нейната майка и баба на децата Д.Д..
Майката не е абдикирала от родителските си ангажименти към детето Й., но е
видно, че демонстрира поведение някой друг да се грижи и възпитава децата,
да носи пряката отговорност за тях, а тя да има по-голяма свобода.
11
Идентични са обстоятелствата с двете деца Й. и Д.. Същевременно пък
бащата Г.П. има жилище, ангажиран е както с работата си, така и с грижите за
детето Й., давал е дори финансови средства и за другото дете на ответницата,
което не е негова дъщеря, което дава основание да се приеме, че бащата е
отговорен родител към децата по принцип, а и конкретно. Бащата е намерил
идеалния начин да обръща нужното внимание на детето, което е комбинирал
с работното си време и разчита на помощта на майката на ответницата.
През последните 2 години бащата е този, който е проявявал пряка
заинтересованост и е отдал грижите си за детето Й.. С оглед на това и като взе
предвид обстоятелството, че всяко дете има нужда от родителско внимание,
било то от майката или бащата, изцяло в интерес на детето Й. е да остане при
бащата, който през всичките години от раждането му до сега е проявявал
родителска заинтересованост и отдаденост. Следва да се отчете, че майката е
оставила другото си дете изцяло на грижите на своята майка, а не полага
преки грижи за него. Всички събрани по делото доказателства сочат, че това
разрешение е най-доброто за детето Й., където ще получава ежедневна пряка
родителска грижа от бащата, който също разчита и на подкрепата на бабата
на детето по майчина линия, която го подкрепя в родителстването му. С оглед
на това съдът намира, че въпреки да няма данни по делото за родителско
отчуждение на майката, бащата се установи да е по-пригоден родител да
упражнявана преките родителски права спрямо детето Й..
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на
родителските права спрямо детето и при него на адреса в гр. Раднево да се
определи местоживеенето на детето.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). Съдът намира, че с
оглед на съхранената емоционална връзка между майката и детето, и тъй като
12
родителите живеят в гр. Раднево, то е подходящо да се определи разширен
режим на лични отношения, който ще даде възможност за съхраняване и
надграждане на тази емоционална връзка между майката и детето. Детето е на
6 години и половина, скоро ще навърши 7 години през месец август на 2022
г., посещава детска градина и ще започва училище в първи клас, има
изградени собствени навици за хранене, обслужване и това при всички
положения дава възможност на детето да пренощува при майка си.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се
определи режим майката да има право да вижда детето всяка първа и трета
седмица от месеца, считано от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на
неделния ден, с преспиване при майката; 30 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, които по взаимно решение на
родителите може да се договорят изцяло или на части; през всяка четна
година за рождения ден на детето, първата половина от Коледните и
Великденските празници; а по всяко друго време по взаимно съгласие на
родителите. Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира
необходимото за съхраняване и надграждне на емоционалната връзка между
детето и майката. За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от
съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на
обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл.
127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на
издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление
на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се
вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение
при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи
отделяне на допълнителни средства за лечението им.
13
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на детето Й. да са по-големи от
обичайните. Видно от социалния доклад детето е нормално в развитието си за
възрастта си, ходи на детска градина, чувства се добре, няма данни за наличие
на специални нужди, извън нормалните получавани досега.
Затова съдът намира, че издръжката на детето Й., което е на почти 7
години, е около 400 лв. с оглед възрастта и нуждите му. Отчете се и
изключителното поскъпване на стоките и услугите през последната година,
година и половина /официален ръст на инфлацията според НСИ за период от
1 години около 12,4% в диапазона март 2021-март 2022/. Съгласно чл. 142, ал.
2 СК минималната издръжка от 01.04.2022 г. е в размер на 177,50 лв.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага
непосредствените грижи за детето, като се вземе дохода на бащата около 2500
лв. /виж удостоверението на л.10/ и дохода на майката около 350 лева месечно
/виж декларацията и социалния доклад/ и изключително ниския наем за
общинското жилище /виж договора/, съдът намира, че издръжката на детето
Й. следва да се поеме от майката в размер от минималната издръжка за дете
от 177,50 лв. /под която издръжка съдът не може да присъжда издръжка
съгласно чл. 142, ал. 2 СК и въпреки исканията на страните/, а до
необходимия остатък за неговите нужди да се поеме от бащата, който ще
полага непосредствените грижи за детето. Майката има и друго дете, за което
следва да отделя парични средства, което е и по-голямо.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
14
По разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на делото, съдът намира, че настоящото производство
като такова по спорна съдебна администрация, следва на ищеца да се
присъдят разноски съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Следва да се
присъдят заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
определената издръжка на детето – 4% от тригодишните платежи върху
размера, или общо сумата от 255,60 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
Й.Г.С., ЕГН **********, родено на ***г., на бащата Г. СТ. П., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Й.Г.С., ЕГН **********, родено
на ***г., при неговия баща Г. СТ. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Раднево,
ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Т. П. СЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, ул. ****, с детето Й.Г.С., ЕГН **********,
родено на ***г., както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18,00 часа на
петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване при майката;
- 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск
на бащата, които по взаимно решение на родителите може да се договорят
изцяло или на части;
- през всяка четна година за рождения ден на детето, първата половина
от Коледните и Великденските празници;
- по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА Т. П. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ****, да
заплаща на малолетното си дете Й.Г.С., ЕГН **********, родено на ***г.,
чрез неговия баща и законен представител Г. СТ. П., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лв. /сто седемдесет и седем лева и 50
ст./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
15
04.11.2021г., с падеж до десето число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на определението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Т. П. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ****, да
заплати Г. СТ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Раднево, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 725 лв. (седемстотин двадесет и пет
лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Т. П. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ****, да
заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 255,60 лв. (двеста петдесет и пет
лева и 60 ст.), представляваща държавна такса за определената издръжка на
детето.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
16