№ 8836
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110106493 по описа за 2025 година
Ищецът БИ АД с ЕИК: **** е предявил срещу А. Р. В., с ЕГН
**********, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 от КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 177,97 лв. от
които сумата от 152.97 лв. представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице по
щета № ****** и 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната-лихва,
считано от датата на постъпване на настоящата искова молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.04.2022 г. в района на гр. ************ е
реализирано ПТП с участието на МПС *** с peг. № *****, собственост на А.
Р. В. и управлявано от същия и пътен знак ****, общинска собственост.
Твърди се, че пътнотранспортно произшествие е посетено от полицейски
служители, като е съставен е протокол Протокол за ПТП № **** от
18.04.2022г., от органите на МВР-***.
Сочи се, че към датата на събитието 04.02.2022г. отговорността била на
водача на лек автомобил марка *** с peг. № *****, която била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ при БИ АД, обективирана в полица №
****, която е валидна към момента на събитието.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие в БИ АД била
заведена щета под ******. По повод настъпилото застрахователно събитие
ищецът изплатил сумата от 152.97 лв. на Община ***.
Посочва се, че ищецът изпратил до ответника регресна покана, с която
поискал да възстанови стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение. Поради гореизложеното се моли предявения от ищеца иск да
бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото ответникът не е депозирал
1
писмен отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на общо 530лв. - държавна
такса в размер на 50 лв., както и 480.00 лв. адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ А. Р. В., с ЕГН **********, да
заплати на *** „БИ” АД, с ЕИК: ****, сумата от 177,97 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, по застраховка
2
„Гражданска отговорност“ на увреденото лице по щета № ******, с включени
25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата молба - 04.02.2025 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Р. В., с ЕГН **********,
да заплати на *** „БИ” АД, с ЕИК: ****, сумата от 530 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3