РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Кюстендил, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100701 по описа за 2024 година
З. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. К. Й. С., САК, със съдебен адрес: 1303,
гр. София, ул.“Антим I“ №38, кантора №1, е предявила против Г. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, кв.“*****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, иск за
делба на недвижим имот – апартамент №* с идентификатор №
41112.504.32.1.4, съгласно схема № 15-181479-22.02.2024, издадена от СГКК
гр. Кюстендил, находящ се в гр. ********, кв.“*****“, бл.**, вх.*, ет.*, при
квоти в размер на по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците. Отправено
е и искане за присъждане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване
на съсобствения имот на осн. чл.31, ал.2 от ЗС. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор,съгласно които искът за делба е допустим и основателен,а
претенцията за присъждане на обезщетение неоснователна.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
От представените от ищеца писмени доказателства,а именно: препис от
Решение № 213/26.02.2024 г. по гр. д. № 1506/2023г. по описа на КРС, нот. акт
за покупко-продажба № 36, том III,рег. № 6972, дело 363/2008 г. на нотариус
1
Д.С.,схема № 15-181479/22.02.2024 год. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.32.1.4,изд. от СГКК – Кюстендил и удостоверение
за данъчна оценка изх. № Д0000591/27.02.2024г., изд. от Дирекция „Местни
Приходи“ при Община Кюстендил,се установява това,че: 1.Страните са бивши
съпрузи,чийто брак е прекратен по съдебен ред по гр.д.№ 1506/2023 год. по
описа на РС-Кюстендил,като с решение № 213/26.02.2024 год. по делото
имуществени отношения между съпрузите по повод прекратяване на брака не
са урудени.;2.По времетраене на брака съпрузите са придобили чрез покупко-
продажба процесният недвижим имот.От показанията на свидетелите Т. Т. и Б.
И. се установява,че страните по делото са бивши съпрузи,като в процесният
апартамент живее дъщеря им,но се посещава и от ответникът,като при
посещенията си в гр.Кюстендил ищцата преспива при св.Т..Според св.И.,която
отдавна не е посещавала апартамента, същият е бил преустрояван за нуждите
на дъщерята на страните и знае,че последната живее в него.От показанията на
свидетелят К. И. се установява,че от период между 3 до 5 години в
апартамента живее дъщерята на страните с приятелят си,като ответникът от
период от 5-6 месеца не живее в апартамента,а в с.*********.Този свидетел
също има възприятия за извършен от страните по време на брака им ремонт на
апартамента.Според показанията на св.М. ответникът от повече от една
година живее на село, а в апартамента живее дъщерята на страните.видно от
Удостоверение за настоящ адрес/л.74/,изд.от км.наместник в
с.*********,Кюст.община, считано от 26.04.2013 год.ответникът е с настоящ
адрес в с.*********.Съгласно съдебно-оценителна експертиза вх.№
10349/10.09.2024 г./л.106-1158,изп.от в.л. инж.Д. Д.,размерът на средния
месечен пазарен наем за процесният апартамент към 21.03.2024 год. е 240
лв.,а към 10.09.2024 год.-274,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства,а останалите като неотносими към спора и непроменящи
крайните изводи на съда не се обсъждат.
Съобразявайки горното съдът счита,че искът е допустим и основателен и
ще се уважи.Мотивите на съда са следните.
Безспорно е ,че страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак е
прекратен с развод по гр.д.№ 1506/2023 год. по описа на РС-Кюстендил,както
и това че по време на брака е придобит процесният апартамент.В тази насока
2
са представените като доказателства съдебното решение за развода и договора
за покупко-продажба на недвижим имот в нотариална форма.Придобитият по
време на брака недвижим имот в резултат на съвместен принос,такъв е и
настоящият казус тъй като придобиването е възмездно,няма твърдения и
доказателства за оборване презумпцията на чл. 21,ал.3 СК,е представлявал
СИО,която на осн.чл.27,ал.1 СК е прекратена.При това положение по силата
на чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни,т.е по ½-една втора ид.част,като и
двамата съсобственика не желаят продължаване състоянието на
съсобственост.При това положение и при липса на доказателства за
проведено,респ.висящо производство по чл.29,ал.1-3 СК предявеният иск ще
се уважи,като съдът ще допусне делба между страните при равни права.
По претенцията по чл.344,ал.2 ГПК
С прекратяването на брака СИО от бездялова е трансформирана в
обикновена при равни права,т.е по ½-една втора ид.част.Решението за
прекратяване на брака не урежда имуществените отношения като е влязло в
законна сила на 14.03.2024 год.,съгласно положеният удостоверителен щемпел
от съда на представеният препис.След тази дата всеки съсобственик,на
осн.чл.31,ал.2 ЗС,ако е лишен от ползването на притежаваната от него ид.част
може да претендира от другият съсобственик обезщетение от деня на
писменото поискване.Ищцата в о.с.з. на 12.06.2024 год. прави искане за
постановяване на привременни мерки,вкл.с осъждането на ответника да и
заплати обезщетение за ползването на апартамента за времето на
процеса.Съдът счита,че практически искането е за постановяване на
привременни мерки по силата на които до приключването на делбеното дело
ползването на апартамента да се предостави на ответникът,който според
твърденията на ищцаа го ползва,без да и дава възможност тя да ползва своята
част,като ответникът бъде осъден да й заплати обезщетение.В казуса не се
поддържа преди датата на ИМ да е отправено писмено поискване от
ищцата,такова се съдържа в ИМ,която е получена от ответникът на 22.04.2024
год. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик има
право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Това правило е общо за всички видове съсобственост, поради
което същото е приложимо и по отношение на съсобственост, възникнала
след прекратяване на съпружеска имуществена общност поради развод,
3
какъвто е и процесният случай. Когато общата вещ се използва лично само от
един съсобственик, а другият съсобственик е лишен от възможността да я
ползват и да си служи с нея, ползващият я съсобственик дължи на
неползващия обезщетение за ползите, от които го е лишил, след поканата за
това.Доказателствата по делото обаче,разпитаните по искане на страните
свидетели,не установяват това щото ответникът да ползва лично делбеният
апартамент,нито пък да пречи по някакъв начин на ищцата да го ползва
съобразно правата си.Всички свидетели безпротиворечиво са възприели,че в
апартамента още от преди прекратяването на брака фактически е допусната да
живее дъщерята на страните,а по този повод в него е осъществен и
ремонт,платен от ищцата.Ответникът не живее в апартамента,като го
посещава рядко.Свидетелските показания не дават основание на съда да
приеме,че ответникът с действията си е осъществил ,или осъществява лично
ползване по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС,съобразено и с постановките на
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК.Показанията на свидетелите дават основание на съда да приеме,че по
взаимно съгласие на страните,като родители,ползването на апартамента е
предоставено на тяхната дъщеря.Съдът не може да кредитира показанията на
свидетелката Т. Т.,че ответникът не допуска ищцата да ползва апартамента,
защото първо тя няма преки наблюдения за такива действия,а възпроизвежда
на практика сторено пред нея твърдение от ищцата/последното е твърдение за
изгодно за ищцата обстоятелство/.Никой от разпитаните на двете страни
свидетели не е възприел поведение на ответника, обуславящо извод,че същият
ползва сам и пречи на ищцата да ползва процесният апартамент.Поради
изложеното претенцията по чл.344,ал.2 ГПК като неоснователна ще се
отхвърли.На настоящият етап няма основание за присъждане на разноски на
страните.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между З. Г. В., ЕГН
**********,със съдебен адрес: 1303, гр. София, ул.“Антим I“ №38, кантора
№1,чрез адв.К. С.,САК, и Г. С. В., ЕГН ********** от гр. ********,
кв.“*****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, при равни права за всеки един от тях-по
4
отношение на Самостоятелен обект в сграда : апартамент №
*/*******/,представляващ имот с идентификатор 41112.50432.1.4,находящ се
на I /първи/ етаж във вход „*“ на жилищната сграда-блок № **
/***********,построена в гр.******,ж.к.“*********,който апартамент се
състои от входно антре,хол,кухня,баня с тоалетна и тераса,със застроена площ
от 47,93 /четиредесет и седем цяло и деветдесет и три стотни/кв.м.,ведно с
принадлежащите на жилището: избено помещение № 31/тридесет и едно/ със
застроена площ от 6,00 8шест/кв.м.,както и 2,125% 8две цяло и сто и двадесет
и пет хилядни процента/ идаелни части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото,върху което е построена сградата,при
граници на жилището: от изток-стълбищна клетка,от запад-зелена площ,от
север-апартамент № 34,от юг-апартамент № 3,от горе-апартамент № 8,от
долу-мазета и при граници на избеното помещение: от изток-мазе № 32,от
запад-мазе № 30,от север-зелени площи и околовръстен път,от юг-коридор,от
горе-апартамент № 1.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на З. Г. В., ЕГН
**********, чрез адв. К. Й. С., САК, със съдебен адрес: 1303, гр. София,
ул.“Антим I“ №38, кантора №1,за постановяване по реда на чл.344,ал.2 ГПК
на привременни мерки до приключване на делбеното производство ,по силата
на които на последният да се предостави ползването на описаният по-горе
недвижим имот и да бъде осъден да й заплаща обезщетение в размер на
200,00/двеста/лева месечно до приключването на делбата с окончателен
съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5