Р Е
Ш Е Н
И Е №
.......
гр.К.,
…………2021
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря...................Х.К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №1581 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.05.2017 г.
е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от дата 31.01.2017г., сключено между „И. А. М.“ АД и „А. за
к. на п. з.“ ООД, ЕИК:****по силата на което вземането на „И. А. М.“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем №2645243/21.09.2016 г. е прехвърлено в полза на „А. за к. на
п. з.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. От своя страна „А. за к. на п. з.“ ЕООД,
прехвърлило процесното вземане в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК:**** по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица, поради което „А.з.с.н.в.“ ЕАД бил упълномощен от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената
цесия от 03.05.2019 г. , затова „А.з.с.н.в.“ ЕАД било преупълномощено
от законния представител на „А. за к. на п. з.“ ЕООД, упълномощено от „И. А.
М.“ АД, да уведомява длъжници от името на „И. А. М.“ АД, за станалата продажба
на вземания от 30.01.2017 г. В изпълнение на изискванията на закона
и по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо
с изх.№ ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2645243 от 14.05.2019 г.
от „А. за к. на п. з.“ ЕООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на
преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „И. А. М.“ АД и
„А. за
к. на п. з.“ ЕООД, както и Уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/264243 от 14.05.2019 г.
от страна на „А. за к. на п. з.“ ЕООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. извършената на 03.05.2019 г. цесия между „А. за к. на п. з.“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в
цялост с отбелязване на обратната разписка, че пратката била непотърсена. На
08.07.2020 г. до ответника било
изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2645243 от
08.07.2020 г. , което съгласно
обратната разписка към товарителница №68983357, писмото отново се върнало в
цялост като невръчено. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и чл.291 от ГПК решение № /16.04.14 г. по т.
д.№1711/2013 г. на I т.
о. и решение №123/24.06.2009 г. по т. д.№12/09 год. на II т. о. и определение №987/18.07.2011г. по
гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение №173/15.04.2004г. по
гр.д.№788/2013г. на ВКС. Твърди, че на 21.09.2016 г. между „И. А. М.“ АД /Заемодател/ и И.Р.Д. /Заемател/ бил
сключен Договор
за паричен заем с №2645243, в съответствие с разпоредбите на ЗПК.С подписването на договора
Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на ***лв.
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че
договорът за заем, има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати
на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на ***лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните била в размер на ***лв. Съгласно
разпоредбите на Договора з. паричен заем, Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 22.05.2017 г. на 8
равни месечни погасителни вноски, в размер на ***лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 24.10.2016 г.,
а падежът на последната погасителна вноска - 22.05.2017 г. С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от
този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска
-22.05.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На основание ЗПК и разпоредбите на
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
23.11.2016 г. до датата на подаване н.заявлението
в съда, която е в общ размер на ***лева. Длъжникът не е извършил плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството, поради което за „А.з.с.на в.“ ЕАД подало заявление по реда на
чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№496/2020 г. на РС-К.
и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника-длъжник за
общата сума ***лв., от която: главница -***лв., договорна лихва -***лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер
на ***лв., ведно със законната лихва за забава. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правният
интерес от предявяване н.установителния иск. Моли съда да постанови решение, с
което да призн.е за установено по отношение на длъжника И.Р.Д., с ЕГН-**********,
че съществува вземане на „А.з.с.на в.“ ЕАД сумите: ***лв. главница по договор за кредит, ***лв. договорна лихва от 23.11.2016 г.
до 22.05.2017 г., ***лв. обезщетение за забава за периода от 23.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни
разноски по настоящото и заповедното производство.
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е сключен
Договор за паричен заем от 21.09.2016г., получаването от страна на ответника на
договорената сума, както и поетото задължение от заемателя да върне получената
в заем сума. Оспорва, че ответникът съгласно чл.2, т.6 от договора за заем
дължи фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и съгласно чл.2, т.8 на договора,
че дължи ГПР на заема - 40.77 %, както и твърдението, че ответникът дължи
съгласно чл.4, ал.2 на договора за заем неустойка в размер на ***лв.
Неоснователността на предявените искове в оспорените части се предопределяла от
нищожността им като противоречащи на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл. трето
от ЗЗД като излага подробно съображенията си. Твърди, че клаузата за неустойка
била уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я
правило нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1
от ЗЗД /Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Неустойката била включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена
в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението.
Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя в чл.2, т.8 като ГПР
от 40.77 %, нараствал допълнително с размера на неустойката по чл.4 от
договора. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК при
определяне ГПР, който не можело да надвишава пет пъти законната лихва, т.е.
50%., а неустойката представлявала повече от 50% от заетата сума. Тази клауза –
чл.4 на договора била в пряко противоречие и с разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Клаузата в чл.4 от договора за уговорена неустойка в размер на *** лв.
била и неравноправна по чл.143, т.5 от ЗЗП. При отпуснат заем в размер на ***
лв., неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на двама
поръчители или банкова гаранция била в размер на ***лв., т.е. повече от 50% от заемната
сума. Кредиторът разполагал с достатъчно много източници на информация, за да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя/чл. 16 ЗПК/, и ако
оценката му е лоша, той можел да откаже да предостави кредит /чл. 18 ЗПК/. Моли
съда, да приеме, че чрез начина на формулиране и събиране на предвидената в
договора неустойка се заобикаля закона, изискващ посочване на общите разходи по
кредита, като ГПР не може да надвишава 50%. Счита, че със сочената за нищожна
клауза на чл.4 от договора, на ответника /заемополучател по договора/ са
наложени по скрит и неясен начин допълнителни разходи, непосочени в чл. 2 от
договора и в предложението за сключване на договор за паричен заем. По размер
неустойката била съизмерима с главното задължение и на практика представлявала
налагане на допълнителна лихва върху главницата, платима едновременно с
месечните вноски по кредита. Счита, че
ответникът не е правно легитимиран
да предяви настоящите искове срещу ответницата, защото не е придобил
качеството на кредитор спрямо ответницата. По делото не били приложени
доказателства от които да е видно, че ответникът е редовно уведомен за
сключените два договора за цесия. Връчването на исковата молба с приложенията
на особен представител не можело да се приеме, че ответникът е редовно уведомен
за цедирането н.дълга му. По всички изложени доводи счита предявеният иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за неоснователен и
моли да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№496/2020 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от „А.з.с.на в.“ ЕАД с ЕИК:****, заявление е издадена
Заповед №294/24.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника И.Р.Д., с ЕГН-**********
с настоящ и
постоянен адрес ***, за сумите: ***лв. главница,
***лв. договорна лихва от 23.11.2016 г. до 22.05.2017 г., ***лв. обезщетение за
забава от 23.11.2016 г. до 20.02.2020 г. вкл. и законната лихва върху
главницата от 21.02.2020 г. до изплащане на задължението, както и ***лв.
разноски, от които:*** лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което с разпореждане на съда от
17.06.2020 г. на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията
си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В законовия едномесечен срок е искът е
предявен.
От представения по делото договор за паричен заем №2645243 от 21.09.2016 г. се установява, че между „И. А. М.“ АД като заемодател и ответника И.Р.Д. в качеството на заемополучател е сключен договорът, по силата на който заемодателят е отпуснал заем в размер на *** лв., със срок на заема: 8 месеца и брой вноски: 8, платими на посочени падежни дати, първата на 24.10.2016 г., а последна- 22.05.2017 г.; с размер на месечната погасителна вноска: ***лв.при фиксиран лихвен процент по заема: 35%, ГПР-40.77 % и обща сума дължима от заемателя- ***лв. /чл.2 от договора/. В договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата- чл.3 от договора. В чл.4 на договора е уговорено задължение на заемополучателя в тридневен срок от сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, като в противен случай дължи неустойка в размер на *** лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към размера на която се добавя сума в размер на ***лв. В чл.10 от Договора за паричен заем е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице.
От приетите заверени копия на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., Анекс към Приложение №1, неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.05.2017 г., Потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Приложение №1/01.05.2019 г., договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД от 03.05.2019 г., препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г., се установява, че „И. А. М.“ АД е прехвърлило на „Агенция за контрол н.просрочени задължения“ ООД своите вземания, произхождащи от договори за заем и договори за потребителски кредити в т.ч. вземането по процесния договор за паричен заем от 21.09.2016 г., а н. 03.05.2019 г. „А. за к. на п. з.“ ООД е прехвърлило на „А.з.с.на в.“ ЕАД всички вземания, произтичащи от договори за заем и договори за потребителски кредит, сред които под №4714 от приложението е вземането по договора за паричен заем №2645243 от 21.09.2016 г., заемополучател И.Р.Д. и следните дължими суми по него към 03.05.2019 г.: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ***лв. неустойка и ***лв. лихви за просрочие.
С
Пълномощно от 14.02.2017 г. /л.22/ цедента „И. А. М.“ АД
е упълномощил цесионера „А. за к. на п.
з.“ ООД, да извършва от негово име уведомяване на всички длъжници за цедирането
на вземанията по сключения Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., включени в подписани приложения №1
между страните, като неразделна част от рамковия договор, с право на
преупълномощаване н.други лица с тези права. С 2 бр.Пълномощни от 03.05.2019 г.
/л.23 и л.24/ „А. за к. на п. з.“ ЕООД като пълномощник на „И. А. М.“ АД е
преупълномощил „А.з.с.на в.“ ЕАД от името на стария кредитор „И. А. М.“ АД и от свое име като цедент на прехвърлените му
вземания да извършва уведомяване на всички длъжници за сключените: Рамков
договор за цесия от 30.01.2017 г. и договор продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.
Към исковата молба са приложени две Уведомителни писма от едн.и съща дата - 14.05.2019 г., /л.25 и л.26/ и с един и същ изх.№ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2645243 и 2 бр. уведомителни писма изх.№УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2645243 от 08.07.2020 г., с които от името съответно на „И. А. М.“ АД и „А. за к. на п. з.“ ЕООД, ищецът„А.з.с.на в.“ ЕАД уведомява ответницата за извършените цесии. Представено е известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД от 17.06.2019 г., след две посещения на адреса на ответника, с отметка на връчителя- пратката не е потърсена от получателя.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението сумата-предмет на процесния договор за заем е получена от ответника на 21.09.2016 г. До договора е извършено само едно плащане с дата 29.10.2016 г. на стойност ***лв.. Остатъка от задължението е както следва: ***лв.главница, ***лв. договорна лихва и ***лв. неустойка, а лихвата за забава за периода от 23.11.2016 г. до 21.02.2020 г. е ***лв., а начина на формирането й е посочен в таблица на стр.4 от заключението.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№496/2020г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът
основава активната си материално-правна легитимация на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. и Анекс
към Приложение №1, неразделна част към тях, сключен
между „И. А. М.“ АД и „А. за к. на п. з.“ ЕООД и
на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен с „А. за к. на п. з.“ ЕООД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото са
налице изрични пълномощни, с които ищецът като цесионер е упълномощен от
цедентите и предишни кредитори от тяхно име да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договорите за заем и договорите за потребителски
кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. От представените уведомления се установява, че са предприети
действия за уведомяване на ответницата за цедиране на задълженията й по
процесния договор за паричен заем от 21.09.2016 г. чрез изпращането им на
постоянен и настоящ, но същите не са връчени. В чл.11 на договора изрично е
уговорено изпращане респ. получаване на всякакви изявления и документи от
заемодателя във връзка с процесния договор да се извършва чрез електронната поща на заемополучателя
т.е. своеобразно фингирано връчване е само на електронна
поща. Както в хода на заповедното производство, така и
в настоящото исковото производство ответникът-длъжник И.Р.Д. не е не е намерена на адреса, посочен
в договора, който адрес по справката в НБДН е настоящият и постоянният й адрес
поради което за да бъдат защитени правата й е назначен особен представител на
основание чл.47, ал.6 във вр. с ал.1- ал.5 от ГПК. Приложените към исковата молба
уведомления за цесия са връчени на назначения от съда особен представител на
ответника.
Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез назначаване на особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /
т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че той не е нито законов, нито договорен
представител и не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с
промяна в материалното правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответницата, то последната като длъжник
не може да се счита за уведомена з.цесията чрез особения представител./ в т.см. определение №567/18.09.2018 г. по
т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д.№154/2017
г. на БАС, решение №262097/30.12.2020 г. по в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС,
решение №260006/07.08.2020 г. по в.т.д.№1085/2020 г. на ОС - Стара Загора,
решение №563/17.10.2019 г. по в.гр.д.№1325/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение
№385/25.07.2019 г. по в.т.д.№ 1237/2019 г. на ОС-Стара Загора и др., решение №262097/30.12.2020 г. по
в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС и др. / По изложените съображения и с оглед на
обстоятелството, че процесните цесии на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не са породили своето действие
спрямо длъжника, съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи
да престира на него, а н.стария кредитор. Предявеният иск с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”А.за с.на в.” ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда Л., ет.*, офис * срещу И.Р.Д., с ЕГН-********** с
настоящ и постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД, за сумите: ***лв. главница,
***лв. договорна лихва от 23.11.2016 г. до 22.05.2017 г., ***лв. обезщетение за
забава от 23.11.2016 г. до 20.02.2020 г. вкл., по договор паричен заем
№2645243 от 21.09.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 21.02.2020 г. до изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед №294/24.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№496/2020 г. по описа
на PC –К. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№496/2020 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: