Мотиви
към присъда № 260001 от 02.03.2021 год.
постановена по
НОХД № 92/2020 г. на ДРС
РП - Дулово е
повдигнала обвинение срещу М.А.С., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. К., ******с
постоянен адрес:***, настоящ адрес: ******, за престъпление по чл. 209, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебното производство подс. М.А.С. и нейният защитник отправят искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие пред първа инстанция при условията и
по реда на глава XXVII от НПК –
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Предвид така
заявеното и съобразявайки разпоредбата на чл.370, ал.2 НПК, беше извършено
предварително изслушване на страните. На подс. М.А.С. бяха разяснени правата по
чл.371 НПК и беше уведомена, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата. Същата призна вината си и заяви, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
Съобразявайки,
че направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на РП - Силистра поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено
престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Счита
същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната
отговорност счита, че справедливото наказание би следвало да бъде една година
лишаване от свобода, редуцирано с 1/3, като същото да бъде определено в рамките
на осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да
бъде отложено със срок на изпитание от три години.
Защитата на
подсъдимата пледира параметри на наказателната отговорност в предложените от
обвинението граници.
Подс. М.А.С.
признава вината си и моли за условна присъда.
От направеното
самопризнание на подсъдимата, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М.А.С. е
омъжена за Х.Б.С., от когото има двама сина - М.и М., които са пълнолетни.
Обвиняемата не живее със съпруга си от 2013 г., въпреки че нямат официален
развод. През м. април 2013 г. синът ѝ - М. Б., тогава непълнолетен, бил
приет в МБАЛ - Силистра, където оперативно му бил отстранен левия бъбрек. Св. М.
Б. бил хоспитализиран и в други болници - УМБАЛ „Св. Марина“, МБАЛ „Св. Анна“ и
СБАЛОЗ „Д-р Марко А. Марков“, всичките в гр. Варна, а впоследствие и в болници
в гр. София, където били установени и други заболявания.
Св. К.К. -
гражданин на Р Турция, желаел да създаде семейство с жена от Р. България. През
м. април 2013 г. чрез свой познат намерил телефон за връзка с подсъдимата и
двамата започнали да комуникират по телефона, като разговаряли на турски език.
Постепенно създали връзка. Подс. М.А.С. обещавала, че ще замине в Р. Турция при
св. К. и двамата ще живеят заедно. Твърдяла, че живее при роднини и са ѝ
необходими парични средства за различни неща. Обещавала, че като замине за Р.
Турция, ще продаде златото, което притежава, за да може да върне парите на св. К..
През м. май 2013 г. подсъдимата заявила, че е претърпяла катастрофа и се намира
в болница в гр. Варна и поискала св. К. да ѝ преведе 6 000 евро, за да
може да плати в болницата. Той обаче решил да не ги изпраща, а сам лично
пристигнал в гр. Варна, в болница „Св. Марина“, където не намерил подс. М.А.С..
Усъмнил се, че е жертва на измама и подал жалба в Първо РПУ в гр. Варна. С
оглед „подготовката на заминаването си за Р Турция“ при пострадалия,
подсъдимата многократно е искала парични средства от пострадалия, като
изтъквала различни причини за това.
Паричните
средства, изпратени от пострадалия К.К., подс. М.А.С. получила на 8 пъти през
системата за парични преводи Уестърн Юнион, както следва:
- 100 евро на 22.04.2013 г. с платежен
документ № **********
- 300 евро на 24.04.2013 г. с платежен
документ № **********
- 600 евро на 24.04.2013 г. с платежен
документ № **********
- 2 600 евро на 25.04.2013 г. с платежен
документ № **********
- 2 600 евро на 25.04.2013 г. с платежен
документ № **********
- 60 евро на 04.05.2013 г. с платежен документ№
**********
- 270 евро на 16.05.2013 г. с платежен
документ № **********
- 1 000 евро на 20.05. 2013 г. с
платежен документ № **********
Общият размер на
изпратените от пострадалия К.К. и получени от подс. М.А.С. парични средства е 7
530.00 евро, чиято левова равностойност е 14 727.40 лева.
Част от
паричните средства обв. С. получила в гр. Варна и гр. Свиленград.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимата, направени
в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите К.К. и М. Б. Х.,
дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимата
самопризнание и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, а също и от
приобщените по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира
и изцяло се доверява на показанията на свидетелите, като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите
доказателства по делото. Същите разкриват така приетата за установена
фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни моменти, които са
им станали достояние и които са предмет на доказване в настоящото производство.
В смисъла на гореизложеното следва да се отбележи, че показанията на цитираните
свидетели изцяло синхронизират на наличните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира в пълнота като обективни, достоверни и неоспорени от
страните.
Доказателствената
съвкупност разкрива факти, касаещи инкриминирания момент и място, както и
измамливите действия на подсъдимата, тези с които възбудила и поддържала
заблудата у пострадалия, както и имущественото разпореждане от страна на
последния със средствата си.
При
постановяване на присъдата, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимата,
което в контекста на гореобсъденото, изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
С оглед
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода 22.04.2013 г. -
20.05.2013 г. в с. С., общ. Дулово, обл. Силистра, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез проведени
телефонни разговори е възбудила и поддържала заблуждение у турския гражданин ****(К.К.),
за това, че ще замине за Република Турция и ще заживее с него, но е изпаднала в
затруднение и са ѝ необходими финансови средства и с това в Република
Турция му е причинила имотна вреда в размер на 14 727.40 /четиринадесет хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляващи
левовата равностойност на 7 530.00 /седем хиляди петстотин и тридесет/ евро.
От обективна
страна – с действията си подсъдимата е реализирала обективните признаци от
състава на престъплението „измама”, тъй като през инкриминирания пеирод е
възбудила и поддържала заблуждение у пострадалия, като създала неверни представи
относно действителните си намерения и действия, с които го е мотивирала да
ѝ предостави 7 530.00 /седем хиляди петстотин и тридесет/ евро.
Измамливите действия на подсъдимата се обективирали чрез активна комуникация,
която осъществявала с пострадалия по телефон, чрез ловките ѝ и
манипулативни действия и реакции.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпване на
общественоопасните последици и е желала настъпването им. Съзнавала е
противоправността на деянието, като умисълът се обективира от действията
ѝ, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и
приобщените писмени и веществени доказателства. В крайна сметка подсъдимата се
е възползвала от създаденото у пострадалия заблуждение, а именно - неверните му
представи, че ще замине за Република Турция и ще заживее с него и получавайки
достъп до изпратените в помощ пари, същата е получила имотната облага. Реализацията
на целта на подсъдимата – да се облагодетелства, е станала възможна чрез
осъществяване на измамливите ѝ действия, като тя изначално е била наясно,
че действителните факти не са такива, каквито се представят, но именно, тези
факти ще мотивират турския гражданин да ѝ преведе парите си.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Съдът взе предвид следното:
В случаите на
проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371,
т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият
състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдимата, които да оправдаят приложението на
чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен
съобразно чл. 58а НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се
съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
За извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на М.А.С.,
съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да доведат до извод за приложение на чл. 55, ал.1 от НК И при
индивидуализацията на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът прие, че следва да се вземе предвид, че не се касае
за деец с висока степен на обществена опасност, като към момента на извършеното
деяние тя е била неосъждана. Относно
конкретния размер на наказанието, което следва да се наложи, съдът съобрази, че
наказание от законовия минимум от една година се явява напълно адекватно на
обществената опасност на деянието и на дееца, съотнесено към конкретиката на
казуса, което след намаляване с една трета, става наказание от 8 осем месеца
ЛОС, което на основание чл. 66 НК следва да се отложи с три години изпитателен
срок.
Съдът прецени,
от друга страна и размера на нанесената вреда на пострадалата -14 727.40
/четиринадесет хиляди седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет
стотинки/, която към момента на деянието надхвърля повече от няколкократно
установената за страната минимална работна заплата към - 22.04.2013 г. -
20.05.2013 г. в размер на 310.00 лева, съгласно ПМС № 250/11.10.2012 г., което
се явява утежняващото вината обстоятелство, още повече, че подсъдимата е
поискала от пострадалата дори и по-голяма сума от 7 530.00 /седем хиляди
петстотин и тридесет/ евро.
Всички тези
обстоятелства мотивираха съдебния състав да определи наказанието при прилагане
на чл. 54, ал.1 НК, но да наложи предвидения в закона минимум, а именно - една
година лишаване от свобода, което по изложените по – горе вече аргументи да
бъде намалена с 1/3 до размер от осем месеца
и да бъде отложено с три години изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК.
Съдът тук при
индивидуализацията на наказанието, съобрази и демонстрираното от страна на
подсъдимата поведение по време на процеса пред съда, като същата се яви редовно
на проведеното съдебно заседание и не е ставала пречка за отлагане на
делото. Именно, с оглед всичко дотук
изложено, съдът намира, че не само на подсъдимата не се налага да ѝ бъде
налагано ефективно наказание, а условно такова, за което са налице всички изискуеми
от закона предпоставки, но и същото следва да е при определена индивидуализация
на размера на наказанието от минимума от една година, след редукцията – 8
месеца - който според съдебния състав се явява адекватен на обществената
опасност на дееца /ниска/ и на обществената опасност на деянието. Този размер
съдът намира за относим към целите на чл.36 НК, като счита, че така наложеното
наказание се явява достатъчно, за да доведе до превъзпитание на подсъдимата, да
я възпре от извършване на други престъпни посегателства и да ѝ помогне да
преосмисли поведението си като един редови гражданин на страната, който спазва
законите в нея.
На следващо
място направеното от подсъдимата самопризнание се отразява в задължителното
намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид
повторно като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете, че се касае за престъпление, засегнало важни обществени
отношения и за престъпни деяния, които са широко разпространени в обществото
понастоящем, както и че засягат доброто име и престижа на Държавата.
Съдът намира, че
следва в допълнение да посочи във връзка с разпоредбата на чл.301, ал.4 от НПК, че предвид факта, че
съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което
ѝ е било повдигнато обвинение /по арг. На чл.301, ал.1, т.2 от НПК/, то
не следва да преценява дали същото не представлява административно нарушение, предвид
факта, че същото е престъпление и то тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК.
По отношение на
предявения от гражданския ищец иск за претърпените имуществени вреди, съдът
счита, че същият е допустим и основателен. Претендира се гражданска отговорност
за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица. Съобразно съдебната практика гражданският иск
е допустим в наказателния процес, само ако вредата е настъпила от деяние на
подсъдимия, за което е осъден. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
имуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили
за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което са
възникнали вредите и те са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
доказани. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде
съответен на частта на нанесените имуществени вреди, като се вземе предвид
размерът на иска предявен от ищеца.
Ето защо, съдът
е уважил гражданския иск, предявен от гр. ищец срещу подсъдимия, до размера,
който е бил предмет на обвинението повдигнато с обвинителния акт.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати направените деловодни
разноски в полза на ДРС
На основание
чл.309, ал.4 от НПК, съдът счете за необходимо да отмени взетата на досъдебното
производство мярка за неотклонение, а именно „Подписка”.
Ръководен от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: