Решение по дело №538/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е А. Т. А. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], оф.2. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат С. К. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000018/07.01.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че с подробно описани наказателни постановления, които са влезли в сила, на А., в качеството му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки и СУМПС не е било върнато. Затова, с посочено правно основание чл.171 т.4 от ЗДП, ответникът е приложил ПАМ, с която е разпоредил изземване свидетелството за управление на жалбоподателя.

В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че не са налице основанията за налагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДП. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000018/07.01.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя А., на основание чл.171 т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва :

1. НП № 21-0769-002398/16.07.2021г. на сектор ПП при ОДМВР Бургас, влязло в сила на 10.02.2022г. – отнети 6 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 26.01.2022г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

2. НП № 22-0769-000420/19.04.2022г. на сектор ПП при ОДМВР Бургас, влязло в сила на 15.02.2023г. – отнети 6 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 31.01.2023г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

3. НП № 23-0434-000843/20.11.2023г. на Второ РУМВР Бургас, влязло в сила на 26.09.2024г. – отнети 8 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 11.09.2024г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

4. НП № 24-7779-000034/13.05.2024г. на РУМВР Камено, влязло в сила на 04.06.2024г. – отнети 10 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 20.05.2024г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

5. НП № 24-7779-000118/17.06.2024г. на РУМВР Камено, влязло в сила на 18.07.2024г. – отнети 10 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя 03.07.2024г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

Жалбоподателят не е оспорил подписите, положени при връчването на горните наказателни постановления.

Като доказателство по делото е приложена „справка картон на водача“, представляваща неподписана разпечатка в табличен вид на данните относно А. А., съдържащи се в електронната информационна система на МВР. В справката надлежно са отразени релевантните данни, произтичащи от описаните по-горе наказателни постановления. В справката не са отразени данни за възстановяване на контролни точки в периода след влизане в сила на първото постановление, т.е. след 10.02.2022г. Липсват представени други доказателства за осъществяване на това твърдяно от жалбоподателя обстоятелства. Затова съдът приема, че липсва възстановяване на контролни точки в посочения период.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му пълномощия със Заповед № 251з-5636/10.10.2023г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДП. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма и са изложени мотиви. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха допуснати при издаването на заповедта съществени процесуални нарушения. С оглед характера на заповедта като принудителна административна мярка и целите на издаването и, дефинирани в чл.171 от ЗДП, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, актът е издаден незабавно при констатиране на обстоятелствата, предвидени в закона. Органът е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК да издаде акта след като служебно събере необходимите доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. След това заповедта е надлежно съобщена на адресата, с което е осигурена правото му да получи съдебна защита с оглед проверка законосъобразното и издаване. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Материалният закон също е приложен правилно. В разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а именно след като са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Предвид това, за да са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки – (1) на лицето да са отнети всички контролни точки по съответния ред, след което (2) лицето да не е върнало своето СУМПС.

В конкретния случай не е спорно, че адресата на мярката не е върнал своето СУМПС към момента на издаването на заповедта. Спорно е обаче дали е имало основания за такова връщане, а именно дали са му били отнети всички контролни точки, с оглед твърдението на жалбоподателя, че през процесния период е имало възстановяване на контролни точки, реализирано по надлежния за това ред. В тази връзка съдът констатира, че преди издаването на заповедта органът правилно е извършил проверка на обстоятелствата относно А., въведени в централизираната автоматизирана информационна система по чл.27 ал.2 от Наредба № І-157 от 01.10.20002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Проверката е констатирала липса на отразено пълно или частично възстановяване на контролните точки на водача. В тази връзка съдът взема предвид, че данните в информационната система представляват производно доказателствено средство и същите, съобразно чл.27 ал.1 от Наредба № І-157 се генерират въз основа на посочените първични документи. Затова оборване на доказателствената им стойност става не чрез твърдения на страната, а при констатираното противоречие между първичните и производните доказателствени средства, каквото органът (както и съдът) не е констатирал. Правилно е констатирано, че към посочената в системата дата на А. са били отнети всички контролни точки. Ние са налице основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отхвърли оспорването.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А. Т. А. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], оф.2, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000018/07.01.2025г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.