Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
11.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
81 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „Нуке” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя му Т. Р. Т., срещу Решение
№260116 от 20.04.2021 год., постановено по АНД №1345/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление
№09-002472 от 12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали.
Постановеното от РС –
Кърджали решение се оспорва с твърдения за незаконосъобразност и неправилност,
постановяване в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните
изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява дружеството
да е осъществило административно нарушение, за което е издадено наказателно
постановление №09-002472 от 12.11.2020 год. на директор на Дирекция „Инспекция
по труда” – град Кърджали. Сочи, че управителят на дружеството „НУКЕ” ЕООД, с
ЕИК ***, до 23.10.2020 год. бил Т. Б., гражданин на ***, роден на *** год. в ***,
с национален паспорт №***, издаден в *** на 20.01.2011 год., валиден до
20.01.2021 год., с *** граждански №***, живущ на адрес: ***, който не владее
български език. Сочи също, че в чл.43, ал.1 от ЗАНН било предвидено АУАН да
бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис и че
предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го
владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и заявят изрично езика, на
който желаят превод, се назначавал преводач, съгласно чл.21, ал.2 от НПК.
Излага и довод, че тези нормативно установени изисквания гарантират и
обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство, включващо и
възможността да разбере ясно, какво е нарушението, което се твърди да е
извършил. Твърди, че в случая, АУАН не е предявен в присъствието на преводач,
каквото е изискването на закона и следва да се приравни на непредявяване на
акта за установяване на административно нарушение и че при тези факти и предвид
текста на чл.52, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган, когато констатира, че актът не
е бил предявен на нарушителя, е следвало да го върне за предявяване по
предвидения в закона ред, което в конкретния случай не е било направено.
Твърди, че непредявяването на АУАН по съответния ред е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславя незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление и че като не е обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна
на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, с жалбата моли настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Кърджали и да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателно постановление №09-002472 от
12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, както и моли да бъде осъдена Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, да заплати на касатора направените по делото
съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. От пълномощника му е
постъпила молба за даване ход на делото и съображения за неправилност на
обжалваното решение, идентични с изложените в касационната жалба.
Ответникът - Директор на ДИТ – Кърджали, чрез
пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна и посочва
съображения за правилност на обжалваното въззивно
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „ГИТ”, София. Представя писмена защита с подробно
развити доводи за правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
неправилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. №
1345/2020 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е
потвърдил наказателно постановление №09-002472 от 12.11.2020 год., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, за нарушение на чл.152 от КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, на „НУКЕ” ЕООД ***, ***, с ЕИК ***,
в качеството му на работодател. Със същото решение, Районен съд е осъдил „НУКЕ”
ЕООД ***, ***, с ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” – град София, сумата от 100.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РС – Кърджали е приел за установено, че на
08.10.2020 г., при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
по документи, представени в ДИТ – Кърджали – присъствен график за месец август
2020 г. за действително отработените дни и часове на работниците и служителите
в обект на контрол: ресторант „ Нуке” (***),
стопанисван от „Нуке” ЕООД било установено, че лицето
А. Н. И. – управител на обекта, работила на 07.08.2020 г. втора смяна с работно
време от 14.00 до 22.00 часа, а на 08.08.2020 г.
работила първа смяна 08.00 часа до 16.00 часа. Направен бил извод, че
работодателят не е осигурил непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа на
управителя А. И.
РС – Кърджали е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства и е достигнал до извод за доказаност
на описаното нарушение на чл.152 от КТ, съответно – липса на съществени
нарушения в административнонаказателната фаза по
съставяне на АУАН и връчване на наказателното постановление.
Решението е правилно.
РС – Кърджали правилно е установил
фактическата обстановка, на която съответстват изводите за законосъобразност на
наказателното постановление.
Основното, а всъщност и единственото
оплакване в касационната жалба е, че е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство – при предявяването на съставения АУАН, което довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и че като не е обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, районният съд
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и
постановил незаконосъобразно решение. Настоящата съдебна инстанция намира,
противно на твърденията в касационната жалба, че не е налице нарушаване на
правото на защита на наказаното лице в извънсъдебната фаза на проведеното административнонаказателно производство. В жалбата до
Районен съд - Кърджали, с която се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление, с което е санкциониран касаторът в
настоящото производство, единственото посочено оплакване е, че съставеният АУАН
не е бил предявен в присъствието на преводач и това следвало да се приравни на
непредявяване на акта, като това съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславящо незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Безспорно е, че към момента на предявяване на
съставения АУАН, управителят на дружеството, сочено за нарушител, е ***
гражданин, който не разбирал български език или поне не го е разбирал добре. В
тази връзка, предвид оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че правото на
безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
регламентирано в чл.6, §3, б.„е” на ЕКПЧ, като това право, на национално ниво е
защитено с нормата на чл.21, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс чрез
принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл.55, ал.3 от НПК,
съгласно която, обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на
решението на въззивната инстанция и на решението на
касационната инстанция. Настоящото производство обаче, не представлява същинско
наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление и преидвид това, настоящият съдебен състав споделя
разбирането, че в Закона за административните нарушения и наказания, който
регламентира производството по установяване и санкциониране на
административните нарушения, каквото е процесното,
санкционирано с оспореното пред Кърджалийския районен съд наказателно
постановление, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на
установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане
на нормите на НПК по тези въпроси принципно не може да стане на основание чл.84
от ЗАНН, тъй като неговите препращане към нормите на НПК е приложимо за
производството по обжалване на наказателните постановления пред съда, т.е. в
съдебната фаза на обжалване. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55,
ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 год.,
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Споделя се обаче
извода, че при установяване на нарушението и респ. съставянето и предявяването
на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно
с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване или не на преводач.
В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави
формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице, макар
че в случая, от събраните по делото гласни доказателства да става безспорно
ясно, че такъв преводач, макар и не заклет, е имало и същият е превеждал и
обяснявал на *** език на управителя на соченото за нарушител дружество, за
какво нарушение е съставен акта и какви ще са евентуалните последици от това.
На следващо място, вярно е, че и ЕСПЧ и Съда
на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за
административни нарушения на „наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е
вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на
ЕСПЧ по делото K. and I. v. Bulgaria
mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се
съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010 год. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация
в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции
за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства може да се направи извода, че бившият управител на
дружеството – касатор, на когото е бил предявен
съставения АУАН, макар и *** гражданин, е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено
наказателно постановление. Извод затова настоящата касационна инстанция прави,
като взе предвид показанията на разпитаните в съдебно заседание пред районния
съд свидетели И. С., К. С. и А. П., първата от които актосъставтел,
а вторите две присъствали лично при предявяването на акта и които категорично и
без колебание в показанията си сочат, съставеният АУАН е бил преведен устно, на
*** език, на управителя на соченото за нарушител дружество, от техен колега - А.
С., който владеел *** език, като в показанията си свидетелката С. е посочила,
че управителят на дружеството накрая дори им благодарил на български език. В
абсолютно същия смисъл са и показанията на свидетеля А. С. С., който е бил
помолен да извърши устния превод и да съдейства на колегите си при връчването
на акта, като в показанията си същият категорично заявява, че е превел
съставения АУАН на управителя на дружеството „НУКЕ” ЕООД, като подробно му е
обяснил, за какво е съставен акта, какви предписания не са били изпълнени от
дружеството, респ., какви документи е следвало да се държат на разположение в
обекта на проверка. В показанията си и този свидетел е заявил, че след като е
превел на *** език съдържанието на акта и след като провел разговор с
управителя на дружеството, сочено за нарушител, последният му казал, че след
като има нарушение, ще си поеме последиците и ще плати санкциите и дори му
благодарил на български език. Обстоятелството, че този свидетел - А. С. С. е
извършил устния превод на съставения АУАН се установява и от показанията на
самия бивш управител на санкциониранато дружество
„НУКЕ” ЕООД, а именно – Т. Б., дадени в съдебно заседание, проведено на
16.02.2021 год. В тази връзка, неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на нарушителя, че АУАН не е предаявен в
присъствието на преводач и че по този начин било накърнено правото на защита на
наказаното лице, в случая на дружеството „НУКЕ” ЕООД ***. Нарушенията, които са
били извършени от дружеството, според настоящия касационен състав, са станали
съвсем ясни на управителя на същото дружество още в момента на съставяне и
предявяване на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за
него език, а именно – на *** език, от свидетеля А. С. С.
На следващо място, от страна на соченото за
нарушител дружество своевременно е бил упълномощен правоспособен адвокат, за
защита на интересите му чрез обжалване на наказателното постановление пред
съда, който адвокат е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Следователно, дори хипотетично да се приеме липса на надлежен превод на
съставения АУАН, това по никакъв начин не е попречило на наказаното лице да
реализира в пълна степен правото си на защита срещу наказателното
постановление, защото съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН, във вр.
с чл.314, ал.1 от НПК, в качеството си на въззивна
инстанция районният съд проверява изцяло законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
от една страна, а от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице
е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за
нарушение и в защита на своите права, което на практика не е било сторено.
Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно
производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл.1, §3 от Директива
2010/64/ЕС на Европейския паярламент и на Съвета от
20 октомври 2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с
компетентност по наказателно-правни въпроси и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай,
настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да ангажира адвокат,
да подаде своевременно жалбата до съда и да се яви в съдебно заседание, за да
реализира лично защитата си, като в тази връзка да поиска назначаване на
преводач, което обаче в конкретния случай не е било необходимо, тъй като още
към момента на подаването на жалбата против издаденото НП до районния съд,
едноличен собственик и управител на наказаното дружество вече е било друго лице
– български гражданин, който за който няма твърдения да не владее и да не
разбира български език и което своевременно е упълномощило адвокат, който
надлежно да защитава интересите му.
Поради изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че в рамките на проведеното административнонаказателно
производство в неговата извънсъдебна фаза е бил осигурен надлежен превод на
съставения акт за нарушение, на разбираем за управителя на соченото за
нарушител търговско дружество, език – *** език и по такъв начин, че наказаното
лице е разбрало какви административнонаказателни
обвинения му се вменяват и на второ място - на това основание намира, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които да са накърнили
правото му на защита. Като е достигнал до същите изводи и с обжалваното решение
Кърджалийският районен съд е изменил процесното
наказателно постановление, то той е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, като следва да се добави в тази връзка, че при извършената
служебна проверка настоящата инстанция не констатира от районния съд да са
допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, макар в касационната жалба да не са посочени конкретни основания , а
се съдържа само твърдение.
Следва да се посочи, че е правилен и извода
на РС – Кърджали за доказаност на нарушението по
чл.152 от КТ, предвид прието заверено копие на присъствен график за месец
август 2020 г. и липса на каквито и да са твърдения, че той не отразява
действително отработеното време. Следва да се посочи, че в приетия график е
отразено, че той отговаря на действителното отработените дни на работниците в
обекта за месец август 2020 г., като е поставена дата на отбелязването –
08.10.2020 г., име и подпис на лицето, което е отразило посочения факт.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременното направената от процесуалния представител на ответника по касация
претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр.
с ал.3 от ЗАНН, следва в полза на административнонаказващия
орган/АНО/ да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и който размер се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
120 лева. В случая, по настоящото касационноадминистративно-наказателно
дело е проведено само едно съдебно заседание, в което се е явил процесуалния
представител на АНО и е осъществил процесуално представителство, изложил е
съвсем кратки съображения в хода на делото по същество и е изготвил и
представил в съдебно заседание и писмена защита. Поради това съдът намира, че
следва да се уважи претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, в минимално предидения размер от
80.00 лева, като същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 260116/ 20.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1345/2020 г. по
описа на РС – Кърджали.
Осъжда „Нуке”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева
(осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.