Решение по дело №960/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..

 

гр. В. Търново, 09.09.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 25.08.2020год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков НАХД № 960 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от адв. И.А., в качеството му на защитник на С.С.Г., ЕГН **********, управител и представляващ на „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване в гр. П**** ул. *****, кантора № 9 против ЕФ серия К № 2137353 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 602 на ОД МВР В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ДЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Наведени са оплаквания за незаконосъаобразност на обжалвания ЕФ, обективиращи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Направено е искане в тази насока. В съдебно заседание редовно и своевременно призован не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

            Въззиваемата страна – ОД на МВР гр. В. Търново, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована.

            Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

На 05.06.2018г., в 16.26ч., на ПП I-4 ( София - Варна), при км. 135 +500, в района на КОО "Оазис", в посока на гр. В. Търново, при ограничение въведено с П.З В- 26 (забранено движението със скорост по - висока от 60 км.ч), за движение извън населено място, с АТСС, тип мобилна система, TFR1-M № 602 е заснето движението на МПС л.а Сеат, модел "Ибиза", с регистрационен номер *****, със скорост от 80 км/ч. (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 20 км.ч. Въз основа на заснемането (клип № 3581) е издаден електронен фиш, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от , за което и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба на жалбоподателя С.С.Г., в качеството му на законен представител на "КАР - 1 БГ " ЕООД, в размер на 50,00лв.

До приключване на разглеждането на делото пред ВТРС, не са събрани  доказателства за връчването на ЕФ на нарушителя.

В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП и при разглеждане на делото пред ВТРС, жалбоподателят не е направил възражение относно авторството на деянието, като не е представил и доказателства оборващи установените по делото факти.

 На 10.06.2020г., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба срещу него, пред компетентния съд - ВТРС.

            Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 , се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

            Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

            В конкретния случай, при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения.

Спазени са законоустановените срокове за започване и приключване на административното производство визирани в разпоредбите на чл. 34 и чл.82 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на 05.06.18г., а самия електронен фиш е издаден на 27.06.18г. - в шестмесечния срок от заснемане на нарушението, което обстоятелство се установява от съдържащите се данни в тази насока в два броя - разпечатки.

            При извършената служебната проверка съдът констатира, че формално обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по  чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че същото е осъществено на 05.06.2018г., в 16.26ч., на ПП I-4 ( Сафия - Варна), при км. 135 +500, в района на КОО "Оазис", в посока на гр. В. Търново, и е свързано с управление на МПС, собственост и ползвано от „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК *********,  представлявано от С.С.Г., ЕГН **********, със скорост от 80 км/ч, при ограничение 60 км/ч., за движение извън населено място, въведено с П.З, В - 26 .

            Констатираната скорост е получена при отчетен толеранс в полза на водача, от минус три км.ч., от отчетената с техн. средство скорост от 83 км. ч. Превишението от 23 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС, тип мобилна система, TFR1-M № 602 и снимков материал № 3581. От снимковия материал се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш.

            Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство "TFR 1-M" № 602, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 6-7-17 от 18.10.2017г.

            Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Съдът приема, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от въззивника административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП.

Настоящият състав приема, че правилно е определен субекта на наказателна отговорност в лицето на жалбоподателя. В конкретния случай е установено, че моторното превозно средство, което се е движило с превишена скорост, е собственост на юридическо лице „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК 200381133със седалище и адрес на управление в гр. Б, Ж.К *******р, представлявано от С.С.Г., ЕГН **********.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от , когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговият законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. На основание чл.189, ал.5 от , законния представител на юридическото лице има възможност в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да предостави на органите на МВР писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Такава декларация жалбоподателят не е депозирал. След като не се е възползвал от тази законова възможност (указания, за която се съдържа във всеки електронен фиш, в това число и в процесния), въззивникът не може да навежда възражения свързани с авторството на деянието, тъй като то, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.2 от , не се изследва. При установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство може да се констатира самото нарушение, автомобила, с който е извършено и в съответния регистър на КАТ да се установи кой е собственикът, респективно ползвателя на този автомобил. С автоматизираното техническо средство не може да се установи кой управлява автомобила. По тази причина законодателят е дал възможност на собственика на автомобила (ползвателя) с разпоредбата на чл.189, ал.5 от да декларира конкретни обстоятелства свързани с авторството на деянието, а именно да посочи лицето, на което е предоставил автомобила на датата и часа, посочени в електронния фиш. След като собственика (ползвателя) не е направил това, законът е предвидил той лично да понесе отговорността, която в случая е такава, заради обстоятелството, че е собственик/ползвател на автомобила, а не, защото се твърди, че лично той е управлявал автомобила по времето, когато е констатирано нарушението. С.С.Г. е наказан, тъй като е законен представител на юридическото лице собственик и ползващо автомобила, с който е установено извършването на нарушението, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.2 от . За това е без значение дали лично той е управлявал автомобила.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

По изложените съображения съдът намира,че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2137353 на ОД на МВР – В. Търново, с който на С.С.Г., ЕГН **********, управител и представляващ на „КАР 1 БГ” ЕООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване в гр. П, ул. ***** ***** е наложено на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от административно наказание - глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд В. Търново, по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :