РЕШЕНИЕ
№ 108/12.12.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 6 ноември 2019 Г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ АЛБЕНА ЗЪБОВА
РОСИЦА СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 327 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по в.гр.дело №310/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б. е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Н. С. Т. , Н. С. Г. и М. Н. Г. против решение № 278/15.07.2019 г. по гр.дело № 666/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Иска се отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Навеждат се оплаквания, че изводът на съда, че терминалното състояние на прехвърлителя по сделката към датата на извършването сочи, че тя е сключена без основание, е в противоречие с последователната и непротиворечива съдебна практика ; не е съобразено и обстоятелството, че процесният договор е сключен и с оглед минали грижи и издръжка, не е доказано знанието на приобретателите за предстоящата смърт на прехвърлителя и намерението им да не изпълняват задълженията си по договора; допускането на предстоящата смърт на прехвърлителя не е равнозначно на знание за скорошна неизбежна смърт и не лишава престациите от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като изводите на назначената съдебно – медицинска експертиза почиват единствено на документи, които са непълни , а не на лични впечатления. Липсата на достатъчно медицински данни опровергава извода за знание у приобретателите за предстоящата смърт на прехвърлителя. Съдът е кредитирал единствено показанията на св. Х. относно приема на И. П. на 29.03.2018 г. и неоснователно не е взел предвид показанията на другите свидетели за периода, предхождащ датата на сделката .
Молят да им бъдат присъдени разноските за въззивното производство.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв. К. , пълномощник на М. И. П. Оспорва я като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено решението.
Счита доводите в жалбата, касаещи назначените в предходната инстанция и неоспорени медицински експертизи за невярна, неточна и откъслечна интерпретация. По делото е безспорно установен престоя на И. П. в болнични заведения през 2018 г. и приложените му ампутации на крайниците. Личният му лекар е издал на 23.03.2018 медицинско направление, без да осъществи личен контакт с пациента, което сочи недостоверност на показанията и, тъй като е било физически невъзможно да бъде извършен преглед с оглед посоченото от нея време и място .
И трите медицински експертизи по делото са категорични относно изключително тежкото общо състояние и опасността за живота на И. П. към датата на последния му болничен прием на 27.03.2018 г. Експертизата е констатирала липса на медицинска документация, но вещото лице Б. е посочило в съдебно заседание наличието на аминна метаболитна енцефалопатия в резултат на диабет, водеща до възбуждане на мозъка с объркващи моменти и временна неадекватност към околната среда. Посочено е, че към датата на болничния прием състоянието на пациента е станало „свръхспешно“ , включително и поради съществуващата гангрена.
Моли да и бъдат присъдени разноските за въззивното производство. Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и след цялостен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е прогласил за нищожна, поради липса на основание на сделката, обективирана в нот.акт №41, том I, рег. №1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус И. К. в частта, в която упълномощената Н. С. Т. прехвърля на себе си и своя брат Н. идеални части от имота, предмет на сделката, собственост на И. Н. П. - 36/48 ид.ч. от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 07079.830.133.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: гр. Б., п.к. 8000, ул.“. №*, описана по скица №15- 168545/20.03.18г. - 4 етажна със ЗП 103кв.м., РЗП 412кв.м., заедно с 323,33/971кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.830.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-1078-09.02.2015г. на Началник на СГКК - гр. Б. адрес на поземления имот: гр. Б., п.к. 8000, ул.“. № *; с площ от 971 кв.м., при съседи: 07079.830.271, 07079.830.139, 07079.830.132 и 07079.830.210, срещу поето задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя за минало време и за напред.
За да приеме решението си съдът е обсъдил представените по делото доказателства, от които направил извод, че очевидно за приобретателите е било терминалното състояние, в което се е намирал прехвърлителят към датата на сделката и тя е сключена без основание и като такава е нищожна.
Поради уважаването на главния иск съдът не е разгледал предявения евентуален иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение.
Ищцата е поискала от съда да установи нищожност на договор за издръжка и гледане, сключен от нейния баща и наследодател в полза на ответниците Н. , като в молбата си е твърдяла, че не са полагани грижи и не е давана издръжка от тях както в минало време, така и след сключване на договора и сделката е извършена при тяхно знание за особено тежкото му здравословно състояние. Така предявения иск е с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД
С нот.акт №41, том I, рег. №1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус И. К. И. Н. П. / поч.2018г./ и М. Н. Г. / сестра на първия и майка на последните двама/, действащи чрез общия им пълномощник Н. С. Т. , са прехвърлили на Н. С. Т. и Н. С. Г. процесния имот.
Сделката е изповядана 29.03.2018г.
Прехвърлителят П. е починал на 04.04.2018г.
Ищцата е негова дъщеря и единствена наследница, което се установява от представеното удостоверение за наследници..
Пълномощното, с което прехвърлителят е упълномощил племенницата си, отв. Т., да го представлява, носи неговия отпечатък от десен палец и е заверено от нотариуса на 23.03.2018г. Разпитан, нотариус К. пояснява, че той е бил грамотен, но ръката му силно е треперела и не е могъл да изпише трите си имена, поради което нотариусът предложил да поставят отпечатък от палец. При разговора, проведен от него с прехвърлителя, последният говорел много тихо и казвал само „да“, бил подпрян на стената в полулегнало състояние.
Св. П., като личен лекар на прехвърлителя и издател на медицинско направление, послужило за удостоверяване на състоянието му при сделката, заявява, че лично го е постила в дома и потвърждава, че състоянието му непрекъснато се влошавало.
Упълномощителят е бил грамотен, което не се спори и се установява с писмени доказателства. Не е установена медицинска документация към момента на изготвяне на пълномощното, от която да явства наличие на тремор на ръцете до степен да не може да пише. Не се установява по медицински данни да е имал недъг по смисъла на чл. 579, ал.2 ГПК.
Установено е по делото, че от м.февруари 2018 год. починалият И. П. е бил приеман няколкократно в Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ Б. , където са били извършени ампутации на пръсти на краката, ходило и накрая – бедрена ампутация. Лекуван е в болницата от 07.02.2018 год. до 09.02.2018 год., 12.02.2018 до 21.02.2018 год., от 24.02.2018 год. до 12.03.2018 год., от 27.03.2018 год. до 04.04.2018 год., когато умира в болничното заведение. В последната епикриза е поставена окончателна диагноза ХАНК ІV;Гангрена исхемика педис синистра, а като придружаващи заболявания са описани исхемична болест на сърцето, хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност, инсулинозависим захарен диабет, с периферни съдови усложнения, сърдечна недостатъчност, неуточнена, остра дихателна недостатъчност, състояние след трансметатарзална ампутация на ляво ходило, състояние след ампутация на първи пръст на дясно ходило.
На 27 март 2018г. в 22,42 часа е приет по спешност / епикриза на л.26/ в УМБАЛ Б. , където на 04.04.2018г. е починал.
Видно от съдържанието на договора, грижите и гледането са уговорени както за бъдеще време, така и е изразена благодарност за положените грижи и гледане за минало време, без уточнение.
По делото по несъмнен начин от приетите без оспорване заключения на съдебно медицинските експертизи се установява, че от 23.03.2018г. до смъртта си прехвърлителят е бил в тежко общо състояние, поради бързо прогресиращо заболяване. В.л. д-р Б. пояснява, че на 23.03.208г. е издаден амбулаторен лист от ОПЛ с диагноза Е. и тромбоза на артерии в долни крайници с придружаващи заболявания, Г. , неинсулинозависим диабет с периферни съдови отношения. Вещото лице е категорично, че това е спешно състояние, но без данни да е хоспитализиран. От документираното състояние на починалия вещото лице прави извод за поне тримесечен болков синдром тип фантомна болка, който прави болния зависим, объркан, на моменти неадекватен. Вещото лице д-р М. пояснява записаното в епикризата от 04.04.18г. „елементарно контактен“ като състояние, в което болният все още е в съзнание, но замъглено, може да диша самостоятелно, но може да отговаря само с кратки отговори „да“, „ не“, не може да води диалог, „не може да подписва пълномощни“.
От разпита на свидетелите П. , Х. , А. , Г. и К. се установява, че прехвърлителят и дъщеря му са живеели заедно, тя се е грижила за него, но поради навика му да пие „много алкохол“, /показания на св. П. , А. / тя е отказвала да му дава пари, а вместо това е плащала сметките, зареждала е хладилника с храна и е поела разходите за къщата. През есента на 2017г. ищцата се преместила от жилището поради влошени отношения, но не са прекъснали контакти. Към този момент, според свидетелите, той се е обслужвал сам, самостоятелно се е движел / св. Г. потвърждава, че му е гостувал в с. З. през ноември 2017г./ , а помощ в домакинството му е оказвал св. Х. / св. П. , св. Г. /.
Влошаване на състоянието му настъпва през м. февруари 2018г., когато е ампутирано ляво ходило и пръст на дясно ходило и до смъртта си с малки прекъсвания е в болнично заведение.
Ответниците Т. и Г. , като племенници са знаели за състоянието на прехвърлителя най-рано към момента на издаване на пълномощното. Този извод се подкрепя от показанията на св. П. март Н. каза, че чичо е много зле, не говори“. Св. Х. , потвърждава, че в разговор с отв. Г.и отв. Т. за евентуално кръвопреливане е заявила, че няма да се прелива кръв, т.е. била е запозната със състоянието му.
При преценка на доказателствата относно полагани грижи за минало време от страна на ответниците, съдът съобрази следното:
От подробните показания на всички свидетели може да се направи извод, че поради родствената връзка и живеейки наблизо до дома му най-вече сестра му, отв. Г. му е помагала - / св. А. му е понякога да обядва, да вечеря“, услужвала му е с дребни суми, придружавала го е на преглед при личния лекар. Св. Х. , св. П. , св. Г. потвърждават, че не са възприели въпреки близостта си с прехвърлителя, неговите племенници- отв. Т. и отв. Г. да полагат грижи за него или да го издържат преди м. март 2018г. Св. Г. споделя за обсъждане между приятелите да му предложат месечна сума, но той отказал, заявявал че дъщеря му го подпомага финансово- плаща сметки, св. П. споделя за среща на 25 март 2018г. между страните по делото и нея и брат й, на която ответницата Т. отв. Г. са поискали пари от всички роднини, за да го гледат, но поради отказ си отишли.
При така изяснените обстоятелства съдът приема, че не се установяват грижи и гледане от страна на ответниците- приобретатели за минало време. От обикновеното роднинско съпричастие и взаимопомощ до изпълнение в пълен обем на грижите и издръжката на прехвърлителя съществува значителна разлика. Ответниците не са се чувствали обвързани да полагат в необходимия за прехвърлителя обем дължимите грижи. Св. Х. потвърждава, че прехвърлителят е викал него да му нацепи дърва, казвал му е, че сам се превързва, защото никой не идва и не може да ги накара насила. Св. Г. свидетелства, че до края на януари 2018г. се е грижил сам за себе си. В светлината на тези конкретни и подробни показания от близки приятели на прехвърлителя, негова племенница и от личния му лекар, която споделя, че е издавала рецепти за много лекарства, че е имал постоянна нужда от превръзки, от постоянни медицински грижи, изолирани остават показанията на св. А. , а в отделни части са в противоречие с показанията на другите свидетели –напр. той твърди, че ответниците са ходили в болницата, носили храна, взели го в дома си, но св. Г. св. Х. в личен разговор с прехвърлителят са узнали от него самия независимо един от друг, че в болницата през м. февруари и м. март 2018г. за него се грижи персоналът и никой друг не го посещава, освен приятели. Оборват се показанията, че отв. Г. е внесъл здравните му осигуровки от представеното Удостоверение от НАП за същото обстоятелство. Вещите лица д-р Д. д-р М. , въз основа на периода на бърз прогрес на болестта, посочват за причина крайно лош контрол на диабетната болест, което е грижа на болния и неговите близки.
С решение № 420/11.01.2012 г. по гр.дело № 99/2011 г. на ВКС, III г.о., е възприета и последователно прилагана практиката на ВКС, според която изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са примерно посочени, като основното за преценката на съдилищата е да са в т. нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
В тази връзка най- точно свидетелства в.л. д-р Д. в съдебно заседание на 18.06.19г. който заявява, че болният преди бедрената ампутация е бил в терминално състояние, което означава, че операцията са прави по медицински съображения и вероятността при приема в болницата на 27 март 2018 г. той да загине е била по- голяма от тази да оживее, без пълна гаранция.
От показанията на св. К. , П. и П. се установява, че ответниците са били наясно с действителното състояние на прехвърлителя най-рано към 23 март 2018г., когато е съставено пълномощното за сделката. Това е така, защото са били налице видими признаци за това, които обикновено се разпознават от зрели хора с обичайна житейска опитност, а отв. Т. е и с медицинско образование. Свидетелите, които са го видели в същия момент, го описват като неподвижен, лежащ, „не се помества“, говори съвсем тихо, отговаря едва - едва, с по една дума, само на прости въпроси, не може да се подпише, поради тремор на ръцете. В епикризата от 04.04.18г. е посочено, че към 27 март 2018г. е спрял да се храни и да приема течности.
Основанието за сключване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е полагането на грижи , осигуряването на издръжка и гледане на прехвърлителя по начин, който му осигури нормален живот по неговите разбирания и здравословно състояние. Страните сами договарят обема от насрещните средства и усилия, като основното е, че те се предвиждат, като договорът се прекратява поради изпълнение със смъртта на прехвърлителя. Именно бъдещата престация го определя като алеаторен. Трайно установено е разбирането, че без престиране на бъдещи грижи и даване на издръжка в определен сравнително продължителен период, този договор е лишен от основание.
В настоящият случай е сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане както за минало време, така и занапред. В съдебната практика от по- ново време е изоставено разбирането, че този договор е от две части - кумутативен възмезден договор за вече положените грижи и алеаторен възмезден договор - за бъдещите. Приема се последователно от практиката, че договорът е единен и при нищожност по отношение на наличието на основание такава се прогласява за целия договор./решение№83/26.06.19 ПО гр.д. № * по описа за 2018 година на ВКС/
По делото, при условията на пълно доказване, ищцовата страна е установила липсата на положени грижи и даване на издръжка от страна на ответниците за минало време, както и знанието им за действителното състояние на прехвърлителя, който е починал 4 дни след сключване на договора.
При положение, че още към момента на оформяне на пълномощното на 23 март той е бил в тежко общо състояние, което прогресирало бързо и на 27 март вече е възприето от лекарите в УМБАЛ Б. като „елементарно контактен“, а експертите по делото използват термин „простриран“, за съда не съществува съмнение, че ответниците са имали знание и разбиране за това.
Ето защо, когато на 29 март 2018г. са сключили договора, те са били със знание, че е лишен от основание - престиране на издръжка и грижи за неопределен и относително продължителен период от време именно поради здравословното му състояние.
Успешно обореното от събраните гласни доказателства твърдение на ответната страна за полагани грижи за минало време сочи на установена привидност на сделката по отношение на клаузата за издръжка и гледане в минало време по отношение на прехвърлителя П. Доколкото ищцата, като него единствен наследник е пряко имуществено засегната от договора за установяване на привидността, не се изисква начало на писмено доказателство, а са допустими всички доказателствени средства, съгласно чл. 165, ал.2 изр. посл. ГПК.
Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание, както и привидните договори.
Съобразно правата на прехвърлителя, договорът следва да бъде прогласен за нищожен единствено по отношение на неговата част от прехвърления имот.
По изложените съображения, въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на възнаграждението за адвокат от 2 500 лв.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/15.07.2019 г. по гр.дело № 666/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд
ОСЪЖДА Н. С. Т. ЕГН********** с адрес гр. Б., ул.“. №*, Н. С. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул.“. №* и М. Н. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул.“. №* да заплатят на М. И. П. ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. “Т“ № * съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на 2500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ