Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара
Загора, 26.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното
от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 391 по описа за 2020 г, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Б.К.Г. *** чрез пълномощника му адвокат
К.Г. против Решение № 260120/ 22.10.2020г., постановено по АНД № 1898/2020 г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен
фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № 2066670, издаден от ОД на МВР Стара
Загора за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с
автоматизирано техническо средство. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като в него не е
отчетен и приспаднат минус 3 % толеранс от отчетената скорост над 100км/ч,
което прави вмененото нарушение недоказано. Счита, че в решението не е обсъдено и
анализирано това единствено негово оплакване против ЕФ и така е нарушен чл.6,
§1 от ЕКЗПЧОС във връзка със справедливия съдебен процес и принципът за правна
сигурност. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените
касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ като
незаконосъобразен. Претендира се присъждане в полза на адвокат Г. на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната
жалба - Областна дирекция на МВР
Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора
е ЕФ серия К, № 2066670, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на Б.К.Г. *** на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с 21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че на
28.04.2018 г., в 12:44 ч., в община Стара Загора, Автомагистрала „Тракия”,
км.205 в посока към гр. Бургас, със скорост 132 км/ч. при ограничение от 90
км/ч., въведено със Заповед №
РД-11-324/ 27.04.2018г на АПИ, е управляван лек автомобил „БМВ Х5” с рег. **,
регистриран като собственост на „Г.“ ЕООД със законен представител Б.Г..
Нарушението е установено и заснето с АТСС /ARH CAM S1 № 11743с8.
За да потвърди ЕФ, Старозагорският районен
съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност.
Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от Министъра на
вътрешните работи със Заповед от 29.02.2016г, отговаря на императивните
изисквания на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и правилно с него е наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП. Обосновано е с
оглед събраните доказателства, че е въведено ограничение на скоростта с пътен
знак и водачът е длъжен да се съобразява с него. Превишението на скоростта е
заснето с годно техническо средство, а от приложения снимков материал се
установява движение на процесния автомобил с превишена скорост в пътен участък
с поставен знак за ограничението й. Наказаното лице като собственик и законен
представител на дружеството-собственик на автомобила не е представило
декларация за управлението му от друго лице. Според съда наложеното наказание
съответства по вид и размер на предвиденото в закона за конкретното нарушение.
Въз основа на изложените мотиви е направен извод, че отговорността на
жалбоподателя е била ангажирана законосъобразно, поради което издаденият ЕФ е
потвърден.
Обжалваното решение на Районен съд Стара Загора е валидно,
допустимо, но постановено при несъответствие
със закона.
Обосновано въззивният съд е приел, че ограничението
на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от Автомагистрала
„Тракия“ при км.205 към датата на извършване на твърдяното нарушение е валидно и надлежно въведено с пътен знак В-26 съгласно заповед на АПИ и обективно е
налице валидно правило за поведение за водачите на пътни превозни средства, с
което те са длъжни да се съобразяват.
Съдържанието
на обжалвания ЕФ изцяло е съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4
от ЗДвП, както правилно е прието от Старозагорския районен съд. Посочени
са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно
нарушение - описани са конкретните параметри на нарушението и пределите на
следващата се за него отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер
на приложимата санкция, както и издателят ОД на МВР Стара Загора.
Основателно
е оплакването на касатора, че в съдебното решение
не е обсъдено възражението му против издадения ЕФ относно стойността на
възприетата за превишена скорост. Съдебният акт съдържа съображения и мотиви
относно главните релевантни факти за преценка законосъобразността на ЕФ - спазването на условията и реда за използване
на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по
пътищата, съдържанието на ЕФ, валидното въвеждане на ограничение на скоростта
по Автомагистрала „Тракия” и установената скорост на движение на автомобила, притежаван от управляваното от касатора
търговско дружество, на посочените дата, време и място. Пропускът на районния съд да обсъди
това възражение не съставлява нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧОС, тъй като в
изпълнение на съществуващите в закона процесуални гаранции, от които касаторът
се възползва, инициирайки настоящото производство, нарушението може да бъде
отстранено от горестоящия съд. Само непроизнасянето на нито една от съдебните
инстанции по основното оплакване за незаконосъобразност на административен акт
е прието от ЕСПЧ като нарушение на правото на справедлив процес в делото И.С.В.срещу
България (I.S.V. v. Bulgaria).
Необсъждането на
оплакването за неотчетен толеранс е съществено процесуално нарушение доколкото
по силата на чл.339, ал.1 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН съдът е длъжен да
изложи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на
жалбата против издадения ЕФ. То е довело и до друг правен резултат в нарушение
на приложимия материален закон, тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл.16, ал.5
от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС, съгласно която при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В случая
от приложената и приета като доказателство по делото снимка № 11743С8, заснета
на 28.04.2018г., в 12:44 часа, е видно, че измерената скорост на движение на
заснетото МПС с рег. №РВ6997ВС, е 132 км/час, и именно тази скорост е посочена
като установена скорост в обжалвания ЕФ. Това е извършено при несъобразяване с
нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която
регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да
бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за
скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената
скорост е 132 км/час, като наказващият орган не е отчел максимално допустима
грешка от 4 км/час (132 х 3% = 3.96), с които да намали установената скорост и
поради това неправилно е приел за наказуема скорост на движение от 132 км/час
вместо 128 км/ч. Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че доводите от
първоначалната и от касационната жалба за приспадане на километров толеранс от
3 % от скоростта за движение от 132 км/ч се явяват основателни.
С
оглед горното по съществото на спора районният съд неправилно е приел за
безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.182, ал.2,
т.5 законният представител на собственика на МПС, управлявано с превишена
скорост, е санкциониран с глоба в размер на 400лв чрез издаване на ЕФ. В случая
установеното съставомерно деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2
от ЗДвП, е следвало да се санкционира по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП с налагане
на наказание в глоба в размер на 300лв за превишаване на скоростта от 31 до 40
км/ч.
По
гореизложените съображения касационният състав намира, че са налице наведените
в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, вместо
което да се постанови отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
При този
изход на спора ответникът дължи на касатора разноски за двете съдебни
инстанции. По делата са приложени договори за правна помощ от 29.07.2020г и 03.11.2020 г, сключени на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата и чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на представлявалия касатора адвокат К.Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв при условията на чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата и чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/
2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260120/
22.10.2020г., постановено по АНД № 1898/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
серия К, № 2066670, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.Д. Г. БУЛСТАТ **********
с адрес на упражняване на дейността гр.Пловдив ул.“Антим I“ № 491 ет.3 сумата 600 /шестстотин/лв, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.