РЕШЕНИЕ
№ 4265
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110137757 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана от Д. М. В. искова молба, с
която срещу [фирма] чрез [фирма] - Търговски представителство България е предявен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл.
7, т. 1, б. "в" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за признаване за установено дължимостта на
сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 64359/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК
на 21.12.2020г., по което е образувано ч.гр.д. № 64359/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви
състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 05.01.2021 г. издава заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма]. Редовно уведомено за
издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване
на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на
пътници за полет с № [номер] ([населено място] - [населено място]) и № [номер] ([населено
място] - [населено място]), определени за излитане на 08.11.2019 г., за което му предоставен
резервационен код на ответника JSPSJT. Сочи, че в деня преди полета е информиран за
отмяна на полет № [номер].Твърди, че вследствие на това в негова полза е възникнало
правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“в“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в
размер на 600 евро, тъй като разстоянието между [населено място] и [населено място],
изчислено по метода на дъгата на големия кръг е над 3 500 км. Допълва, че ответникът
1
отказал изплащане на обезщетение, тъй като отмяната се дължала на предприети стачни
действия от синдиката на кабинния екипаж. Възразява, че стачка на служители на самия
авиопревозвач не представлява извънредно обстоятелство, което може да освободи
ответника от отговорност.Претендира лихва за забава върху дължимото обезщетение от дата
на депозиране на заявлението до окончателното плащане. Представя писмени документи,
прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва твърдението, че ищецът е имал закупени билети за полет с №
[номер] и № [номер], определени за излитане на 08.11.2019 г., същият не е открит в базата
данни като регистриран пътник за двата полета. Твърди да не се установява ищецът да е
имал резервация, да е използвал билета си или да е използвал алтернативни полети, поради
което обезщетение не се дължало. Желае съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно и се установява, че дължимостта на процесното вземане е било предмет
на развило се между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 64359/2020 г. по описа
на СРС, I ГО, 41-ви състав. Искът е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415,
ал.4 ГШК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно
оспорена заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава се идентичност в основанието и размера на
вземането в двете производства.
От представената по делото разписка за електронен билет се доказва в
производството, че билет № [номер] на името на В. за редовни полети [номер] ([населено
място] – [населено място]) и [номер] ([населено място] - [населено място]), определени за
изпълнение на 08.11.2019г., бил резервиран чрез агент [фирма], ищецът получил
резервационен код JSPSJT и резервацията била потвърдена, а полетите следвало да се
изпълнят от ответното дружество.
Ирелевантно за отговорността на ответника е обстоятелството, че самолетен билет №
[номер] е закупен с посредничеството на туристически агент, доколкото е налице
неизпълнение по договора за въздушен превоз, за което съгласно приложимото право
отговаря превозвачът, независимо от отговорността на туроператора. Съгласно чл.3, пар.6 от
Регламент № 261/2004 същият не засяга правата на пътниците съгласно Директива
90/314/ЕИО относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции
и пакетните туристически обиколки и не се прилага в случаите, когато пакетна екскурзия се
отменя по причини, различни от отмяната на полета. Последното налага единствено
възможен извод, че при отмяна на полета регламентът намира приложение и именно
превозвачът отговаря за отмяната. Това тълкуване единствено отговаря на целта от
съображение 1 да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, позволявайки на
пътника, чийто полет е резервиран с посредничеството на трето лице и впоследствие —
отменен, да установи отговорния за заплащане на предвиденото в чл.5, пар.1, б.“в“ и чл.7 от
2
Регламента обезщетение. Противното разбиране неоснователно и нелогично би поставило в
по – неблагоприятно положение пътниците, сключили договор за въздушен превоз чрез
посредници спрямо пряко договарящите с авиопревозвача, тъй като първите не биха могли
да се ползват от облекчената процедура на Регламента за реализиране на отговорността на
въздушния превозвач, в това число по отношение на презумираните вреди и ще следва да
установяват съответния посредник с всички произтичащи от това усложнения на
приложимото право и ще следва да доказва претенцията си по общия ред.
В конкретния случай представената разписка за електронен билет потвърждава
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници. Показателно в тази насока е обстоятелството, че в разписката е отразено
издаване на фактура тъкмо от авиокомпанията. В разменена между страните електронна
кореспонденция авиопревозвачът не е оспорил закупуване на билет от В. за процесните
полети, а се е позовал на обстоятелства, изключващи отговорността му.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 3,
пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма
договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той
върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.
На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението
генералният адвокат посочва, че „членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска
обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато
между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни
туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този
пътник и туроператор“.
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
полет № [номер] е отменен на 07.11.2019 г., поради предприети стачни действия от
синдиката на кабинния екипаж /л.9/.
Възражението на ответника, че организирана синдикална стачка е причина за отмяна
на полета и с оглед разпоредбата на чл.5, пар.3 от Регламент № 261/2004 е налице
изключващо отговорността му обстоятелство, е неоснователно.
Съгласно горецитираната норма въздушният превозвач е освободен от плащането на
обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Превозвачът следва да
3
докаже наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или
отмяната, а също и обстоятелството, че това закъснение или отмяна не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тъй като освобождаването от
плащане на обезщетение представлява дерогация от обичайното правило, насочено към
защита на потребителите, то трябва да се тълкува стриктно (Решение Friederike Wallentin-
Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 17 и
цитираната съдебна практика.). Следователно всички извънредни обстоятелства,
съпътстващи събитие като посочените в съображение 14, не са непременно причини за
освобождаване от задължението за обезщетяване и следва да бъдат подложени на оценка във
всеки конкретен случай (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 22.). В решение по дело C-28/20 от 23.3.2021г. се
приема, че стачката на персонала на въздушния превозвач по хода на колективното трудово
преговаряне, макар и конфликтно събитие, е присъщо за нормалното упражняване на
дейността на работодателя събитие. В друго свое решение (от 17 април 2018 г., Helga
Krüsemann and Others v TUIfly GmbH) Съдът приема, че при упражняването на своята
дейност обичайно на опериращите въздушни превозвачи може да се налага да се справят със
спорове и с конфликти със служителите или с част от тях. Подобно обаче на мерките за
преструктуриране и реорганизация, разглеждани по делото, по което е постановено това
решение, и на социалните конфликти, които може да произтекат от тях, мерки относно
условията на труд и заплащане на персонала на опериращ въздушен превозвач са част от
нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Съдът е приел (решение от 7
май 1991 г., Organisationen Danske Slagterier, C-338/89, EU:C:1991:192, т. 18), че стачка,
която се предхожда от предвиденото в приложимото национално законодателство
предизвестие, за която е било обявено, че може да обхване сектори, които оказват влияние
върху дейността на предприятие, което първоначално не е засегнато от тази стачка, не
представлява извънредно и непредвидимо събитие. Заключил е, че намерението на
законодателя на Съюза е да включи в понятието „извънредни обстоятелства“ само
обстоятелствата, върху които опериращият въздушен превозвач няма никакъв контрол.
Подобно на всеки работодател обаче, опериращ въздушен превозвач, който се сблъсква със
стачка на персонала си, мотивирана от искания, свързани с условията на труд и заплащане,
няма основание да твърди, че не упражнява никакъв контрол върху това стачно движение.
За да предвиди в съображение 14 от Регламент № 261/2004, че извънредни обстоятелства
може да възникнат в случаи на стачки, които оказват влияние върху дейността на
опериращия въздушен превозвач, законодателят на Съюза е имал предвид стачките, които са
външни за дейността на съответния въздушен превозвач. Поради това само стачни
движения, последвани от ръководители на полети или от персонала на летище, може да
представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5, пар.3 от Регламента (така
решение от 4 октомври 2012 г., Finnair, C-22/11, EU:C:2012:604).
В случая стачката е обявена от независима асоциация на кабинните служители, не от
служители на самото летище, които не са в рамките на работодателската власт на ответника,
а на собствени негови служители, като попада в хипотезата, разглеждана от Съда, поради
4
което и не представлява „извънредно обстоятелство” по смисъла на чл.5, пар.3 от
Регламента.
Ответникът не твърди и не доказва да е предложил премаршутиране, поради което и
възражението за момента на достигане на крайната точка от ищеца е ирелевантен.
Спор по делото не е формиран относно обстоятелството, че разстоянието начална и
крайна дестинация е над 3500 км., поради което е дължимо обезщетение по чл.7, пар.1, б.
„в“ от Регламента.
Поради изложените съображения предявената исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер.
При този изход от спора разноски се следват на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна такса.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. Ищецът е реализирал разноски в размер на 325 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които следва да му се присъдят. Представената в заповедното производство
фактурата от 21.12.2020 г. като първичен счетоводен документ, съобразно чл.6, ал.1 ЗСч е
носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за
извършено плащане по стопанската операция. От отразеното във фактурата е видно, че е
фактурирана услуга „правна защита и съдействие за подаване на заявление за издаване на
заповед по чл.410 срещу [фирма] полет [номер]- [номер]GXAUAY-8.11.2019“ за
фактурираната сума следва да бъде заплатена в брой. От представената разписка
№А1852/21.12.2020 г. се установява, че адв.И. е удостоверил получаване за ищеца на сумата
от 300 лева правната защита и съдействие. При плащане на адвокатското възнаграждение в
брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена
след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на
правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ. В
конкретния случай липсва представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
закрепена уговорка между пълномощника и клиента за размера и начина на заплащане на
адвокатското възнаграждение, подобна уговорка не е включена и в приложеното към
заявлението пълномощно. Издадената фактура от адв.И. не е подписана от В., подпис не
носи и разписката от същата дата. Представените в заповедното производство „Условия за
предоставяне на услуга“ също не носят подпис на клиента. Същевременно представените в
съвкупност документи по заповедното производство удостоверяват получена от адвоката
сума в брой като възнаграждение за предоставената в заповедното производство услуга.
Разписката по чл.77 ЗЗД следва да носи подпис на получилия сумата, няма изискване същата
да е подписана и от кредитора.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. М. В., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, срещу [фирма],
вписано в търговски регистър на [населено място] под номер [номер], чрез [фирма] -
Търговски представителство България, ЕИК [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сграда
Б, ет.5, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422
ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "в" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., че [фирма], вписано в търговски
регистър на [населено място] под номер [номер], чрез [фирма] - Търговски представителство
България, дължи на Д. М. В. сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за отмяна
полет № [номер] за 08.11.2019 г. по направление [населено място] - [населено място], ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 21.12.2020г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64359/2020 г. по описа на СРС, I ГО,
41-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], вписано в търговски регистър на [населено място] под номер
[номер], чрез [фирма] - Търговски представителство България, ЕИК [ЕИК], с адрес
[населено място], [улица], сграда Б, ет.5, да заплати на Д. М. В., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна
инстанция и 325 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6