Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. А. – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Стара Загора, срещу Решение с номер 56 от 13.03.2024г. по анд. 1035/2023г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е отменено наложеното с НП 23-1228-003184 от 11.07.2023г. наказание по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, поради отказ за извършване на проба за алкохол.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Неправилно районният съд е приел, че в НП не било посочено от кого З. Б. е била поканена да даде проба с техническо средство и пред кого е отказала.

В срока за отговор е постъпил такъв от З. Б., която излага следното: касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Не се установи пред кого жалбоподателката е отказала да даде проба с техническо средство – пред служителите на 1 РУ МВР – Стара Загора или на дошлите в по-късен момент служители на сектор „ПП“ – Стара Загора.

Постъпила е и касационна жалба от З. Б. срещу Решение с номер 56 от 13.03.2024г. по анд. 1035/2023г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е потвърдено наложеното с НП 23-1228-003184 от 11.07.2023г. наказание – по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лв. и по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от правото да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

Излага се следното: Към момента на установяване на нарушенията, за които е издаден АУАН и НП жалбоподателката е била лишена от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца с предходно наказание. Следователно няма за какво да бъде лишавана отново, тъй като вече е била лишена от това право. Липсвал е субективният елемент у З. Б. при осъществяване на двете нарушения. Липсва яснота за времето кога е бил направен изричният отказ от тестване за наркотици и от тестване за алкохол в кръвта. Към момента на извършване на проверката не са били налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 на Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Становище е дадено от представителя на Окръжна прокуратура - Хасково, който излага, че и двете касационни жалби са неоснователни.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбите и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

1/ Касационната жалба от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Стара Загора е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

2/ Касационната жалба от З. А. Б. е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. С него съдът е отменил НП с номер 23-1228-003184 от 11.07.2023г. на Началник Група в ОДМВР – Стара Загора, СПП – Стара Загора, срещу З. А. Б., в частта, с която на осн. чл. 53 ЗАНН и на:

• осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП;
• осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. В останалата част, с която на З. Б. и е наложено наказание:
• на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;
• на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП в размер на 2000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“,

НП е било потвърдено.

Видно от касационните жалби произнасянето на районния съд в частта, с която е отменил наложеното наказание на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, не е било обжалвано, поради което е влязло в сила и съдът не дължи произнасяне по него.

1. По касационната жалба срещу отмяната на наказанието на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“:

В своите мотиви съдът е приел, че актосъставителят бил изложил лаконично обстоятелствата, при които било извършено вмененото нарушение, при което описание оставало неясно от кого точно е била поканена жалбоподателката да даде проба с техническо средство за наличие на употреба на алкохол, респ. на кого точно от присъстващите на мястото на нарушението полицейски служители е заявила отказа си да бъде изпробвана за наличие на алкохол в кръвта – тези от 1 РУ МВР – Стара Загора или тези, дошли в по-късен момент, служители на Сектор „ПП“ – Стара Загора. Така били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване и възпрепятстване правото на защита на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. В атакуваното наказателно постановление е посочено следното: „на 18.06.2023г., около 21:30ч., в гр. Стара Загора, на [улица], до номер 82, в посока юг-север, З. А. Б. управлявала л.а. „Мерцедес“, с рег. номер [рег. номер], собственост на А. С. Б., като водачът категорично отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 ARNA-0123.“

Изложеното се потвърждава изцяло от АУАН, на който нарушителят З. Б. се е подписала и е попълнила собственоръчно, че няма възражение по съдържанието му. Нещо повече – в талон за изследване с номер 141990 също е посочено, че З. Б. отказва да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство, поради което е била насочена към даване на кръвна проба. Този талон за изследване е подписан от нарушителя. В този случай Б. е направила извънсъдебно признание на неблагоприятния за нея факт, а именно, че е отказала да бъде тествана с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Този отказ е посочен в и наказателното постановление. Твърдението, че лицето не било попитано изрично дали желае да даде проба или не е неоснователно, доколкото, ако жалбоподателката е имала воля, различна от обективираната, то същата нямаше да заяви, че няма възражения по посоченото в АУАН. Следователно безспорно се установява отказът на Б. да даде съответната проба. В тази връзка чл. 174, ал. 3 ЗДвП е ясен и урежда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Наказанието е правилно определено, съответства на материалнправната разпоредба и е в съответствие с целта на закона. Непосочването поименно в НП кое лице е попитало жалбоподателката дали ще даде проба с техническо средство и на кое лице същата е отказала даването на проба не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото съществено процесуално нарушение е такова, при което, ако същото не би било осъществено, изводите на наказващия орган биха били други, или пък биха се нарушили правата на санкционираното лице. В случая отказът е изрично удостоверен от жалбоподателя и непосочването на конкретни имена и обстоятелствено обяснения на случилото се в НП не променя правния извод, а именно че е налице нарушение на законова разпоредба.

В тази част атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.

2. По касационната жалба на З. Б. срещу наложеното й наказание на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП в размер на 2000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“:

Районният съд е приел, че посоченото в наказателното постановление, а именно, че при осъществената проверка З. Б. не е носила в себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Решението е правилно. От установената фактическа обстановка се установи безспорно, че жалбоподателката е управлявала л.а. „Мерцедес“ с рег. номер [рег. номер], собственост на А. С. Б., като не е носила в себе си свидетелство за регистрация на МПС – част 2, а именно „малък талон“. Така е нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който урежда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. На осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е определен размерът на наложената глоба, а именно 10 лв. В случая няма допуснати съществени процесуални нарушения, нито от АНО, нито от районния съд. Санкцията съответства на материалноправните разпоредби и е наложена в съответствие с целта на закона. В касационната жалба липсват конкретни възражения срещу това наказание, по които съдът да дължи произнасяне. С оглед на изложеното решението в тази част се явява правилно и законосъобразно, като НП правилно е било потвърдено.

Основното възражение на З. Б. в касационната жалба касае наложеното наказание по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, поради отказ да се даде проба за проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. Изложено е становище, че съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, макар и всеки отказ сам по себе си да осъществява състав на нарушение, едновременното наличие на отказ по двете хипотези не следва да води до две наказания, а само до едно.

Мотивът на касатора е неправилен. В Тълкувателно решение с номер 13 от 20.12.2021г. на Върховен административен съд е посочено следното: … всяка от проверките има самостоятелен характер и предмет. Двете проверки се осъществяват посредством използването на различни устройства и изследвания, започват и протичат независимо една от друга и могат да приключат на различен етап и с различни резултати. Чл. 1, ал. 3 от Наредбата предвижда, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата регламентира, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, като съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата „тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка). Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата проверката за наличие на наркотични вещества/техни аналози се предпоставя от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, като такива изисквания при тази за алкохол липсват. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието. В този случай за разлика от задължителността на проверката при установяването на концентрацията на алкохол второто изречение на същата алинея предвижда, че установяването на употребата на наркотични вещества (или техни аналози) от водачите на МПС се извършва при необходимост. Необходимостта от прилагане на някой от способите е предоставена на преценката на контролния орган. Чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата също установяват различия между двата вида изследвания, като при това за наркотични вещества се вземат кръвни проби с по-висок минимален обем и се използва освен кръв и урина. При установяване с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се съставя акт за установяване на административно нарушение, докато при проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 от Наредбата. Както вече беше разяснено по-горе, налице са различни методи за измерване на концентрацията на алкохола в кръвта и за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози. От съществено значение са различията между извършваните проверки (или изследвания), досежно техния предмет, начин на осъществяването им и приключването им. Когато водачът откаже да бъде проверен/изследван за проверка на всяка от двете субстанции, той по същество отказва да бъдат извършвани действия с различен вид и характер, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на различни забрани, засягащи по различен начин и в различна степен обществените отношения, непосредствен обект на нарушенията. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че самите откази, макар и съществуването на хипотетичната възможност да бъдат изразени заедно, в най-честия случай се формират и обективират през определен период от време и имат самостоятелен вербален или конклудентен израз. Деецът взема отделно решение за всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели, доколкото доказаната употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл винаги ще доведе до ангажиране на наказателната му отговорност. Както е посочил Пленумът на Върховния съд в т. 4 от Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г. „според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 промила“, като пленумът е възприел становището, че „при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психо-моторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респ. да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа. С оглед гореизложеното се налага извод, че всеки от двата отказа изпълва състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две административни нарушения, извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни административни наказания.“

Следователно правилно АНО е наложил две наказания, породени от двата извършени отказа от З. Б..

Твърдението в касационната жалба, че към момента на извършване на проверката не били налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества остана недоказано. Отново следва да се посочи, че при връчване на АУАН жалбоподателката е посочила, че няма възражения, т.е. че приема изложеното в акта, запозната е с него и го приема. По този начин становището, че Б. не била наясно за какво точно деяние е ангажирана отговорността й и от какви фактически твърдения се извежда наличието й, е неоснователно.

Решението на районния съд в тези му части следва да се потвърди изцяло.

Предвид изхода на спора в полза на ОД МВР – Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лв. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции е неоснователно, доколкото на осн. чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Т.е. право да присъди разноски има съдът, който разглежда делото в съответната инстанция. Процесуалният представител на касатора е имал друг ред да претендира присъждане на разноски пред Районен съд – Хасково, но не го е сторил.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение с номер 56 от 13.03.2024г., постановено по анд. с номер 1035/2023г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е отменено Наказателно постановление с номер 23-1228/003184 от 11.07.2023г. на Началник Група в ОДМВР – Стара Загора, СПП – Стара Загора, срещу З. А. Б., [ЕГН], от гр. С. З. за извършено на 18.06.2023г. в гр. Стара Загора административно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление с номер 23-1228/003184 от 11.07.2023г. на Началник Група в ОДМВР – Стара Загора, СПП – Стара Загора, срещу З. А. Б., [ЕГН], от гр. Стара Загора за извършено на 18.06.2023г. в гр. Стара Загора административно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с номер 56 от 13.03.2024г., постановено по анд. с номер 1035/2023г. по описа на Районен съд – Хасково в останалата му част.

 

ОСЪЖДА З. А. Б., [ЕГН], от гр. С. З., да заплати в полза на ОД МВР – Стара Загора сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.