О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.02.2021 г. гр. Бургас
Бургаският
окръжен съд,
наказателен състав
На
пети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ИВАНОВ
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Пепеляшев
ВЧН дело № 74 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна
прокуратура-гр. Бургас против Определение от 21.12.2020 г., постановено по
ЧНД № 5032/2020 г., с което Районен
съд - Бургас е отменил Постановление на РП - Бургас
от 09.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251
ЗМ-105/2017 г. по описа на ОД МВР – Бургас, пор. № 792/2017 г. на Районна
прокуратура – Бургас, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и
необоснованост на определението, постановено от Районен съд - Бургас. На първо
място счита, че връщайки делото на прокурора за продължаване на процесуално –
следствените действия, съдът не е мотивирал определението си, като не е посочил
какви конкретни действия следва да бъдат предприети, както и защо приема, че
прокурорският акт е необоснован и/или незаконосъобразен. Според държавното обвинение,
при постановяване на обжалвания съдебен акт, съдът е следвало да се ръководи и
от разпоредбите на ТР № 2/2002 г. на ВКС, съгласно което съдът има право да
отмени постановлението на прокурора и да му го върне само когато констатира, че
на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правата на обвиняемия, защитника му, гражданския ищец, гражданския
ответник и техните повереници. На второ място сочи, че е налице и съществено
противоречие между мотивите и диспозитива на определението, като в диспозитива
на определението съдът само е отменил постановлението на РП – Бургас от
09.12.2019 г., като не е дал задължителни указания относно прилагането на
закона, както и не е посочил кои допуснати нарушения на процесуалните правила
следва да бъдат отстранени. Моли се определението на първоинстанционния съд да
бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на БРП за прекратяване на
наказателното производство.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
Досъдебно производство № 251 ЗМ-105/2017 г. по описа на ОД
МВР – Бургас, пор. № 792/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас е образувано
срещу неизвестен извършител за това, че в периода 2010 – 2015 година с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил и поддържал у Е. М. З.
заблуждение, сключвайки предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот и с това причинил на същата имотна вреда на стойност 40 911 евро,
като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
С Постановление от 27.02.2019 г. прокурор при Районна
прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-105/2017 г. по
описа на ОД МВР – Бургас, пор. № 792/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас
С определение от 03.05.2019 г., постановено по НЧД №
1503/2019 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал
делото на Бургаска районна прокуратура за допълнително разследване, като е дал
и указания в тази насока.
След връщане на делото, с оглед дадените от БРС указания, по
наказателното производство са извършени допълнителни процесуално-следствени
действия – проведени са допълнителни разпити на Р.
Л., С. Л., Ю.П., Г.Д., С. В., както и са приобщени писмени доказателства.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните
доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП – Бургас е приел, че
в конкретния случай деянието не съставлява престъпление по чл. 210, вр. чл. 209,
ал. 1 от НК, а отношенията са гражданско – правни, произтичащи от предварителен
договор между страните за покупко – продажба на недвижим имот, който спор е бил
решен по съдебен ред от Окръжен съд – Плевен.
Според настоящата съдебна инстанция, липсва
всестранно, пълно и обективно разследване, поради което е ограничено правото на
защита на интересите на пострадалото лице. Първоинстанционният
съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и
правилно е оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни
доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на
интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния
контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за
правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се
поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се
осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Настоящият състав счита, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че
крайните изводи на прокурора не отговорят на събрания по делото доказателствен
материал досежно наличието на престъплението измама. Необосновани са изводите
на прокурора, изложени в протеста, че разследването по делото е обективно,
всестранно и пълно и крайният извод в постановлението е формиран при анализ на
цялата съвкупност от доказателства. Видно от събраните гласни доказателствени
източници – показанията на свидетелите Р.Л. и С.Л. от една страна и показанията
на свидетелката Ю.П. - се установяват противоречия по основни факти, имащи
значение за правилното решаване на делото, като тези противоречия не са
коментирани в прокурорския акт.
Същото се отнася и до показанията на свидетелите З. и А.,
досежно обстоятелството давала ли е свидетелката пари на А. или не. Посочените
непълноти и противоречия биха могли да бъдат преодолени по възможност при провеждане на очна ставка между
посочените свидетели, чийто показания са противоречиви и чрез събиране на
допълнително писмени доказателства. Отделно от това показанията на свидетелите Р.Л.,
С.Л. и А. А. следва да бъдат преценени внимателно с оглед на факта, че те са
пряко заинтересовани от изхода на производството. При извършване на проверката по чл. 243 от НПК и
формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да
направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с
изискванията на чл. 14, ал. 1 вр. чл. 107 от НПК. Това е налагало да се прецени
дали събраните доказателства са
достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от
една страна, а от друга, фактите
съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с
останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия, какъвто е
и настоящия случай, да се обоснове защо се приемат съответните доказателствени
средства. В прокурорския акт обсъждане на противоречивия доказателствен
материал липсва.
С
оглед на заявеното от прокурора в прекратителното постановление, че в случая се
касае за неуредени граждански отношения, следва да се посочи, че сключването на
писмен договор не изключва осъществяването на измама, щом са налице признаците
на това престъпление. Във всички случаи обаче, за да се установи дали се касае
за наказателноправна измама се изследва какво е било намерението на дееца, има
ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи
неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите
задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II на ВС е прието, че обстоятелството, че
договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се
установят причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на
измамливи действия. Отговор на този въпрос не е даден с прокурорския акт.
При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на
анализ на събрания до момента противоречив доказателствен материал, изводите на
прокурора в постановление за прекратяване се явяват незаконосъобразни, поради
което правилно е било отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.
Съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК е
ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или
обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК,
решението за които се взема от прокурора и съобразно нормите на НПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.12.2020 г., постановено по НЧД
№ 5032/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.