№ 470
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110111249 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Б.“ ЕООД с предишно
наименование „П.С.“, ЕИК *********, ****** срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
иск с правно осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 9 967, 18 лв. с ДДС,
претендирана като остатък след извършено частично плащане от продажна цена на
доставени стоки, индивидуализирани в приемо – предавателни протоколи, съставени на
06.12.2018г., на 12.12.2018г. и 21.12.2018г. по неформален договор за търговска продажба,
във връзка с който е издадена фактура № **********/27.12.2018г., в размер на 751, 44 лв.,
цялата от 7 000 лв. и фактура № 159/31.05.2019г. на стойност 9 215, 74 лв., цялата в размер
на 12 215, 74 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
11.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът „Б.“ ЕООД с предишно наименование „П.С.“ твърди, че в периода
от 06.12.2018г. до 12.12.2018г., в качеството си на продавач по сключен с „Р.“ ЕООД
договор за търговска продажба на стоки е доставил, а купувачът е приел строителни
материали, факт, удостоверен с подписване на два приемо – предавателни протоколи на
стойност от 16 215, 74 лв., от която продажна цена е останала дължима сумата от 9 967, 18
лв., след частично погасяване на задължение, чрез банкови преводи, извършени на
07.06.2019г., 24.06.2019г. и 04.02.2020г.
Изложеното е обусловило интереса от предявяване на осъдителна претенция за
заплащане на цената на доставените стоки.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Р.“ ЕООД, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба и
получаването на стоката, поради което настоява за отхвърлянето му.
С отговора на исковата молба се оспорва истинността на трите протокола,
обективиращи приемането на материали с твърдения, че подписът положен в графа
1
„купувач“, не е изпълнен от законния представител на „Р.“ ЕООД.
Твърди се, че страните са били обвързани от друго правоотношение по договор за
изработка, по силата на което „Р.“ ЕООД е възложил на „Б.“ ЕООД изработването,
тестването и предаването след извършване на необходимите проби на функционираща
система за отопление, вентилация и климатизация в обектите - детска ясла „******” и ОУ
„*****”, гр. С., по които ответното дружество е било изпълнител по договор за обществена
поръчка с предмет „СМР по проект Основен ремонт, цялостно обновяване на ОУ „*****”,
гр. С., СМР детска ясла „******”, който се осъществява с финансовата подкрепа на
Оперативна програма „Региони в растеж”, съфинансирана от ЕС, чрез Европейския фонд за
регионално развитие, сключен с Община С..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като основание от което вземането произтича се сочи неформален договор за
продажба, във връзка с който „Р.“ ЕООД, в качеството си на купувач, е получил стоки,
инкорпорирани в приемо – предавателни протоколи от 06.12.2018г., на 12.12.2018г. и
21.12.2018г., а продавачът „Б.“ ЕООД, е издал фактури № **********/27.12.2018г. в размер
на 7 000 лв. и фактура № 159/31.05.2019г. на стойност 9 215, 74 лв.
Представените приемо – предавателни протоколи от 06.12.2018г., на 12.12.2018г. и
21.12.2018г., обективират наименованието, броя и количеството на доставени стоки, които
носят подписите на законните представители на двете дружества.
Автентичността на протоколите е оспорена с твърдения, че подписите, положени в
тях не са изпълнени от Н.Н., в качеството му на управител и едноличен собственик на
капитала.
В откритото производство по проверка истинността им по чл. 193, ал. 1 ГПК, е
изслушано заключение на допусната СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, от
което се установява, че подписите, положени в трите протокола, не са изпълнени от Н.Н..
Следователно, оспорените документи са неистински и не носят подпис на законния
представител на „Р.“ ЕООД, изпълнен в графа „Купувач”, поради което същите следва да се
изключат от доказателствата по делото.
Издадената от продавача фактура № **********/27.12.2018г. е на стойност 7 000 лв. с
ДДС, а в графа „стока/услуга”, е посочено „авансово плащане за доставки по договор”. От
тази фактура, ищецът претендира остатък в размер на 751, 44 лв.
Фактура № 159/31.05.2019г. е в размер на 12 215, 74 лв. с ДДС, от която ищецът
претендира остатък в размер на 9 125, 74 лв. В графа „стока/услуга” е посочено „доставка на
оборудване по опис от 31.05.2019г.”.
Нито един от счетоводните документи не носи подпис на Н.Н., в качеството му на
управител и едноличен собственик на капитала.
Така издадените счетоводни документи са осчетоводени в счетоводството на „Р.“
ЕООД, съгласно аналитична оборотна ведомост за периода от 01.12.2018г. до 30.12.2018г. и
от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. и включени в дневника за покупки.
Крайното салдо по сметка „411 Клиенти” с партида „Р.” ЕООД, е 9 967, 18 лв., от
която по фактура № **********/27.12.2018г. сумата от 751, 44 лв., а по фактура №
159/31.05.2019г. сумата от 9 215, 74 лв.
2
Фактурите са осчетоводени и в счетоводството на „Б.“ ЕООД и са включени в
дневниците за продажби.
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че страните по делото са
обвързани от правоотношение, предвид осчетоводяването на първичните счетоводни
документи в двете търговски дружества и упражненото право на данъчен кредит по ЗДДС,
но не се установява юридическият факт, от който вземането произтича, да е твърденият
договор за търговска продажба.
Дори и да се приеме, че единственото правоотношение между страните, е това по
договора за търговска продажба, доколкото твърденията на ответника за съществуващ
договор за изработка, остават недоказани, то категоричен извод, че твърдените стоки са били
предадени на „Р.” ЕООД, не би могъл да се направи. В случая, фактурите не
индивидуализират движимите вещи, които се твърди да са били предадени на ответното
дружество.
Нещо повече, отразеното във фактура № 159/31.05.2019г. - „доставка на оборудване
по опис от 31.05.2019г.”, не кореспондира на твърденията, че стоките, за които се
претендира плащане, са доставени на 06.12.2018г., 12.12.2018г. и 21.12.2018г.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, като недоказан, следва да
бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
11.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, в полза на ответника „Р.” ЕООД следва да се присъдят
разноски, чиито размер възлиза на 1 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
уговорен и заплатен от ответното дружество в размер на 1 000 лв., е неоснователно.
Минималният размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, е 828, 40 лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и, че
доказателствата са събирани в три съдебни заседания, уговореният и заплатен хонорар, не
следва да бъде намаляван.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД с предишно наименование „П.С.“, ЕИК
*********, ****** срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна иск за заплащане на сумата
от 9 967, 18 лв. с ДДС /девет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемнадесет
ст./, представляваща остатък след извършено частично плащане от продажна цена на
доставени стоки по неформален договор за търговска продажба, във връзка с който е
издадена фактура № **********/27.12.2018г., в размер на 751, 44 лв., цялата от 7 000 лв. и
фактура № 159/31.05.2019г. на стойност 9 215, 74 лв., цялата от 12 215, 74 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с предишно наименование „П.С.“, ЕИК *********, ****** ДА
3
ЗАПЛАТИ на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4