Р Е Ш Е Н И Е
№………….…../………..2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1053 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба вх. № 51230/12.07.2019г. от Н.С.П.-Г.ЕГН ********** ***, чрез
адв. Пл.П., против решение № 2664/14.06.2019г. по гр.д. № 309/2019г. на ВРС, в частта, в която, като е прекратен на основание
чл. 49 ал. 3 от СК сключения
на 12.10.2003г. в гр. Варна граждански брак между нея и Р.М.Г. ЕГН ********** е обявено
от съда, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство е нейна; в частта, в която е определен режим
на лични отношения на бащата Р.М.Г. ЕГН ********** с ненавършилото пълнолетие дете Д.Р.Г.ЕГН
********** всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 18.00ч. в петък до 19.00ч. в неделя с преспиване, на
Коледните празници в нечетна година, на
Новогодишните празници на четна година и 20 работни дни през лятната
ваканция на детето, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на
родителите; в частта, в която е
осъден бащата Р.М.Г. ЕГН ********** да
заплаща в полза на детето Д.Р.Г.ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 240 лв,
дължима до 5-то число на месеца за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата
молба в съда –11.01.2019г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване; в
частта, в която е
постановено да носи брачното си фамилно име
П.-Г.и в частта относно ползването на
семейното жилище, за което няма произнасяне.
Навежда оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, свършено при непълнота на доказателствата,
както и в нарушение на разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от ГПК, като са
предприети правни действия без представителна власт. Неправилно е приложена и
разпоредбата на чл. 41 от ГПК, поради което е лишена от участие по делото.
Иска да бъде обезсилено изцяло решението
на ВРС и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд. Евентуално се иска да бъде обезсилено или отменено
решението, като бъде постановено друго решение от въззивния състав, с което
бъде прието ,че не е виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й
с Р.Г., на бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето
Деяна: всяка първа и трета седмица, в събота от 9.00ч. до 17.00ч., както и
когато е в интерес на детето; иска да носи предбрачното си фамилно име П.; иска
да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна,
ул. „Ц.Г.“, № 14, както и да бъде осъден бащата да заплаща месечно издръжка за
детето Д.за разликата над присъдените 240.00лв. до размера на 500.00лв.
месечно, както и издръжка за една година до завеждане на иска-11.01.2019г. в
същия размер.
В писмен отговор Р.М.Г. ЕГН ********** ***4,
чрез адв. Т.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответницата,
настояща въззивница е била наясно, че ищец е съпругът й Р.М.Г., но е била
допусната техническа грешка, като е бил посочен като Хараламби вместо Р.. Била
е редовно призована на посочения в исковата молба адрес, чрез майка си и
предупредена за последиците в случай на неизпълнение на задължението й по чл.
41 от СК. Правилно е прието от съда ,че ответницата е редовно призована, след
като връчителят е удостоверил, че не може да бъде открита на адреса в продължение
на повече от месец, след като веднъж е била редовно призована. Твърди, че до
момента редовно е плащал издръжка за детето лично на ръка или чрез свои близки,
т.к. майката отказвала да посочи банкова сметка ***. Сега превежда парите от
Германия чрез „Изипей“, за което прилага разписки. Оспорва твърденията на
насрещната страна за това, че носи вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 13465/17.02.2020г. от Н.С.П. ЕГН ********** ***, чрез адв.
Пл.П., против допълнителното решение №
81/08.01.2020г. по гр.д.
№ 309/2019г. на ВРС,
постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с
което семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Ц.Г.“, № 14, ет. 5, е
предоставено за ползване на Р.М.Г.. Иска да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, поради това, че при
първоначалното разглеждане на делото Н.С.П. е била нередовно призована, а също
и в производството по постановяване на допълнителното решение. Не се изследва
въпроса за установяване на въпроса за жилищната нужда на детето. Същевременно
иска да бъде отменено обжалваното решение и ползването на семейното жилище да
бъде предоставено на нея.
В писмен отговор Р.М.Г. ЕГН ********** ***4,
чрез адв. Т.С. оспорва и тази жалба. Твърди, че семейното жилище е чужда
собственост и е напуснато самоволно от ответницата преди повече от 10 години с
детето. Не е в негов интерес да се предоставя ползването за срок до 1 година.
Освен това ответницата следва да плаща наем. Детето има установено домашна и
социална среда, която не следва да променя. Ответницата е била редовно
призована по делото пред ВРС, но не е представила отговор, не е направила
възражения и доказателствени искания, не е ангажирала доказателства.
Възможността за това е преклудирана. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски.
ДСП-Варна, редовно призована, изпраща
представител, но той заявява, че не може да се ангажира със становище относно
най-добрия интерес на детето Деяна, доколкото социално проучване е прозденео
само по отношение на бащата Р.М.Г., а майката Н.С.П.-Г.не е оказала съдействие
и не е извършено социално проучване, нито е проведен разговор с детето Деяна,
за да бъде подготвено за явяване пред съда, нито е доведено за изслушване.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Р.М.Г. ЕГН ********** ***4, чрез адв.
Т.С. излага, че на 12.10.2003г.
сключили брак с ответницата Н.С.П.-Г., като от брака им се родило на
01.08.2005г. детето Д.Радославова Г.. Съпрузите се установили в жилището на
сестра му, находящо се в гр. Варна, ул. „Ц.Г.“, № 14. От самото начало на
съпружеското съжителство страните имали неразбирателства, караници. Съпругата
му не се грижела за семейството и доматинството, а той. Пълнела стаите с вехти
дрехи, които отказвала да изхвърли, а трупала още. Напускала семейното жилище и
се връщала при родителите си, като отъствала с месеци. През 2007г. той се
разболял и постъпил в болницаза период от два месеца, но тя нито веднъж не
дошла да го види. След това лечението продължило още 8 месеца, като се налагало
и болнично лечение, но тя отново не се интересувала от него, не проявила
никаква съпричастност. Нямали интимен живот. През 2008г. ответницата взела
детето и напуснала семейното жилище, установявайки се при родителите си в гр.
Варна, жк „Чайка“, бл. 3, вх. А, ап. 12. От тогава , вече повече от 10 години
не живеели заедно, нямали никакви други отношения, като се виждали само по
повод дъщеря им. Поискал е бракът им с ответникцата да бъде прекратен с развод по
нейна вина. Заявил е, че не възразява родителските права да бъдат упражнявани
от майката. Моли се тя да носи предбрачното си фамилно име П..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата Н.С.П.-Г.ЕГН ********** ***, редовно призована, не е представила
писмен отговор, не се е явила в редовно проведеното о.с.з. не е взела становище
по иска.
ДСП-Варна, също редовно призована, не
изпръща представител, не се ангажира със становище.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като е съединен за съвместно
разглеждане и небрачния иск по чл. 53 от СК.
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че Р.М.Г.
и Н.С.П. са сключили граждански брак на 12.10.2003г. Видно от удостоверение за
раждане на детето Д.Радославова Г., р. 01.08.2005г., за което е съставен акт за
раждане № 549/04.08.2005г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр.
Варна че негови родители са страните по спора- Р.М.Г. и Н.С.П.-Г..
Няма спор и
за това, че страните по делото са обитавали до раздялата си жилището, собствено
на сестрата на Р.М.Г.-Диана Маринова Ангелова, видно от НА № 61, т. 2, рег. №
4796, дело № 211/13.08.2007г. на нотариус Николай Д., находящо се в гр. Варна, ул.
„Ц.Г.“, № 14, ет. 5, напуснато от съпругата отвеждайки детето Д.и установявайки
се при родителите си, а и от Р.М.Г.. Въпреки, наведените от
ответницата твърдения, не са ангажирани
доказателства, че собственикът е самия ищец Р.М.Г., а сестра му само формално е посочена като купувач по договора, обективиран
в посочения нотариален акт.
Н.С.П.-Г.работи като учител в
Професионална техническа гимназия-Варна и за периода от м.08.2018г. до м.
12.2019г., според Справка с.д.
№16360/2206.2020г. на НАП, ТД-Варна, средно месечният й осигурителен доход е в
размер на 1451.94лв.
Според данните от трудов договор № 42/17.01.2019г.,
представен по първоинстанционното дело, Р.М.Г. е работил в Германия, като
машинен оперлатор-производство и обработка на метални елементи, за срок до
приключване на работата, но с изпитателен срок от 6 месеца и основното му
месечно трудово възнаграждение е 2879.90лв. От регистрацонна карта на Р.Г., с
дата на регистрация 16.04.2020г. е висдно, че той е безработен. На 27.05.2020г.
е сключил трудов договор с „Плам инженеринг“ ООД-Варна, заемайки длъжността
„Стругар“ с основно трудово възнаграждение от 650.00лв. и 0.6% допълнително
възнаграждение, за всяка година професионален трудов стаж. На 03.08.2020г. Р.Г.
е регистриран отново като активно търсещ работа безработен.
Бащата Р.Г. е представил доказателства
за плащана от него издръжка за детето Д.и за платени от него сметки към
„Теленор България“ ЕАД, като твърди, че мобилният телефон, чиито сметки плаща
се ползва от дъщеря му. Тези плащания не следва да бъдат вземани предвид от
съда, доколкото са направени след завеждане на исковата молба.
Пред ВРС са изслушани показанията
на свидетелката Пенка Хараламбиева Митева-майка на ищеца. Съдът ги цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като преки и убедителни. Не се установява
твърдението на въззивницата във въззивната й жалба, че свидетелката е със
сериозно разклатено психично здраве, а и е инициатор за раздялата им, поради
което не може да й се вярва. Свидетелката поддържа, че съпрузите се разделили
малко след като се родило детето. Майката го взела и отишла при своята майка. Съпрузите
живели при непрекъснати разправии. Н. била много слаба домакиня. Имала
склонност да купува дрехи втора употреба и всички стаи били запълнени с покупките
й. След като синът й заминал за Германия й поръчал да разчисти жилището.
Трябвали й два месаца, за да се справи. Изнесла 60 чувала, колкото да се
напълнят два камиона.
Въпреки дадените от състава указания, Н.С.П.-Г.не е оказала
съдействие и не е довела за изслушване детето Деяна, р. 01.08.2005г., в
изпълнение на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДетето. Не е оказала съдействие и на
социалният работник при ДСП-Варна, натоварен със задачата да извърши социално
проучване и изготви социален доклад. Такъв е изготвен само въз основа на
срещата на социалния работник с бащата Р.М.Г.. Последният е информирал
социалния работник, че от м.март 2020г.
трайно се е установил в България, завръщайки се от Германия, където работелслед
раздялата със съпругата си. През м.юни 2020г. е сключил последващ брак и живее
в жилището, собственост на съпругата си, находящо се в гр. Варна, ул.
„К.Величков“, № 31, ет. 3, ап. 6. По думите му жилището е много тясно като
пространство и не може да кани дъщеря си там и осъществява контакти с нея в
регламентираното от съда време, още повече, че не може да накара съпругата си
да приеме детето, а те двете не се познават. Иска да се среща с дъщеря си, но
само при условие, че тя има желание. От завръщането си в България не се е
виждал с момичето, не е успявал да проведе телефонен разговор с нея. Изпрлатил
й съобщение, но отговор не последвал. Смята, че майка й прлепятства контактите с
дъщеря му. Споделя, че сестра му има голяма къща в м. „Аладжа манастир“, където
може да осъществява котактите си с Д.и където тя да преспива в позната
обстановка. Иска да му бъде определен стандартен режим на лични отношения с момичето. В семейното жилище в гр. Варна,
ул. „Ц.Г.“, № 14 сочи, че понастоящем живее неговата майка Пенка Хараламбиева Г.на
83 години. Той планува основен ремонт на това жилище като събере достатъчно
средства, който ще реализира в рамките на шест месеца.
Относно
вината.
Не е спорно, че страните са съпрузи по
силата на сключения на 12.10.2003г. граждански брак, за което е съставен акт № 1527
на длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна. От брака си имат родено
едно дете Деяна, р. 01.08.2005г.
В настоящото производство предмет на
изследване е виновното поведение на ответницата, според твърденията на ищеца, доколкото
той самият е поискал произнасяне за вината, на осн. чл. 49, ал. 3 от СК.
Наведените от ищеца твърдения за виновно поведение на съпругата по
настоящия казус са, че не се е грижела за семейството и домакинството, че е
имала склонност да купува дрехи втора употреба и запълнила с тях обитаваното от
тях жилище и това, че през 2008г. напуснала дома с детето, установявайки се при
родителите си.
От събраните по първоинстанционното
дело гласни доказателства, съставът приема за доказано, че съпругата не е
полагала необходимите грижи за дома си и преди повече от десет години е
напуснала съвместно обитаваното от семейството жилище, отвеждайки със себе си
детето Деяна. Като не е взела участие по първоинстанционното дело, не е навела своевременно
твърдения за виновно поведение от страна на съпруга си и не е посочила и
събрала доказателства. Исканията й за това пред въззивния съд са преклудирани. Твърденията
й във въззивната жалба ,че съпругът й употребявал алкохол и това е причина за
раздялата им са просрочени. Това, че той е във брак с друга жена, не следва да
бъде ценено като брачно провинение, доколкото е сключен на 19.06.2020г. и след
като решението на ВРС е влязло в сила в частта за прекратяване на брака между
страните с развод и след дълга фактическа раздяла между тях, в следствие
поведението на съпругата.
Настоящият състав споделя напълно извода
на първоинстанционния съд, че с поведението си, съпругата е лишила брачната
връзка от съдържание и и е допринесла за разстройството на брачната връзка,
като е напуснала дома и съпруга си. Това поведение, за което не е могла да не
осъзнава, че причинява сериозна криза в семейните отношения, безусловно
ангажира и нейната вина. Решението на ВРС в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Относно
фамилното име на съпругата.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак.
Видно от исковата молба, ищецът Р.М.Г.
е поискал от съда, при прекратяване на брака му с Н.С.П.-Г., тя да носи
предбрачното си фамилно име П.. Последната също иска да носи моминското си име.
Следва да бъде постановено тя да носи предбрачното си фамилно име П..
Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в тази част.
Относно
режима на лични отношения на Р.М.Г. и детето Деяна, р. 01.08.2005г.
С оглед това, че упражняването на родителските
права по отношение на детето Д.е предоставено на майката, на бащата следва да
бъде предоставен режим на лични отношения с него. Настоящият състав приема, че
в диспозитива на първоинстанционното решение погрешно като име на детето е
посочччено това на майката Н.С.П.-Герчева, като при произнасянето си, съдът
следва да посочи коректно името на детето Д.Радославова Герчева.
Би следвало съдът да определи режим на
лични отношения, такъв, че да отговаря на интереса на детето да контактува с
двамата си родители, колкото е възможно по-пълноценно с оглед правилното му
емоционално и психическо развитие и като се отглежда от майката, да има
контакти с баща си. От една страна въпреки, че бащата декларира пред социалния
работник, изготвил социалния доклад вх.д. № 265931/15.09.2020г. желание да
контактува с дъщеря си, той поставя условието това да става само ако детето има
желание. Съдът не успя да установи какво е желанието на детето Д.за режима на
лични отношения с баща й, поради неоказаното съдействие от страна на майка й да
бъде изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДетето. От друга страна, бащата сам е е
заявил, че от завръщането си в България през
м.март 2020г. не е виждал дъщеря си, не е разговарял с нея по телефона,
оправдавайки се, че майката възпрепятства срещите им. На изпратеното от него
еднократно съобщение до детето не е получил отговор, но не твърди, да е
предприел някакви други действия, в желанието си да осъществи контакт, като
потърси детето си лично в дома му или на училище. Иска да му бъде предоставен
„стандартен режим“, но не е обяснил какво разбира под това понятие. Р.Г. е
посочил, че скоро е сключил последващ брак и живее в жилището на втората си
съпруга, но то е тясно и не може там да осъществява срещите си с детето. Като
допълнителна причина изтъква невъзможността си да накара съпругата си да приеме
детето му и това, че двете не се познават. Вярно, че сочи, че сестра му има
голямо жилище в м. „Аладжа манастир“, което е познато на детето и където може
да преспива, като се осъществява режима на лични отношения, но ако той не е
представил детето си на настоящата си съпруга, не ги е запознал и не способства
за изтграждане на добри отношения между тях, то бащата би бил препятстван изобщо
да присъства на тези срещи и то с преспиване. Предвид изложеното дотук, налага се извода, че родителят демонстрира
пасивно поведение по отношение на детето си и не проявява инициативата за
срещи, а ако майката действително не насърчава срещите на бащата с детето, то
не може да бъде очаквано голямо желание за такива от страна на момичето. Режимът,
освен това следва да бъде определен от съда, така, че да се очаква да бъде
изпълняван регулярно от родителя, което е негово задължение, като не се
нарушава правото на детето на контакти с него.
Следва бащата да може да вижда и взема
детето Д.при себе, всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч., два
пъти по 10 дни през годината, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както
и винаги извън този режим по взаимно съгласие между родителите и в интерес на
детето. За осъществяването на този режим на лични отношения, бащата е този,
който следва да търси активно контактите с дъщеря си, представи я на настоящата
си съпруга и съдейства за установяване на добри взаимоотношения между тях.
Изпълни ли тези указания, той постепенно ще възстанови нарушената си връзка с
детето и може да се надява при постигане на съгласие, за изпълнение на уговорен
по-широк режим. Майката също следва да съдейства за такива контакти, защото
правилното психическо и емоционално израстване на детето Д.налага то да
поддържа връзка с баща си, както и с неговите близки и роднини. Действия на
майката по отчуждаване на детето от бащата и отказ да съдейства при
осъществяване на режима на лични отношения между тях, би довел до оформяне на
синдром на родителско отчуждение. Това би било основание за предоставяне на
родителските права на другия родител, а в случай на нежелание от негова
страна-до извеждане на детето извън семейството, като мярка за защита. Така
определеният от съда режим на лични отношения е съобразен и с намерението на
бащата да замине отново на работа в чужбина.
При промяна в обстоятелствата, така
определеният режим би могъл да бъде изменен от съда.
Решението на ВРС в частта относно
режима на лични отношения следва да бъде
отменен и постановен определеният по-горе.
Относно
издръжката в полза на детето Деяна, р. 01.08.2005г.
След като родителските права по
отношение на детето Д.се упражняват от майката, бащата следва да бъде осъдена
да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето Д.в размер на 240.00лв. месечно, на осн. чл. 143 от СК, считано от
датата на исковата молба-11.01.2019г. Съобразявайки нуждите на петнадесетгодишното
момиче, както и месечните доходи на двамата му родители /2879.90лв., към датата
на подаване на исковата молба, видно от трудов договор от 17.01.2019г. за Р.Г.,
безработен към 16.04.2020г., видно от представената регистрационна карта, с основно месечно възнаграждение от 650.00лв. според трудов договор № 260/27.05.2020г. и
отново безработен от 03.08.2020г, но с обезщетение за безработица от 1000.00лв.,
според споделеното от него пред социалния работник, изготвил социалния доклад и
1451.94лв. средно месечен осигурителен доход за Н.П.-Г.според справка с.д. №
16360/22.06.2020г., изготвена от НАП-ТД-Варна/, както и липсата на задължения
към други низходящи, настоящият състав
намира, че издръжката в полза на детето Деяна, р. 01.08.2005г., следва да бъде
определена в общ размер на 400.00лв. месечно. Дължимата от бащата издръжка
следва да бъде определана в размер на
240.00лв., а тази от майката-в размер на 160.00лв. месечно. Приоритетното
участие на бащата се определя от това, че ежедневните грижи по отглеждане и
възпитание на детето Д.са в тежест на майката, а и предвид професията на
бащата-стругар, той е в състояние да реализира месечни доходи в размер над
средната за страната работна заплата, въпреки, че към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд е безработен. Не се установиха извънредни
нужди на детето, чието задоволяване налага по-висок размер на издръжката. коит
Първоинстанционното решение в тази
част следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде посочено, че доколкото няма
предявени от страните небрачни искове,
но от брака има родено ненавършило пълнолетие дете, съдът служебно се
произнася, включително и относно издръжката, на осн. чл. 143 от СК. Служебно
произнасяне за присъждане на издръжка в полза на детето за минал период, на
осн. чл. 149 от СК, съдът не дължи. Не следва произнасяне по искането на
майката на това основание, направено едва с въззивната жалба.
Относно
ползването на семейното жилище.
Няма спор между страните, че семейното
жилище е това, находящо се в гр. Варна, ул. „Ц.Г.“, № 14, ет. 5. С допълнителното
решение № 81/08.01.2020г. по
гр.д. № 309/2019г. на ВРС, постановено по
реда на чл. 250 от ГПК, то е
предоставено за ползване на Р.Г.. Видно от нотариален акт № 61, т. 2, рег. №
4796, дело № 211/13.08.2007г. на нотариус Н.Д., семейното жилище е собственост
на Диана Маринова Ангелова, за което лице не е спорно, че е сестра на съпруга Р.М.Г..
Съгласно нормата на чл. 56, ал. 3 от СК Когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът
може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, за срок до една година.
Настоящият състав
намира, че остава недоказана съществуваща жилищна нужда на детето, а и майката Н.П.-Г.,
която следва да бъде задоволена, чрез предоставяне ползването на семейното
жилище, собственост на сестрата на ищеца, отдавна напуснато от семейството. Н.П.-Г.е
виновна за прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен. Няма
данни за влошено здравословно състояние на който и да било от двамата бивши
спрузи. Няма спор между страните, че детето Д.се отглежда в жилището на
родителите на майката Н.П.-Г., находящо се в гр. Варна, жк „Чайка“, бл. 3, вх.
А, ап. 12. Не се доказа, че майката и
детето са били принудени да напуснат семейното жилище поради поведението на
бащата и се е наложило да се подслонят при родителите на майката при условията
на самосгъстяване, като жилищение за преценката ето се обитава от петима души и
детето няма самостоятелна стая. Нито бяха ангажирани такива доказателства от Н.П.-Г.,
нито тя съдейства на съда, като доведе детето Д.за изслушване, на осн. чл. 15
от ЗЗДетето, нито намери време да се срещне със социалния работник, натоварен
със задачата да извърши социално проучване относно жилищната осигуреност и
битовите условия, които е осигурила за отглеждането на дъщеря си. Настоящият
състав приема, че с поведението си майката препятства възможността съдът да
установи тези обстоятелства, от значение за преценката дали интересът на детето
Д.налага семейното жилище да й бъде предоставено за ползване. Приема, че
интересът на детето не налага това. То е устроено добре в жилището на баба си и
дядо си по майчина линия, не се нуждае от допълнителна жилищна площ, свикнало е
с обитателите на жилището, където се отглежда, с начина на живот и порядките там
и не се налага промяна. Взема предвид още, че
жилището е собственост на трето за спора лице и срокът на ползване би
бил до една година от предоставянето, а в период на извънредна епидемична
обстановка преместване от едно жилище в
друго не е препоръчително, щом се касае за такъв кратък срок, още повече, че
има данни по делото, че жилището се нуждае от основан ремот и предстои такъв.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
По разноските
С оглед изхода на спора, във
въззивното решение не се налага произнасяне в частта за разноските, присъдени с
първоинстанционното решение. Пак с оглед изхода на спора за въззивната
инстанция Н.С.П.-Г.следва да бъде осъдена да заплати на Р.М.Г. на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 1200.00лв.,
представляваща намален съгласно направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност заплатено адвокатско възнаграждение, цялото в размер на
1450.00лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г. и
списък по чл. 80 от ГПК на л.п 19 и л. 20 от делото, от който намален от
650.00лв. на 600.00лв. размер на адвокатското възнаграждение по искането с
правно осн. чл. 49, ал. 3 от СК, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ
бр. 7/2019г., предвид датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие-16.12.2019г.; намален от 450.00лв. на 300.00лв. размер на
адвокатското възнаграждение по иска с правно осн. чл. 57 от СК, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред ДВ
бр. 7/2019г., предвид датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие-16.12.2019г и намален от 350.00лв. на 300.00лв. размер на
адвокатското възнаграждение по иска с правно осн. чл. 143 от СК, съгласно чл.
7, ал. 1, т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ
бр. 7/2019г., предвид датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие-16.12.2019г., предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора, на осн. Чл. 78, ал. 5 от ГПК. Не следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на Н.С.П.-Г., в частта по определения режим на лични
отношения, ползващ и двете страни и в частта за фамилното име на съпругата,
която следва да носи предбрачното си име, каквото е било искането на ищеца, в
последствие и нейното такова.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2664/14.06.2019г.,
допълнено с решение № 81/08.01.2020г.,
двете постановени по гр.д.
№ 309/2019г. на ВРС, в следните обжалвани части: в
частта в която е прието, че вина за разстройството на брачните отношения
носи съпругата Н.С.П.-Г., на осн. чл. 49, ал. 3 от СК; в частта, в която Р.М.Г. е осъден да заплаща на детето Д.Радославова
Г., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Н.С.П.-Г.сумата от 240.00
лв., представляваща месечна издръжка с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 59, ал. 5 вр. чл. 143, ал.2 СК, в частта, в която ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Варна, ул. „Ц.Г.“, № 14, ет. 5 е предоставено на Р.М.Г., на осн. чл.
56, ал. 3 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 2664/14.06.2019г.,
допълнено с решение № 81/08.01.2020г.,
двете постановени по гр.д.
№ 309/2019г. на ВРС, в
частта относно
определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата Р.М.Г.
и детето Д.Радославова Г., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 18.00ч. в петък до 19.00ч. в неделя с преспиване, на Коледните
празници в нечетна година, на
Новогодишните в четна година и 20 работни дни през лятната ваканция на
детето, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на родителите и вместо това:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата
Р.М.Г. и детето Д.Радославова Г., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч., два пъти по 10 дни през годината,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и винаги извън този режим
по взаимно съгласие между родителите и в интерес на детето.
ОТМЕНЯ решение № 2664/14.06.2019г.,
допълнено с решение № 81/08.01.2020г.,
двете постановени по гр.д.
№ 309/2019г. на ВРС, в
частта в която
първоинстанционният съд е постановил след развода съпругата Н.С.П.-Г.да носи
фамилно име П.-Г.а и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА
след развода
съпругата Н.С.П.-Г.да носи предбрачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА Н.С.П.-Г.ЕГН ********** ***, да заплати на Р.М.Г. ЕГН ********** *** сумата от 1200.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: