№ 927
гр. Русе, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. И.
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20214520106536 по описа за 2021 година
Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от Александер
Викторов Грилихес, твърди, че на 23.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника договор за потребителски кредит №
CREX-17556450, по силата на който кредитополучателят изрично се съгласил
предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор.
Главницата от 1 979.00 лева била преведена на 23.12.2019г. на магазин за закупена от
ответника стока – смарфон SAMSUNG Note 10+. Към главницата се дължи и
застрахователна премия в размер на 411.63 лева или общо главницата по кредита е станала в
размер на 2 390.63 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 372.91 лева.
Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК,
който е в размер на 12.98%. По този начин кредитодателят е изпълнил всички свои
задължения по договора за кредит. Този кредит ответникът се задължил да върне на 26 броя
погасителни месечни вноски всяка в размер на 106.29 лева с краен срок за издължаване на
01.03.2022г. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на
месечните погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 01.02.2020г. Считано от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД
лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и
уговорената договорна възнаградителна лихва. Уговорено било и че при просрочие на две
1
или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за
кредитора възниква потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането
си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.03.2022г., но предвид
изпадането на длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. По силата на сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД договор
за цесия на 22.04.2020г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит №
CREX-17556450 били прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за
извършената цесия. Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило
уведомление до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД, което е връчено лично на К.Н.
на 21.06.2021г. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата молба
и връчено на ответника лично на 07.01.2022г. Поради това цесията е породила действие
спрямо К.Н.. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от страна на
ответника по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г., подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответникът подал възражение за
недължимост на сумите по нея. Поради това съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на К.Н., че му дължи сумите от 2 390.63 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 15.09.2021г.; 323.11 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.06.2021г. и 73.02 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до 13.03.2020г. от 20.00 лева и
за периода от 21.06.2021г. да 10.09.2021г. от 53.02 лева, по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът КР. КР. Н. действащ лично и със съгласието на попечителя си Д. К. А.,
оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че договорът за потребителски паричен кредит
е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването му не е
можел да ръководи постъпките си предвид здравословното си състояние, което не му
позволявало да действа съзнателно и разумно в степен, че свободно, без външна намеса, да
формира и изразява волята си. На 23.12.2019г. сключил процесния договор, тъй като бил
труден период и мислел, че никой не го обичал. Три лица от ромски произход му обещали
2
да го запознаят с момиче, шофьорска книжка, 1 000.00 лева и да му купят кола, ако сключи
договора и им предостави телефона, който е закупен с него, както и ако сключи други
договори за кредит и им предостави паричните средства от тях и закупените стоки. Той така
и сторил, но те не изпълнили обещанието си. За тези случаи било образувано ДП № 1882Д-
316/2020г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, като към настоящия момент производството по
него не е приключило. Тези лица се възползвали от обстоятелството, че той не можел да
ръководи постъпките си и затова сключил процесния договор. Именно това му състояние
обусловило последващото му поставяне под ограничено запрещение с решение №
256/15.07.2020г. по гр.дело № 118/2020г. по описа на РОС. Прави и възражение относно
клаузите формиращи размера на лихвения процент и ГПР в договора за кредит, като твърди,
че същите са неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП и чл.3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г., поради което и тези клаузи са нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” и ответника договор за потребителски кредит № CREX-17556450, по силата на
който кредитополучателят изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Главницата по договора за
кредит от 1 979.00 лева била преведена на 23.12.2019г. на магазин за закупена от ответника
стока – смарфон SAMSUNG Note 10+, а към главницата се дължи и застрахователна премия
в размер на 411.63 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 2 390.63 лева,
а договорната лихва била уговорена в размер на 372.91 лева, като договорът бил сключен
при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който е в размер на 12.98%.
и по този начин кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит.
По този кредит ответникът се задължил да върне получената парична сума на 26 броя
погасителни месечни вноски всяка в размер на 106.29 лева с краен срок за издължаване на
01.03.2022г., но К.Н. не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на месечните
погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 01.02.2020г. и считано от следващия ден длъжникът
е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава,
чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената
договорна възнаградителна лихва. Било уговорено при просрочие на две или повече
погасителни вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за кредитора
възниква потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането си, а
крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.03.2022г., но предвид
изпадането на длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. По силата на сключен между „БНП
3
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД договор
за цесия на 22.04.2020г. вземанията на първия по договор за потребителски кредит №
CREX-17556450 били прехвърлени на ищцовото дружество, като „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за
извършената цесия и ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило
уведомление до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД, което е било връчено лично на
К.Н. на 21.06.2021г. Това уведомление за извършената цесия е представено и към исковата
молба и отново връчено на ответника лично на 07.01.2022г., поради което следва да се
приеме и че цесията е породила действие спрямо К.Н.. Ищцовото търговско дружество за
дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски кредит №
CREX-17556450/23.12.2019г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на
РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
По делото не се спори, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
дължимите от ответника парични суми по договор за потребителски кредит № CREX-
17556450/23.12.2019г. възлизат на: 2 390.63 лева - главница; 323.11 лева - договорна
възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.06.2021г. и 73.02 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до
13.03.2020г. от 20.00 лева и за периода от 21.06.2021г. да 10.09.2021г. от 53.02 лева.
С решение № 256/15.07.2020г. по гр.дело № 118/2020г. по описа на РОС, влязло в
законна сила на 04.08.2020г., ответникът е бил поставен под ограничено запрещение,
страдащ от лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо
грижа и лечение.
В показанията си свидетеля Г. Л. Ф., който живее на семейни начала с майката на
ответника, обяснява състоянието на ответника, включително и към датата на подписване на
процесния договор за кредит, а именно, че той не разбира свойството и значението на
извършеното и не може да ръководи постъпките си. Слабост на ответника били жените и
той бил готов да направи всичко, само и само някоя жена да му обърне внимание. В тази
връзка той безпричинно закачал жени и мното пъти си е патил от такива ситуации,
ключително и няколко пъти е бил бит от мъже на жени, които е закачал. Процесният кредит
не е единственият, а и има и други сключени договори за покупка на стоки. Същите са по
повод на това, че е използван от лица, които са го привлекли към тях с обещание, че ще му
осигурят жена за полови контакти, а конкретно за процесния договор щели да му осигурят
1 000.00 лева и шофьорска книжка. Така той вземал стоки на изплащане от магазини, за
които сключвал договори за кредит, предавал тези вещи на тези лица, които го използвали,
но не получавал нищо от обещаното му. Въпреки това той продължавал да го прави. В
случая е взел смарфон на изплащане, който също предал на тези лица. Тъй като К. е жертва
4
на измами, са подали жалба в прокуратурата и се води следствие, както за този случай, така
и за другите договори, които е сключил, като е взел стоки на изплащане.
От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза от
вещото лице д-р Л.М. се установява, че К.Н. страда от лека умствена изостаналост.
Значително нарушение на поведението изискващо грижи и лечение. Към 23.12.2019г. няма
данни при освидетелствания за наличие на психотично разстройство, няма данни да е бил в
състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.
Освидетелстваният показва на формално ниво, че е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното. Съзнава съдържанието на своята дейност, включително целия
комплекс от действия, извършени от него – подписва множество документи, и съзнава целта,
която има – да закупи телефон, избран и посочен от друго лице. Нарушена е способността да
ръководи постъпките си, поради нарушение на волевия акт и наличния интелектуален и
мисловен дефицит. Към 23.12.2019г. е можел да действа свободно, но наимно и неразумно
поради интелектуалния дефицит. Действал е под външна намеса поради лесна внушаемост,
изразил е не своя воля, а чужда. К.Н. е предразположен към чуждо влияние в степен по-
голяма от обичайната и това се дължи на наличната умствена изостаналост и характерната
за нея повишена внушаемост, доверчивост и наивност.
От заключението на изготвената по делото повторна съдебно-психиатрична
експертиза от вещото лице д-р С.И. се установява, че К.Н. страда от лека умствена
изостаналост. Значително нарушение на поведението изискващо грижи и лечение. Към
23.12.2019г. няма данни при ответника за наличие на психотично разстройство, няма данни
да е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. К.Н.
показва на формално ниво, че е в състояние да разбира свойството и значението на
действията си, но не е в състояние да ръководи постъпките си, както и да се грижи за делата
си поради личностовите си особености и наличния интелектуален дефицит. Към
23.12.2019г. ответникът е можел да действа свободно, но наивно и неразумно поради
повишена внушаемост, доверчивост и наивитет, с инфантилно недооценъчно поведение.
Действал е под външна намеса, изразил е не своя воля, а чужда. К.Н. е предразположен към
чуждо влияние в степен по-голяма от обичайната, което се дължи на наличната умствена
изостаналост и характерната за нея повишена внушаемост, доверчивост, наивитет. Предвид
описаните от вещото лице прояви на заболяването и последващата промяна на личността
при ответника е затруднена възможността му да се грижи за себе си и за своите интереси.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. От
събраните по делото доказателства и най-вече от изготвените по делото две съдебно-
психиатрични екпертизи, вещите лица, по които са категорични, е видно, че към датата на
сключване на договор за потребителски кредит № CREX-17556450 - 23.12.2019г.,
ответникът К.Н. не е можел да ръководи постъпките си предвид здравословното си
5
състояние, което не му позволявало да действа съзнателно и разумно в степен, че свободно,
без външна намеса, да формира и изразява волята си. Можел да действа свободно, но наивно
и неразумно поради повишена внушаемост, доверчивост и наивитет, с инфантилно
недооценъчно поведение. Действал е под външна намеса, изразил е не своя воля, а чужда.
Съобразявайки това съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит №
CREX-17556450/23.12.2019г. се явява унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, която
следва да бъде прогласена. Предвид ужищожаемостта на процесният договор за
потребителки кредит, предявеният от ищеца положителен установителен иск се явява
изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
350.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по първата назначена съдебно-
психиатрична експертиза.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.Д. Д. от Адвокатска колегия – гр.Русе с адрес
за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Тодор Александров” № 7, ет.1, адвокатско
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника в размер на
425.07 лева, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. и чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА УНИЩОЖАЕМОСТТА на Договор за потребителски кредит №
CREX-17556450/23.12.2019г., сключен между “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК
*********, представлявано от Александер Викторов Грилихес и КР. КР. Н. от гр.Русе,
ул.”****” № 27, вх.1, ет.2, ап.4, с ЕГН: **********, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, поради
невъзможността при сключването му кредитополучателят да разбира или да ръководи
действията си.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК *********,
представлявано от Александер Викторов Грилихес, против КР. КР. Н. от гр.Русе, ул.”****”
№ 27, вх.1, ет.2, ап.4, с ЕГН: **********, положителен установителен иск, с който иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 2 390.63 лева /две
хиляди триста и деветдесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № CREX-17556450/23.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 15.09.2021г.; 323.11 лева /триста двадесет и три лева и единадесет стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до
6
01.06.2021г. и 73.02 лева /седемдесет и три лева и две стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до 13.03.2020г. от 20.00 лева и за
периода от 21.06.2021г. да 10.09.2021г. от 53.02 лева, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5103/2021г. по описа на РРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК *********, представлявано
от Александер Викторов Грилихес, да заплати на КР. КР. Н. от гр.Русе, ул.”****” № 27,
вх.1, ет.2, ап.4, с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на попечителя си Д. К.
А., сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, ЕИК *********, представлявано
от Александер Викторов Грилихес, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат
И.Д. Д. от Адвокатска колегия – гр.Русе с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе,
ул.”Тодор Александров” № 7, ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на 425.07 лева
/четиристотин двадесет и пет лева и седем стотинки/ - за оказаната от него безплатна правна
помощ на ответника.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7