Решение по дело №3374/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 818
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100503374
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. **** , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503374 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл.268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР, против
решение № 260161/ 28.08.2020г. по гр.д. № 162616/ 2019г., Районен съд-**** с което е осъдена да
заплати на Д. С. П. сумата 1727.56лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 248 часа, за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 09.10.2019г., и сумата 222.09лв.-
лихва за забава , изчислена върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за периода
12.10.2016г.- 09.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр..чл.187, ал.5 ,т.2 ЗМВР и чл.86 , ал.1
ЗЗД. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал.6 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради субсидиарно
прилагане на норми от Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове- НСОРЗ, НЗСДА, и
наредбите по чл.9, ал. 2 от ЗМВР, при дадената регламентация на правоотношенията с лица, които
имат качеството на държавни служители в системата на МВР. По същество отправя искане за
отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове срещу ГДГП-МВР да се
отхвърлят, и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- Д.П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна по направените възражения срещу решението. Моли за неговото потвърждаване и
присъждане на разноските направени в производството.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявените осъдителни искове от Д.П. срещу ГД „ ГП“ за
сумата 1539.15лв., претендирана като незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 248.25 часа през периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; и за
сумата 100лв.- лихва за забава , изчислена върху главницата , за всяко неплатено възнаграждение,
1
считано от първо число на месеца , следващ месеца на дължимото плащане, до датата на иска.
Ищецът твърди, че през исковия период е полагала труд на длъжността „ст.полицай“ в
ГПУ летище- **** към РДГП Аерогари, на структурно подчинение към Главна дирекция
„Гранична полиция“при МВР, гр.**** регламентиран от нормите на ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за
работещите на и 8-, 12- и 24-часови смени, сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от
МВР. През исковия период е положил общо 1736 часа нощен труд, които приравнени към дневен
с коефициент 1.143 възлизат на 1984.25 часа. Получената разлика от 248.25часа представлява
извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения труд
през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени, определени със заповед
№ 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в
ОДМВР-**** по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. В
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. няма норма, която
регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен. При надвишаване нормата работни
часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За
изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите
нормативни актове – Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена
действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Излага правни съображения за
приложимата нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от
ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните
часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната
продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че през периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г. са били в служебно
правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 8-
,12-, 24-часови дежурства със сумирано отчитане на работното време.
От представените платежни документи се установява, че към основното трудово
възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.
По спорните факти е назначена съдебно-счетоводната експертиза. Заключението,
неоспорено от страните, съдържа данни за отработените часове нощен труд – общо 1728 часа,
които след приравняване към дневни с коефициент 1.143 се равняват на 1976 часа, посочени за
целия период по месеци в справка 1, кол.3 и 6. Разликата от 248 часа вещото лице посочва като
извънреден труд за процесния период, който не е заплатен на ищеца. За отчетените часове нощен
труд по ведомост са начислени 432 лв./ 1728 х 0.25/, посочени по месеци в справка 1, кол.4
Съобразно посочените стойности в справка2 размерът на допълнителното възнаграждение за 248
часа, получени след преизчисляване на нощен към дневен труд, е 1727.56лв.,а размерът на
мораторна лихва- 222.09лв., изчислена върху всяко неплатено задължение, считано от първо
число на месеца следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на иска.
По искане на ищеца, на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковите
претенциите, чрез увеличаването им по размер съответно:-главница, от 1539.15лв. на 1727.56лв.,-
мораторна лихва, от 100лв. на 222.09лв.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
2
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178,
ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден
труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за
държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с
полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от
11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане
на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В
периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.,
считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията,
разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно
правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от
ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията,
произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат
преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители,
назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата
на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
3
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият брой
часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи
часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови дежурства,
съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на работно време –
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е. полаганият труд през нощта в
интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време пред нощта е
до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време
през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала между 22.00ч.-6.00ч., то следва
да се приеме, че установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма,
към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано
изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане
на нощните часове в дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на
отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Констатациите на заключението за положените работни нощни часове по време на
дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване показват
разлика от 248 часа, за които ответникът дължи допълнително възнаграждение, със законната
лихва, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР.
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски, съобразно направеното искане, в размер на 480лв./с начислен ДДС/ - заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260161/ 28.08.2020г. по гр.д. № 16216/ 2019г., Районен съд-
****
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, да заплати на Д. С. П., ЕГН-****,
сумата 480лв./ четиристотин и осемдесет лева/ - съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4