№ 24855
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110158438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „А“ ЕООД срещу АЛ. ИВ. СП. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявеното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в посочената част
следва да бъде отхвърлено.
Съгласно тарифа на „ИАМ“ АД, при забава в плащането погасителна вноска с
повече от 30 дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер
на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период на забава, които не могат да бъдат повече
от 45 лв. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за заплащане
на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона
цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане
1
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не
става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна
клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в
същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона
функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на клаузата от тарифата към договора,
предвиждаща заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендира сумата в
размер на 36 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 68453/13.10.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендира сумата в
размер на 36 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2