№ 582
гр. Благоевград, 27.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500365 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 704/27.10.2023г., постановено по гр.д. № 2378/2022г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от В. В. Ч., ЕГН
**********, на адрес: ***, чрез пълномощника адв. И. Т..
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оплакването е за необоснованост на
същото поради неправилна оценка на събраните доказателства и изградени от съда
неправилни правни изводи във връзка с деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Навадени
са с въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
С въззивната жалба са развити съображения, че при постановяване на обжалвания съдебен
акт, първоинстанционния съд не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Не е анализирана и съдържанието на подадената жалба от ответницата М. М. Н.
и най- вече нейното съдържание, като съдът необосновано е пренебрегнал и събраните пред
първоинстанционния съд гласни доказателства.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите
към обжалвания съдебен акт, с които съдът е приел че подаването на жалба не представлява
противоправно поведение. Излагат се доводи от въззивната страна, че наистина съгласно чл.
45 от Конституцията на РБ, гражданите имота право на жалби, предложения и петиции,
отправени до държавните органи. Поддържа се с въззивната жалба, че това право не е
неограничено, като съдът не е обсъдил че ако това право се упражнява недобросъвестно и с
цел да бъдат увредени чужди права и законните интереси на обществото, тогава е налице
1
злоупотреба с право/чл. 57 ал.2 от Конституцията на РБ/. Развито е становище от въззивника
чрез неговия пълномощник, че именно такъв е и настоящия случай, тъй като депозирането
на жалба от ответницата, с която се уличава ищеца в престъпление, е абсолютно
противоправно поведение и проява за недобросъвестност и то само за да бъдат увредени
интересите на ищеца. Поддържа се с въззивната жалба, че тези твърдения са неверни и
неистински и поради това е налице злоупотреба с право, която не е била обсъжданата и
анализирана от първоинстанционния съд.
При изложените съображения, от въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания
съдебен акт, ведно с всички законови последици от това. Във въззивната жалба не е
направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка
с направените във въззивната жалба оплаквания.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- въззиваемата М. М. Н., чрез пълномощника и адв. П. Георг.
П., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Оспорва се оплакването за необоснованост, основано на доводи за липса на всеобхватно и
задълбочено обсъждане и анализиране на събраните пред РС Благоевград писмени и гласни
доказателства.Оспорва се от въззиваемата страна и твърдението наведено с жалбата- за
злоупотреба с право от страна на ответницата във връзка с подадената от нея жалба.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че първоинстанционният съд подробно е
анализирал съдържанието на подадената жалба, извършената проверка от прокуратурата и
резултатите от нея. Развити са правни доводи, че първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, като въз основа на разпоредбите на Конституцията е стигнал
до единствено верния извод- за правомерни действия на ответницата във връзка с
подадената от нея жалба, с които не се засяга правната сфера на ищеца по делото.
Поддържа се още с отговора на въззивната жалба от М. М. Н. и нейния пълномощник- адв.
П., че първоинстанционният съд правилно е приел че сезирането на органите на властта с
искане за защита от страна на ищцата, не съставлява злоупотреба с право, като подаването с
жалбата не е било извършено с цел да бъдат увредени интересите на В. В. Ч.. Поддържа се
от въззиваемата страна, че Н. е подала жалбата с ясното съзнание и убеденост, че вещите
описани в жалбата са нейна собственост, както и че е съществувала уговорка тези вещи да
бъдат върнати. В жалбата не се сочи че В. В. Ч. е извършил престъпление, още повече че
ищецът е дал обещание да върне вещите, което по- късно не е изпълнил. Акцентира се, че
ищецът не е доказал пред първоинстанционния съд, че вещите са негова собственост,
въпреки че е твърдял че има документ за собственост за тях.
При изложените съображения, от въззиваемата страна се изразява становище че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и в съответствие с
материалния закон и се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди Решение № 704/27.10.2023г., постановено по гр.д. № 2378/2022г. по описа на РС
Благоевград.
2
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като
първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че
предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени
оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и
неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от
събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се
произнесе по тях във въззивното си решение.
Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от лице с процесуална легитимация да
подаде отговор в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, същият е
редовен с оглед на неговата форма и съдържание и следва да бъде обсъден от въззивния
състав на съда.
С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно
заседание по делото.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 20.06.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3