Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 349 / Дата 04.12. 2018
година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 17.10.2018
г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 433 по описа за 2018година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Община- П.Б., КОД по Булстат:
*** ,представлявана от Кмета С.Х.Р.чрез
адвокат Р.Р. *** против Решение №
193 от 18.04.2018 г.,постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 230/2017 г, по описа на съда.
По силата на обжалваното решение
първоинстанционният съд е осъдил Община- П.Б.
да заплати на ищеца „А.п.П.Б.
„ООД ЕИК :*** сумата от 50 000 лева,
представляваща неизплатена компенсация за
извършен от превозвача „А.п.П.Б.“ООД обществен превоз на
пътници по автобусни линии от
общинската и областната транспортни схеми, който превоз се осъществява от
превозвата по намалени цени за ученици и пенсионери, дължима за месеците
м.юли, август и септември 2014 г., които превози са осъществени по Договор
№ 171 от 22.11.2012 г. и по договор
№ 172 от 22.11.2012 г.,ведно със
обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД в размер на
14
416.40 лева , дължимо за периода на
забавата , считано от 03.10.2014 г. до
датата 03.08.2017 г., на която дата е подадена исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от
04.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Във въззивната жалба се поддържа
основно оплакването ,че съда основава
обжалваното решението на
Решение № 601 от 13. 02.2014 г, взето от Общинския съвет на П.Б.. Това
решение е административен акт, който обаче не е нормативен такъв.
Според жалбоподателя в Решението на Общинския
съвет на О.П.Б. не се съдържа поемане на ликвидно / определяемо/ задължение на Общината към конкретна транспортна фирма.
Още по-малко такова задължение е поето към
ищеца „А.п.П.Б. „ООД.
Според
тезата на жалбоподателя- не може
да възникне парично вземане към Община –П.Б., което не е определено нито като
правно основание за възникването му,нито като размер, нито е определено в полза
на конкретно лице.
На второ място: оплакването на жалбоподателя е ,че само по себе си Решение № 601 от 13.02.2014 г. на Общинския съвет на О.П.Б. като административен акт не е основание за заплащане на претендираната сума
от ищеца, ако последният не е изпълнил точно, качествено и в срок задълженията
си по сключените два договора под №
171 и № 172 и двата от 22.11.2012 г. В
тази връзка се поддържа оплакването, че
транспортната фирма, осъществяваща обществен превоз на пътници не е изпълнила
задълженията си по чл.11 и чл.12 чл.13
от посочените договори
за превоз. По вина на
изпълнителя по договорите не е
водена редовна отчетност, което е негово договорно задължение, поради което не
може да се приеме за доказано, че ищецът
е изпълнил точно, качествено и в
срок задълженията си по
договорите за превоз на пътници.
Претендира се отмяната на обжалваното решение като
незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на
което да се отхвърлят предявените обективно съединени
искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна „А.п.П. Б.“ООД
чрез пълномощника си по делото
адвокат А.С. *** поддържа писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение.
Пловдивският апелативен съд след преценка на данните по
делото с оглед становището на страните и доводите им, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че
спорното между страните правоотношение е
възникнало по силата на два договора за обществен превоз под № 171 и №172 от 22.11.2012 г. с предмет „ ***схеми“; В договора №171 от 22.11.2012 г. са включени автобусни линии
между определени населени места, включени
в Пакет № 1, а по договора № 172/
22.11.2012 г. са включени други населени места, включени в Пакет
№2. Друга разлика между двата договора
няма – последните са с еднотипно съдържание и правата и задълженията, поети от
страните са едни и същи.
Предвидено е ,че договорите се
сключват за срок от 10 –десет години, считано от датата на тяхното подписване,
т.е. считано от 22.11.2012 г.
Основното оплакване ,изложено във
въззивната жалба е,че Решение № 601 от 13..02.2014 г. на Общинския съвет П.Б. е административен акт, който обаче не е
нормативен акт. Според жалбоподателя
този акт не съдържа ликвидно задължение на Община- П.Б. към конкретна транспортна фирма.
Оплакването , че задължението на Общината не е ликвидно
не се споделя от ПАС, тъй като от
представените по делото доказателства се установява за вземане към Общината, което е установено като
основание и размер,т.е. касае се до ликвидно вземане на ищеца. Вярно
е ,че Решението № 601 от 12.02.2014 г. на Общинския съвет е
админитративен акт, при това стабилен административен акт ,който е действал
през исковия период от време. Става
въпрос за времето от три месеца , а
именно: м.юли, август и септември 2014 г.
Вярно е , че задължението
на Община-П.Б. да заплати компенсаторно обезщетение през исковия период
от време не произтича от посочения
административен акт –Решение № 601 от 13..02.2014 г.
Задължението на възложителя произтича от договорите за обществен превоз на пътници и
конкретно от разпоредбата на чл. 15.4 от договорите, която , както вече бе
казано е с едно и също съдържание и при
двата договора.
Съгласно тази разпоредба възложителят
е поел задължението да изплаща на
изпълнителя/ превозвач по договорите/ полагащите му се средства от Републиканския бюджет за субсидиране на загубите и за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на
някои категории граждани, в съответствие
с действащите нормативни документи. Следователно основанието за
възникване на задължението е договорно и не произтича от
административния акт. Вземането на транспортната фирма – ишец обаче е
ликвидно, т.е. установено е не само като
основание,но и като размер. Последният е
посочен в Решение № 601 от
13.02.2014 г. на Общинския съвет –П.Б., обективирано е в Протокол № 38 от същата дата. Решението на общинския съвет
е взето за решаване на въпросите за заплащане на компенсации за транспортни разходи по намалени цени за ученици и пенсионери.
В т.1 и т.2 от диспозитива на Решение
№ 601 са
определени изчерпателно двете категории
правоимащи лица, които заплащат 50%
от цената на билета или на абонаментната карта. Тези правоимащи лица са:
а/ учениците с постоянен адрес и/или ученици на територията на О.П.Б. с право на пътуване с допълнително намаление ,извън разпоредбите на ПМС № 66/1991 г.
б/
пенсионерите с постоянен адрес ***-П.Б. с право на пътуване с
допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66 от 1991 г.
В т..4 от Решението Общинският съвет изрично е взел
следното решение, а именно:„намалението
на цената на картите да се компенсира от Общината в рамките на определените средства в Общинския бюджет за
2014 година, като О.П.б. превежда
месечно на превозвача компенсация в размер на 20 000 лева.
Тази
редакция на т.4 от
административния акт , действащ през исковия период от време не
поражда каквото и да е съмнение относно това ,че задължението на общината е ликвидно – размера на
компенсацията,дължима ежемесечно на
превозвача е точно определен в размер на
20 000 лева .
Следва да се посочи, че в Решението
на Общинския бюджет изрично е посочено, че компенсаторното обезщетение ще се изплаща в
рамките на определените средства,предвидени
в общинския бюджет за 2014 г. Да припомним, че исковия период
обхваща 3-три месеца от календарната
2014 г.
Необходимо е да се внесе уточнението
,че решението на общинския съвет като административен акт е съобразено
със закона и конкретно с чл.21,ал.1 т.6 от ЗМСМА. Съгласно тази
разпоредба бюджета на Общината се приема
именно от Общинския съвет. Документално е установено, че в този
общински бюджет за 2014 г. е предвидена сума за
изплащане на субсидии за дейностите по транспорта, пътищата , пощите и
далекосъобщенията в размер на 240 000 лева. Този факт е документално установен – от приетото пред първата инстанция, безда
бъде оспорено заключение на вещото лице Д.Д.Г..
При отговора на този въпрос№ 4 вещото лице е посочило, че в Разходната част на Общинския бюджет за 2014 г в § 43 „**“,дейност
849 „Други дейности по транспорта,
пътищата , пощите и далекосъобщенията“ е предвидена сумата в размер на 240 000 лева. Или за 12-те
календарни месеца на годината по
20 000 лева месечно обезщетение за компенсации/ т.4 от Решение № 601 от 13.02.2014 г.- това е точно
сумата 240 000 лева.
В тази връзка следва да се подчертае,
че за първите 5 месеца на 2014 г. О.П.Б. е
изплащала ежемесечно компенсации, изпълнявайки задължението си по чл.15.4
от договорите за обществен превоз . Не е оформила каквито и да е възражения във връзка с
изпълнението на договорите .
Това се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза , която е установила, че за първите
пет месеца на 2014 г. е изплатена сума в
общ размер на 100 000 лева.
Вещото лице хронологично е проследило
отделните плащания по издадените от изпълнителя пет данъчни фактури. Последното извършено плащане по договорите е по фактурата за месец юни 2014 г, за която е установено , че е изплатена
на дата 10.06.2014 г. На тази дата транспортната фирма, осъществяваща
обществен превоз на пътници е получила месечното си компенсаторно обезщетение в размер на 20 000 лева.
След
тази дата отношенията между страните вече са били доста сложни да не кажем обтегнати, поради което е започнал
спора дали вземането на изпълнителя към Общината
е ликвидно или не.
Един напълно безсмислен според
настоящата инстанция спор, които би могъл да бъде и избегнат при наличие на
добра воля,проявена и от двете страни.
За ПАС остава неясно как точно
през първите 5 месеца на
годината вземането за компенсации към Общината е било ликвидно ,а след този период от време ликвидността
се е изпарила незнайно как и къде.
Становището на ПАС е ,че спорното вземането е породено от валидно договорно правоотношение – на основание
– чл.15т.4 от договорите за обществен
превоз на пътници ,осъществен между населените места, включени в Пакет №
1 и Пакет № 2.
Вземането е установено не само като правно основание , но
и като размер, определен точно в т.4 от Решение № 601 от 13.02.2014 г.
на Общинския съвет . Това
е стабилен административен акт, който
е влязъл в сила ,без да бъде обжалван. Вярно е , че не е от категорията на
нормативните административни актове, но
това няма отношение към въпроса
за ликвидността на вземането на
транспортната фирма.
Още веднъж да повторим: задължението на Общината като възложител да
заплаща ежемесечно компенсации с оглед
намалените цени за определени правоимащи лица
произтича от договор ,а не от
административен акт. В последния
само са посочени двете категории
правоимащи лица, които заплащат билетите и абонаментните карти на преференциални/
намалени / цени на билетите. Посочен е и размера на компенсацията, която
се заплаща от Общината ежемесечно в
размер на 20 000 лева. За
2014 г в бюджета на Община –П.Б. е предвидена сума в общ размер от 240 000 лева,т.е. 12 месеца по 20 000
лева месечно.
Второто оплакване във въззивната
жалба е, че възложителят не дължи заплащане на
компенсаторно обезщетение през исковия период от време, тъй като изпълнителят
е неизправна страна .Не е изпълнил задълженията си по двата договора за
обществен превоз на пътници на автобусния транспорт.
Конкретно се визира, че изпълнителят е допуснал неизпълнение на договорните задължения по чл.11,чл.12 и чл.13 от договорите за обществен
превоз на пътници под № 171 и № 172 от
22.11.2012 г. Съгласно чл.10 от договора изпълнителят поема задължението да издава абонаментни карти за превоз на
пътници, разпределени в отделни групи като : ученици, работници, пенсионери,
инвалиди, ветерани и т.н.Съгласно чл.11 за
издадените абонаментни карти
изпълнителят води заверени от Възложителя регистри по посочените категории групи. Съгласно
чл.12 от договорите изпълнителят е
задължен да предоставя ежемесечно на
възложителя водените от него регистри за проверка и отчитане . Съгласно чл.13
от договорите за доброволно въведените намаления за отделните социални
групи, извън нормативно
регламентираните, възложителят не дължи
компенсации на изпълнителя.
По –подробна регламентация
на изискванията за издване на
абонаментни карти се съдържа в чл.17 от
Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства
за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване в
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории лица/ отм./,но действащ през исковия период от време. Предвидено е в чл.17 от Наредба № 2 , че
абонаментните карти за вътрешноградски
и междуселищния транспорт на определените
категории граждани се издават по
образец,одобрен от съответния превозвач. Дружеството води регистър
на издадените карти, съдържащ трите
имена, ЕГН, и подпис на лицето,номер на издадената карта, наименование на
учебното заведение и общината, в която се намира то, а за гражданите,
получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст – общината по местоживеенето“.
От заключението на ССЕ / при
отговора на въпрос №6/ се
установява,че при ищеца „А.п.П.Б.“ООД са водени регистри за издадените абонаментни карти на различните
категории лица.Тези регистри не са били
заверени от Общината –възложител през 2014 г. Не е ясна причината поради която
липсва заверка от възложителя, но няма
как този факт да се свърже с
неизпълнение на договора от страна на
изпълнителя.
Това е така ,тъй като както вече
бе посочено въпреки липсата на заверка от общината, то последната
и изплащала ежемесечно дължимата по договорите за превоз компенсация
в размер на 20 000 лева ежемесечно. Или за първите пет месеца на 2014 г. е
изплатена общо сумата от 100 000 лева, без липсата на заверка от Общината
да е станала причина да не се изплащат
дължимите компенсации. При
документалната проверка извършена от вещото лице в счетоводството на превозвача
е установено, че при него са заведени
регистър на издадените абонаментни карти
на ученици и студенти –редовно обучение
за 2013 г и процесната 2014 г.,в който
са включени 927 лица. Заведен е регистър
за абонаментните карти за 2014 г
на лицата, получаващи пенсия,навършили възрастта по чл.68,ал.1 и ал3 КСО, като
в този регистър са включени 1242 лица,
т;е. това е масовата категория пътници,ползващи преференция за осъществения
превоз. Заведен е и регистър на издадени
карти за ветераните от войните, в който са включени 7 лица. За процесния период
от време, както и въобще за цялата 2014 г. Община –П.Б. не е изплащала компенсации на друг превозвач,
освен на ищеца, който е осъществявал
транспортната услуга.
Следва да се отчете ,че в
Общината има Вътрешни правила за условията ,реда ,отчитане, контрол и приемане
на образци за изготвяне на справки,отчети от превозвачите на територията на Общината.
В тези Вътрешни правила обаче неса
разписани задължителни реквизити за
водените регистри, като не са приложени и образци, за това какви данни трябва
да съдържат тези регистри.
Оплакването на жалбоподателя
–възложител по договорите за обществен превоз
за това ,че изпълнителят не му е предоставял ежемесечно справки за броя
на издадените абонаментни карти за ученици и
пенсионери очевидно не е
сериозно. Или поне съдът го възприема така след като отчита ,че не друг ,а Община-П.Б. е депозирала писмен отговор на исковата
молба. С този отговор е представила и писмени доказателства, включително и 3-
ти броя писма, подписани от Кмета на Общината и адресирани до „А.п. П.б.“ООД. С тези три писма превозвача се
уведомява, че му се връщат предоставените от него опис-сметки за издадените карти за групата
правоимащи лица, които имат правото да получат компенсации за трите месеца-
м.юли, август и септември 2014 г.
Справките са върнати от Общината
с мотив , че не са актуални, но не е ясна причината , поради която възложителят
счита предоставените му справки за неактуални. Няма данни да е назначена комисия или на
място да е осъществен контрол ,резултата от който да позволи извода, че справките не са актуални. От заключението на
вещото лице се установява,че през исковия период от време транспортната фирма – ищец единствено тя е
осъществявала обществен превоз на пътници
на автомобилния транспорт. Друг превозвач не е осъществявал тази услуга през 2013 г и
2014 г. Установено е от заключението
на ССЕ ,че превозвачът е издавал абонаментни карти за пътуване на
ученици, пенсионери,ветерани от войната, военноинвалиди. От тази си дейност е реализирало ежемесечно
приходи от доставката на транспортните
услуги.
Тезата на Общината като
възложител по договорите за превоз е ,че превозвачът е осъществявал
транспортната услуги, но не на намалени цени, поради което и няма основание да получи компенсация от
страна на възложителя, както това е предвидено в т.4 от Решение №601 от 13.02.2014 г. ,взето от Общинския съвет на
О.П.б. Това е и третото
оплакване, което се поддържа във въззивната жалба.
В тази връзка ПАС намира, че първоинстанционният съд е дал задълбочен и
точен отговор на това оплакване.
Действително след като Общината твърди,
че определената категория граждани – ученици и пенсионери са пътували, но без да ползват преференцията
за намалени цени на билетите за превоз и абонаментните карти – тежестта на
доказване на този факт тежи върху ответника. Не е ясно как последният би могъл
да установи, че над 1200 пенсионери и над 900 ученици са се отказали някак си „доброволно“ от
възможността да ползват 50% намаление за
издадените билети и карти.
Все едно , че са пожелали да
плащат редовните цени на услугите. Този
факт няма как да се установи поради
което и Общината не е направил опит да
ангажира доказателства за това, че през исковия период от време
превозвачът е осъществявал превоза по редовни цени,т.е. без преференциалните
цени, предвидени в договора ,а и в Решението на Общинския съвет № 601 от 13.02.2014 г.
В тази връзка трябва да се
подчертае,че изобщо не е вярно оплакването, изложено във въззивната
жалба, че компенсаторно обезщетение за осъществен превоз по намалени цени на
транспортните услуги – няма нормативна
опора. Такава има и този нормативен
акт е посочен в обжалваното решение - съгласно чл.19,ал.2 от раздел 2ри на Глава
Втора от Наредба № 2 от 15.02.2002 г.
за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси
изрично е предвидено „ В конкурса не
могат да се поставят условия пред лицата по чл.2 / т.е. превозвачите/ за
извършване на безплатни или с намалени
цени пътувания, без да са предвидени компенсации за това“.
Процесните два договора № 171 и под № 172 от 22.11.2012 г.,които са правното основание
за получаване на компенсаторно обезщетение от превозвача са сключени в
изпълнение на същата процедура на
проведения конкурс за възлагане извършването на обществен превоз. В
изпълнение на това изискване, установено в нормативен
акт,а именно:Наредба № 2 от
15.02.2002 г.Общинския съвет на О. П.б.
е взел Решението си под № 601 от
13.02.2014 г. ,което е стабилен
административен акт, който е влязъл в сила. Нормативно основание за неговото
издаване и за регламентиране на условията за изплащане на компенсаторно
обезщетение от страна на възложителя е именно посочената вече Наредба № 2 от 15.02.2002 г,при действието на
която са сключени и процесните два
договора за обществен превоз на пътници. Договорно е основанието на възникване на
вземането на превозвача към
възложителя за получаване на
компенсаторно обезщетение за
осъществения превоз на намалени цени на определена категория граждани. Това вземане, както вече бе
посочено е ликвидно: установено като основание и размер,посочен във влезлия в
сила, без да бъде обжалаван административен акт.
В заключение първоинстанционния съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон ,поради което следва да се
потвърди решението като законосъобразно.
Не е допуснал нарушение на процесуалния закон – направения доклад от
първия съд отговаря на всички изисквания на чл.146 ГПК.
Не доклада е причината поради
която ответната Община не е разбрала, че носи тежестта на доказване
на възражението си, че общественият
превоз е осъществяван по редовни цени на
билетите. След като не друг, а ответника
е направил възражението ,че превозвачът е осъществил
превоза по нормални цени,а не по намалени
цени , за което е поел задължение, то повече от ясно е ,че тежестта на доказване на обратното,а именно
че превоза е осъществен на редовни цени тежи върху ответника .
И пак стигаме до един и същи
въпрос: ако Общината като възложител е имала действително информация, че превоза е осъществяван без да се прави
намаление на цената за билетите и картите за ученици и пенсионери –
защо е изплатила компенсации за първите 5 пет месеца на 2014 г
. в размер на 100 000 лева. Със заплащане
транспортни услуги ,без те да са реално осъществени повече от ясно е
,че се нанасят щети на общинския
бюджет. Това обаче не е тема на
гражданския съд нито на настоящото
въззивно производство, а на други
органи.
Следва да се потвърди
обжалваното решение, като при този резултат от въззивното решение в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените от нея съдебни разноски пред тази инстанция. Последните са документално установени в размер на 3000 лева, за която сума е представен документ, че е изплатена изцяло
и в
не в брой на 15.10.2018 г.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193 от 18.04.2018 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по търговско дело № 230/2017 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА О.П.Б. Код по БУЛСТАТ : *** да
заплати на „А.п.П.Б.“ ООД ЕИК *** сумата от 3000 лева, представляваща съдебни разноски, направени от ищеца пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.