Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. П., 01.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.С., като
разгледа гр. д. № 3396/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл.109 от ЗС.
Образувано е по искова молба,
подадена от М.С.Г., ЕГН ********** и А.М.В., ЕГН **********, двете със съдебен
адрес *** против А.Й.Х. ***.
Ищците твърдят, че са
собственици по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от
27.11.1998 г. на недвижим имот с административен адрес: гр. П., ул. *****, *****,
представляващ апартамент с идентификатор 55871.505.491.1.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П..
Сочат, че ответницата е
собственик на съседния апартамент с административен адрес гр. П., ул. ***** и
идентификатор 55871.505.491.1.16 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П..
Твърдят, че в края на месец
декември 2015 г. ответницата е монтирала входна метална врата на външната
страна на жилището си, с отваряне навън. Сочат, че касите на вратите на двете
жилища са разположени под прав ъгъл, поради което монтираната от ответницата врата
пречи на свободния достъп до входната врата на ищците и възпрепятства достъпа
до жилището им.
Твърдят, че при монтиране на
вратата от страна на ответницата са извършени нарушения на техническите правила,
като е разширен отвора за поставяне на врата, с което е нарушена целостта на
носещата стена; усвоени са общи части от сградата; обърната е посоката на
отваряне на вратата, с което са нарушени противопожарните правила; при
влизането и излизането от имота на ищците съществува опасност от удар с
входната врата на ответницата; нарушено е местоположението на звънеца на
жилището на ищците.
Искането към съда е осъди
ответницата да възстанови предишното положение на входната врата на жилището и
– ап. 16, находящ се в гр. П., ул. *****, бл. 1, ет. 4, с идентификатор
55871.505.491.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П..
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответницата признава обстоятелствата, че ищците са собственици на апартамент №
15, а тя е собственик на апартамент № 16.
Оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че монтираната от нея входна врата е при запазване
първоначалната каса на същата и не е нарушавана целостта на носещата стена.
Сочи, че не е разширявала отвора и не са усвоявани общи части. Твърди, че не е
обръщала посоката на отваряне на вратата. Сочи, че звънецът на всички входни
врати в блока са разположени на едно и също място и поставеният от ищците такъв
не е променян.
Ответницата оспорва
твърдението, че при монтиране на вратата са нарушени техническите правила за
това, както и че пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците чрез
процесуалния си представител - адв. И., поддържат предявения иск. Молят съда да
го уважи по подробно изложени в писмени бележки съображения. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата,
чрез процесуалния си представител - адвокат Б., поддържа писмения отговор и
оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим.
Разгледани по същество е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на негаторния иск
по чл. 109 от ЗС в тежест на ищците е да установят, че са собственици на имот с
идентификатор 55871.505.491.1.15 по КККР и че ответникът извършва без основание
описаните в исковата молба действия, с които препятства възможността им да
упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Не е спорно между страните и е
прието от съда, с доклада по делото, обявен в с. з. от 13.01.2017 г., за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците са собственици на
недвижим имот представляващ апартамент, с административен адрес: гр. П., ул. *****,
бл. 1, ет. 4 ап. 15, с идентификатор 55871.505.491.1.15 по КККР, а ответницата
е собственик на съседния недвижим имот, представляващ апартамент, с
административен адрес: гр. П., ул. *****, бл. 1, ет. 4 ап. 16, с идентификатор
55871.505.491.1.16 по КККР.
Не е спорно между страните и се
установява от събраните гласни доказателства, че през 2015 г. ответницата е
подменила входната врата на собственото и жилище, като на мястото на
съществуващата дървена врата е поставила метална.
Страните спорят относно
основателността на това действие на ответницата и следва ли от него ограничение
за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
За установяване на очертаните спорни факти са
събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – техническа
експертиза. Съдът кредитира показанията на всички свидетели относно фактите,
непосредствено възприети от тях, тъй като са точни и логични, и съответстват на
останалия доказателствен материал. Ползва и заключението на вещото лице Н.Е.,
като пълно и обосновано, изготвено с
необходимите професионални знания и опит, след извършване на оглед на място.
От приетата съдебно –
техническа експертиза се установява, че съгласно проекта, въз основа на който е
изградена жилищната сграда, входните врати на всички самостоятелни обекти са представлявали
дървени табли с широчина 90 см. и височина 200 см., монтирани на дървени каси,
с отваряне в посока вътрешната част на жилището. Звънеца на ап. 15 е бил
разположен от ляво, непосредствено до касата на входната врата на ап. 16. Поставената
от ответницата нова врата е метална, с дебелина 3.5 см. Монтирана е на външната
страна на касата и се отваря в посока общите части на сградата. Не е разширяван
съществуващият зидарски отвор и не е нарушавана целостта на носещата стена. С поставянето
на вратата ответницата е усвоила 0.135 кв. м. от общите части от сградата. Звънецът
на ап. 15 се намира на мястото си по проект и е действащ, но при демонтажа на
дървената каса е извъртян.
От така установеното се налага
изводът, че единствената промяна във фактическото положение, следваща от
действието на ответницата, е усвояването на общи части от сградата с площ от
0.135 кв. м., с което е нарушена забраната, формулирана в чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗУЕС. Нарушението на действаща правна норма, не е достатъчно за уважаването на негаторния
иск. Законовите правила защитават различни интереси и не всички целят защита
правото на собственост. Затова за преценка основателността на иска по чл. 109
от ЗС следва да се установи какво е отклонението от правилата и как то се
отразява на собствениците – ищци. /В този смисъл Решение № 33/18.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4320/2015 г./.
В конкретния случай ищците
търсят защита на правото си на собственост върху жилищен обект. Съгласно § 5,
т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Т. е. основното предназначение на жилището е да
бъде използвано за живеене. Затова и достъпът до него следва да се осъществява
свободно и без затруднения.
От съдебно техническата
експертиза и разпитаните свидетели се установява, че достъпът до жилището на
ищците не е нарушен. В него може да се влиза и излиза свободно. Намираща се в
отворено положение, монтираната от ответницата врата, създава временно
затруднение за спокойното отваряна на входната врата на жилището на ищците,
което е преодолимо, чрез заобикаляне. Затруднението отпада при затваряне на
входната врата на жилището на ответницата.
От така установеното се налага
изводът, че монтираната от ответницата врата не ограничава възможността на
ищците да ползват собствения си жилищен обект по предназначение. Създаденото
положение изисква проява на внимание от влизащите и излизащите лица в двете
съседни жилища, за да се избегне съприкосновение между тях. То не надвишава
обичайното усилие, което всеки трябва да полага, за да не причини вреда
другиму. Затова съдът счита, че при упражняване правото на собственост върху
жилището си ищците не търпят ограничения по-големи от обикновените по смисъла
на чл. 50 от ЗС. Затова създадената от ответницата промяна във собствения и
имот е в рамките на допустимия според чл. 50 от ЗС обем и не се налага намеса в
правната и сфера чрез уважаване на предявения негаторен иск.
Този извод на съда не се променя
и от установеното по делото наличие на единичен инцидент с ответницата Г. при
осъществяване достъп до жилището и. От свидетелските показания не се установи
при какви обстоятелства е настъпил той, затова и не може да се направи извод,
че се дължи на механизма на монтиране и посоката на отваряне на входната врата
на съседното жилище.
Съдът не обсъжда представеното
решение на общото събрание на собствениците на етажната собственост от
29.02.2016 г., тъй като по делото не са ангажирани доказателства за обявяването
му по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, следователно и за изтичане на срока по чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС. Поради което не може да се направи извод, че същото се
ползва с изпълнителна сила.
За пълнота следва да се
отбележи, че констатираното по делото усвояване на незначителна част от общите
части от сградата, извършено от ответницата не обуславя само по себе си
уважаване на предявения негаторен иск. На първо място защото ищците не твърдят
да е нарушено правото им на ползване на тези части, а претендират ограничаване
на възможността да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен
обект в сградата. И на второ - защото дори да търсят защита на правото си да
ползват общите части на сградата, то трябва да установят, че ответницата им
пречи да ползват такава част от общите части, съответстваща на дела им на
собственост в тях. А такива доказателства по делото не са ангажирани.
Предвид изложеното, съдът
намира предявеният иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза в полза на ответницата следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер от 600 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 109 от ЗС иск за осъждане на А.Й.Х. *** да преустанови
неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на метална входна врата
на собственото си жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: гр.
П., ул. ***** и идентификатор 55871.505.491.1.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., с които пречи на М.С.Г., ЕГН ********** и А.М.В.,
ЕГН **********, двете с адрес *** да упражняват правото си на собственост върху
жилището им, с административен адрес: гр. П., ул. *****, ***** и идентификатор
55871.505.491.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., както
и да възстанови предишното положение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК М.С.Г., ЕГН ********** и А.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на А.Й.Х. *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: