РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Кърджали, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500017 по описа за 2022 година
С решение № 181 от 05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 637/2021 г.,
Районен съд – Кърджали е признал за установено спрямо о. К., че дължи на
„Р. И. *“ О. заплащане на сумата от 5 496 лева с ДДС – главница,
представляваща дължимо и незаплатено парично задължение по фактура №
**********/18.03.2019 г., за която е издадена Заповед № 260113/19.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. №
325/2021 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като е отхвърлил
исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на мораторна
лихва върху главницата за периода от 18.03.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер
на 552.65 лева и за периода от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 308.39
лева, като неоснователни и недоказани. С решението съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца направените в заповедното и в исковото
производства разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 1
313.99 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – о.
К., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в частта, с която
1
е уважен предявения иск за сумата от 5 496 лева, като неправилно –
необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. Твърди,
че на 18.02.2021 г. между страните по делото било надлежно извършено
прихващане на взаимно дължими суми, вкл. и на процесната сума от 5 496
лева с ДДС, съответстваща на дължимото по фактура №
**********/18.03.2019г. вземане, както и че това прихващане било извършено
във връзка със сключено между страните Споразумение от 16.04.2020 г. за
възстановяване на надвнесената сума в размер на 25 158 лева за неправилно
издадена от „Р. И. *“ О* фактура № **********/16.03.2017 г. по Договор №
12759-02/25.11.2015 г. за зимно поддържане и снегопочистване на
четвъртокласни и местни пътища. Твърди се, че надплатената сума била
установена при проверка на АДФИ и призната от „Р. И. *“ О*, който при
сключване на Споразумението от 16.04.2020 г. платил по сметка на о. К.
сумата от 1 200 лева, а останалата сума в размер на 23 958 лева следвало да се
заплати на два пъти, което обаче не било направено от дружеството, за което
о. К. отправила нотариална покана, получена от дружеството на 06.01.2021 г.
и извършила прихващане на дължимата сума. Счита, че
първоинстанционният съд не успял да установи извършеното прихващане,
защото не съобразил приложените по делото Протокол за прихващане от
18.02.2021 г. и уведомление, както и останалите писмени доказателства, вкл.
и изготвеното по назначената съдебно – счетоводна експертиза, и неправилно
приел, че не била спазена процедурата по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка,
в жалбата се излага и съображение, че дори да се приеме в производството, че
дружеството не е било уведомено за извършеното прихващане с
некредитираното от решаващия съд уведомление, то съгласно съдебната
практика следвало да се приеме, че с отговора на исковата молба ответникът
о. К. е извършил надлежно уведомяване на ищеца за извършеното
прихващане. Поради изложеното, моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане
на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „Р. И. *“ О*, чрез процесуален представител, с който се
оспорва въззивната жалба, като се излагат съображения за нейната
неоснователност. С отговора се претендира и заплащане на разноски по
производството, за които с подадена молба се представя списък на
2
разноските, както и се прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на въззивника.
Окръжният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за
обезсилването му като недопустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Р. И.
*“ О* иск за признаване за установено по отношение на о. К. съществуване на
вземане за следните суми: 5 496 лева – главница, 552.65 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на падежа, считано от 18.03.2019
г. до 13.03.2020 г., 308.39 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г.
до 18.01.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, произтичащи от неизплатена фактура №
**********/18.03.2019 г. на обща стойност 5 496 лева с включен ДДС с
получател о. К., съгласно Договор № 14514-03/14.09.2017 г. и Протокол № 6
за м. ноември 2018 г. за извършено зимно поддържане, снегопочистване и
опесъчаване на четвъртокласната пътна мрежа на о. К. за оперативен сезон
2017/2019 г., и за което парично вземане е издадена Заповед №
260113/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 325/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след
възражение от ответника, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед № 260113 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г. по ч. гр. д.
№ 325/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, издадена за сумата,
предмет на установяване с предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, с отговора на исковата молба, ответникът о.
К. е оспорил исковата претенция, правейки извънсъдебно материалноправно
възражение за прихващане с правно основание чл. 103 и сл. от ЗЗД,
3
извършено на 18.02.2021 г. с невъзстановена по сключено между същите
страни Споразумение от 16.04.2020 г. сума от 23 958 лева, част от която сума
съставлява и задължението на общината по процесната фактура №
**********/18.03.2019 г. на стойност 5 496 лева с ДДС.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за главницата от 5 496 лева с ДДС по фактура №
**********/18.03.2019 г., като е отхвърлил исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост на мораторна лихва върху главницата за
периода от 18.03.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер на 552.65 лева и за периода
от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 308.39 лева. В частта, с която са
отхвърлени исковете за мораторна лихва, решението не е обжалвано и като
такова е влязло в законна сила в тази му част.
Не е спорно, че между страните в производството е сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № 14514-03/14.09.2017 г., по
силата на който о. К. възложила на „Р. И. *“ О* да извърши срещу заплащане,
зимно поддържане, снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласна пътна
мрежа на о. К. за оперативен сезон 2017/2019г., както и че на основание
цитирания договор и Протокол № 6 за м. ноември 2018 г., ищецът –
изпълнител по договора, издал фактура № **********/18.03.2019 г. на
стойност 5 496 лева с ДДС, получена от ответника на 18.03.2019 г. без
възражение за извършените видове и количество работи. Не е спорно и че
ответникът – изпълнител не е извършил плащане по същата.
По делото е прието сключено между същите страни Споразумение от
16.04.2020 г. за възстановяване на надвзета сума в размер на 25 158 лева с
ДДС, произтичаща от предхождащ, сключен между тях договор от 2015 г. за
зимно поддържане, и от която сума, сумата от 1 200 лева е платима при
подписването на споразумението, а остатъкът от 23 958 лева с ДДС, платим
на две вноски – до 31.05.2020 г. и до 30.06.2020 г. Приложена е и нотариална
покана за доброволно изпълнение на остатъчната сума от 23 958 лева,
връчена на дружеството на 06.01.2021г.
Представени по делото са Протокол за прихващане от 18.02.2021 г.,
ведно със счетоводен мемориален ордер, приложим при бюджетните
учреждения, № 13/173 от 05.05.2021г., уведомление за прихващане с изх. №
53-00-280/04.03.2021 г. на общинската администрация, адресирано до
4
дружеството, ведно със транспортен етикет от 04.03.2021 г. и обратна
разписка за извършено връчване на „Р. И. *“ О. от 05.03.2021 г., от
съвместния прочит на които се установява, че о. К. е извършила прихващане
със свое признато по силата на Споразумение от 16.04.20 г. вземане от „Р.
И.*“О. в размер на 23 958 лева с ДДС, с вземания на дружеството в същия
размер, от които и вземането по процесната фактура №
**********/18.03.2019 г. на стойност 5 496 лева с ДДС, както и че
уведомление до контрахента е било изведено и изпратено.
По делото е прието заключение, изготвено по назначена Съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че в счетоводството на о. К. е
извършено осчетоводяване на сумата по сключеното между страните
споразумение от 16.04.2020 г. и е осчетоводена платената по същото на о. К.
сума от 1 200 лева, както и че е извършено и счетоводно записване на
прихващането със сумата от 5 496 лева с ДДС по процесната фактура №
**********/18.03.2019 г. От експертизата се установява също така, че в
счетоводството на „Р. И. *“ О. нито е осчетоводено сключеното между
страните споразумение, нито е осчетоводена платената по същото от
дружеството на о. К. сума от 1 200 лева, нито е осчетоводено прихващането.
От прочита на същото се установява и факта, че при о. К. е окомплектовано
счетоводно извършеното прихващане и с прилагане на писмото до ответника
с изх. № 53-00-280/04.03.21 г.
При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав
намира въззивната жалба за основателна. За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е приел, че в производството ответникът о. К. не е
доказал връчване на изявлението си до ищеца за извършеното извънсъдебно
прихващане на взаимно дължимите си суми. В тази връзка, спорно в
настоящото въззивно производство се явява единствено обстоятелството,
връчено ли е било на „Р. И. *“ О* изявлението на о. К. за извършеното от нея
извънсъдебно прихващане и което връчване да завърши фактическия състав
на така извършеното извънсъдебно прихващане като материалноправен
способ за погасяване на две насрещни задължения. Съвкупният анализ на
обсъдените вече доказателства в тяхната последователност – наличието на
споразумение между страните, връчена нотариална покана за доброволно
изпълнение на падежиралото задължение по споразумението, извършеното
извънсъдебно прихващане и изявлението за това, наличието на транспортен
5
етикет от същата дата и на обратната разписка към него, индивидуализиращи
елементите на извършената пратка, в частност подателя – служебно
деловодство на о. К., получателят- служебно деловодство на „Р. И. *“ О*,
тегло на пратката - 0.100 кг., определено навеждат на извод за извършено
връчване на приложеното изявление за прихващане от един лист с изх.№ 53-
00-280/04.03.2021 г. на дата – 05.03.21г. В този аспект е и заключението на
вещото лице, изготвено по назначената съдебно – счетоводна експертиза, а
именно, че извършеното счетоводно записване на извършеното прихващане е
било комплектовано с прилагане на изявлението с изх. № 53-00-
280/04.03.2021 г. В тази връзка, съдът не намира за основателен довода на
въззиваемия, че твърдяното отсъствие на изявление за прихващане се
доказвало от обстоятелството, че в счетоводството на дружеството
отсъствало осчетоводяване на такова. А това е така, защото изхождайки от
констатациите на вещото лице, твърдяното обстоятелство по-скоро води до
друг извод, а именно за нередовно водене на счетоводството на „Р. И.*“О..
Независимо от изложеното до тук, доколкото отговорът на така
поставения въпрос следва да бъде съобразен и с характера на настоящото
производство по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, относно което
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк. д.№ 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС приема, че съществуването на търсеното вземане по една
издадена заповед за изпълнение, следва да бъде установено към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, то съобразявайки
съдебната теория, съгласно която насрещните вземания се погасяват до
размера на по-малкото от тях към момента, в който условията за прихващане
са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление, следва
да се приеме за релевантно и основателно и изложеното в жалбата
съображение на въззивника, че дори и да не се приеме за установено връчване
на изявлението на 05.03.2021 г., то това изискуемо се връчване на
изявлението за прихващане е могло и е направено най-късно с депозирания по
делото отговор на предявената срещу общината искова молба.
По изложените дотук съображения, настоящият състав намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, поради
което същото следва да бъде отменено в тази част, вместо което следва да
бъде постановено ново решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена,
поради признаване на настъпилия погасяващ ефект на извършеното от о. К.
6
извънсъдебно материалноправно прихващане с Протокол за прихващане от
18.02.2021 г., с вземания на ищеца „Р. И. *“ О*, от които и вземането по
процесната фактура № **********/18.03.2019 г. на стойност 5 496 лева с
ДДС.
При този изход на делото – неоснователност на предявения иск, следва
да се отмени решението и в частта, с която о. К. е осъдена да заплати на
ищцовото дружество разноски, като се присъдят разноски на о. К. за двете
инстанции. В тази връзка, доколкото пред първата инстанция не е представен
списък на разноските и са поискани разноски единствено за юрисконсултско
възнаграждение, следва на ответника да се присъди такова за първата
инстанция в размер на 100 лева. Следва също така на въззивника да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер общо на 209.92 лева, от
които 109.92 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 208, ал. 3, т. 1,
предл. 2-ро от ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 181 от 05.11.2021 г., постановено по гр. д. №
637/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която: 1.) е
признато за установено спрямо о. К., че дължи на „Р-Р Инвест 1“ ООД
заплащане на сумата от 5 496 лева с ДДС – главница, представляваща
дължимо и незаплатено парично задължение по фактура №
**********/18.03.2019 г., за която е издадена Заповед № 260113/ 19.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. №
325/2021 г. по описа на Кърджалийския районен съд, и 2.) е осъдена о. К. да
заплати на „Р. И. *“ О* направените в заповедното и в исковото производства
разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на сумата от
1 313.99 лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. И. *“ О* със седалище и адрес на
управление: гр. К., ж. к. район О. п., з. Б., ет. *, ЕИК *, против о. К. с
административен адрес: гр. К., бул. „Б.“ № *, Булстат *, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца в
7
размер на 5 496 лева - главница по фактура № **********/18.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021 г.- датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА „Р. И. *“ О* със седалище и адрес на управление: гр. К., ж. к.
район О. п., з. Б., ет. *, ЕИК *, да заплати на о. К. с административен адрес: гр.
К., бул. „Б.“ № *, Булстат *, разноски по делото в размер общо на 309.92 лева,
от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция,
109.92 лева – платена държавна такса за въззивно обжалване и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8