гр.София 03.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в
публично заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Юлиана
Христова, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 4051
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.06.2018 г. по н. о. х.
д. № 3065/2017 г. Софийски районен съд, НО, 19 състав е признал подсъдимия Я.Г.Я.
за невиновен в това, че на 29.09.2014г. около 23.50 часа в гр. София, по бул.
„Черни връх”, е посока на движение от бул. „Джеймс Баучер”
към ул. „Козяк”, е управлявал моторно превозно средство - автомобил марка
„Ауди” модел „Ку-3” е peг. № ******, без свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление на МПС, с наказателни
постановления е номера: 3288 от 04.10.2013 г. на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР гр. Стара Загора, влязло в законна сила на 29.11.2013 г. и е наказателно
постановление № 3393 от 09.10.2013 г. на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
гр. Стара Загора, влязло в сила на 29.11.2013 г., поради което и на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК с присъдата съдът е постановил сторените по
делото разноски да останат така, както са направени.
Против
присъдата на първата инстанция е подаден протест и допълнение към него, в който
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда.
В допълнителното изложение към протеста се изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд да признае подсъдимия за невиновен, доколкото заповедта
за прилагане на ПАМ /принудително отнемане на СУМПС, на водач, който не е
изпълнил задължението си да върне СУМПС след отнемане на всички контролни
точки/ е била отменена от съда, като СУМПС е било върнато на подсъдимия на 30.04.2015г.
Застъпва се тезата, че предмет на съдебен контрол на АС – Стара Загора и
впоследствие на ВАС е била само и единствено издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Стара Загора, като извън съдебен контрол е останал
въпросът за начина и реда за отнемане на контролни точки с влезли в сила
наказателни постановления, нормативно определен в Наредба № Iз -2539/17.12.2012г., с
оглед на което отмяната на цитираната заповед няма правен ефект върху
правоспособността на водача. Във връзка с горното се посочва, че двете
наказателни постановления, с които подсъдимият Я. е бил наказан по
административен ред за управление на МПС без СУМПС и които са залегнали в обвинението,
са били връчени лично на лицето, като не са били обжалвани, а са влезли в
законна сила. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова осъдителна такава по отношение на подсъдимия за извършеното
от него престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
С
протеста и допълнението към него не се прави искане за събиране на нови
доказателства.
В
открито съдебно заседание в производството пред настоящата инстанция представителя
на СГП поддържа протеста и депозираните към него допълнителни съображения. Намира
протестираната присъда на СРС за неправилна и незаконосъобразна, като застъпва
тезата, че за да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимото лице
първоинстанционният съд е извършил превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Според представителя на държавното обвинение по делото са
събрани убедителни доказателства, въз основа на които може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият Я. е извършил престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. Твърди се още, че съдът не е взел предвид
начина на отнемане на контролните точки, а именно с влезли в сила наказателни
постановления, който е нормативно определен. Посочва се още, че отмяната на
заповедта няма правен ефект върху правоспособността на водача, а наказателните
постановления, с които подсъдимият Я. е бил наказан по административен ред и са
залегнали в обвинението, са били връчени лично на подсъдимия, не са обжалвани и
са влезли в сила. В заключение се отправя искане атакуваната присъда да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Я. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Защитникът
на подсъдимия Я. – адв. М. моли депозираният въззивен
протест да бъде оставен без уважение. Противно на застъпените в протеста доводи
посочва, че първоинстанционният съд изключително детайлно и внимателно е
проследил действащата нормативна уредба към инкриминираната дата, изследвайки
кои от въпросните нормативни актове се явяват по-благоприятни по отношение на
подсъдимия. Изразява становище, че няма правно значение обстоятелството, дали посочените
в обвинението наказателни постановления са влезли в сила, а относим в
конкретния случай се явява фактът, че към момента на влизане в сила на тези
наказателни постановления подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС, с оглед
отменения административен акт, с който му е отнето СУМПС. В заключение се
посочва, че крайните изводи на СРС са правилни и обосновани, като са изведени
след направен обективен и верен анализ на приобщените по делото писмени
доказателства, с оглед на което се моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
В
правото си на последна дума подсъдимият Я. заявява, че СУМПС му е било отнето
неправилно, с оглед на което моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като провери и
служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице
основания за нейното изменение или отмяна по следните съображения.
Производството
пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно
следствие), като на основание чл. 371, т. 1 НПК страните са дали съгласие да не
се провежда разпит на всички свидетели, а именно К.Н.и Д.А., както и на вещото
лице Г.Л., изготвил назначената в хода на досъдебното производство графическа
експертиза. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 1 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 3 НПК при провеждане на съдебното следствие от първата
инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещото лице, за които се
отнася одобреното от съда съгласие, съдът е приобщил на основание чл. 283 НПК
съответните протоколи за разпит на свидетели и експертно заключение на графическата
експертиза, както и останалите приетите по делото писмени доказателства.
При
това положение и въз основа на събраните доказателства първостепенният съд е
достигнал до правилни фактически изводи, които се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, а именно:
Подсъдимият
Я.Г.Я., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, висше образование, фирмен консултант, с адрес гр. Стара Загора, ул. „*********.
Към
датата на деянието последният бил неосъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият
Я. се водел на отчет, като водач на МПС в Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, като към месец
септември 2014 г. имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) №********* от ОДМВР - Стара Загора на 05.02.2008 г., валидно
до 05.02.2018 г.
Процесното
СУМПС било обявено за изземване на 04.07.2013 г., във връзка с издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №20225/03.07.2013 г.
по чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), превъведена
в масива на АИС-АНД с №13-1228-004636/03.07.2013 г., поради изчерпване на
наличния брой контролни точки. Издаденото на Я. СУМПС било отнето на 10.02.2014 г. при връчване на Заповед за прилагане
на ПАМ №20225/03.07.2013 г. Подсъдимият Я. обжалвал в срок връчената му Заповед
за прилагане на ПАМ пред Административен съд – гр. Стара Загора. С решение № 94
от 16.05.2014 г. на АС-Стара Загора по адм. дело №96
по описа за 2014 г. Заповедта за прилагане на ПАМ №20225/03.07.2013 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора
„изземване на свидетелство за управление на МПС“ била отменена като
незаконосъобразна. В мотивната част на решението се сочило, че след издаване на
СУМПС и получаването му ведно с контролен талон, което съставлява годно основание,
породило правно действие, са били отнети общо 21 от придобитите от Я. контролни
точки, поради което към датата на влизане в сила на НП №790/15.04.2008 г., НП №
1758/24.02.2009 г., НП № 13921/10.11.2008 г. и НП № 9577/08.10.2010 г. Я. не е
загубил правоспособност за управление на МПС и за него не е било възникнало
задължение по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС и съответно да бъде прилагана
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. С решение №4596/23.04.2015 г. на ВАС по адм. дело №8724/2014 г. решение №94/16.05.2014 г. на АС-
Стара Загора е оставено в сила, но не по посочените в него мотиви. В акта на
ВАС се сочило, че Заповедта за прилагане на ПАМ спрямо подсъдимия Я. следва да
бъде отменена, тъй като административният орган е посочил правна норма, но не е
изложил фактически основания, въз основа на които да достигне до правно
заключение за прилагане на ПАМ, а с посоченото НП № 9577/08.10.2010 г. на
водача са отнети 6 контролни точки.
На
30.04.2015г. СУМПС на подсъдимият Я. било върнато.
Междувременно
на 04.10.2013 г. спрямо подсъдимият Я. било издадено наказателно постановление №3288/13
г. от 04.10.2013 г. от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, въз
основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (А.) №3288
от 11.09.2013 г., в който било констатирано нарушение на чл.150 от ЗДвП –
управление на ППС без да е правоспособен водач, за което му била наложена
административна санкция на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1
от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. Същото било връчено
лично на Я. на 21.11.2013 г. и влязло в законна сила на 29.11.2013г., доколкото
не било обжалвано.
Няколко
дни по-късно, а именно 09.10.2013 г. на подсъдимия Я. било издадено и друго наказателно
постановление №3393/13 г. от 09.10.2013 г. на началник група в сектор ПП при
ОДМВР - Стара Загора, въз основа на съставен А. №3393 от
10.09.2013г., в
който било констатирано нарушение на чл.150 от ЗДвП – управление на ППС без да
е правоспособен водач, за което му била наложена административна санкция на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП глоба в
размер на 150 (сто и петдесет лева) лв., нарушение по чл.100, ал1, т.2, предл.1 от ЗДвП – че не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, за което му е наложена административна санкция на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на
10 (десет лева) лв. и нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – че се движи с
техническо неизправно ППС му е наложена административна санкция глоба в размер
на 20 (двадесет) лева на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП. Същото било връчено лично на Я. на 21.11.2013 г. и влязло в законна сила
на 29.11.2013 г.
По
отношение на подсъдимия Я. били отменени издадените му наказателни
постановления: №4186/2013 г. на началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР - Стара
Загора с решение на PC- Стара Загора, последното е потвърдено с решение на АС -
Стара Загора и влязло в законна сила на 05.12.2014г., както и постановление
№4187/02.12.2013 г. на началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР - Стара
Загора, с решение на РС-Ст. Загора, влязло в законна сила на 30.01.2015 г.
На
инкриминираната дата 29.09.2014 г. около 23:50 часа подсъдимият Я.Г.Я.
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 3“, с
ДК № СА 01 54 ТМ в гр. София по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул.
„Джеймс Баучер“ към ул. „Козяк“. Същият бил спрян за
полицейска проверка от служители на Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи (сектор „ПП“ при СДВР), а именно свидетелите К.Н.и Д.А..
Те установили самоличността на подсъдимият Я. по предоставен от него документ
за самоличност – лична карта. По време на проверката подсъдимият обаче не им
представил СУМПС. При извършена справка от полицейските служители чрез оперативната
дежурна част (ОДЧ) при сектор „ПП“- СДВР се установило, че СУМПС на Я. е
отнето, поради изчерпване от негова страна на контролните точки, които
притежавал.
Свидетелят
Д. А.съставил на подсъдимия Я. А., с бланков № 825088, за нарушение словесно
описано като: „управлява без СУМПС (отнето от направената справка чрез ОДЧ-99,
поради изчерпване на контролни точки)“, което било правно квалифицирано като
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Видно
от изготвената и приетата по делото съдебно-графическата експертиза,
обективирана в Протокол №422/2016 г., изготвена от експерт Г. Л., да се даде
отговор на въпроса, дали подписът за „Нарушител:“ в А. с номер на бланката
825088/29.09.2014 г. съставен срещу Я.Г.Я., както и подписът в графа „Подпис:“,
в разписката към гореописания документ, са положени от последния, се е оказва
невъзможно, доколкото подписите обект на експертизата са с опростен строеж и са
положени с ниска степен на обработеност на движенията,
а представените образци от подписа на Я. се характеризирали с широка вариантност при изписване на елементите, като е направен извод,
че лицето полага различни по строеж и сложност подписи в зависимост от
условията на писане (поза и подложка) и от вида на подписваните документи.
До
гореустановената фактическа обстановка съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия Я., показанията на свидетелите К.Н.и
Д.А.; ангажираните по делото писмени доказателства: множество наказателни
постановления и актове за установяване на административни нарушения, издадени
на подсъдимия Я., писмо до СРС от Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, ведно с
приложения, съдебни решения: на PC- Стара Загора, на АС - Стара Загора, на ВАС,
заповед за прилагане на принудителни административни мерки, справка от ТД на
НАП, справки за съдимост за подсъдимия, квитанции, справки за извършени от
подсъдимия нарушения на ЗДвП; способи на доказване – заключението на
назначената в хода на досъдебното производството графическа експертиза на
вещото лице Г.Л..
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при
спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Въззивната инстанция след собствен комплексен анализ на
всички събрани по делото доказателства, подобно на контролирания съд счита, че следва да се кредитират
с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели.
Както правилно е заключил СРС показанията на полицейски
служители – К.Н.и Д.А. са конкретни по съдържание, последователни като
изложение, непредубедени по характер и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал. От тях се установяват по безспорен начин
обстоятелствата, около извършената проверка на подсъдимия на инкриминираната
дата и час, конкретно относно факта, че последният не е представил на
полицейските служители СУМПС, в резултат на което била извършена справка (чрез оперативната
дежурна част (ОДЧ) при сектор „ПП“- СДВР), при която се установило, че СУМПС на Я. е било отнето,
поради изчерпване на контролните му точки. В показанията си свидетелите дават
сведения и за резултата от извършената проверка, а именно съставяне на А. на
подсъдимото лице, в което било констатирано извършено от последния нарушение на
чл.150 от ЗДвП. Така изнесените от свидетелите обстоятелства намират подкрепа в
приложения по делото А. с номер на бланката 825088/29.09.2014 г. съставен срещу
Я.Г.Я., както и в обясненията на подсъдимото лице, в които последният не
оспорва обстоятелството, че е бил поверен на инкриминираната дата, както и че е
управлявал процесния автомобил без СУМПС, но само доколкото към този момент
вече било излязло решението на Административен съд – Ст. Загора, съгласно което
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№20225/03.07.2013 г. по чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП),
въз основа на която СУМПС на подсъдимия било отнето, била отменена от съда,
като незаконосъобразна. Доколкото разгледаните свидетелски показания са непротиворечиви
и логични, като кореспондират с ангажираните по делото писмени доказателства,
въззивната инстанция не намери основания да поставя под съмнение достоверността
им, както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги лице, като ги
кредитира с доверие.
По отношение на дадените от подсъдимия обяснения пред
контролираната инстанция, въззивният съд отчете факта, че последните имат двойствена
правна природа, като се явяват едновременно устно доказателствено средство и
основно средство за реализиране правото на защита, с оглед на което ги подложи
на критичен анализ. В резултат на извършената доказателствена проверка
въззивният съд, подобно на първоинстанционната инстанция кредитира обясненията
на подсъдимия в частта, в която кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства. На обясненията на подсъдимото лице в останалата им част,
конкретно относно посоченото от него, че е обжалвал инкриминираните в
обвинителния акт наказателни постановления, доколкото последните се явяват
изолирани, неподкрепени от други доказателства, настоящият състав не се довери,
като ги оцени като защитна теза.
В подкрепа на фактологията на събитията, районният съд
правилно е кредитирал и се е позовал на множеството писмените доказателства,
приложени по делото, а именно: наказателни постановления и актове за
установяване на административни нарушения, издадени на подсъдимия Я., писмо до
СРС от Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр.
Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, ведно с приложения, съдебни решения: на
PC- Стара Загора, на АС - Стара Загора, на ВАС, заповед за прилагане на
принудителни административни мерки, справки за извършени от подсъдимия
нарушения на ЗДвП. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
настоящият съдебен състав констатира, че последните изхождат от лицата, които
са посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи
на обективната действителността, отразените в тях обстоятелства.
От ангажираните по делото писмените доказателства, а
именно справка за съдимост и бюлетин за съдимост по отношение на подсъдимото
лице, както и от справка от ТД на НАП и вносна бележка за платена сума с
основание заплащане на глоба по НОХД 2610/2011г. се установява, че подсъдимият към
дата на деянието е бил неосъждан, с оглед настъпилата реабилитация по двете му
осъждания.
Съдът намира за обективно и компетентно изготвено
приетата по делото графическа експертиза – обективирана в Протокол №422/2016 г.
От последната се установява, че не е възможно да се даде отговор на въпроса
дали подписът за „Нарушител:“ в А. с номер на бланката 825088/29.09.2014 г.
съставен срещу Я.Г.Я., както и подписът в графа „Подпис:“, в разписката към
гореописания документ, са положени от последния, доколкото подписите обект на
експертизата са с опростен строеж и са положени с ниска степен на обработеност на движенията, а представените образци от
подписа на Я. се характеризирали с широка вариантност
при изписване на елементите. Независимо от факта, че експертното
заключение не дава категоричен отговор
на поставения въпрос, дали изследваните подписи са положение от подсъдимото
лице, въззивната инстанция намира, че горното обстоятелство не се явява
решаващо в конкретния случай, като отчита факта, че съставянето на процесния
АУН с номер на бланката 825088/29.09.2014 г. не се оспорва и от страна на
подсъдимото лице.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от
правна страна, че в мотивите си първоинстанционният съд обосновано е приел, че
с действията си подсъдимият Я.Г.Я. не е извършил вмененото му престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК, като правилно го е оправдал по
повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
За
да достигне до този извод настоящият съдебен състав изцяло споделя подробно
изложените съображенията на контролираната инстанция относно обстоятелството
кой може да бъде субект на инкриминираното в обвинението престъпление по чл. 343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК (в редакцията на нормата към
инкриминираната дата – 29.09.2014 г.)
Съгласно
правната доктрина и съдебната практика субект и на двете престъпления по чл.
343в, ал. 1 и 2 от НК може да е всяко наказателно отговорно лице, за което е
установено, че управлява МПС. При престъплението по ал. 1 то е поначало
правоспособно, но по административен или съдебен ред, лицето е временно лишено
от право да извършва такава дейност, като в срока на изтърпяване на такова
наказание е управлявало МПС и за това е наказано по административен ред и
въпреки това отново е седнало зад волана, за което вече следва да му бъде
потърсена наказателна отговорност. За да е налице съставомерност обаче по чл.
343в, ал. 2 от НК (в редакцията на нормата към инкриминираната дата 29.09.2014
г.) е необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен.
Неправоспособно безспорно е лице, което не е провело обучение и не е издържало
изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Ако такова лице
управлява МПС, то безспорно нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнено на него е и
правоспособен водач, който обаче съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП „губи
придобитата правоспособност“ заради отнети всички контролни точки. Разумът на
това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на
правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то
има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва
да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит. Поради това и в съдебната
практика вече е утвърдено становище, че чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за
всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както когато такова не
е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Всеки
който въпреки своята неправоспособност управлява МПС, безспорно нарушение на
чл. 177 т. 1 или т. 2 от ЗДвП, за което носи административно-наказателна
отговорност. Когато след наказването му по административен ред обаче продължава
да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок
на това административно наказание, то тогава последният осъществява престъпния
състав на чл. 343в, ал. 2 от НК. Очевидна е волята на законодателя да обяви за
престъпление управлението на МПС от неправоспособния водач не след първото, а
едва при второто му нарушение, приемайки, че едва тогава деянието става
общественоопасно.
Така
изложените характеристики на разглежданото престъпното посегателство подведени
под конкретната фактическа обстановка, описана по-горе в настоящото изложение,
водят до извод за липса на осъществен състав на престъплението, в извършването
на което е обвинен подсъдимият Я..
Безспорно
по делото се установи, че на 29.09.2014г. около 23.50 часа в гр. София, по бул.
„Черни връх”, с посока на движение от бул. „Джеймс Ваучер” към ул. „Козяк”, подсъдимият
Я. е бил спрян за проверка, като му бил състав АУН с бланков №
825088, с което било констатирано нарушение на чл.150 от ЗДвП (а именно, че
управлява л.а. марка
„Ауди” модел „Ку-3” е peг. № ****** без СУМПС – отнето
поради изчерпване на контролни точки). Установи се още, че на подсъдимия са
издадени и наказателни постановления е номера: 3288 от 04.10.2013 г. на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Стара Загора, влязло в законна сила на
29.11.2013 г., както и наказателно постановление № 3393 от 09.10.2013 г. на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора, влязло в сила на
29.11.2013 г.
От
друга страна се установи, че със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №20225/03.07.2013 г. по чл.171, т.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), превъведена в масива на
АИС-АНД с №13-1228-004636/03.07.2013 г., свидетелството за управление на подсъдимия
е било иззето (доколкото последният не го върнал доброволно в съответната
служба на МВР, макар да му били отнети всички контролни точки), както че и при последващ
съдебен контрол, процесната заповед е била отменена от съда в влязло в сила
съдебно решение на 23.04.2015, като на 30.04.2015г. СУМПС на подсъдимия Я. било
върнато.
При
така акцентираните факти първият съд е стигнал до верен извод, че към
инкриминираната дата подсъдимият Я. не е бил годен субект на вмененото от
прокуратурата престъпление по чл.343в, ал.2 от НК (ред. на нормата към
29.09.2014 г.).
Аргументи
в подкрепа на горния извод, се явява обстоятелството, че доколкото процесната
Заповед за прилагане на ПАМ №20225/03.07.2013 г., с която СУМПС на подсъдимия е
било иззето, е отменена с влязло в сила съдебно решение на 23.04.215 г., като
незаконосъобразна, в резултат на което процесното свидетелство за
самоуправление на подсъдимия е било върнато, макар и след инкриминираната дата,
то не може да се приеме че към 29.09.2014 г. последният е бил неправоспособен
водач, каквито са изискванията на закона, регламентирани в разпоредбата чл.343в,
ал.2 от НК (ред. на нормата към 29.09.2014 г.).
Във
връзка с горното следва да се отбележи, че дори да се приемат за основателни застъпените
в протеста доводи, че отмяната на цитираната заповед няма правен ефект върху
правоспособността на водача, то доколкото се установи, че след отмяната на
заповедта, на 30.04.2015г. на подсъдимия му е било върнато обратно СУМПС, като
няма данни за издаване на нова заповед за повторно изземване на процесното
свидетелство за самоуправление, както и предвид констатираното в решение № 94 от
16.05.2014 г. на АС-Стара Загора по адм. дело №96, с
което процесната заповед е била отменена като незаконосъобразна, а именно че
след издаването на процесното СУМПС и получаването му ведно с контролен талон,
са били отнети общо 21 от придобитите от Я. контролни точки, а не пълния им
брой, поради което към датата на влизане в сила на НП №790/15.04.2008 г., НП №
1758/24.02.2009 г., НП № 13921/10.11.2008 г. и НП № 9577/08.10.2010 г. Я. не е
загубил правоспособност за управление на МПС, то може да се направи извод, противен
на доводите на обвинението, а именно, че не се доказва по безспорен начин, че
към инкриминираната дата подсъдимият Я. е бил неправоспособен водач на МПС,
каквото е изискването на чл.343в, ал.2 от НК (в ред. на нормата към 29.09.2014
г.). Както беше отбелязано и по-горе в настоящото изложение, за да е налице
съставомерност по чл. 343в, ал. 2 от НК е необходимо да се установи, че деецът
е поначало неправоспособен, като неправоспособно безспорно е лице, което не е
провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, като приравнено на него е и правоспособен водач, който
съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е изгуби придобитата правоспособност заради
отнети всички контролни точки. Доколкото по делото не се доказа по безспорен
начин именно процесната неправоспособност на подсъдимото лице към
инкриминираната дата, то не е налице изпълнен състав на вмененото на подсъдимия
Я. престъпление от обективна страна.
Верен
е изводът на първия съд, че обстоятелството, че към момента на деянието
подсъдимият Я. физически не е притежавал документ, удостоверяващ правото му да
управлява МПС, не може да ангажира отговорността за осъществено престъпление по
смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК, доколкото не доказа, че към инкриминираната
дата последният е бил загубил придобитото си право да управлява МПС на
основанията, посочени в закона.
Предвид
липсата на доказан елемент от обективната страна на престъплението съдът
намира, че не следва да се обсъжда и субективната му страна.
Доколкото
постановяването на осъдителна присъда изисква обвинението, формулирано с
обвинителния акт да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, като
доказателствената тежест в наказателните производства от общ характер лежи в
тежест на прокуратурата, а анализът на доказателствените материали поотделно и
в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена доказаност на
състава вмененото на подсъдимия престъпно деяние (не се доказа, че към
инкриминираната дата последният е бил загубил придобитото си право да управлява
МПС, каквото е изискването на закона), въззивната инстанция намира, че
единственият законосъобразен завършек на въпросното наказателното производство
е постановяването на оправдателна присъда.
Предвид
горното изводът на първия съд да признае подсъдимия Я. за невиновен, като на
основание чл. 304 от НПК го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се явява правилен и законосъобразен.
С
оглед изложеното до тук протестът на представителя на обвинението, с който се
иска отмяна на атакувания акт и постановяване на нова, осъдителна такава, се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на делото обосновано първата инстанция
е постановила направените по делото разноски да на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да останат така както са направени, а именно за сметка на СДВР.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не намери наличието на основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, във вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.06.2018г. по НОХД № 3065/2017г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.