О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 4813/31.3.2020г.
гр.Варна, 31.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в закрито заседание, проведено
на тридесет и първи март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1811 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от “Б.” ЕООД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлвявано от
управителя Михайл Романович Прес, чрез пълномощника адв. Асен Христов Димов – АК Варна, срещу “Електроразпределение Север” АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** Тауърс”, представлявано от
Николай Йорданов Николов, Красимир Тодоров Иванов и Румен Георгиев Лалев, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 7035,70 лв., представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление – гр.Варна, в.з.Варна, КК “Св.Св. Константин и Елена”, за
която сума е издадена фактура №********** от 19.07.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданския
съд и отнасянето му пред Арбитражен съд – Варна при сдружение “Правна помощ и
медиация“. Възражението е обосновано с твърдения, че в подаденото от ищцовото
дружество Заявление за достъп и пренос през електроразпределителната прежа от
22.06.2016г. се съдържа арбитражна клауза, която предвижда възникналите между
страните спорове да се решават от посочения арбитражен съд съобразно неговия
правилник. Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и
за присъждането на сторените разноски по делото.
Съдът намира възражението за неподведомственост за своевременно заявено в
срока за отговор, а разгледано по същество - същото е основателно, по следните
съображения:
Според чл. 19, ал. 1 ГПК страните
по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
Според легалната дефиниция на
понятието „потребител“, съдържаща се в разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
към която препраща процесуалният закон, „потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска и професионална дейност“.
В настоящия случай, видно от
приложените към отговора на исковата молба заявление, ищецът е юридическо лице,
което е встъпило в облигационно правоотношение с ответното дружество по повод
продажбата на ел. енергия за стопански обект- снек бар и хотел, който е снабден
с електроенергия за стопански нужди. В подаденото до „Енерго-Про Продажби“ АД
заявление е обективирана арбитражна клауза, според съдържанието на която „всички
спорове, възникнали в отношенията между страните, се отнасят за решаване пред Арбитражен
съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник“. Заявлението
е подписано от пълномощник с надлежна представителна власт, учредена от законния
представител на ищцовото дружество, съответно е прието и подписано от служител
при ответника. Следователно е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл.
7, ал. 1 от ЗМТА, съдържащо се в двустранно подписан от страните документ при
условията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА
На следващо място, настоящото производство няма за предмет вещни
права върху недвижим имот, издръжка или права
по трудово правоотношение, с оглед на което отсъства
забраната по чл.19, ал.1 от ГПК за препращане
на спора за разрешаване към арбитражен съд.
Сключеното между страните по договора арбитражно
споразумение представлява относителна отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, за която
съдът не следи служебно, а само по възражение
на ответника. В конкретния случай приложение следва
да намери разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, според която съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, следва да прекрати
делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.
Възражението за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от
ответника и тъй като същото е основателно, делото следва да се прекрати. В тази
насока е и практиката на ВОС, като изрично в този смисъл са Определение от
04.12.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№2147/19г.; Определение от 27.04.2018г.,
постановено по ч.гр.д.№660/2018г.; Определение №№3563/04.10.2019г., постановено
по в.ч.т.д. №1440/2019г.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение, но не са представени никакви доказателства за
реалното заплащане на такова възнаграждение, поради което разноски не следва му
бъдат присъждани
Предвид
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост производството по гр.дело № 1811/2020г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, на осн. чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните
Препис от
определението да се връчи на страните.