МОТИВИ ПО НОХД №182/2016г. ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Обвинението срещу В.К.Г.
е за извършване на престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. “ а “ и б. “ б “ от НК - затова, че на 22.06.2015г. в с.Селановци, обл.Враца, е извършил деянието при условието на опасен
рецидив, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и е извършил деянието,
след като е бил осъден повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по тях не е било
отложено по чл.66 от НК, като от частен дом, находящ
се на ул.“ Сергей Румянцев “ №2, е отнел чужди
движими вещи – 2 бр. листове поцинкована ламарина с размери 2м /1м и 1 бр.
къдрава ламарина за покрив с размери 2м/1м, вещи на обща стойност 54.75 лева / петдесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки /, от владението на собственика им – на Ц.С.К. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание, проведено на 16.05.2016г.,
делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред
В съдебно заседание представителят на РП -
Оряхово поддържа внесеното обвинение, като при индивидуализация на наказанието
моли същото да бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващите
вината обстоятелства.Предлага наказание от 5 години лишаване от свобода.
Пострадалото лице – Ц.С.К., от чието владение са
отнети процесните вещи е конституиран в качеството на частен
обвинител.Същият заявява, че е съгласен с казаното от представителя на
прокуратурата и с направените от него предложения.
Служебният
защитник на подсъдимия В.Г. счита, че обвинението не е доказано нито от
обективна, нито от субективна страна, като излага доводи в тази насока.
Подсъдимият Г. се
присъединява към изложеното от защитника си, заявява, че не се признава за
виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.К.Г. е
роден на ***г***, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с лоши
характеристични данни, ЕГН:**********.
Същият е многократно
осъждан за престъпления от общ характер, както следва:
-
по НОХД №378/1980г.
на ОС - Враца, в сила от 21.10.1980г., за деяние извършено на 14.02.1980г., на осн. чл.256, ал.2, вр.чл.199,
ал.1, т.2, вр.чл.26, вр.чл.63,
ал.1, т.3, вр.чл.18 от НК е осъден на 1 година и 6
месеца „ Лишаване от свобода „, което е било определено да изтърпи в ТВУ -
Бойчиновци;
-
по НОХД №311/1981г.
на Военен съд - Плевен, в сила от 07.12.1981г. на осн.
чл.252, ал.1, пр.1 вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.54 от НК е осъден на 8 месеца „ Лишаване от свобода „,
за деяние извършено на 23.07.1981г.;
-
по НОХД №247/1984г.
на Военен съд - София, в сила от 22.05.1984г., за деяния извършени на 14.01.1984г.,
на осн. Чл.54 от НК е осъден на 3 година и 6 месеца „
Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №48/1988г. на
Военен съд - Плевен, в сила от 28.03.1988г., за деяния, извършени на
25.01.1988г. – по чл.381 от НК и на 09.01.1988г. – по чл.150, пр.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, е осъден на 1 година и 4 месеца „ Лишаване
от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №273/1989г.
на РС - Оряхово, в сила от 07.12.1989г., за деяния извършени на 13.05.1989г. –
по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и по чл.253,
ал.1, т.2, вр.чл.252, ал.1, пр.1, вр.чл.195,
ал.1, т.3, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК,
е осъден на 2 години и 6 месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №28/1993г. на
РС - Оряхово, в сила от 24.02.1994г., за деяние по чл.149, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено на 10.06.1992г., на основание
чл.54 от НК, е осъден на 4 години „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №116/1999г.
на РС - Оряхово, в сила от 08.11.2000г., за деяние по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК, извършено на 17.07.1999г., на
основание чл.54 от НК, е осъден на 2 години „ Лишаване от свобода „, при „
Строг „ режим;
-
по НОХД №64/2002г. на
РС - Оряхово, в сила от 29.07.2002г., за деяние по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, извършено на 06.10.1999г., на основание
чл.54 от НК, е осъден на 3 месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №65/2003г. на
РС - Оряхово, в сила от 15.05.2003г., за деяние по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено на 11/12.12.1998г.,
на основание чл.54 от НК, е осъден на 3 месеца „ Лишаване от свобода „, при „
Строг „ режим;
-
по НОХД №66/2002г. на
РС - Оряхово, в сила от 08.01.2004г., за деяния по чл.152, ал.3, т.2 и т.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и по чл.150, ал.1
от НК, извършени на 02.12.1999г., на основание чл.54 от НК, е осъден на 3
години „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №154/2002г.
на РС - Монтана, в сила от 21.05.2004г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.26,
ал.1 от НК, извършено на 19/20.01.2004г., на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
осъден на 1 година и 8 месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №7796/2004г.
на РС - София, в сила от 19.01.2005г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29,
ал.1, б. „ А „от НК, извършено на 06/07.09.1997г., на основание чл.55, ал.1,
т.1 от НК, е осъден на 1 година „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №936/2006г.
на РС - Враца, в сила от 23.10.2006г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ от НК, извършено на
16.11.2003г., на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на 1 година и 8
месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №337/2006г.
на ОС - Враца, в сила от 28.06.2007г., за деяния по чл.170, ал.2 от НК и по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, извършени
на 20.12.2003г., на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на 4 години „ Лишаване
от свобода „, при „ Строг „ режим, към което наказание е присъединено наказание
„ Пробация „ - задължителна регистрация по местоживеене
за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200
часа;
-
по НОХД №398/2007г.
на РС - Козлодуй, в сила от 09.01.2008г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б. „ А „ и б. „ Б „, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено
за времето от 02.01.2006г. до 03.04.2007г., на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на 1 година и 6 месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „
режим;
-
по НОХД №89/2010г. на
РС - Оряхово, в сила от 16.06.2010г., за деяние по чл.215, ал.2, т.4, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „
и б. „ Б „ от НК, извършено на 24.08.2009г., на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на 1 година и 6 месеца „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „
режим и „ Глоба „ в размер на 500.00 лева;
-
по НОХД №324/2010г.
на РС - Оряхово, в сила от 14.04.2011г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 08.03.2010г.
до 05.05.2010г., на основание чл.58а, вр.чл.54
от НК, е осъден на 2 години „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №184/2013г.
на РС - Оряхово, в сила от 30.04.2013г., за деяние по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК, извършено на
20/21.11.2012г., на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК, е осъден на 1 година „ Лишаване от свобода „, при „ Строг „
режим;
Пострадалото лице –
св.Ц.С.К.,***.Същият притежава наследствен имот в с.Селановци, обл.Враца на ул. „ Сергей Румянцев
„ №2, който често посещавал.Тъй като имотът му в с.Селановци, обл.Враца бил необитаем, през месец септември 2012г.
настанил да живее в него св.М.Д.В., с цел същият да му пази имота.Имотът му в с.Селановци
се състоял от дворно място, в което били построени къща, постройка, пригодена
за лятна кухня и още една постройка, изградена от листове от поцинкована и от
къдрава ламарина.В двора на имота се влизало през малка порта с размери 80/170
см..Имало и голяма порта, като двете порти се разделяли от сградата на лятната
кухня.Тъй като от имота на частния обвинител изчезвали вещи, същият през 2014
година монтирал четири броя камери с обхват около 30 метра, които поставил на
четирите ъгъла на къщата си.За монтирането на камерите уведомил и св.В..Записът
от камерите се съхранявал на „ Ди Ви Ар „ устройство до запълване на паметта,
след което върху вече съществуващия запис, започвал нов такъв.Записът от
камерите можел да се преглежда на място в с.Селановци непосредствено от самото
устройство, но за свалянето му на носител, бил необходим интернет.
След като монтирал
камерите, частният обвинител развалил изградената от листове от поцинкована и
от къдрава ламарина постройка, като самите листове, всички с размери 2/1 м.,
подпрял на страничната стена на сградата на лятната кухня, завил ги и ги
затрупал с дървени палета.
На 22.06.2015г.
частният обвинител бил в гр.София.Св.М.В. същият ден имал уговорка със св.И.В.,
последният да му помогне в бъркането и изливането на бетон, с който да се замаже
коридора в лятната кухня в дома на пострадалия.Около 07.00 часа на
горепосочената дата, подсъдимият излязъл от дома си, като имал намерение да
събира охлюви в покрайнините на с.Селановци, като пътьом минал покрай дома на К..В
това време св.В. бил в двора на имота и пиел ракия.Когато видял подсъдимия го
извикал, сипал му ракия и го помолил да се обади по телефона на св.В. за да го
попита дали ще дойде да му помага.Подсъдимият се обадил на И.В., който му
отговорил, че идва.След около десетина минути В. пристигнал и двамата със св.В.
започнали да бъркат бетон, като в това време подсъдимия събирал охлюви в двора
на имота.След като приключили с работата около обяд, В. направил салата и
тримата седнали да се почерпят с ракия под беседката на двора.След като изпили
наличното количество алкохол, подсъдимият позвънил на племенника си, св.С.Т. и
го помолил да отиде да го вземе с автомобила си, след което да отидат да продадат
набраните от него охлюви.След около двадесетина минути св.Т. пристигнал пред
дома на частния обвинител и заедно с подсъдимия натоварили в автомобила чувала,
в който били събраните охлюви, след което двамата си тръгнали.Малко след това
от дома на пострадалия си тръгнал и св.В., а св.В. легнал да спи.Св.В. се
прибрал в дома си, преоблякъл се и към 14.30 – 15.00 часа отишъл в дома на св.И.П..
Същия ден подсъдимият
решил да се върне в дома на частния обвинител, като целта му била да извърши
кражба на вещи.Със себе си взел ръчна количка с две колелета и една дръжка, в
която да натовари откраднатото.В дома на пострадалия се върнал малко след 14.00
часа.Влязъл в двора и се запътил към лятната кухня, на стената на която били
подпрени инкриминираните вещи.Подсъдимият започнал да измъква дървените палета,
с които били затрупани платната.След като си осигурил достъп до листовете
платна, измъкнал два броя листа поцинкована ламарина и един лист къдрава
ламарина за покрив, всички с размери 2/1 м..Върху количката, с която дошъл,
сложил хоризонтално първо двата листа поцинкована ламарина, а върху тях и листа
къдрава ламарина, след което задърпал количката към големия портал на двора,
като минал зад сградата на лятната кухня, където камерите, монтирани от частния
обвинител нямали обхват.Отворил големия портал, след което напуснал имота
заедно с натоварените върху количката вещи и тръгнал по ул.” Сергей Румянцев „ теглейки количката.
В същото време св.М.К.М.
ремонтирал автомобила си на улицата пред гаража на дома си, който се намирал на
около 100 метра от дома на пострадалия.Подсъдимият приближил св.М. и го попитал
„ Баце, трябва ли ти ламарина „.Св.М. се обърнал и
видял поставения най – отгоре върху количката лист къдрава ламарина.След като
св.М. отговорил, че не му е необходима ламарина, подсъдимият продължил по ул. „
Сергей Румянцев „ в посока към центъра на
с.Селановци, в която посока се намирал и дома на св.И.П..
Св.М. Ц.Л., живеела в
съседство с дома на пострадалия в с.Селановци.На инкриминираната дата –
22.06.2015г. същата се прибирала с автобуса от гр.Оряхово.В с.Селановци била
около 14.30 часа.Слязла на спирката и се запътила към дома си, като вървяла по
ул. „ Сергей Румянцев „.Малко преди да достигне до дома
на св.М., св.Л. срещнала подсъдимия.Същият залитал докато вървял и теглел
количката с ламарината, поради което свидетелката сметнала, че същият е
пиян.При разминаването Л. видяла натоварената върху количката ламарина и се
учудила от къде от нейната улица може да идва подсъдимия с тази ламарина.Л.
продължила към дома си, като минавайки покрай св.М.,
поздравила същия.
След като се
разпоредил с отнетите вещи, като ги продал на неустановено по делото лице,
подсъдимият по – късно същия ден отново се запътил към дома на пострадалия,
теглейки празната вече количка.По
обратния път минал покрай дома на св.И.П., където през това време бил св.В.,
който забелязал подсъдимия.След като стигнал до дома на частния обвинител,
подсъдимия влязъл в двора, където оставил количката, след което си тръгнал.
Около 16.00 часа св.В.
се събудил.Когато излязъл на двора видял, че голямата порта била отворена, а
дървените палета, с които били покрити платната ламарини били разместени и разхвърляни.В.,
без да забележи липсващите три броя платна, откраднати от подсъдимия, решил, че
някой е искал да открадне дървените
палета, след което ги завързал с тел.В. забелязал и оставената от подсъдимия в
двора ръчна количка с две колелета и понеже същата виждал за първи път и не
знаел чия е, я изнесъл навън на улицата.
На 27.06.2015г.,
частният тъжител посетил имота си в с.Селановци, обл.Враца.Същият
видял разместените дървени палети, които бил оставил върху платната и попитал
св.В. какво е станало.Последният му отговорил, че някой е искал да ги
открадне.Частният обвинител решил да прегледа записа от камерите.От записаното
видял как подсъдимият Г. първо измъкнал дървените палета, а след това и трите
инкриминирани листове ламарина, които натоварил върху ръчна количка с две
колелета, след което теглейки количката минал зад сградата на лятната кухня,
където се намирал големия портал.За констатираното посегателство против
собствеността пострадалият уведомил органите на реда.В
приемната на полицията в с.Селановци, обл.Враца по
това време се намирали полицейските служители – свидетелите Е.Д.П., П.И.П. и С.И.С..Последният до месец август 2016г. заемал
длъжността разузнавач „ криминална полиция „ в РУ на МВР – Оряхово и отговарял
за оперативен район с.Селановци.Пострадалият споделил на св.С., че е прегледал
записа от камерите, на които видял подсъдимия да взема инкриминираните вещи и
обещал да му предостави тези записи.Именно св.С. провел и оперативно – издирвателните мероприятия по установяване автора на
престъплението.Във връзка с тези мероприятия провел беседи както с подсъдимия и
пострадалия, така и със свидетелите Л., М., В. и В..
По така подадения
сигнал било образувано и настоящето наказателно производство.
Стойността на
отнетите вещи съдът извлича от приетото по делото заключение на изготвената
повторна съдебно – оценителна експертиза.За стойността на инкриминираните вещи
съдът се доверява именно на заключението на повторно изготвената експертиза,
тъй като същото, за разлика от първоначалното такова е дадено след като вещото
лице е огледало на място останалите в имота на пострадалия ламарини от същия
вид и след като се е убедило, че същите са запазени и в добро качество.Именно с
оглед състоянието им, вида им и по цени на „ Строй експерт „, по които се
изготвят оферти на строителните фирми е извършена и описаната в заключението
оценка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на:показанията на разпитаните
по делото свидетели –Ц.С.К., М. Ц.Л., М.К.М., М.Д.В.,
И.Р.В., С.И.С., С.Т.Н., А.С.И., И.И.П.,
Е.Д.П., П.И.П. и В.А.Н., съдебно – оценителна експертиза, справка
съдимост и справка – характеристика.
Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
основава на тях своите факти.
Деянието на подсъдимия
е доказано по безспорен и категоричен начин.Всички въпроси, касаещи предмета на
доказване са обезпечени с необходимите доказателства.Липсват съществени
противоречия относно правнорелевантните обстоятелства
– място и време на извършване на деянието, лицето, намирало се на
местопроизшествието в момента на извършване на престъплението, действията на това
лице, намерението му спрямо процесните вещи,
механизма на отнемане на същите и тяхното своене от
подсъдимия, и действията му по напускане на местопроизшествието.
Установено е, че подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба.
Показанията на
пострадалото лице са важен източник на доказателства.Същите не могат да се
игнорират само поради евентуалната заинтересованост на тази категория
свидетели, затова и настоящия съд ги кредитира.Същият в съдебно заседание пресъздава
точно, последователно и добросъвестно фактите, които са му станали известни и
които пряко е възприел, като показанията му не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност.Същите са източник на преки
доказателства за обстоятелствата по делото.От разказа му се установява
информация за времето, мястото и предмета на кражбата, местонахождението на
инкриминираните вещи и авторството на деянието.Пострадалият К. дава подробни
показания за това, че именно при прегледа на записите от камерите, поставени в
дома му в с.Селановци е установил автора на извършеното престъпление против
собствеността му.Уточнява, че на записа ясно е разпознал лицето на подсъдимия,
когото познавал.Добросъвестно разказва, за възприетото от него при прегледа на
записите от камерите, а именно за това как подсъдимото лице е проникнало в дома
му през месец юни 2015г., през деня, обедно време, как първо измъкнало
дървените палета, с които били затрупани листовете с ламарина, подпрени върху
стена на сградата на лятната кухня, а след това и трите броя инкриминирани
платна от ламарина, които натоварил на ръчна количка с две колела, как същият
задърпал количката с натоварените на нея платна и минал зад сградата на лятната
кухня, където е големия портал на двора и където камерите нямат обхват.Уточнява
също, че на камерите освен подсъдимия Г. не било заснето друго лице.Съдът
изцяло дава вяра на показанията му, дадени в съдебната фаза на процеса, в т.ч.
и възприетите от него при прегледа на записите от камерите действия на
подсъдимия, които възпроизвел пред полицейския служител, извършил проверка по
случая – св.С., като в тази им част показанията му са изцяло в подкрепа на
обвинителната теза.Следва да се отбележи, че съдът не установи качеството му на
пострадал да се е отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата,
касаещи предмета на доказване по делото.
В действителност
съдът констатира противоречия в показанията на частния обвинител, дадени в
двете фази на процеса.Депозираните от последния показания пред съда обаче не
могат да бъдат разгледани като необективни и не могат да не бъдат ценени като
годни доказателства, само поради наличието на тези противоречия.В съдебно
заседание пострадалото лице конкретизира, че не е точно записаното му в
протокола за разпит от досъдебната фаза на процеса, а именно, че след като
проверил записите от камерите е установил, че в деня на извършване на кражбата
е била свършила паметта на камерата, поради което не е могъл да предостави
записа.В тази връзка уточнява, че след като разследващия полицай му е поискал
записа, е заявил, че не може да предостави същия, тъй като върху записа от
инкриминираната дата на по – късен етап е започнал нов запис, след като паметта
е била свършила.Пояснява, че не е имал интернет, поради което не е могъл да
свали записа и да го предостави за нуждите на разследването.От гореизложеното
става ясно, че няма как към датата на извършване на престъплението запис изобщо
да не е съществувал поради това, че паметта е била свършила, тъй като видно от
направените от К. уточнения, след като свърши паметта, което е станало след
преглеждането на записа от негова страна, върху стария запис започва нов такъв,
а не се преустановява видеозаснемането.По отношение
на останалите констатирани противоречия, а именно за това, какво му е съобщил
св.Велчев, заявеното от частния обвинител в съдебно заседание се подкрепя от
показанията на последния, поради, което съдът кредитира същите.Следва да се
отбележи, че последното обсъдено противоречие, не е от такъв характер и степен,
че да повлияе върху преценката на съда за доказаност
на деянието.Отразеното от разследващия полицай в протокола за разпит на К.
съдът отдава на недобрата формулировка на зададените от негова страна въпроси и
недостатъчното конкретизиране на депозираните от свидетеля отговори.Съдът
констатира в цялост, че самото разследване е водено повърхностно и
незадълбочено, не всички действия по същото са проведени своевременно, поради
което не са били събрани всички необходими доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина.От страна на разследващия орган не са били
предприети каквито и да е действия по запазване и съхраняване на процесния запис, а при проведените от същия разпити на
свидетели, не били установени и конкретизирани в детайли всички възприети от
съответния свидетел и допринасящи за разкриването на обективната истина факти.
Показанията на
пострадалия не са единствения източник на доказателства за авторството на
деянието, независимо от факта, че в момента на отнемане на вещите не е имало
очевидци.В подкрепа на изложеното от него са и показанията на св.С., св.Л. и
св.М., като всеки от тях е изложил фактите, които лично е възприел.Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, дадени в съдебната фаза на процеса с
малки изключения, които ще бъдат обсъдени по - надолу.Тези свидетели обективно,
непосредствено, подробно и безпротиворечиво помежду
си и с твърденията на пострадалия, кореспондират с останалия по делото доказателствен материал.Изводът на съда за достоверността
на показанията им не се разколебава, тъй като същите не бяха опровергани с
каквито и да било други доказателства, дори и с обясненията на подсъдимия,
който заявява, че не се признава за виновен.
Обстоятелството, че
пострадалият К. е съобщил за кражбата, като за извършител на същата е посочил
подсъдимия Г., се потвърждава от показанията на св.С..Изложеното от този
свидетел в частта относно възприетото от К. при прегледа на записите от
камерите, а именно, че последният му е разказал, че е видял подсъдимия Г. на
камерите да взема инкриминираните вещи, съдът цени като косвено доказателство,
служещо като проверка на показанията на пострадалия.Следва да се отчете, че при
извършения анализ изводът на съда за достоверността на тези показания не се
разколебава, напротив – потвърждава се, тъй като изявлението на пострадалия
изцяло кореспондира с депозираното от св.С. относно факта на извършване на
деянието и неговия извършител.Също така разчитайки, че пострадалият ще
предостави процесния запис за нуждите на
разследването, полицейския служител С. не изгледал същия и не навлязъл в
подробности при проведената беседа с К. относно заснетото от камерите и видяно
от него при прегледа на записаното.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не намира причина да не кредитира показанията на полицейския
служител – св.С.С., който изпълнявайки служебните си
задължения, по никакъв начин не е заинтересован да посочи подсъдимия за
извършител на деянието.Съдът счита същите за безпристрастни и в достатъчна
степен обективни.Показанията му не са изолирани от доказателствената
маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
Съдът не констатира
противоречия и в показанията на св.Л. и св.М., а и такива не съществуват.Всеки
от тях последователно обяснява това, което му е известно и на което е станал
свидетел във връзка с поведението на подсъдимия.От показанията им се
потвърждава факта, че на инкриминираните място и време, инкриминираните вещи са
били във фактическата власт на подсъдимото лице, като от показанията на св.М.
се установява, че същият ги е предлагал за продажба.От разпита на тези двама
свидетели безспорно се установява, че подсъдимият Г. на инкриминираната дата
около 14.30 часа се е движел по улица „ Сергей Румянцев
„ в с.Селановци, в посока от дома на пострадалия към центъра на селото,
дърпайки количка с две колелета, върху която имало поставени хоризонтално
ламаринени платна.Св.М. възприел поставената най – отгоре къдрава ламарина за
покрив, а св.Л. листовете поцинкована ламарина и техния размер, а именно
посочения от същата като стандартен такъв 2/1 м..За съда не съществува
съмнение, че тези вещи са идентични с предмета на престъпното посегателство,
предвид съвпадението им с описанието на инкриминираните вещи, дадено от
пострадалия, съвпадението в описанието на количката, върху която са били
поставени, дадени от пострадалия и горепосочените двама свидетели, както и
предвид обстоятелството, че датата и мястото на извършване на престъплението,
съвпадат с датата и мястото на обстановката и поведението на подсъдимия,
описани от св.М. и св.Л..Последната също така възприела и видимото нетрезво
състояние, в което се намирал подсъдимия, който вървял по улицата залитайки.
Именно показанията на
горепосочените свидетели – К., С., Л. и М. настоящия съдебен състав ползва като
основа за фактическите си изводи относно авторството и механизма на извършване
на деянието.И тук съдът следва да отбележи, че констатираните противоречия в
показанията, дадени в двете фази на процеса от св.Л. и св.М., също не са от
естество да повлияят върху изводите на съда относно авторството на деянието и
правната му квалификация.Твърдението на св.Л. пред съда, че не е видяла
подсъдимия да излиза от двора на пострадалия, се потвърждава от показанията на
св.П., който заяви, че в хода на извършената полицейска проверка свидетелката
била обяснила, че с подсъдимия са се разминали на улицата, както и с факта, че ова е станало, след като подсъдимия е подминал дв.М..Също така съдът кредитира твърдението на св.М., че не
е разговарял със св.Л. на инкриминираната дата, тъй като същото се потвърждава
и от показанията на последната.
Датата на извършване
на престъплението – 22.06.2015г. се установява на първо място от обясненията на
подсъдимия, които съда кредитира в тази им част.Установява се и от прочетените
по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК
показания на свидетелите Л., М. и В., дадени пред разследващ орган в
досъдебната фаза на процеса, където и тримата свидетели са посочили именно
датата 22.06.2015г..Съдът кредитира в тази им част показанията дадени в
досъдебната фаза на процеса, които са дадени в период, по – близък до
събитието.Обстоятелството, че тези свидетели са посочили конкретна дата се
потвърждава и от показанията на св.С., който заявява, че при извършената от
него проверка е установил, че деня, в който св.Л. е срещнала подсъдимия, е
същият ден, в който св.В., св.В. и подсъдимият са пили.Уточнява, че до този
извод стигнал, тъй като посочената от св.Л. и св.В. дата била една и
съща.Същата дата била посочена и от св.М., при проведената с него беседа, като
последният заявил, че на тази дата подсъдимият му е предложил да му продаде
инкриминираните вещи.В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на св.М.
в съдебната зала относно факта, че дата не е посочвал никъде, съдът отдава на
изминалия значителен период от време между двете фази на процеса.На следващо
място, посочената в обвинителния акт дата не се оспорва от страните в процеса.С
оглед гореизложеното, за съда не съществува съмнения, че събитията, изложени
във възприетата от съда фактическа обстановка са се осъществили в един ден, а
именно на 22.06.2015г..Този извод на съда не се разколебава и от заявеното от
частния обвинител, че деня, в който тримата свидетели са пили в дома му, не е
деня, в който е извършена кражбата.Това е така, тъй като последния също така
заяви, че е преглеждал записите от няколко дни, както и, че не е обърнал
внимание дали преди камерите да заснемат подсъдимия как измъква инкриминираните
вещи, в дома му е имало и съответно да са били заснети други лица.
Обстоятелствата,
свързани с датата и мястото на деянието, както и с хронологията на събитията
непосредствено преди и след деянието, се установяват от показанията на св.В. и
св.В..Поради констатирани съществени противоречия между показанията на тези
свидетели в досъдебната фаза на процеса и показанията им депозирани в съдебно
заседание, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от
НПК, показанията им дадени във фазата на ДП бяха прочетени в цялост.
Тъй като и двамата
свидетели заявиха, че не поддържат заявеното от тях във фазата на досъдебното
производство, както и поради констатираните от съда вътрешни противоречия в
поддържаните показания и противоречие на последните с останалите гласни доказателствени източници, съдът цени същите единствено в
тези им части, които се подкрепят от останалите доказателствени
източници.
С оглед на
гореизложеното и възприетата от съда фактическа обстановка, съдът не кредитира дадените
от св.В. в съдебната фаза показания, в частта им, в която същият твърди, че е
установил отворената голяма порта и разместването на дървените палета, както и
наличието на ръчна количка с две колелета в двора на пострадалия не в деня, в
който са бъркали бетон и са пили заедно със св.В. и подсъдимия, а едва на
следващия ден.На първо място тези му твърдения са в противоречие с показанията
му дадени в хода на досъдебното производство, където е посочил, че горните
обстоятелства е установил същия ден около 16.00 часа след като се е събудил.По
отношение на този факт съда дава вяра на показанията му депозирани пред
разследващия орган на дата 24.03.2016г., тъй като според изнесеното от този
свидетел в съдебно заседание, кражбата на инкриминираните вещи и последвалата я
хронология от събития до връщането на ръчната количка в дома на пострадалото
лице, следва да е станало за времето от 07.30 часа до 09.30 часа на следващия
ден, което е в противоречие с всички останали гласни доказателства, кредитирани
от съда, сочещи, че инкриминираните събития са се развили след 14.00 часа.
Също така, показанията
на св.В. пред съда, съдържат и вътрешно противоречие по отношение на факта кога
същият е разговарял със св.Л. и заявеното от последната.Първоначално твърди, че
това е станало на следващия ден, когато Л. го е уведомила, че именно в този ден
/ деня на разговора им / е видяла подсъдимия да тегли с количка инкриминираните
вещи, а малко след това заявява, че свидетелката му е разказала за видяното,
като му казала, че това е станало предишния ден.
Обсъжданите твърдения
на св.В. във фазата на досъдебното производство, също така съответстват на
изнесеното от него пред полицейския служител – св.С. по време на проведената
беседа, а именно, че гореобсъжданите обстоятелства
установил след като се е събудил по – късно през деня, в който са пили.
Така констатираното
противоречие съдът отдава на времевия период от време, изминал от датата на
деянието.
Съдът не кредитира и
твърдението на св.В. направено в съдебно заседание, а именно, че не знае защо в
разпита му от досъдебната фаза на процеса, който не бил прочел е записано, че
подсъдимия му е споделил, че е извършил кражба от дома на частния
обвинител.Тези му показания са в явно противоречие както с показанията му от
досъдебното производство в тази им част, които съдът кредитира, така и с
показанията на св.С., който сочи, че при проведената беседа с В., която видно
от приложените по делото писмени доказателства е станала на дата 06.10.2015г.,
т.е. няколко месеца след извършване на деянието и половин година преди разпита
му, проведен от разследващия полицай на дата 05.04.2016г., същият заявил, че
подсъдимият му е споделил, че именно той е взел инкриминираните вещи, след
което ги продал.Изхождайки от факта, че на два пъти, пред различни полицейски
органи този свидетел е заявил едно и също твърдение, за съда не съществува
съмнение, че отричането на този факт пред съда е в резултат на приятелски
чувства към подсъдимия и опит за оневиняване на същия.Поради горното, съдът не
дава вяра и на заявеното от този свидетел, че деня, в който от дома на св.П.
към 17.00 часа е видял подсъдимия да минава по улицата, теглейки празна количка
и вървейки в посока дома на пострадалия, не е процесния
ден.
С вяра се ползват и
депозираните пред съда показания от свидетелите С.Н., И.И.П.,
Е.Д.П., П.И.П. и В.Н..Всичките тези лица от една
страна не са преки участници в събитието на самото престъпление, а от друга
всеки един от тях възпроизвежда конкретни спомени, без да се ангажира да
поддържа факти, които не са им били известни.Св.Н. разказва, че е вземал с
автомобила си подсъдимия, който е негов вуйчо от ул. „ Сергей Румянцев „ в с.Селановци, след като последния е събирал
охлюви.Посочва, че не знае дали вуйчо му притежава ръчна количка, както и, че
не познава св.В., поради което не знае дали е вземал подсъдимия от дома на
последния.От разпита на св.П. се установява, че св.В. често е ходел в дома му
за да му помага.Полицейските служители П. и П. разказват, че във връзка с
изпълнение на служебните им задължения им е станало известно за извършената
кражба от дома на частния обвинител.Св.П. заявява, че не е запознат с
подробности във връзка с извършеното престъпление.Св.П. сочи, че е присъствал
при проведена беседа от страна на св.С. със св.В. и св.Л., както и, че си
спомня единствено, че пострадалото лице е заявило, че ще предостави записи от
видеокамери за наблюдение.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича да е отнел
инкриминираните вещи.Същите съдът възприе като защитна теза, а не като
достоверно отражение на действителността, особено поради факта, че са налице безпротиворечиви и взаимодопълващи
се показания на разпитаните по делото свидетели, от които се установява
противното.Съдът не кредитира обясненията му в частта относно твърденията му,
че на инкриминираната дата св.В. в дома на пострадалия му е показал ръчна
количка с натоварени върху нея ламарини, че уточнил броя им, а именно 3, след
което му казал да ги продаде, а св.В. се намесил, като го упътил да занесе
платната ламарини на св.И.П., на когото да каже, че същите са собственост на В..На
първо място, това негово твърдение противоречи с кредитираните показания на
пострадалия, който по категоричен начин заяви, че лично е възприел на
прегледаните от него записи как Г. измъкнал първо дървените палета, след което
и инкриминираните вещи, които натоварил върху ръчна количка.Също така частният
обвинител е категоричен, че на камерите в този момент освен подсъдимия, не е
било заснето друго лице.В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат и
на кредитираните от съда показания на св.С., св.В. и св.В., като последният е
категоричен, че докато са бъркали бетон в дома на пострадалия, не е виждал
количка.Обясненията му се опровергават и от св.В., включително и при
проведената между тях очна ставка.От друга страна извън всякаква логика е, св.В.,
знаейки за поставените камери, да е извършил твърдените от подсъдимия действия,
а липсва и каквото и да било друго доказателство в тази насока.Обясненията на
подсъдимия не могат да служат като годна основа за фактическите изводи на съда
и поради противоречието им със свидетелските показания на М. и Л..Същите възприели
подсъдимия по едно и също време, като непротиворечиво, с изключителна точност и
в детайли разказват посоката на движение и действията му в този момент.И
двамата свидетели твърдят, че същият се е движел в посока от дома на
пострадалия към центъра на селото, в т.ч. и към дома на св.И.П..По отношение на
тези кредитирани от съда техни твърдения, подсъдимия дава вътрешнопротиворечиви
обяснения, а именно първоначално заявява, че когато отивал към дома на св.И.П.
в далечината видял св.Липнишка, а на връщане от дома
на св.И.П., когото не намерил у дома, движейки се към дома на частния
обвинител, видял св.М., на когото предложил вещите за продажба, представяйки ги
като собственост на И., а в последствие заявява, че със св.М. е разговарял
преди да отиде до дома на св.П..С оглед гореизложеното съдът намира, че
обсъдената версия на подсъдимия се явява изолирана, тъй като е в противоречие с
всички събрани по делото доказателства.От друга страна всички обсъдени и кредитирани
от съда свидетелски показания са в подкрепа на обвинението и сочат в своята
последователност и логическа взаимовръзка за участие на подсъдимия в
инкриминираното деяние и категорично оборват обясненията му за неучастие в него.При
съпоставка на последните с останалия доказателствен
материал, съдът установи, че няма нито един момент в тях, който да опровергава
обвинителната теза и да сочи липса на съпричастие към извършеното престъпление,
за което е предаден на съд.
Съдът не кредитира
показанията, дадени от св.А.И., поради явно противоречие с кредитираните такива,
въз основа на които съдът основа фактическите си изводи.В противоречие със
останалия доказателствен материал е и твърдението му,
че подсъдимия се е опитвал да влезе с количката, с натоварените и поставени
хоризонтално върху нея ламарини през малката порта.Показанията на този свидетел
относно заявеното от него, че подсъдимия не му е казал откъде има ламарините,
които му е предложил за продажба, противоречи на обясненията на Г., който
заяви, че както на св.М., така и на св.И. е казал, че вещите, които продава са
собственост на св.В..Показанията на този свидетел са предубедени и опит да
оневинят подсъдимия, тъй като същите не съответстват на реално проявилата се
фактическа обстановка.
Некоментираните от
съда части от показанията на разпитаните по делото свидетели са относими към факти и обстоятелства, които са извън основния
предмет на доказване по делото, поради което настоящия съдебен състав не счита
за необходимо да ги обсъжда.
С вяра се ползва и експертното заключение
на изготвената повторна оценителна експертиза, като по – горе съда обсъди
причините, поради които приема същата, тъй като с него се установява пазарната
стойност на инкриминираните вещи към датата на процесното
деяние.Експертното заключение е изготвено компетентно, от съответен специалист
и същото е обосновано, пълно и неоспорено от страните.
Констатацията
за обремененото съдебно минало на подсъдимия В. Гулевси,
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства – справка за съдимост и характеристични данни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е обвинен, а именно престъплението
кражба.Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост, вкл.владение
или държане върху движими вещи.Предмет на престъплението може да бъде само
чужда движима вещ с определена стойност, а изпълнителното деяние се състои в
самото отнемане на вещта от владението на другиго.Престъпното деяние се
осъществява с действие и се изразява в това, че деецът прекъсва фактическата
власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от друго лице и
установява своя фактическа власт върху нея, като престъпният резултат е промяна
на фактическата власт върху предмета на посегателство.Извършител на
престъплението е само лице, което не е имало фактическа власт върху предмета на
престъпление и не е собственик на вещта.От субективна страна кражбата може да
бъде извършена само с пряк умисъл, като деецът следва да действа с намерение
противозаконно да я присвои, като след деянието се разпореди със същата в свой
или чужд интерес.
В настоящия случай е налице прекъсване на
фактическата власт на досегашния владелец – частния обвинител К. и установяване
от страна на подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите, предмет на
престъплението.Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи
противозаконно, тъй като не е имал правно основание за това, да се отдалечи с
тях от местопроизшествието, да установи трайно своя фактическа власт върху тях,
а в последствие и да се разпореди с тях в свой и в чужд интерес, с което е
настъпил общественоопасния резултат.
Г. е извършил престъплението при условията
на „ опасен рецидив „ по смисъла на чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.29,
ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК, доколкото към деня на извършване на деянието
по настоящето дело, подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наложеното наказание по тях, не е отложено по
чл.66 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл и присвоително намерение – подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
което извършва.Съзнавал е и обществено опасните последици, а именно че засяга
чуждо право на собственост върху вещите и против волята на владелеца е отнел
вещи, които той фактически е държал.Последователността на действията му – проникването
в двора на пострадалия, вземането на
вещите и последвалото отдалечаване с тях от местопроизшествието, сочат
именно на целенасоченото му намерение да присвои тези вещи.
С оглед гореизложеното съдът достигна до
извода, че подсъдимия е съзнавал всички обективни и субективни елементи на
осъществения от него престъпен състав.
По изложените съображения настоящият
състав прие подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние,
участието на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и данните за личността му.
С оглед определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете, че престъплението „ кражба „ е считано като такова
със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на защита.Наказателноправните норми, уреждащи това престъпление
защитават обществените отношения свързани с правото на собственост на
гражданите.На следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на
настоящето престъпление, като отчете, че същата не е по – висока от
характерната за този вид престъпления.
Като подбуди и причини способствали за
извършване на престъплението съдът прие незачитането неприкосновеността на
чуждата собственост и стремеж за обогатяване по незаконен начин.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия В.Г.:
За деянието по чл.196, ал.1,
т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б. „ А „ и б. „ Б „ от НК, извършено от В.Г., минималното
наказание, предвидено в посочения текст е лишаване от свобода за срок от 2 година,
а максималното – лишаване от свобода от 10г.. Съдът определи наказанието в така
очертаните параметри, а именно 4 / три / години и 6 / шест / месеца лишаване от
свобода.Съдът определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, определени в разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, след като съобрази
тежестта на престъплението и на конкретно извършеното деяние, така и
обществената опасност на подсъдимия, която намира за висока.Като обстоятелства,
които отегчават отговорността на подсъдимия В.Г. се взеха предвид осъжданията
му за тежки умишлени престъпления, които не се отразяват на правната
квалификация по настоящето дело, което очертава една трайна престъпна нагласа и
интензивна престъпна активност.За извършените престъпления на подсъдимия е
налагано наказание „ Лишаване от свобода „.Като отегчаващи вината обстоятелства
за подсъдимия В.Г. се отчетоха негативните му характеристични данни, престъпния
начин на живот, който води, упорито нежелание за социална интеграция в
обществото, липсата на трудова ангажираност и човешка ценностна система,
невъзстановяване на нанесената щета.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – невисоката
стойност на откраднатото имущество.
По тези съображения категорично не са
налице предпоставките на чл.55
от НК за индивидуализиране на наказанието под законоустановения
минимум.Наличните смекчаващи обстоятелства не сочат на многобройност или
изключителност, като не е налице и втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл.55 от НК, а именно и най – лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко.
Съдът
счете, че за постигане целите на наказанието посочени в чл.36 от НК е
необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото за продължителен период от
време.Опасността същия, бидейки на свобода отново да извърши подобни
престъпления е съвсем реална, което се извежда и от факта, че наложените му по
предходни осъждания наказания не са оказали на подсъдимия и възпиращ
ефект.Напротив, продължил е да върши общественоопасни
деяния с цел да се снабдява по лек, макар и престъпен начин със средства за
издръжка.Изхождайки от провъзгласените в разпоредбата на чл.
36 от НК цели, съдът определи наказанието в горепосочения размер, а именно 4 години
и 6 месеца лишаване от свобода.Съдът намира, че този размер на наказанието е достатъчен за постигане
целите на наказателната репресия по чл.36 от НК и че определяне на по - нисък
размер на наказанието няма да доведе до превъзпитанието на дееца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „ б „ от НК, съдът
определи наказанието да се изтърпи при първоначален „ Строг „ режим, тъй като
не са изтекли повече от пет години от изтърпяването на предходно наложеното
наказание „ лишаване от свобода „, което видно от приложената справка за
съдимост е изтърпяно на 28.02.2014г..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК и предвид постановената
присъда, съдът осъди подсъдимия В.К.Г. / със снета по
- горе самоличност / да заплати по
сметка на РС – Оряхово, направените
в съдебната фаза на процеса разноски в
размер на 469.13 лв. / четиристотин шестдесет и девет лева и тринадесет
стотинки /, както и 05.00 / пет лева / държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: