№ 14737
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110160611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. П. Х. с ЕГН:
**********.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4
703,98 лева (четири хиляди седемстотин и три лева и 98 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК К. П. ** ЧАСТ,
бл. **, вх. *, ап. **, аб. № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането ,
сумата 414,50 лева (четиристотин и четиринадесет лева и 50 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., 34,14 лева (тридесет и четири лева и
14 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,08 лева
(седем лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г.
За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № *****/ 10.05.2024 г. ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 24139/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
1
ЖК К. П. ** ЧАСТ, бл. **, вх. *, ап. **, аб. № *****, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата стойност на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди и на услуга дялово разпределение. Счита, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху
главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
исковете по основание и размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти на 29.04.1991 г. С. П. Х. е придобил
собствеността върху ап. № **, находящ се в гр. С., ж.к. „К. п.“, бл. **, вх. *, ет.
*.
По делото не се твърди и не се доказва ответникът да се е разпоредил с
топлоснабдения имот.
При гореописаните доказателства настоящият състав намира за
установено, че през процесния период ответникът се е легитимирал като
2
собственик на описания в исковата молба имот.
По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост и е сключен договор от 09.09.2002 г.
между „С. и Е. - М. Е.“ ООД и представител на етажната собственост за
извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото не са налице данни за прекратяване на договора, поради което
съдът приема, че същият е действал и през процесния период, като по делото
са налице доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните
собственици не са се противопоставили.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42
ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
3
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът
приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на
потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на
собственик на имота, което се установява от приетия акт за собственост.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството си на
собственик имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия
период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да
е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил
сключен изричен писмен договор с "Т. С." ЕАД с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед
изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за
промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота
през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
4
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
Дялово разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период се извършва от
фирма „Д. Е.”ЕООД. ТЕ за отопление на имот е изчислена на мощност за 3
броя радиатора през 2022/2023 заради липса на достъп за отчет. ТЕ за битово
горещо водоснабдяване е изчислена по данни от отчет за 2022г. и за 2023г. на
база за 3 броя лица / брой описан в отчет от 2022г./ по 140л дневно. Разпределя
се ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост описана в Приложение към
чл. 61 ал.(1) т.6.1.1. на Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. За имота „сградна инсталация” се разпределя в
зависимост от пълния отопляем обем – 159 м3 и този на ЕС - 11868м3.
От ответника, както и от третото лице – помагач са представени преписи
от протокол от 12.09.2013 г., подписан от домоуправител и двама етажни
собственици в сградата, в която е разположен топлоснабдения имот. Видно от
протокола всички радиатори в имота са демонтирани, като топлопреносните
тръби са запечатани /изводите им са пломбирани/.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че ответникът не
дължи цена на топлинна енергия за отопление на имот, но дължи стойността
на топлинна енергия, която е отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за подгряване на вода.
Относно топлинна енергия за подгряване на вода от ищеца не са
представени доказателства, обосноваващи начисляването на потребление на
база 3 броя лица, поради което базата следва да бъде 1 лице – потребител.
Съобразявайки заключението по СТЕ и уточненията на вещото лице,
направени при изслушването на заключението, съдът определя, че стойността
на ТЕ за топлоснабдения имот на ответника за процесния период възлиза на
1593,35 лева. До този размер искът за главница за ТЕ следва да се уважи, а за
разликата над 1593,35 лв. до предявения размер от 4703,98 лв. – да се
отхвърли.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
5
период.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 23.04.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими
в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
на основание на чл. 162 ГПК, съдът приема, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 179,84 лв., поради което
претенцията следва да бъде уважена отхвърлена за разликата над 179,84 лв. до
предявения размер от 414,50 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т. С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
6
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния
период действително е извършвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Не се установяват и плащания от
страна на ответника. Следователно се дължи възнаграждение за целия
процесен период в размер на 34,14 лв., който не е оспорен по делото и се
установява от извлечението от сметки, и искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.04.2024 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като
разноски се претендират от ищеца, а ответникът иска присъждане на
възнаграждение на процесуалния си представител на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 187,72 лв. - от общо 536,34 лв.
(136,34 лв. - държавна такса, 300 лв. депозит за СТЕ, и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 53,62 лв. - от общо
153,19 лв. (103,19 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
7
възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес, както и вида и броя на действията, извършени от
процесуалния представител на ответника, определя, че възнаграждението на
адв. В. Б. И. – ПАК, следва да се определи при база от 400 лв., като
пропорционално на отхвърлената част от исковете на адв. И. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 261 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от "Т. С." ЕАД, ЕИК **********, срещу С. П. Х. с ЕГН: **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че С.
П. Х. дължи на „Т. С.“ ЕАД:
Сумата от 1593,35 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ЖК К. П. ** ЧАСТ, бл. **, вх. *, ап. **, аб. № *****, за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над 1593,35 лв. до предявения
размер от 4 703,98 лв.
Сумата от 179,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над 179,84 лв. до предявения размер от 414,50 лв.
Сумата от 34,14 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена ЗАПОВЕД № *****/ 10.05.2024 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24139/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С." ЕАД
срещу С. П. Х. с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата от 7,08 лева (седем лева и 08 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., за която сума е издадена ЗАПОВЕД
№ *****/ 10.05.2024 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24139/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА С. П. Х. с ЕГН: **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 53,62 лева -
разноски за ч. гр. д. № 24139/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от
187,72 лева - разноски за исковото производство.
8
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адв. В. Б. И. –
ПАК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 261 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по гр.д. №
60611/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Д. Е.“ ЕООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9